Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………21.11.2019 година………..………..Град
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение
На………двадесет
и трети октомври………….…..…...……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Белослава Колева..………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 337..…по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск за установяване на вземане с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН Б.Е.” ЕАД твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към Б.В.Г.,
в размер на 234,85 лв. представляващи незаплатени задължения за доставена и
потребена електрическа енергия за периода 26.02.2018 г. – 22.05.2018 г. В резултат
на това било образувано ч.гр.д. № 91/2019 г. по описа на Гълъбовски районен съд
и издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, ищецът предявил иск за установяване на
вземането си. Ищецът поддържа, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН Б.Е.” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008г. сочи, че се намира в
договорни правоотношения с ответницата с предмет предоставяне на електрическа
енергия срещу заплащане. По силата на
чл. 7, т.1 от общите условия, ищецът е поел задължение да снабдява с
електрическа енергия обектите на потребление на ответника, а именно: ИТН /измервателна
точка номер/: 2202298, гр. Гълъбово, кв. „Строител“ -2 21, ет. 9, ап. 42. За
клиента Б.В.Г. бил открит клиентски номер 11010088166. Ответникът от своя
страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете
и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на
задълженията си по договора ищецът доставил на обекта на ответника за периода
от 26.02.2018 г. до 22.05.2018 г. електроенергия на обща стойност 234,85 лв., която до този момент не била заплатена.
Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия, ответникът дължал и законна
лихва в общ размер от 18,55 лв. за периода от 12.04.2018 г. до 04.02.2019 г. За
задължението били издадени фактури с номера както следва: фактура № **********
– 128,11 лева, фактура № ********** – 95,34 лева, фактура № ********** – 11,40
лева. Поради това моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 234,85 лв., представляваща стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 26.02.2018 г. до
22.05.2018 г., сумата от 18,55 лв. представляваща обезщетение за забавено
плащане, за периода от 12.04.2018 г. до 04.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /04.02.2019 г./,
до окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът признава наличието на
договорни правоотношения с ищеца с предмет доставка на ел. енергия и ако е бил
уведомен по-рано е щял да погаси доброволно своето задължение. В тази връзка в
отговора на исковата молба ответникът признава исковете за главница и
обезщетение за забава, както по основание така и по размер. Възразява
единствено по дължимостта на разноските.
В съдебно заседание проведено на 23.10.2019 г. ищецът
поддържа исковата молба. Уточнява, че с
оглед признанието на ответника обективирано в исковата молба по отношение на
процесните суми ще претендира, да бъдат заплатени тези суми, както и сумата от
100,00 лв., представляваща платена ДТ, от които 25 лв. за заповедното
производство и 75,00 лв. за исковото производство, заедно с 50 лв.,
представляващи юриск. възнаграждение относно заповедното производство. Ще се
откаже от искането си за присъждане на юрисконсултското си възнаграждение по исковото
производство, което е в размер на 100,00 лв. Моли съда да постанови решение при
признание на иска.
В същото открито съдебно заседание ответникът Б.В.Г.
отново заявява, че признава исковете изцяло при посочените по-горе условия и
моли съдът да постанови решение съобразно признанието.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното
признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение,
т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните
позиции на двете страни. Ответникът признава изцяло иска както в отговора на
исковата молба, така и в открито съдебно заседание. Налице е искане от ищеца за
постановяване на решение при признание на иска. Предявеният иск, с оглед и на
представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е
брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение,
нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради
което и срещу ответника ще следва да се постанови решение за уважаване на иска
съобразно извършеното признание, без съдът да се мотивира по същество по
аргумент на чл. 237, ал. 2 ГПК. Това е
така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в
закона изключение.
По отношение на разноските съгласно чл.
78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Тълкувайки
цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат разноските
върху ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: признание
на ответника, такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не
дава повод на ищеца да смята, че няма да получи търсената с иска сума. В случая
ответникът признава иска. Следва да се има предвид обаче, че това признание е
направено последователно едва в отговора на исковата молба проведеното открито
съдебно заседание. Поради горното съдът намира, че не е налице втората
предпоставка – поведение, което не дава повод на ищеца да предяви иск. Ето защо
на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. за исковото
производство, както и тези, направени в заповедното производство – 25,00 лв. за
държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение /така т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/
или общо сумата от 100,00 лв. разноски за двете производства. Ответникът се е отказал от претенцията си
за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и такава няма да бъде
присъждана. Действително ищецът е внесъл държавна такса в размер на
75,00 лв. за исковото производство, но същата над размера на 25,00 лв. се явява
надвнесена и поради това не може да се възложи на ответника да отговаря за
надвнесена от ищеца държавна такса.
Постъпилата молба в срока за решаване
на делото за възстановяване на ДТ в размер на 50,00 лв. следва да бъде уважена
поради наличието на надвнесена ДТ от ищеца.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, Гълъбовски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /при
условията на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска/, по
отношение на Б.В.Г. *** и адрес за призоваване: ***, ЕГН: **********,
съществуването на вземането на „ЕВН Б.Е.” ЕАД със седалище и адрес на
управление в ***, ЕИК: ***, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С., за сумата от 234,85 лв. /двеста и тридесет и четири
лева и осемдесет и пет стотинки/ представляваща главница дължима за доставена
от страна на „ЕВН Б.Е.” ЕАД и ползвана от Б.В.Г. електрическа енергия за
периода от 26.02.2018 г. до 22.15.2018 г., както и за обезщетение за забава в
размер на 18,55 лв. /осемнадесет
лева и петдесет и пет стотинки/ за периода от 12.04.2018 г. до 04.02.2019 г.,
за което са издадени фактура № **********
– 128,11 лева, фактура № ********** – 95,34 лева, фактура № ********** – 11,40
лева, всички с включен ДДС, както и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 52/06.02.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 91/2019 г.
по описа на Гълъбовски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б.В.Г. *** и адрес за
призоваване: ***, ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН Б.Е.” ЕАД със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК: ***,
представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С. сумата от общо 100 лв. /сто лева/,
представляваща направените разноски за платената държавна такса по исковото
дело и по заповедното производство /по 25 лв. за всяко производство или общо 50
лв./ и за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на
50 /петдесет/ лв.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ищеца „ЕВН Б.Е.” ЕАД надвнесена държавна такса в
размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: