РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Златоград , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20215420100035 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 08.02.2021 г.
подадена от Н. АС. СТ. срещу Ф. АС. К., М.. С. С., С. СЛ. СТ. и С. СЛ. СТ..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че страните са наследници на А. Ч. С., починал на 02.03.1992 г.
Сочи се, че с Решение № 96А1 от 29.04.2004 г. на Общинска служба
земеделие и гори гр.З., в полза на общия наследодател, била възстановена
собствеността върху ПИ с идентификатор 31111.3.125, представляващ
земеделска земя/ливада с площ от 3 213 кв.м., находящ се в землището на
гр.З., местност "К. л.", при граници на имота: север, северозапад - улица, юг -
речно корито, изток - наследници на А. Г.. Ищецът твърди, че след смъртта на
наследодателя на страните, през 1992 год. до настоящия момент - повече от
27 години, ползва реална част с площ от около 2 декара, разположена в
западната част на процесния имот, необезпокояван от никого. Излагат се
съображения, че процесната площ е отделена посредством изградена
стабилна телена ограда. Фактическата власт ищеца осъществявал като до
преди около 10 г. го засаждал със земеделски култури /картофи, фасул/, а след
това го ползвал като ливада. В имота имало и засадени дръвчета /ябълки,
сливи и др./ и поставени 2 бр. дървени бунгала. Ищецът сочи, че ответниците
оспорват правото му на собственост върху процесната реална част, поради
което моли съдът да се произнесе с решение с което да бъде признато за
установено, че е собственик на описания имот.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен.
Излагат се съображения, че макар ищеца да твърди че владее процесиите 2
декара от съсобствения между страните имот от 1992 г. то същото владеене е
ирелевантно в случая, предвид разпоредбата на чл. чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в
сила от 23.11.1997 г. и от този момент започва да тече нова давност, а ако
собствеността се възстановява след тази дата, то придобивната давност
започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. Предвид това
счита, че давността би могла да започне да тече след издаване на решението
на Поземлена комисия за възстановяване на имота, тоест от 29.04.2004 г. В
случая ищеца не е придобил по давност чуждите идеални части от процесния
недвижим съсобствен имот. Ответниците твърдят, че процесния имот винаги
се е ползвал по равно между страните по спора - ищецът е ползвал 1/3 ид.ч.
(около 1 декар) от процесния имот, в западната част на имота, отв. Ф. АС. К.
лично и чрез дъщеря си е ползвала 1/3 ид.ч. (около 1 декар) от процесния
имот и ответниците М. СТ. СТ., С. СЛ. СТ. и С. СЛ. СТ. са ползвали лично и
чрез трети лица 1/3 ид.ч. (около 1 декар) от процесния имот, в източната част.
Излагат се съображения, че дори да са приеме че ищецът е ползвал по-голяма
част от имота това не промяна в намерението по отношение на правата на
останалите съсобственици, тъй като дори и само един от съсобствениците са
ползва имота, той е владелец на собствените си идеални част и държател на
частите на другите съсобственици. За да придобие по давност целия имот,
сънаследникът следва да стане владелец и на чуждите части, като преобърне
държането във владение и манифестира волята си за това пред останалите
съсобственици, а нито едно от заявените от ищеца действия не можело да се
приеме като такова, манифестиращо преобръщане на държането във
владение. Излагат се съображения, че липсват твърдения и доказателства че
ищцовата страна е завладяла имота за себе си, като според ответниците
извършените подобрения не могат да оборят този извод, т.к. страната е
ползвала съсобствения си земеделски имот и е нормално да е извършвала
ремонтни работи и подобрения в него. Още повече, че ответниците са имали
достъп до имота и са го обработвали, като сочената от ищеца ограда била
направена преди 2-3 години. По тези съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и претендира разноски за производството.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца Н. АС. СТ.,
спрямо ответниците Ф. АС. К., М. С. С., С. СЛ. СТ. и С. СЛ. СТ. по
отношение на реална част с площ от около 2 декара, разположена в западната
част на ПИ с идентификатор 31111.3.125, представляващ земеделска
земя/ливада с обща площ от 3 213 кв.м., находящ се в землището на
гр.Златоград, местност "К. л.", при граници на имота: север, северозапад -
улица, юг - речно корито, изток - наследници на А. Г., придобито въз основа
2
на наследство и давностно владение.
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по делото пълно и главно правото си на собственост
върху процесната реална част с площ от около 2 декара, разположена в
западната част на ПИ с идентификатор 31111.3.125, представляващ
земеделска земя/ливада с обща площ от 3 213 кв.м., находящ се в землището
на гр.З., местност "К. л.“, придобито на въведеното основание – наследство и
давностно владение - упражнявана в продължение на 10 години непрекъснато,
спокойно и явно фактическа власт върху имота, като свой, което
обстоятелство да е манифестирано (доведено до знанието) на останалите
съсобственици (наследници).
От представения по делото препис на Решение № 96А1/29.04.2004 г. на
ОСЗ-З. се установява, че на основание чл. 18ж, ал. 1и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ,
в полза на наследниците на А. Ч.С., е признато и възстановено в стари реални
граници правото на собственост върху поземлен имот с пл. № 2080, кв. 3 по
ПУП на гр. З., начин на трайно ползване - ливада с площ от 3,683 дка,
находящ се в местността „К. Л.“.
Видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 25-9044-
18.01.2021 г., издадено от ОСЗ-З., имот с идентификатор 31111.3.125,
находящ се в местността „Рег.К. л.“ е с площ от 3 293 кв.м., трайно
предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване – ливада.
С изготвения по делото проект за доклад, съдът на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото фактът, че страните са наследници по
закон на А. Ч. С., починал на ...г., като същото се установява и от
приложеното към исковата молба Удостоверение за наследници с изх. №
52/14.01.2021 г., издадено от Община З..
От неоспореното и прието по делото без възражения от страните
заключение на СТЕ, след извършен оглед на място от вещото лице е
установено, че имот с идентификатор 31111.3.125 е разделен на две части –
северна и южна, посредством материализираната на място ограда от дървени
колове, мрежа и бодлива тел, която стига до черен път. Така обособените две
част на имота, са оградени от всички страни, а от изток (откъм реката) е
изградена каменна подпорна стена. Вещото лице е констатирало, че
съобразно материализираните на място граници - огради и подпорна стена (от
изток река, от запад и от юг - път /нереализирана улична регулация/ и от
север - другата част от имот 31111.3.125), използваната от ищеца площ
възлиза на общо 2 387 кв.м., като в нея се включва площ от 1 992 кв.м. -
южната част от процесния земеделски имот с идентификатор 31111.3.125
и 395 кв.м. от имот 31111.31.10 - урбанизирана територия, за жилищни нужди
или общо 2 387 кв.м. Вещото лице сочи, че в оградената площ, която се
ползва от ищеца има три сгради, фургон и парник, както и много овощни
дървета. Една от сградите е разположена в имот 31111.31.10 и малка част в
3
имот 31111.3.125 (обозначена на комбинирана скица към заключението),
представлява гараж на нивото на пътя, приземен и втори етаж - за
селскостопанско ползване. Втората сграда е жилищна, едноетажна,
разположена в имот 31111.3.125. Третата сграда е разположена в имот
31111.31.10 и малка част в имот 31111.3.125 - двуетажна с приземен етаж - за
селскостопанско ползване. Металния фургон е разположен в най- южната
част на имота, до една от входните врати в имот 31111.31.10. Парникът е
разположен в източната част, до реката. По данни на присъстващите
представители на ищеца и ответниците, описаните сгради се ползват от
ищеца. В имота, ползван от ищеца има около 80 дървета и на няколко места
лози, на възраст от 2 до 30-40 години /стари/, подробно описани в
констативната част на заключението.
По делото са разпитани свидетелите К. А. В. (без родство със страните),
Ю.М. Г. (без родство със страните), М. М. М.(без родство със страните), С.А.
К. (снаха на ответника Ф.К.) и Р.Р. К. (дъщеря на ответника Ф.К.). От
събраните гласни доказателства, посредством разпита на посочените
свидетели се установява следното:
От показанията на св. К. А. В. се установява, че същият познава добре
процесния имот, който е посещавал многократно в продължение на повече от
20 години за да помага при селскостопанската работа. Описва го подробно и
посочва наличните насаждения, постройки и помощни съоръжения, като
твърди, че площта се обработва единствено от ищеца и лицата от близкия му
семеен кръг – дъщеря му, зет му и съпругата му (до смъртта си). Свидетелят
В. сочи, че никога не е чувал да има спорове относно ползването на имота,
както и че между ползваната от ищеца площ и тази, която се обработва от
ответниците от дълги години (откакто посещава имота) е разположена ограда
от колове и бодлива тел, която никога не е премествана и не е променяла
местоположението си и разделя имота на две части, така както се ползва от
страните. Разпитан в съдебно заседание, св. Ю. М. Г. на свой ред твърди, че
също познава добре имота, тъй като е сеел тютюн в близост до него и е
минавал често от там. Свидетелят твърди, че е виждал единствено ищеца и
близките му да обработват процесната площ, която е отделена от имота на
ответниците с две огради – с бодлива тел и с мрежа, като не може да каже
кога и от кого е поставена. Сочи още, че в близост до имота минава река,
покрай която също има поставена ограда, която е на това място от преди
повече от 40 години, тъй като – от тогава той познава имота и винаги е била
там.
От показанията на св. М. М. М. се установява, че същият е собственик на
съседен земеделски имот, а именно имот с идентификатор 31111.3.124 по
КККР на гр. З. разположен на север от процесния имот. Свидетелят сочи, че
неговият имот граничи с този на М.С. и Ф.К. и пояснява, че тяхната част е
разделена на две, като площта на Ф.К. се обработва от сестрата на нейната
снаха (св. С. А. К.) и е засадена с картофи, а М.С. е предоставила на него за
ползване своята част от имота, която обработва той заедно със собствения си
4
съседен имот, в продължение на около 11 години. Св. М. заявява пред съда, че
първоначално имотът е бил разделен условно на три части (без
материализирани граници) между: ищеца, неговия брат – бащата на
ответниците С.С. и С.С. и тяхната сестра – отв. Ф.К. и всеки е обработвал
своята част. С течение на времето, след смъртта на баща им (А. Ч. С., починал
на 02.03.1992 г.) нещата се променили. Ищецът направил една барака,
приблизително до границата на ползването на имота, където минавала
пътеката условно разделяща неговата част, а няколко години по-късно
площта на ответниците започнала да намалява. Свидетелят сочи, че преди 7-8
години ищецът поставил, както на него му е удобно „фиктивна“ ограда от
дървени колове и тел, която преди около 2 години подсилил с мрежа и тел и
излял бетонов фундамент в основата (без да променя местоположението). С
тази ограда имотът бил разделен на две части, като едната била на М.С. и
Ф.К., а другата - на ищеца Н.С.. Парчето на Ф.и М. се стеснило, тъй като „на
времето“ било по-широко. Свидетелят М. сочи, че ищецът дори е сложил
фургон в началото на имота си, който му пречи, тъй като няма къде да
обръща, поради липса на видимост и се налага да прави маневрата на 15 метра
от имота си. В периода през който св. М.използвал частта на М.С. – от около
11-12 години на място идвали представители на ПК-Златоград за да установят
границата между двете части на имота, която ищецът изместил в своя полза.
Към момента когато свидетелят започнал да обработва площта на М.С.,
старата ограда от дървени колове вече била поставена и именно тя била
повода за посещението на комисията, но нищо не се променило, а ищецът
поставил нова ограда на същото място.
От показанията на св. С. А. К. (снаха на отв. Ф.К.) се установява, че след
като се е омъжила за А. К. през 1978 г. е започнала да посещава имота, който
тогава засаждали с тютюн, картофи, ръж. Впоследствие останали сами със
свекърва си и предоставили тяхната част (разположена между тези на М.С. -
на север и ищеца Н.С. - на юг) на нейната сестра - К.К. която го обработва и
до настоящия момент. Свидетелят сочи, че първоначално имотът бил
разделен на частите, които се обработвали, посредством пътека и не е имало
ограда. Твърди, че ищецът поставил ограда, която да отделя неговата част от
имота 2-3 години, след като сестра е започнала да го обработва (преди
повече от 10 години), а именно - преди около 7-8 години, като оградата
навлизала в тяхната част, но те не предприели действия за да не се
предизвикат конфликти между свекърва ѝ и ищеца, които са брат и сестра.
Свидетелят Р.Р. К. (дъщеря на ответника Ф.К.) сочи, че до преди да се
омъжи през 1980 г. е посещавала имота, за да помага в работата на брат си и
снаха си, които са го обработвали. От майка си знаела, че имотът е разделен
на три равни части с по една пътека помежду им. Последно е посетила имота
преди около 2-3 години, когато видяла, че има ограда от дървени колове и
бодлива тел, като преди това не е ходила на място считано от 1980 г. От снаха
си знае, че оградата е поставена преди около 7-8 години.
Видно от горното, налице са противоречия в показанията на свидетелите
5
относно периода през който ищецът е материализирал на място граница
(ограда) разделяща ползваната от него реална част от процесния имот и респ.
осъществяваното владение спрямо нея. При съпоставка и анализ на
показанията на разпитаните свидетели съдът приема за установено, че
оградата в първоначалния си вид – дървени колове и мрежа и поставена от
ищеца преди повече от 10 години – в периода около 1995 г., от който момент
същият е установил владението си върху обособената реална част – южната
част на имот с идентификатор 31111.3.125 по КККР на гр. З.д. Това
обстоятелство се установява безпротиворечиво от показанията на св. К. А. В.,
Ю. М. Г. и М.М.М. Твърденията на първите двама свидетели (без роднинска
връзка със страните по делото и изцяло незаинтересувани от неговия изход)
се последователни, логични и взаимно си кореспондират и се допълват, като
същите са изцяло в посока на извода приет от съда. Показанията на св. М.
съдът цени частично, доколкото същият сочи, че оградата се е появила преди
около 7-8 години, но същевременно заявява, че той ползва частта на М.С. от
около 10-11-12 години и към този момент оградата вече е съществувала на
същото място. Посоченото противоречие съдът кредитира в частта, която
сочи, че оградата е изпълнена преди повече от 11 години, доколкото този
факт кореспондира, както с показанията на цитираните по-горе свидетели,
така и с останалите твърдения на св. М., а именно, че след смъртта на общия
на страните наследодател А. Ч. С., починал на .. г. – ползването на реалните
части от имота се е променило в полза на ищеца. Предвид изминалия почти
30-годиншен период от време след смъртта на А. С. (което обстоятелство се
асоциира от свидетеля с настъпилата промяна), дори завладяването на част от
площта попадаща в дял на ответниците да е било постепенно и
продължително във времето, то неминуемо се е случило преди повече от 20
години, тъй като в противен случай смъртта на общия наследодател не би
била сочена като обективен времеви критерий. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото,
доколкото именно той обработва частта на отв. М.С. и промяната в
принадлежащата площ би рефлектирала върху ползваната от него самия
площ. Съдът не кредитира показанията на св. С. А. К. (снаха на отв. Ф.К.) и
св. Р. Р. К. (дъщеря на ответника Ф.К.), в частта в която сочат, че оградата е
поставена от ищеца преди около 7-8 години. Посочените свидетели нямат
преки и непосредствени наблюдения върху имота, доколкото св. К. е
преустановила посещенията си след като се е омъжила през 1980 г., и едва
преди 2-3 години е отишла на място, като видяла вече поставената ограда, а
св. С. К. е предоставила мястото на сестра си преди повече от 10 години,
което също сочи на липсата на преки впечатления. Не на последно място
съдът взе предвид близката родствена връзка на тези свидетели с ответника
Ф.К.), като прецени показанията им при условията на чл. 172 ГПК.
От така събраните доказателства – заключението на СТЕ и свидетелските
показания, ценени както поотделно така и в тяхната съвкупност безспорно се
установява, че още в периода около 1995-2000 г. ищецът е установили
владение върху реална част с площ от 1992 кв.м., разположена в южната част
на имот с идентификатор 31111.3.125 по КККР на гр. З., целият с обща площ
6
от 3293 кв.м., находящ се в местността „К. л.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е
бил държател на ид.ч. на останалите наследници тъй като не е демонстрирал
по явен и несъмнен начин намерението си за своене на имота, което да е
достигнало до знанието на ответниците. От събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е манифестирал явно и
недвусмислено, че счита процесната площ за своя по отношение на всички
правни субекти, включително и ответниците, които са имали непосредствена
възможност да го възприемат. Такива недвусмислени действия за своене
представляват неговото ограждане, облагородяване, изграждането на сгради и
съоръжения от селскостопански характер, добиването на земеделска
продукция и пр. От събраните по делото свидетелски показания, безспорно се
установи, че до смъртта на общия на страните наследодател в имота не е
имало материализирана граница, която да отделя частта на всеки от
наследниците, като именно с поставянето на ограда между неговата част и
тази на ответниците, ищецът недвусмислено е заявил отношението си към
процесната реална част, която е считал за своя. При липсата на ангажирани
доказателства владението върху имота да е било установено като държане,
следва да намери приложение установената в чл. 69 ЗС законова презумпция,
според която до доказване на противното се счита, че който държи вещта, я
държи за себе си.
С оглед изложеното, съдът намира, че за посочения период, включително
и към настоящия момент ищецът фактически владее процесната реална част
от 1992 кв.м. от имота, която счита за своя. Налице са кумулативно
предвидените предпоставки, необходими за приложението на института на
придобивната давност – непрекъсната фактическа власт за срок от 10 години
и намерение за своене.
Същевременно съдът съобрази нормативно установените ограничения за
придобиване на имоти по давност. През времето на установяване на
фактическа власт върху процесната реална част от имота – в периода около
1995 г. - 2000 г., същият е бил внесен за обработване в ТКЗС. Предвид това от
момента на коопериране на имота до влизане в сила на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.
17/1. 03. 1991 г. е било невъзможно придобиването му по давност, тъй като с
оглед вида на имота (земеделска земя–нива, т.е. имот извън регулационния
план на населеното място), същият след внасянето си в ТКЗС е изгубил
реалните си граници - престанал е да съществува като самостоятелен, обект
(собствеността върху него е продължила да се притежава в идеални граници).
До обособяването на имота чрез определяне на границите му същият не би
могъл да бъде самостоятелен обект на право на собственост и съответно
придобиван по давност или чрез правни сделки. В такъв смисъл е и забраната
на чл. 86 ЗС в редакцията на нормата до ЗИДЗС, обн. ДВ, бр. 31/90 г., за
придобиване по давност на вещи социалистическа собственост, която се е
считала приложима и за земеделските земи, върху които се е разпростирало
правото на кооперативно земеползване на ТКЗС, ДЗС и другите
7
селскостопански организации. От влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. до
приключване на инициираното от ищеца, реституционно производство също е
било невъзможно придобиване по давност. Това е така тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва
да тече от деня на влизането в сила, а в хипотезата, когато към момента на
влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на
земеделската реституция, началният момент, от който може да тече
придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Константна и без
противоречия е съдебната практика съгласно която до този момент, давност
не е могло да тече в полза на ищеца, тъй като ответниците не са могли да
защитават правата си.
В случая, с постановеното Решение № 96А1/29.04.2004 г. на ОСЗ-З. в
полза на наследниците на А.Ч. С. е признато и възстановено правото на
собственост на процесния имот и респ. е приключила административната
процедура по земеделската реституция, поради което към 29.04.2014 г., 10-
годишният давностен срок е изтекъл. В случая не се сочат факти довели до
неговото прекъсване. Основанията за прекъсването на давността са
установени ограничително съобразно препращащата норма на чл. 84 ЗС към
чл. 116 ЗЗД, която се прилага съответно на същността на института на
придобивната дановст. Такива юридически факти са: 1. извършено от страна
на владелеца признание, че друг е собственик на вещта (чл. 116, б. „а“ ЗЗД); 2.
постановено съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо по
отношение на владелеца е признато, че друго лице е собственик на вещта, т.е.
успешно проведено производство по иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК или чл. 108 ЗС (чл. 116, б. „б“ ЗЗД) и 3. наличие на изпълнителен титул,
въз основа на който срещу владелеца са предприети действия по
принудително изпълнение за отнемане на фактическата власт върху вещта
(чл. 116, б. „в“ ЗЗД). В настоящото производство такива факти не се
установяват. Други юридически факти, извън посочените в разпоредбата на
чл. 116 ЗЗД могат да прекъснат давността само ако са въведени в закон, като
например разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която беше съобразна, видно
от изложените по-горе съображения.
При съвкупно изложените по-горе съображения, съдът намира, че
предявеният е иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено от ищеца. Такива се претендират съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 805,48 лв., от които 50 лв. –
платена д.т., 300 лв. – депозит за възнаграждение за СТЕ, 5,48 лв. – банкови
комисионни и 450 лв. – адв. възнаграждение (заплатено изцяло и в брой
съобразно представен ДПЗС № 32024 от 02.02.2021 г.) и същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответниците. Съдът, като съобрази правната и
фактическа сложност на делото намира за неоснователно възражението на
8
процесуалния представител на ответниците за прекомерност на заплатения от
ищеца адвокатски хонорар, поради което същият следва да бъде присъден в
посочения размер на сумата от 450 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на Ф. АС. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
З.обл. С. ул. „А. К.“ № ., М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. З. обл. С., ул.
„Р.“ № . С. СЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Зл., обл. С., ул. „И.“ № . С.
СЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. С., ул. „Б.“ № . че Н. АС. СТ. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. С., ул. „С. № . е собственик на реална
част с площ от 1992 кв.м., разположена в южната част на поземлен имот с
идентификатор 31111.3.125 по КККР на гр. З.представляващ земеделска
земя/ливада с обща площ от 3 213 кв.м., находящ се в землището на гр. З.
местност "К. л.“, придобито въз основа на наследство и давностно владение, и
обозначена в жълт цвят на Комбинирана скица № 1 към заключението на
СТЕ, изготвено от инж. Д.С..
Комбинирана скица към съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. Д.С. /л. 59 от делото/, приподписана от съдията-
докладчик, да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Ф. АС. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. З. обл. С.ул. „А. К.№ ., М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. З. обл. С. ул.
„Р.“ № . С. СЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. З.обл. С., ул. „И. № .и С.
СЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. С.ул. „Б.“ № 81, да заплатят на
Н. АС. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. С., ул. „С.“ № . сумата в
обща размер от 805,48 лв. (осемстотин и пет лева и четиридесет и осем
стотинки) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. С.в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________В.Д._______________
9