Решение по дело №2411/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2194
Дата: 4 декември 2023 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20237180702411
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 28 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№2194/4.12.2023г.

гр. Пловдив, 04, 12, 2023 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на четиринадесети ноември,  през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

                                                                ПЕТЪР КАСАБОВ

при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА  и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от председателя  к.а.н. дело № 2411 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Касационният жалбоподател –Г.Л.Г. с ЕГН **********, чрез адвокат В.С. оспорва Решение № 1452/ 28.07.2023 г., постановено по Административно дело № 1047 по описа за 2022 г. на Административен съд гр. Пловдив, ХІІІ-ти състав, в отхвърлителната му част, като иска  да бъде уважен изцяло предявения иск с присъждането на лихви и разноски.

Касаторът  счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като твърди , че пред административният съд  е доказал твърденията си и е следвало искът да бъде уважен в пълен размер, поради което иска постановяване на съдебен акт, с който да се отмени решението на Административен съд – Пловдив като неправилно и необосновано в частта, в която е отхвърлена исковата претенция.

Ответникът – чрез юк. Ч. в отговор на л. 12,  изразява становище за неоснователност на КЖ, като претендират и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив  - дава заключение, че жалбата е  неоснователна.

 По допустимостта на КЖ, съдът счита че като подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, същата  се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна  съдът  установи, че  Административен съд - Пловдив  по ад. № 1047/2022г. е разгледал по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искова молба предявена  от  Г.Л.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез  адвокат В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София, **** за присъждане на сумата от общо 25 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в „Затворническо общежитие от открит тип“  /ЗООТ/ „Смолян“ и Затвора Пловдив, изразили се в болки, страдания, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и др. Твърди се, че същите са настъпили като резултат от нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора. Претендираните периоди са прецизирани , като е допуснато и изменение на иска, както следва:

- 12 500 лева за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2020 г., когато твърди, че е пребивавал в ЗООТ „Смолян“;

- 12 500 лева за периода от 07.05.2021 г. до 28.02.2022 г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив.

В хода на съдебното дирене  по адм. дело №1047/2022г.  съдът е събрал множество доказателства от страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, за условията на пребиваване , като са разпитани и посочени от ищеца свидетели  за условията по времето на пребиваване.

Административният съд е  намерил, че искът е процесуално допустим и частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определил при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.

Съдебния състав е обсъдил нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица, както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща  изискването за минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.

Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е и че минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съдът е  приел, че за първия от предявените искове, за  периода от 27.02.2020 г. до 16.10.2020 г. в ЗООТ „Смолян“ е недоказано твърдението за пренаселеност на помещенията, като са обсъдени и показанията на разпитания свидетел  Вълков.

Относно твърдението за пренаселеност във втория период на престой на ищеца от  07.05.2021 г. до 28.02.2022 г., в Затвора Пловдив е прието , че  същият е търпял наказанието си при условията на действителна пренаселеност за общо 294 дни. Същевременно за 41 от тези общо 294 дни /част от времето в стая ОП-2/ се установява че ищецът  е бил поставен в условия на особено съществено нарушение на изискванията за разполагаемата площ на лишен от свобода, а именно под 3 кв. м.

Не е установено твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал Милков, е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден.

Като недоказани са  приети твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив.

Изложени са мотиви , относно твърденията за липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на ищеца.

Изложени са мотиви , че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателства, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Изложени са мотиви относно понятието „справедливост“ , както и че  размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди – 2022 г.), съдът е приел  обезщетение най-справедливо в този случай , съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.

В крайна сметка съдът е приел , че  е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на помещенията  в затвора гр.Пловдив за  периода от 07,05,2021г. до 28,02,2022г., като е присъдил сумата от 1764лева.

От правна страна касац. състав излага следното:

 По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационните жалби и  възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца за част от  периодите предмет на исковата молба.

Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Според Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел. В тая връзка обоснован се явява изводът на админ. съд, че на лишеният от свобода през релевантния период се дължи справедливо обезщетение, за неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на помещението в затвора в размер на 1764лева.

Неоснователни са възраженията на ГД "Изпълнение на наказанията", че по делото не са били доказани реално претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото обезщетение. При преценката си съдът е преценил естеството и характерът на причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за справедливост. В случая правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.

Изложеното до тук налага да се приеме, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационната жалба.

Относно претендираното юк. възнаграждение в полза на ответната администрация, при отхвърляне на КЖ настоящата инстанция счита че такова не се дължи , тъй като производството по делото се води по  специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, и в ал. 2 от с.з. не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното Административен съд Пловдив, ХІХ състав ,

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1452/ 28.07.2023 г., постановено по Административно дело № 1047 по описа за 2022 г. на Административен съд гр. Пловдив, ХІІІ-ти състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ :