О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                         13.11.2020 година                               град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                             наказателен състав

На тринадесети ноември                          през две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав :

                                      

       Председател: Боряна Бончева

                                               Членове:

                                                                                                                            

Секретар 

Прокурор 

като разгледа докладваното от Бончева

н.ч.дело № 576 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С постановление от 04.06.2019 год. ОП-Хасково е прекратила наказателното производство по ДП №46/17 г. по описа на ОСлО при ОП- Хасково, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 248а, ал.2 НК на осн  чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като в мотивите на постановлението /абзац 4- ти отгоре надолу/ е посочено , че от обективна и субективна страна не е осъществен състав на престъпление от общ характер, в т. ч. такова по чл.248а, ал.2 НК,чл.308,ал.1 НК и чл. 212,ал.1 НК.

Установено е, че преписката е образувана по сигнал на А.Н.С. *** с твърдения за извършени документни престъпления, както и за усвояване на средства от ЕС и националния бюджет и се е претендирало за некачествено саниране от изпълнителя „*****“ ****  и бездействие на строителния надзор „ ****“ ***, както и че чрез представяне на документи с невярно съдържание са били получени средства от ЕС и националния бюджет.

С постановление от 21.12.2016год. е било прието, че не са налице данни за престъпление по чл. 248а НК  и преписката е била изпратена на РП- Хасково по компетентност с оглед данни за престъпление по чл. 308, ал.1 НК.

С постановление на РП- Хасково от 11.05.2017год. е било образувано ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 308,ал.1 НК, като с постановление от 12.05.2017год. на Зам. Окръжен прокурор при ОП- Хасково разследването е било възложено на следовател при ОСлО- ОП- Хасково.

С постановление от 04.04.2018год. на АП- Пловдив на основание разпореждане на ВКП за служебна проверка на постановлението от 21.12.2016год. по пр. вх. № 2260/16год., с което преписката е била изпратена по компетентност на РП- Хасково, постановлението на ОП- Хасково е било отменено. В крайна сметка в ОП- Хасково с постановление от 17.04.2018год. разследването по ДП е било прието за наблюдение кат осе води за разследване  на престъпление по чл. 248 а ,ал.2 НК.

Преписи от постановлението са били връчени на МРРБ в качеството на ощетено юридическо лице. Впоследствие с писмо от 26.10.2020год. на ОП- Хасково е бил уведомен и подателят на сигнала А.Н.С., като в писмото е посочено, че въпреки, че същият не е между адресатите по чл. 243,ал.4 НПК, му се изпраща копие от постановлението на ОП-Хасково за сведение.

Настоящото производство е образувано по негова жалба срещу постановлението на ОП- Хасково от 04.06.2019год.  за прекратяване на наказателното производство  по ДП № 46/ 2017год. по описа на ОСлО- ОП- Хасково, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 248а, ал.2 НК, както е посочил и прокурорът в диспозитива на същото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а наказателното производство по делото следва да бъде прекратено, тъй като жалбоподателят А.Н.С. в качеството му на ****** няма качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК и чл. 84, ал. 1 от НПК и не е от кръга на лицата, процесуално легитимирани съгласно  чл. 243, ал. 4 от НПК да обжалват постановлението на ОП-Хасково, с което наказателното производство е прекратено. В разпоредбата на  чл. 243, ал. 3 от НПК изрично са указани страните, които могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство. Безспорно е, че обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по НК, определят кръга от лицата, имащи в процеса процесуалното качество пострадал /ощетено ЮЛ, както е в случая/, за което са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него.

Като общ обект на закрила за престъплението по  чл. 248а, ал. 1-5 от НК са обществените отношения, гарантиращи правилното информиране на държавни органи, компетентни да извършват разпоредителни действия със средства, свързани с еврофондове, обществените отношения, осигуряващи законосъобразното разпределение и разходване на тези средства, обществените отношения, свързани с нормалното кредитиране на различни субекти и охраняващи дейността на кредитните институции и звена или най-общо казано-обществени отношения, касаещи посегателство срещу имущества от фондовете, принадлежащи на ЕС или предоставени от тях на българската държава. От една страна, престъпните състави на  чл. 248а, ал. 1-4 от НК са формални престъпления, на просто извършване, без пострадал. Липсата на предвиден престъпен съставомерен резултат изключва качеството на пострадал за този вид престъпления. Фактът, че жалбоподателят е уведомен от прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, не го прави пострадал по смисъла на горната разпоредба.

Действително, за разлика от тези състави, престъплението по  чл. 248а, ал. 5 от НК  /въпреки че разследване за такова не е водено/ е резултатно такова, като същото се явява довършено с настъпването на причинената щета – получените неправомерно средства, принадлежащи на ЕС или на българската държава. В хипотезата на  чл. 248а, ал. 5 от НК обаче няма увредени лица извън държавните органи, компетентни да извършат горепосочените разпоредителни действия. От гореизложеното следва, че вреда е възможна единствено за държавна или европейска институция, предоставяща паричните средства, изчислени на базата на неверните данни. Оттук и изводът, че никое друго лице не би могло да търпи вреди от това деяние.

Макар и жалбоподателят, дори и като *****на санираната сграда, находяща се в *******, да е подал сигнал до прокуратурата и инициирал настоящото производство, същият не придобива качеството на пострадал за престъплението по  чл. 248а от НК, очевидно няма качеството и на държавен орган. Същото важи и за цитираните от прокурора в мотивите други документни престъпления.

Предвид горното, съдът намери, че подадената жалба срещу постановление от 04.06.2019 г. на Окръжна прокуратура-Хасково за прекратяване на досъдебно производство № 46/ 2017год. по описа на ОСлО при ОП- Хасково, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото частно наказателно дело следва да се прекрати.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане жалбата на А.Н.С. *** като ******срещу Постановление от 04.06.2019 г. на ОП- Хасково,  с което е прекратено наказателното производство по ДП № 46/17 г. по описа на ОСлО – ОП- Хасково на основание  чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Прекратява производство по чнд № 576/2020год. по описа на ОС- Хасково, образувано на осн. чл. 243, ал.5 НПК.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред АС – Пловдив в 7-дневен срок от съобщението.

Окръжен съдия: