РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№936/14.01.2022г депозирана от Д. К. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. *****, чрез адвокат В.К., против решение № 2263/27.11.2021 г.,
постановено по г. д. № 9699/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което жалбоподателят е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. А. Д., ЕГН
**********, като му е забранено да посещава К. А. Д., да се доближава до жилището в гр.
*****, обичайните местопребивавания, местоработата, както и местата за социални
контакти и отдих на същата, за срок от девет месеца, наложена му е глоба в размер от 200,00
лева и е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса от 25,00
лева за образуване и водене на делото и 5,00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, както и да заплати на К. А. Д. 500,00 лева разноски по делото.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, както и за постановяването му в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Поддържа се необоснованост на изводите на първоинстанционния
съд за наличието упражнено върху молителката психическо насилие, доколкото
отношенията на страните са обтегнати в продължение на години и това довело до редица
съдебни и други производства помежду им. Поддържа се, че не е установено авторството на
текстовото съобщение, получено на телефона на молителката, чрез приложение „Вайбър“,
посочено от нея в молбата за защита, както и че съдържанието на същото не съставлява
1
акт на домашно насилие. Моли се за отмяна на атакуваното решение, като се приеме, че
няма акт на домашно насилие. Претендират се разноски.
Въззиваемата К. А. Д., чрез адвокат Л.А. - М. оспорва жалбата като неоснователна.
Излагат се обстоятелства за отправяни през годините заплахи за живота и здравето на Д. от
страна на жалбоподателя – на живо, по телефона или чрез текстови съобщения. Излагат се
съображения в подкрепа на атакуваното решение и се моли за неговото потвърждаване.
Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на страната, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред Районен съд Пловдив е образувано въз основа на молба с
правна квалификация чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от К. А. Д. против Д. К. Д.. В същата са
изложени твърдения, че страните са бивши съпрузи, бракът им е прекратен през 2009 г., като
от него имат две деца – дъщеря и син, като последният е непълнолетен към момента. Сочи
се, че през време на съжителството им ответникът посягал на молителката, като извивал
ръцете , блъскал я и притискал лицето с юмруци. Приемал големи количества алкохол,
проявявал болезнена ревност и системно я подлагал на унизително отношение. Както през
време на брака им, така и след неговото прекратяване, проявявал вербална агресия спрямо
молителката, чрез отправяне на обиди, заплахи и закани. Молителката неколкократно
променяла местоживеенето си – Л., П., С., сезирала компетентните органи с молби за
защита и жалби, но това не променило отношението на ответника. Като конкретен акт на
домашно насилие, по повод на което се търси закрила, молителката сочи 12.05.2021 г.
вечерта в 20:09 ч., когато получила от телефона на ответника текстово съобщение със
съдържание „..., стой далеч от мен и семейството ми, ще те пратя там където ти е
мястото противен ....“. Отправено е искане ответникът да бъде задължен да се въздържа от
домашно насилие спрямо молителката, да му бъде забранено да приближава жилището,
работата, местата за социални контакти и отдих на последната, при условия и срок,
определени от съда, както и да му бъде наложена глоба в размер на 1000,00 лева.
В хода на първоинстанционното производство ответникът оспорва молбата за защита
и моли за нейното отхвърляне. В съдебно заседание от 08.09.2021 г. признава, че е изпратил
съобщението, с посоченото съдържание от своя телефон.
За да постанови обжалваното решение, с което молбата за защита е уважена,
районният съд е приел, че съдържанието на текстовото съобщение има характер на
вербално психическо насилие спрямо молителката, както и че изпращането на същото, е
осъществено от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо.
От фактическа страна няма спор, а и от представеното на л. 17 от делото на РС
бракоразводно решение се установява, че бракът между страните е прекратен на 09.12.2009
г. Посоченото обуславя извода, че молбата за защита е подадена от процесуално
легитимирано за това лице, съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно
сезиране на съда. Доколкото същата е подадена на 11.06.2021г /товарителница на л. 35 от
делото на РС/, а твърдения акт на домашно насилие е станал на 12.05.2021 г., преклузивният
едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН е спазен.
От представената на л. 11-л. 12 от делото на РС разпечатка се установява
съдържанието на посоченото в молбата за защита текстово съобщение и неговото
получаване именно на посочените дата и час - 12.05.2021 г. вечерта в 20:09 ч.
С оглед доводите във въззивната жалба, от фактическа страна спорен е фактът дали
жалбоподателят е изпратил посоченото текстово съобщение до молителката. Настоящата
инстанция приема, че същият е безспорно установен по делото, доколкото в протокол от
проведеното на 08.09.2021 г. по делото открито съдебно заседание е отразено, че ответникът
е заявил „Признавам, че аз изпратих есемеса с това съдържание от мой телефон.“ Така
съставеният съдебен протокол е официален удостоверителен документ и доколкото отразява
признание на неизгоден за жалбоподателя факт, съдът приема същия за установен само на
това основание. За пълнота следва да се посочи, че така направеното признание се подкрепя
и от показанията на свидетеля В. В. – фактически съжител на жалбоподателя, която е
посочила, че телефонният номер, посочен в документа – разпечатка на текстовото
съобщение на л. 11 от делото на РС, се ползва от жалбоподателя.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
В закона липсва легална дефиниция на понятията „психическо и емоционално
насилие“, но наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането на
психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално
насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на
обидни имена и епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на
насилието и до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност,
стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито
аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от
унизително и нечовешко третиране.
3
Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и
следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет
изолирано, а след съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във
времето.
В контекста на посоченото настоящият състав намира, че адресираното от
жалбоподателя до молителката текстово съобщение със съдържание: „...., стой далеч от мен
и семейството ми, ще те пратя там където ти е мястото противен ....“ е насочено към
засягане на психологическата неприкосновеност на въззиваемата. В него са използвани две
обидни квалификации, четири унизителни епитета, заповед и заплаха, чието наслагване и
градиране представлява акт на вербално насилие. Съобщението е рефлектирало негативно
върху психическото спокойствие и уравновесеността на въззиваемата. Това се установява от
показанията на свидетеля М. С. – майка на въззиваемата, чиито показания съдът кредитира,
въпреки възможната тяхна заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, тъй като същите
са непосредствени, не се опровергават от други доказателства и няма основания да бъдат
дискредитирани. Свидетелят С. установява, че съобщението е стресирало молителката и тя
спряла да се храни, а впоследствие прекъснала и кърмата . Молителката възприела
съобщението като продължение на „тормоза“ през всички години след развода между
страните през 2009 г., в което време жалбоподателят проследявал въззиваемата,
непрекъснато я заплашвал и притеснявал, за да вземе децата – М. и Д. при себе си,
заплашвал въззиваемата и детето М., че ако последната живее при своята майка, ще ги .....
Изложените от свидетеля обстоятелства относно характера на взаимоотношенията между
страните в годините след развода им, намира потвърждение и в писмените доказателства,
представени на л. 21 – л. 24 от делото на РС, както и на л. 26 – л. 29 от делото на ОС,
представляващи молби за защита и жалби до компетентните органи. Макар същите да
съдържат единствено твърдения за проявена от жалбоподателя агресия спрямо въззиваемата
и двете им деца, доколкото са адресирани в П., С. и С. и обхващат периода 2010 г. – 2020 г.,
подкрепят изцяло извода, че независимо от изминалия период от време и промяна на
местоживеенето на молителката, е налице постоянно присъствие на жалбоподателя в живота
на молителката, съпътствано с вербална агресия, при което се налага да търси помощ.
Това, че до момента жалбоподателят не е реализирал заплахите си спрямо молителката не
може да доведе до неглижиране на ефекта от същите върху психиката на молителката, както
и да омаловажи възможността от прерастване на вербалната агресия и насилие, във
физически такива.
От изложеното до тук се налага несъмнен извод за осъществен спрямо молителката
акт на вербално психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. С
оглед характера на извършеното насилие, неговия интензитет и продължителност,
адекватни се явяват мерките, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, последната за
срок от девет месеца, както и размер от 200,00 лева глоба, съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение
4
следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед крайния изход от спора на въззиваемата страна се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По представен по реда на чл. 80 от ГПК списък те са в
размер на 600,00 лв. адвокатско възнаграждение, което е уговорено и платено в брой,
съгласно Договор за правна защита, представен на л. 25 от делото на ОС. Същите следва да
бъдат присъдени.
Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС държавна такса
за разглеждане на постъпилата въззивна жалба в размер на 15.00лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2263/27.11.2021 г., постановено по г. д. № 9699/2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив, дванадесети гр.с..
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на К. А. Д., ЕГН
********** с адрес гр. *****, сумата от 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати по сметка на ПОС
държавна такса в размер на 15.00лв/ петнадесет лева/
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5