Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                  Година 03.07.2018                          Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                  Петнадесети  граждански състав

На шестнадесети май                                                         Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                           Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 6200 по описа за 2017 година.

           

Предявени са искове от „4ФИНАНС” ЕООД - гр.София против И.Н.С. *** по чл. 422 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по приложеното ч.гр.д.№2557/2017г. по описа на РС Стара Загора, а именно: сумата от общо 989,34 лева, формирана, както следва: главница по Договор за кредит № ********** - 300,00 лева; наказателна лихва за забава - 659,34 лева - начислена за периода от 12.02.2014г. до 17.01.2015г.; такса по уведомяване на длъжника - 30,00 лева, начислена на 11.04.2014г., на 22.04.2014г. и на 03.05.2014г. Претендират се разноските и по исковото производство. Претендира се мораторната лихва от депозирането на исковата молба до произнасянето на съда.

Ищецът твърди, че на 13.01.2014г. между него - в качеството му на кредитодател, и ответника - в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за кредит по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, във връзка с чл. 8 ЗЗД и чл. 9 ЗЗД, оформен съгласно чл. 2 Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, във връзка с чл. 3 ЗЕДЕП. Сключеният Договор за кредит фигурирал в оперативно-счетоводната система на ищеца, както следва- № **********/13.01.2014г. Заявената и отпусната сума по кредита била в размер на 300 лв. Срокът за погасяване бил 30 дни, падежната дата - 12.02.2014г. Сочи се, че ищецът е небанкова, кредитна институция, лицензирана от БНБ и включена в регистъра на този вид институции, предоставяща бързи кредити /т.нар. онлайн кредити/. Ищецът оперирал на пазара на този вид услуга под търговската си марка "VIVUS BG", както се казвал и сайтът му - www.vivus.bg. Потребителите на услугата разпознавали търговската  марка и дейността, която развивали. Дружеството принадлежало към така наречените fintech (финтех) компании. Идеята била ясна- посредством технологиите се направлявали финансови трансфери, посредством технологиите, потребителите формирали своите волеизявления и встъпвали в договорни отношения. Съответно получавали средства, под формата на заеми, с които оперирали. На 13.01.2014г. ответницата подала заявление за кредит посредством интернет, на посочения сайт, като заявената сума била в размер на 300 лв., срок за погасяване 30 дни, с падежна дата 12.02.2014г. Заявлението било подадено посредством потребителския профил на ответницата. Процесът по кандидатстване и сключване на договора за кредит бил онлайн. Подобна практика била позната на българското законодателство и била в унисон със законодателството на ЕС. Законът за електронната търговия предвиждал този способ за кандидатстване, а ЗПФУР се явявал специален спрямо ЗЕТ, защото давал допълнителна конкретика на нормите. Подобна практика била изцяло в унисон с развитието на технологиите и обществото- редица търговски дружества предлагали услугите си онлайн и позволявали сключване на договори по този начин.

 

 

Процесът на кандидатстване се подчинявал единствено на волята на лицето, което кандидатства. То само определяло сумата и срока и ако те били в предвидените граници и лицето отговаряло на критериите за кредитиране, заявката му щяла да бъде одобрена и кредитът - отпуснат. В Заявлението си за кредит бъдещият кредитополучател следвало да посочи актуален телефонен номер за контакт и актуален e-mail адрес за комуникация, на който се изпращали съобщения от системата на ищеца, свързани с кредита. Ответницата посочила свой тел. № и e-mail, на който телефонен номер служител на ищеца провел разговор - на 13.01.2014г. в 16.59ч., част от процедурата по кандидатстване и идентификация на кредитополучателя. Разговорът се наричал „идентификационен" и бил вменен като задължение на ищеца от Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронната търговия. Записан бил под формата на аудиофайл.

След като процесът по кандидатстване приключил успешно и ответницата била надлежно идентифицирана, съгласно законово предвидените норми, на посочения от нея e-mail адрес бил изпратен договор за кредит № **********/13.01.2014г. под формата на pdf файл. Изпращането на този файл било заместител на предаването на екземпляр на хартиен носител. В заявлението си за кредит ответницата записала банкова сметка ***инаване на заявката за кредит и надлежно идентифициране на кредитополучателя, съгласно законовите норми, надлежно формирано волеизявление, заявената сума в размер на 300,00 лв. била наредена. Преводът бил извършен от ищеца с основание - „ЕГН и номера на кредита". Извършвайки паричния превод ищецът осигурявал договорената престация. След настъпването на падежната дата по кредита кредитополучателят следвало да го погаси, иначе изпадал в просрочие. Дните просрочие започвали да се трупат и да се начисляват мораторни лихви. Ищецът предоставял на своите кредитополучатели възможност да заплатят такса удължаване. Плащайки такса удължаване, кредитополучателят получавал нова падежна дата. Описана била в Договора за кредит № ********** и се смятала като процент от непогасената главница с правна уредба в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Такса можело да се заплати за удължаване със 7 дни, 14 дни и 30 дни. Таксата можело да бъде заплатена до 29-тия ден просрочие включително и след като заплатената такса бъде отчетена, се генерирала нова падежна дата, като кредитополучателят бивал уведомен за настъпилите промени. На 19.02.2014г., т.е. на 7-мия ден просрочие, кредитополучателят се възползвал от правото си да заплати такса удължаване, в размер на 23,00 лв., отчетена като такса удължаване за 7 дни. По кредита била създадена нова падежна дата - 26.02.2014г. Съответно начисляването на мораторни лихви било спряно. Създаден бил нов pdf (текстови) файл- Договор за кредит № **********/19.02.2014г., представляващ анекс спрямо описания договор, изпратен на кредитополучателя на посочения e-mail адрес за комуникация, както и напомнителен смс с новата падежна дата. Информацията в поребителският профил на ответницата относно кредита била обновена. Кредитополучателят имал достъп до тази информация във всеки един момент. Описва се подробно процедура за кандидатстване за кредит от „4финанс" ЕООД и се сочи, че е изготвена съгласно чл. 8, във вр. с чл. 9, във вр. с чл. 10 ЗПФУР, във вр. с чл. 4 и чл. 10 ЗЕТ. Стандартният европейски формуляр, който се споменавал в процедурата, бил уреден в чл. 5 ал. 1 и ал. 2 Закона за потребителския кредит. Тази разпоредба също била относима и съобразена. На 26.02.2014г. настъпила новата падежна дата по кредит № **********, след което кредитополучателят следвало да погаси своето задължение. Дни просрочие започвали да се трупат, както и да се начисляват мораторни лихви. Този път кредитополучателят не се възползвал от правото си да заплати нова такса удължаване и по този начин да получи нова падежна дата. След изпадането в просрочие били правени множество неуспешни опити за контакт с ответницата на посочения телефонен номер за контакт, както и на посочения e-mail адрес. Изпратени били три броя напомнителни писма – на 11.04.2014г., на 22.04.2014г и на 03.05.2014г., с цел мотивиране на изпадналия в просрочие кредитополучател да предприеме действия по погасяване на своето просрочено задължение. Такива не били предприети. Поради липсата на плащане, просроченото задължение било възложено на 28.10.2014г. на колекторска агенция Делта Кредит Мениджмънт ЕАД, но отново не последвало плащане и ответницата продължила да трупа дни просрочие, респективно мораторни лихви по своето задължение. Ищцовото дружество било принудено да депозира на 05.05.2017г. Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което от РС Стара Загора била издадена Заповед за изпълнение от 10.05.2017г., срещу която постъпило възражение от ответника. Ищецът бил търговско дружество, което предоставя бързи кредити (т.нар онлайн кредити). Волеизявленията се формирали от разстояние, посредством технически средства. Всички елементи на договорния процес били налице, но не в познатия класически вариант от римското право, а под формата на сурогат. Ищецът изпълнил своето задължение по договора, т.е. осигурил договорната престация, но ответницата не изпълнила своето насрещно задължение. Следователно, нормите от ЗЗД относно неизпълнението и добросъвестното изпълнение били пряко относими към настоящия спор. Договорът за онлайн кредит следвало да се разгледа и разбира като разновидност на договора за заем за потребление, уреден в чл. 240 ЗЗД. Тази норма била релевантна, макар ЗЗД да имал субсидиарно приложение. Ищецът изпълнил своите задължения, произтичащи от договора. Изхождайки от уредбата, която ЗЕДЕП дава, следвало да бъде прието, че е спазено изискването за писмената форма. Чл. 3 ал. 2 ЗЕДЕП казвал, че когато волеизявленията на страните били оформени и обективирани в електронен документ, който може да бъде съхранен на оптичен или магнитен носител и да бъде възпроизведен неограничен брой пъти, следвало да се счита, че писмената форма е спазена, което било втори аргумент, в подкрепа на тезата, че има валидно сключен договор и правата и задълженията по договора са породени валидно. Чл. 4 ЗЕДЕП на свой ред определял кой е автор и титуляр на електронното изявление - лицето, от името на което било извършено електронното изявление.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца моли да се уважат предявените искове, съобразно направеното изменение.

Ответницата не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

           Видно от приложеното ч.гр.д. № 2557/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответницата е осъдена да заплати на ищеца следните суми: 300 лв. – главница по Договор за кредит № **********/13.01.2014г.; 659,34 лв. - наказателна лихва за забава, начислена за периода от 12.02.2014г. до 17.01.2015г.; 30 лв. - такса за уведомяване на длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника /ответницата/, обуславящо допустимостта на настоящите установителни искове.

            В съдебно заседание на 16.05.2018г. е направено изменение на размера на иска за лихвата за забава от 659,34 лв. на 300 лв.

            Не е спорно по делото /видно е и от представения оптичен носител и разпечатания на хартиен носител договор за кредит № **********/13.01.2014г., със Стандартен европейски формуляр и Общи условия/, че на 13.01.2014г. между страните – ищецът - като кредитодател, и ответницата - като кредитополучател, е сключен договор за кредит по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

           Съгласно чл. 2, чл. 3 и чл. 13 от ЗЕДЕП /изм./, в редакцията към 2014г., електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. За да е налице валиден договор, сключен от разстояние, е необходимо електронните документи, да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184 ал. 1, изр. 1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната /Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., IV г. о./. 

По силата на сключения между страните договор за кредит № ********** от 13.01.2014г., ищецът е превел на ответницата сумата от 300 лв. /разпечатано на хартиен носител платежно нареждане от 13.01.2014г./. Съгласно договора, срокът на кредита е 30 дни, датата на падежа е 12.02.2014г.  В Общите условия на договора за кредит, представляващи неразделна част от договор за кредит № **********/13.01.2014г., е предвидена възможност за удължаване на срока на кредита, при поискване от кредитополучателя, със 7, 14 или 30 дни над първоначално определения срок на кредита. Правото за удължаване на срока се счита за упражнено, когато кредитополучателят заплати по сметката на кредитора таксата за удължаване. Като за 7 дни таксата за удължаване е 7,5 % от непогасената обща дължима сума.

Видно от разпечатаното на хартиен носител платежно нареждане, на 19.02.2014г. ответницата е превела по сметка на ищцовото дружество сумата от 23 лв. /7,5 % от 300 лв. е 22,50 лв./. Съответно падежът е станал 26.02.2014г.

            В тежест на ответницата е да докаже, че е върнала предоставената й в заем сума от 300 лв. по договора. Не са представени такива доказателства по делото, не са направени и такива твърдения. Следователно, след като ответницата не е изпълнила поетото с договора задължение да върне заетата й сума на падежа, то претенцията за главницата е основателна и като такава, следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както се претендира, до окончателното изплащане на сумата.

            Относно претендираната такса по уведомяване на длъжника, в размер на 30 лв., за изпратени три бр. напомнителни писма: на 11.04.2014г., на 22.04.2014г. и на 03.05.2014г., то по делото не са представени доказателства за изпратени такива писма до ответницата, следователно, претенцията за тези 30 лв. – такса, е неоснователна и като такава, следва да се отхвърли.

Относно претендираната наказателна лихва за забава, в размер на 300 лв., след изменението на иска, за периода от 12.02.2014г. до 17.01.2015г., то съгласно т.11.3 от Общите условия, в случай на забавяне на плащания по договора за кредит, кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към нормалния лихвен % в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата на сключване на договора, наказателният лихвен % за просрочие възлиза на 10,03 %. Наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи на изменение, въз основа на изменението на основния лихвен %, определен от БНБ. Това се равнява на 0,66 % от сумата на главницата за всеки ден просрочие, или на 1,98 лв. /0,66% х 300/ за всеки ден просрочие, както е отразено и в представената разбивка за начисляване на лихвите – ден за ден.

В представеното възражение от длъжника /ответницата/ по чл. 414 от ГПК срещу Заповедта да изпълнение е направено възражение срещу вземането, поради изтичане на давност.

Падежът по договора, след удължаване на срока е 26.02.2014г., а Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 05.05.2017г., вземането за главницата от 300 лв. се погасява с петгодишна давност, която не е изтекла към подаването на заявлението. Вземането за лихви се погасява с тригодишна давност, съответно погасена по давност е претенцията за лихви за периода от три години преди 05.05.2017г., т.е. от 05.05.2014г. за назад в размер на общо 148,50 лв., изчислена съгласно разбивката за начисляване на лихвите, за която сума и период, претенцията за наказателна лихва, като погасена по давност, следва да се отхвърли, а за разликата над 148,50 лв. до 300 лв. /в размер на 151,50 лв./ и за периода от 05.05.2014г. до 17.01.2015г., да се уважи.

С оглед изхода на спора, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение - в настоящото производство и по ч.гр.д., в размер на общо 107,50 лв.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.Н.С., ЕГН **********,***, че дължи на „4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Никола Габровски” № 79, ет.2, сумата от 300 лева – главница по Договор за кредит № **********/13.01.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано 06.11.2017г. до окончателното й изплащане, сумата от 151,50 лева - наказателна лихва от 05.05.2014г. до 17.01.2015г., като ОТХВЪРЛЯ претенциите - за наказателна лихва за разликата над 151,50 лева до 300 лева и за периода от 12.02.2014г. до 04.05.2014г., като погасена по давност и за сумата от  30 лева – такса за уведомяване на длъжника, като неоснователна, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2557/2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА И.Н.С., ЕГН **********,***, да заплати на „4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Никола Габровски” № 79, ет.2, сумата от 107,50 лв., направени по настоящото дело и по ч.гр.д. № 2557/2017г. по описа на СтРС разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

 

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                   

                                                                                    

                                                                                            Районен съдия: