Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.04.2009 г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд
гражданска колегия
На двадесет и
трети март през две хиляди и девета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА С.
Секретар: Г.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 131 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният от ищците Б.А.Ш., ЕГН ********** Х.Ф.Ш., ЕГН **********, С.Ж.Ф.,ЕГН
********** действаща за себе си и като законен представител на О.М.Ф.,ЕГН **********, А.М.Ф.,ЕГН **********, Д.М.Ф., ЕГН **********,Е.М.Ф.,ЕГН **********
и А.М.Ф.,ЕГН **********,*** против О.Ю.Ш. *** иск е
с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищците
са предявили иск за заплащане на сумата
от 160 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания, от която сума претендират за всеки един от тях по
20 000 лева.
В
исковата молба се твърди, че с определение № 227/27.12.2005 г. постановено по
НОХД № 506/2005 г. по описа на Окръжен
съд Хасково, ответникът О.Ю.Ш. е признат за виновен, за това, че на 30.06.2004 г. в гр.Хасково, в участък
на пътя между кръстовището ул.”Дунав”, посока кръстовището с ул.”Ком”, при
управление на л.а. „Мерцедес”с ДК№ Х 25 53 АК и
в нарушение на правилата за движение - чл.20,ал.1 и чл.20,ал.2 от ЗДвП,
по непредпазливост причинил смъртта на
Мустафа Х.Ш. /Милко Асенов Ф./*** -
престъпление по чл.343,ал.1,б.”в”,вр.с чл.342,ал.1 НК.Към исковата молба
е приложено надлежно заверено копие
на протокола от проведеното на 27.12.2005 г. съдебно заседание по НОХД №
506/2005 г. по описа на Окръжен съд Хасково, на което заседание на основание
чл.414к НПК е одобрено постигнатото между Окръжна прокуратура Хасково от една
страна и адв.Димитър Николов от АК Хасково като защитник на обвиняемия Ш. споразумение.
Предвид гореизложеното, молят съда да ги призове на съд и след като
докажат твърденията си в исковата молба, да постанови решение,с което да
осъди О.Ю.Ш. да им заплати по
20 000 лева на всеки един от тях,представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане,изразяващи се в болки
и страдания,ведно със законната лихва считано от датата на увреждането-
30.06.2004 г. до окончателното й изплащане.Претендират и за направените по делото
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - О. Ю.Ш.
оспорва предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите
на страните, приема за установено
следното:
От
приложеното към исковата молба удостоверение за раждане от 06.03.2002 г. е
видно,че ищците Б.А.Ш. и Х. Фаик Ш. са родители на починалия Мустафа Х.Ш. / Милко
Асенов Ф./.
Видно
от удостоверение за наследници № 001739/ 12.07.2004 г. Мустафа Х.Ш. / Милко Асенов Ф. / починал на
30.06.2004 г. е оставил като наследници
съпруга С.Ж.Ф. и пет деца А.М.Ф.,Е.М.Ф.,Д.М.Ф.,А. М.Ф. и О.М.Ф. ,останалите по делото ищци.
На
30.06.2004 година в гр.Хасково, в участък на пътя между кръстовището
ул.”Дунав”, посока кръстовището с ул.”Ком”, при управление на л.а. „Мерцедес”,с
ДК№ Х 25 53 АК ответникът О.Ю.Ш. е нарушил правилата за движение - чл.20,ал.1
и чл.20,ал.2 от ЗДвП,вследствие на което
е настъпило ПТП с последвала смърт на
Мустафа Х.Ш. /Милко Асенов Ф./*** -
син на първите двама ищци,съпруг на ищцата С. Ж.Ф. и баща на останалите петима ищци по делото
От образуваното НОХД № 506/2005 г. по описа
на Окръжен съд Хасково, приключило със споразумение е видно, че с
определение № 227/27.12.2005 г.
обвиняемият О.Ю.Ш. е признат за виновен
в това,че на 30.06.2004 г. в гр.Хасково
гр.Хасково, в участък на пътя между кръстовището ул.”Дунав”, посока
кръстовището с ул.”Ком”, при управление на л.а. „Мерцедес”с ДК№ Х 25 53 АК
и в нарушение на правилата за движение -
чл.20,ал.1 и чл.20,ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Мустафа Х.Ш. /Милко Асенов Ф./*** - престъпление по чл.343,ал.1,б.”в”,вр.с
чл.342,ал.1 НК.За така извършеното престъпление на обвиняемия О.Ю.Ш.,на
основание чл.343,ал.1,б.”в”,вр. с чл.342,ал.1 от НК,във връзка с чл. 54,ал.1 НК
е наложено наказание лишаване от свобода
за срок една година и шест месеца,като на основание чл.66,ал.1 от НК
наказанието е отложено за срок от три години.На основание чл.343г НК обвиняемият е лишен от правото да управлява
МПС за срок от три години.
Свид.Невзер А. Юсеин установява,че починалия Мустафа приживе заедно със съпругата му С. и петте им деца са
живели заедно с родителите на починалия Б.Ш. и Х.Ш. в един общ дом.Мустафа починал в резултат на претърпяна катастрофа с
лек автомобил ,собственост на ответника
по делото О., който управлявал автомобила.Приживе Мустафа се грижел добре за
семейството си.Катастрофата се отразила
както на родителите му, така и на
съпругата му,които много тежко
преживяли смъртта на сина и съпруга си.След смъртта му и досега С. продължавала да живее при
първите двама ищци и да се грижи за децата си.От ищците свид.Юсеин
разбрала,че след катастрофата веднъж
годишно О. давал пари на децата – общо 50 или 100 лева.
Свид.Ф.Ш.,който е първи братовчед на
ответника и на починалия Мустафа разбрал за катастрофата в деня й.Със
семейството на починалия си братовчед били съседи.Живеели в един вход на ул.
”Акация” № 3,бл.16.След смъртта на Мустафа отношенията между ответника и родителите на Мустафа били
нормални,човешки.Преди около две години О. му дал 200 лева,от които му казал
100 лева да даде на Х. и 100 лева на С..Впоследствие му дал още 100 лева които
свидетелят дал на С..
Свид.Б.Ш. брат на ответника установява,че
парите за погребението на Мустафа и за помените след това дал брат му, около
2000 лева.Брат му помагал на демйството с Месфа най-вече парично,спожред
средствата си.Отначало били в много добри отношения като постоянно били
заедно.Сега отношенията им не му били известни.Търсели му пари и за това се
водело делото.
В
обясненията си по чл.176,ал.1 ГПК ищецът А.М.Ф. заявява,че за изминалите години след смъртта на баща му
ответникът лично му дал три или четири пъти по 100 лева.,през шест
месеца.Ищцата С.Ж.Ф. в обясненията си по чл.176,ал.1 ГПК заявява,че в годината два пъти –за Нова година и за
училище О. им давал по 200 лева.Годината, в която съпругът й починал 2004
година пари от ответника не била получила.Директорката на училището в което
учели децата намерила спонсор, който да им купи учебниците.През 2005 година
изпратил по друг човек два пъти по 200
лева - за Нова година и за училище.Била получили от ответника общо 2500 лева за пет години,като в тази сума се включвали и
сумите които ответникът дал за този период на сина й.Ответникът не е ходил да
ги види,а пращал парите по техни братовчеди.Брат му на О. пари не им е носил.
Така
установените фактически положения налагат следните изводи:
Производството по делото е за присъждане на обезщетение за претърпените
от ищците вреди в резултат на смъртта на техния син,съпруг и баща.Неоснователно
е възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност.Давността е
петгодишна и към датата на предявяване на исковете срокът за предявяване на
иска не е изтекъл.Началният момент от който започва да тече петгодишния
давностен срок е 30.06.2004 г.,а исковата молба е постъпила в съда на
27.06.2008 г.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено по делото, че е
осъществен общият състав на непозволеното увреждане,визиран в разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД.Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника.Установена е причинната връзка между виновното и противоправно поведение на ответника и уврежданията, което прави предявените от ищците искове основателни.
Спорният
въпрос е относно размера на дължимото
от ответника обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди.Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД задължава всеки,който е причинил виновно
вреди другиму да ги поправи, като съгласно разпоредбата на чл.51,ал.1 ЗЗД
дължат се всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.А според разпоредбата на чл.52 ЗЗД справедливото обезщетяване за всички
неимуществени вреди изисква съдът да
определи паричен еквивалент на болките и страданията на
пострадалите,като се имат предвид
трайните поражения върху тяхното
физическо и психическо здраве,като определената сума пари следва в най-пълна
степен да компенсира настъпилите вреди.
Установи
се по делото,че първите двама ищци са понесли тежко смъртта на сина си,със
семейството на когото са живели заедно до смъртта му.Разпитаната по делото
свидетелка, посочена от ищците
установява създадената трайна връзка между родителите и техния син,
разбирателството и взаимното уважение съществувало помежду им и същевременно
мъката, която продължават да изпитват от загубата на сина си.Следва да се има предвид
и обстоятелството,че първите двама ищци
са загубили най-близкия си човек - млад човек оставил съпруга и пет деца.Следва
да се отчете и обстоятелството,че те са пенсионери ,както и,че се грижат за
децата на починалия си син,за петте си внука,както и че децата и майката - снаха на първите двама ищци
живеят в едно общо жилище.Последното обстоятелство до известна степен запълва
настъпилата празнота ,тъй като живеят с грижите и радостите около внуците
си, като това не е в състояние да замести починалия им син.
От събраните по делото гласни доказателства се установява,че и
останалите ищци ,в това число съпругата на починалия Мустафа и петте му деца
също тежко са понесли смъртта на своя съпруг и баща.Между тях е съществувала силна привързаност.Смъртта е
лишила децата от бащина ласка и обич във възраст, в която те особено много се
нуждаят.Със смъртта на съпруга си майката на децата е загубила човека до себе
си и бащата на децата си,който се е грижел за тях,като им е осигурявал парични
средства.Установи се от доказателствата по делото, че между двамата съпрузи е
съществувала взаимна обич, уважение и разбирателство, поради което и към
настоящия момент съпругата и децата продължават да изпитват мъка и страдания от
смъртта му.
Разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД определя критериите за справедливо определяне на обезщетението
за претърпените от ищците неимуществени вреди. Тези критерии следва да се
преценят и с конкретно и обективно
настъпилите обстоятелства,поради което съдът счита,че за обезщетяване на
установените неимуществени вреди търпени от ищците следва да се имат предвид
както общественият критерий за
справедливост така и съществуващите в страната
икономически условия,поради което претендираното от ищците обезщетение в
размер на 160 000 лева , по 20 000 лева за всеки един от ищците ще е достатъчно да ги възмезди.Сумата от 2500
лева за която няма спор,че е получена от ищцата С. и сина и А. следва да се приеме като сума за
възмездяване на търпените от ищците имуществени вреди-във връзка със закупуването
на учебници,дрехи и храна за семейството на починалия Мустафа Ш.,***.
В този
именно смисъл и предвид гореизложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците по 20 000 лева на всеки един от тях, представляващи обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди от непозволено увреждане,настъпило в
резултат на станалата на 30.06.2004 г. катастрофа при която е починал Мустафа Х.Ш.,***,
изразяващи се в болки и страдания,ведно със законната лихва считано от датата
на увреждането- 30.06.2004 г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид изхода на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати ДТ
в размер на 6400 лева ,която сума да се
внесе по сметката на Окръжен съд Хасково.Ответникът следва да заплати на
основание чл.78,ал.1 ГПК на ищците Б.А.Ш., ЕГН
********** Х.Ф.Ш., ЕГН **********
направените от тях разноски представляващи адвокатско възнаграждение,в размер на 350,00
лева,видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА О.Ю.Ш.,ЕГН ********** *** да заплати на Б.А.Ш., ЕГН
**********, Х.Ф.Ш., ЕГН **********, С.Ж.Ф.,ЕГН ********** действаща за себе си и
като законен представител на О.М.Ф.,ЕГН **********, А.М.Ф.,ЕГН **********, Д.М.Ф., ЕГН **********,Е.М.Ф.,ЕГН **********
и на А.М.Ф.,ЕГН **********,***, по 20 000 / Двадесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволено
увреждане,настъпило в резултат на настъпилата на 30.06.2004 г. катастрофа, при
която е починал Мустафа Х.Ш.,***,ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането- 30.06.2004 г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото
разноски в размер на 350,00 лева-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА О.Ю.Ш.,ЕГН ********** *** да заплати ДТ в размер на 6400 / шест хиляди
и четиристотин/ лева ,която сума да се внесе по сметката на Окръжен съд
Хасково.
Решението може да се обжалва през Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :