Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
03.04.2017 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от
съдията т. дело N 5466 по описа за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„И.“ ЕООД /н/ твърди, че с ответника Д. Ф. „З.“ е сключен договор
№2612/27.12.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при
условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за
развитие на З.то и селските райони в Република България (САПАРД), по силата на
който ответникът се задължава да предостави на ищеца безвъзмездна финансова
помощ за извършване на дейностите, посочени в одобрения бизнес план към проект
№ 100307200027/2006г., а именно: „Строителство и обзавеждане на сграда за
настаняване на туристи „И.“. Размерът на помощта е определен да възлиза до 50%
от одобрените и реално извършени от ищеца разходи, от които 75% се осигуряват
от ЕС и 25% от държавния бюджет. Първоначално одобрената помощ въз основа на
предварителните документи по проекта е в размер на 488 239.00 лева. Ответникът
се задължава да изплати на ищеца посочената финансова помощ в срок от 3 месеца
от постъпване и приемане на заявката за плащане, заедно с всички необходими
документи, доказващи направената инвестиция, съгласно Наредба № 15/18.05.2001г.
на МЗХ. Ищецът твърди, че е изпълнил точно и своевременно всички свои
задължения по сключения между страните договор. Инвестицията е извършена в
пълно съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените
инвестиционни разходи. По силата на договор за строителство с възложител са
извършени всички строително монтажни работи по изграждането на сградата за настаняване
на туристи, както и обзавеждането на същата. Спазени са уговорените с ответника
срокове, видно от удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №
6/31.07.2008г., издадено от главния архитект на община град Бобошево. На
06.10.2008г. ищецът отправя до ответника заявка за изплащане на финансова помощ
№ 1100307200342, която след направена проверка от служителите на ДФЗ е приета,
т.е. всички изискуеми документи са налице и отговарят на съответните
изисквания. Независимо от приемането на заявката, в срока по т. 4.6 от
сключения между страните договор, т.е. три месеца от постъпване на заявката за
плащане, ведно с всички необходими документи, доказващи направената инвестиция,
ДФЗ не извършва договореното плащане, като
не изисква представянето на други документи, освен копия от
справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби на доставчици,
които документи са своевременно предоставени. С писмо изх. № 01-2600/7303 от
04.08.2009г. ответникът отказва изплащане на финансова помощ в размер на 488
239.00 лева по договора и заявява, че ще счита същият за прекратен от датата на
получаване на отказа - 01.09.2009 г.. Ответникът мотивира отказа си да плати с
извършено нарушение на договора по т. 4, от I „Направление селски туризъм” от
Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от наредба № 15 от 18.05.2001г. на МЗХ. От
проверка извършена на място на 11.03.2009 г. е установено, че сградата за настаняване на туристи „И.”,
изградена върху поземлен имот № 404033, в землището на село Усойка, община
Бобошево е разположена в съседство с парцели № 404034 и № 404032, върху които
са изградени други две сгради за настаняване на туристи, предмет на финансиране
по програма САПАРД, а именно договор № 2579/27.12.2006г. между „Б.” ЕООД и ДФ „З.”
и договор № 2590/27.12.2006г. между „К.”ЕООД и ДФ „З.”, като трите обекта са
обосоБ. архитектурно и функционално в един комплекс за настаняване на туристи
„КаБеИ” с обща леглова база от 104 легла, разпределена по следния начин: „И.”
ЕООД разполага с 40 легла, разпределени в 20 стаи, с номера от 100 до 300; „К.”
ЕООД - 40 легла, разпределени в 20 студия с номера от 400 до 500 и „Б.” ЕООД -
3 бр. вили всяка с 2 апартамента и 2 индивидуални стаи с номера от 600 до 800”.
Ищецът поддържа, че не са били налице посочените в т. 4.4 от сключения между
страните договор основания, тъй като има изпълнен бизнес план в срока предвиден
по договора, не са констатирани неизпълнения на задълженията на ползвателя и
няма укрИ.не на факти. Заявката за плащане на договорената субсидия е подадена
в срок, придружена с всички необходими документи, които удостоверяват, че
разходите са допустими, извършени са според одобрения от ДФЗ проект и са
направени след датата на подписване на договора. Ето защо счита, че по своята
същност отказът на ответника за изплащане на финансова помощ представлява
неизпълнение на сключения договор. Намира за неоснователно твърдението на ответника, че с този отказ
трябва да се счита договорът за прекратен, предвид обстоятелството, че ищецът е
изпълнил точно и своевременно всички задължения по договора и не са налице
нарушения на договора от негова страна, така както било описано в цитирания
отказ. Второто основание за отказ от страна на ответника за неизпълнение на
договора е свързано с констатирано в отказа за изплащане на финансова помощ
нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 от Наредба № 15/18.05.2001г. на МЗХ,
предвиждащ задължение на ползвателя на помощта за период от 5 години да не
продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите въз основа на
одобрения проект активи, чрез отдаването им под наем, аренда или по договор за
съвместна дейност. В отказа ответникът констатира, че вертикалната планировка е
функционално свързана, тъй като за достигане до обекта на фирма „Б.” ЕООД се
преминава по асфалтов път, предмет на инвестиция по програма САПАРД на фирма „И.”
ЕООД”. Твърди, че ответникът достига до неправилния извод за „липса на
обособеност и самостоятелно функциониране на проекта, както и преотстъпването
за съвместно ползване”, което квалифицира като „драстично нарушение на чл. 27,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 15/18.05.2001 г. на МЗХ и като неспазване на поетото
от ищеца задължение по т. 4.17 от договора за използване на придобитите въз
основа на одобрена инвестиция активи по начина, описан в одобрения бизнес план.
Констатацията е неправилна и невярна, поради това, че всеки един от цитираните
три туристически обекта е напълно самостоятелен и е собственост на различни
юридически лица. Липсва, както правна, така и фактическа свързаност на
посочените обекти. Всеки от тях е изпълнен самостоятелно и функционира като
отделен обект. Туристическата база на „И.” ЕООД за настаняване на туристи е
изградена в отредения за целта имот № 404033, с площ от 3.637 дка, както е по
проект, видно от представената скица № 00277/28.07.2008г., издадена от ОбС „З.
и гори”, град Бобошево. Това обстоятелство се потвърждава и от издаденото в
тази връзка удостоверение № 148/11.07.2008г. на ОбС „З.” град Бобошево. Ищецът
твърди, че липсва разпореждане от негова страна с асфалтов път, част от
вертикалната планировка на обекта, както и не са продавани и учредявани вещни права върху него по реда на чл. 192,
ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 20 т. 2 и чл. 21 т. 2 от Наредба № 15/18.05.2001г. на
МЗХ, като условие за одобряване на проекта и сключване на договора между
страните, ответникът е извършил две
проверки на мястото за реализиране на инвестицията, при които не са
констатирани никакви нередности. Въпреки тези констатации за липса на
нарушения, ответникът не изпълнява задължението си по договора да изплати
направените разноски по строителството и обзавеждането на обекта, а вместо това
постановява отказ да плати.
Предвид
изложеното, моли Съда да осъди ответника да му заплати сумата от 708 190.00, в това число главница 488 239.00 лева, представляваща
финансова помощ по специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз
за развитие на З.то и селските райони в Република България, мораторна лихва за
периода от 01.09.2009 г. до 31.01.2014 г. в размер на 219 951.00 лева,
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до нейното пълно изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът
Д. Ф. „З.“ оспорва исковете като неоснователни, необосновани и недоказани.
Твърди, че направеният от него отказ да плати е съответен на изискването
за стриктно следване на разпоредбите на
Наредба № 15 от 18.05.2001 г. и препоръките на Европейската Комисия при
осъществяване на контролните правомощия върху предмета на инвестицията преди
нейното изплащане. Приетият за финансиране проект и сключеният договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между страните позволява
финансирането до 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи по
проекта „Строителство и обзавеждане на сграда за настаняване на туристи „И.”.
Условие за одобряване и плащане на проекта е направените разходи да са в
съответствие е представените от кандидата разходооправдателни документи -
фактури, договори и др., както и след извършване на контрол по отношение на
допустимостта на инвестицията да се установи пълно съответствие с
акредитираните правила за работа на Отдел „Европейско финансиране“, Сектор
„Изпълнение на мерките“ при ДФ „З.“, при стриктно съблюдаване на Глава IV
„Изплащане на финансовата помощ и контрол върху изпълнението на проектите” от
Наредба № 15 от 18.05.2001г., издадена от министъра на З.то и горите, МФС и
останалите относими разпоредби на правото на ЕС и българското законодателство.
Ищецът има първоначално одобрена безвъзмездна финансова помощ в размер до 488
239. 00 лв. Ответникът не оспорва факта, че има сключен договор, както и че
след изпълнение на инвестицията от страна на ищеца, на 06.10.2008г. е подадена
заявка за плащане, която е разгледана по реда на Глава IV „Изплащане на
финансовата помощ и контрол върху изпълнението на проектите” от Наредба № 15 от
18.05.2001г. и в съответствие с акредитираните процедури за работа на Сектор
„Изпълнение на мерките“ към Отдел „Европейско финансиране“. По подадената
заявка за плащане от страна на ищеца, е извършена проверка на място, при която
е констатирано, че за следните видове СМР, количествата не могат да бъдат
определени поради съвместното им използване с други два проекта по Програма
САПАРД (на „Б.” ЕООД и на ,,К.”ЕООД), а именно - Вертикалната планировка на
трите проекта е функционално свързана, тъй като за да се достигнело до проекта
на „Б.” ЕООД се преминава по асфалтов път предмет на инвестиция по програма
САПАРД на „К.” ЕООД и „И.” ЕООД. Констатирано е, че инвестициите по програма
САПАРД на трите дружества функционират в единен комплекс „КиБеИ”, ползват общи
части - „външно ел. захранване с кабели НН напрежение” и „Площадков водопровод
и канализация”, а в изграденият от „К.” ЕООД трафопост, трите дружества ползват
общ електромер. Констатирано е нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба №
15/18.05.2001г. което е конкретизирано в т. 4.17 и т. 4.18 от подписания между
страните договор. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането,
тъй като ищецът подава заявката за плащане на 06.10.2008 г., съответно Агенция
САПАРД е следвало да изплати финансовата помощ в тримесечен срок от
депозирането на заявката, респ. падежът на това задължение е на 06.01.2009г.
Поддържа, че задължението се е погасило по давност на 06.01.2014г., а исковата
молба на дружеството е подадена на 08.08.2014г. Оспорва твърдението, че отказът
на изпълнителния директор е получен на 01.09.2009 г. , като в подкрепа на
твърдението прилага заверено копие от обратна разписка, от която е видно, че
същият е получен на 13.08.2009 г. Оспорва твърдението, че ищецът води
самостоятелно счетоводство. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
част от претендираните лихви, а именно тези претендирани за период преди
08.08.2011 г. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
Не е
спорно, а и от доказателствата представени по делото се установява, че на 27.12.2006г. между страните е сключен
договор №2612 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на
специалната предприсъединителна програма на европейския съюз за развитие на З.то
и селските райони в Република България (Сапард). Ползвателят има първоначално
одобрена безвъзмездна финансова помощ в размер на 488 239 лева, съгласно
таблицата за одобрените инвестиционни разходи - Приложение 1, за извършването
на дейности посочени в бизнес плана по проект №100307200027/2006 г., а именно
„строителство и обзавеждане на сграда за настаняване на туристи „И.“. Съгласно чл.1.3. Ф.ът заплаща помощта по
договора при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения
бизнес план и приложените към молбата договори, съобразно условията определени
в договора, анексите и действащите нормативни актове. В договора подробно са
регламентирани правата и задълженията на страните, като основно право на Ф.а е
да упражнява постоянен контрол за целево използване на инвестицията, контрол за изпълнение
условията по договора за отпускане на финансова помощ, на документите, свързани
с подпомаганата дейност, като на контрол подлежи както ползвателя на помощта,
така и неговите контрагенти по подпомаганите дейности /т.4.1./. При
осъществяване на контрола, Ф.ът има право да извършва проверки на място,
проверява материалните ценности, счетоводна отчетност, документите и
техническите носители на информация, както и техническото оборудване за нейното
набиране и програмно осигуряване във връзка с одобрената инвестиция. Съгласно
чл.4.4, б.б, Ф.ът има право да откаже изплащане на помощта, когато ползвателят
не е изпълнил някое от задълженията си по договора. Съгласно чл.4.6 Ф.ът се
задължава да изплати на ползвателя предвидената финансова помощ в срок от 3
месеца от постъпване на заявката, заедно със всички необходими документи,
доказващи направената инвестиция. Към договорът са сключени 4 анекса за промяна
в срока за изпълнение на инвестициите, като с анекс № 4 от 09.09.2008 г.
страните се договарят ползвателят да извърши инвестицията, предмет на договора
в срок до 14.09.2008 г.
От
събраните доказателства се установява, че инвестицията е изпълнена от ищеца,
като за процесната сграда е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация
№6/31.07.2008 г. от гл. архитект на община Бобошево.
По
делото са представени свидетелство за регистрация на фискално устройство, книга
за проверки, договор с туроператор, Заповед №Рд-07-234 от 11.12.2008 г. на
кмета на община Бобошево за утвърждаване на категория- „една звезда“ за хотел и
Заповед Рд-07-234 от 11.12.2008 г. на кмета на община Бобошево за утвърждаване
на категория- „една звезда“ на ресторант,
от които се установява, че обектът е пуснат в експлоатация.
С отказ
за изплащане на финансова помощ с изх.№01-2600/7303 от 04.08.2009 г., Д. Ф. „З.“
на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба №15/18.05.2001 г. е отказал плащането на
финансовата помощ в размер на 488 239 лева по договор №2612/27.12.2006 г..
Посочено е, че съгласно извършена проверка на място на 11.03.2009 г. в сграда
за настаняване на туристи „И.“ изградена върху поземлен имот №404033 в
землището на с. Усойка, общ. Бобошево се установило, че инвестицията е
разположена в съседство с парцели №404034 и №404032 върху които са изградени
други две сгради за настаняване на туристи предмет на финансиране по програма
САПАРД, а именно по договор №2579 от 27.12.2006 г. между „Б.“ ЕООД и ДФ „З.“ и
договор №2590 от 27.12.2006 г. между „К.“ ЕООД и ДФ „З.“, като трите проекта са
обосоБ. архитектурно и функционално в един комплекс за настаняване на туристи
„КаБеИ“ с обща леглова база 104 легла, от които „И.“ ЕООД разполага с 40 легла,
разпределени в 20 стаи с номера от 100 до 300, „К.“ ЕООД разполага с 40 легла,
разпределени в 20 студия с номера от 400 до 500 и „Б.“ ЕООД- 3 броя вили всяка
с 2 апартамента и 2 индивидуални стаи с номера от 600 до 800. В отказа е
посочено, че това обстоятелство е нарушение на т. 4 от I направление селски
туризъм от Приложение 2, към чл. 2, ал. 2 от Наредба №15/18.05.2001 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и
разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за
многостранни дейности и алтернативни доходи по специална предприсъединителна
програма на ЕС за развитие на З.то и селските райони в Република България.
Отбелязано е също, че вертикалната планировка е функционално свързана, тъй като
за достигане до обекта на фирма „Б.“ ЕООД се преминава по асфалтов път предмет
на инвестиция по програма САПАРД на фирма „И.“ ЕООД. Липсата на обособеност и
самостоятелно функциониране на проекта, както и преотстъпването за съвместно
ползване е драстично нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 от Наредба №15/18.05.2001
г.. Посочено е, че ДФ „З.“ счита договор №2612/27.12.2006 г. за прекратен от
датата на получаване на отказа за изплащане на финансовата помощ.
От
ответника по делото са представени докладна записка за извършена проверка на
инвестицията на ищцовото дружество и съответни документи във връзка с
предоставянето на безвъзмездната
финансова помощ.
По
делото е представено удостоверение №5/31.07.2008 г. за въвеждане в експлоатация
на строеж- „П. и ВиК мрежи“, намиращ се в поземлени имоти №№404034, 404032 и
404033, м-т „Будаковица“, с. Усойка, общ. Бобошево с възложители „Б.“ ЕООД, „К.“
ЕООД и „И.“ ЕООД, удостоверено е, че строежът е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти, разрешение за строеж №9/23.02.2006 г.. Представено е също
удостоверение №3/31.07.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „външно
ел. захранване с кабели ниско напрежение“, намиращ се в поземлени имоти
№№404034, 404032 и 404033, м-т „Будаковица“, с. Усойка, общ. Бобошево с
възложители „Б.“ ЕООД, „К.“ ЕООД и „И.“ ЕООД. Удостоверено е, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж № 9/23.02.2006 г..
По
делото е представено становище от „Електроразпределение-Столично“ АД с изх.№
49410/29.11.2007 г. до „И.“ ЕООД, относно обект – „сграда за туристи, басейн,
съблекалня и дневен бар“ в имот №404033, м-т „Будаковица“, с. Усойка, общ
Бобошево, в което е отбелязано, че електрозахранването на обекта ще се изпълни
от разпределителното табло НН на ТП „Будаковица-проектен“, ТМ 500/20 след
изкупуването от електроразпределителното дружество, който е предписан за
изграждане от фирма „К.“ ЕООД, Посочено е, че търговското измерване на
изразходваната от консуматорите ел. енергия ще се осъществява от ново
електромерно табло, което е предписано на фирма „К.“ ЕООД.
От
заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза се установява, че одобрената помощ по проект
№100307200027/2006 е в размер на 488 239 лева, като плащане на тази сума от ДФ
„З.“ не е направено. Вещото лице изчислява, че размерът на мораторна лихва за
забава върху сумата от 488 239 лева, за периода от 01.09.2009 г. до 31.01.2014
г. е в размер на 220 191.72 лева. Според вещото лице фирма „И.“ ЕООД е
самостоятелно юридическо лице и води самостоятелно счетоводство и изготвя
финансови отчети, съобразно изискванията на ЗСч.
От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и уточненията, направени
от вещото лице М. при приемането й в о.с.з. на 25.09.2015 г. се установява, че
по разпределение и по начин на изпълнение архитектурния проект и изградените
сгради съответстват на одобрения от главния архитект на община Бобошево
архитектурен проект. Процесният обект е въведен в експлоатация на 31.07.2008 г.
и не са отразени забележки относно изпълнението на обекта, а строежът е
изпълнен в съответствие с одобрените проекти. Според вещото лице е налице
функционална самостоятелност на процесния обект, изграден от ищцовото
дружество, по отношение на електрозахранването, тъй като за същия е изграден
самостоятелен ел. кабел от трафопоста до обекта, монтиран е индивидуален
електромер и тарифен часовник за измерване на консумираната от обекта
електроенергия, съгласно предписанието на „Електроразпределение – Столично“ АД.
В експертизата е посочено по отношение на захранването с вода и отводняването
на площадката, предвидени с одобрените инвестиционни проекти, П.те водопровод и
канал, са общи за трите обекта, като от тях са предвидени отклонения за
отделните три обекта, собственост на трите отделни фирми- „Б.“, „К.“ и „И.“.
Според вещото лице се установява, че в количествено-стойностната сметка /КСС/ са включени видове и количества СМР по
изграждането само на сградите и дневния бар от процесния обект, без да са
включени видове и количества СМР, свързани с изграждането на „външно ел.
захранване с кабели НН напрежение“ и „площадков водопровод и канализация“.
Техническата експертиза установява, че трите поземлени имота, собственост на дружествата „И.“ ЕООД, „К.“ ЕООД и „Б.“
ЕООД са съседни помежду си и достъпът до трите имота се осъществява по изграден
асфалтов път, който се използва от трите дружества. Според вещото лице в
процесния обект на одобрената инвестиция
са включени разходите за изграждането на част от общия път за трите съседни
обекта, а именно-средната част от пътя с дължина 88.8 м., която е предвидена с
одобрения проект, т.е отделните части от пътя, ползван общо от трите дружества,
са предмет на различни инвестиции на трите дружества и са част от одобрените
проекти на същите. Всеки от обектите на трите дружества следва да ползва
отделен електромер и тарифен часовник, за отчитане на потребената ел. енергия.
Според експертизата съгласно одобрените проекти, за процесния обект е
предвидено самостоятелно отчитане на изразходваната от същия ел. енергия и
вода, а такова самостоятелно мерене и отчитане на потреБ.те консумативи е
предвидено и за останалите два обекта.Единствен водомер има монтиран в
Помпената стнация, от който става отчитането за обекта на ищеца. По принцип ищецът
не е поемал задължение по проекта за изграждане на площадковото ВиК. Това е
било задължение на „Б.“ ЕООД. По част пожароизвестителна инсталация не се
установя извършването на СМР, като е отразено, че такава инсталация не е
изпълнена. Според вещото лице изпълнените на място видове СМР съответстват на
предвидените такИ. с одобрения инвестиционен проект по видове, количество и
материал, с изключение на ресторанта на хотелската сграда, където е поставен
мокет, вместо предвидената по проект настилка от теракот и не е изпълнена
дървена, покривна конструкция на сградата на съблекалнята към басейна, а вместо
нея, ст. бет. плоча на кота +2.7 м. е обособена като покривна тераса, с
монтиран метален парапет. Експертизата не установява СМР, които да са
некачествено изпълнени. Посочва се, че някои видове работи са извършени в
отклонение от одобрения проект, чиято обща стойност е 5 597 лева.
От
заключението на приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза и
уточненията, направени от вещото лице М. при приемането й в о.с.з. на
16.12.2015 г. се установява, че стойността на видовете работи, посочени като
неизпълнени в контролния лист от извършената проверка на място на 13.10.2008 г.
е сума в размер на 38 458 лева. Вещото лице посочва, че одобрената финансова помощ съгласно таблицата
за одобрените инвестиционни разходи, представялваща приложение №1 към договора,
съответства напълно на стойността съгласно количествено стойностната сметка,
изготвена от фирма „М. –М.Л.“ ЕТ, но без ДДС. Отбелязва, че стойността на заявените
за плащане пред Ф.а видове работи със заявката, за които е посочено, че не са
изпълнени към момента на проверката е в размер на 32 047.93 лева. Тези работи
са изпълнени към момента на извършения от вещото лице оглед. По съществото си
тези работи имат характер на довършителни такИ. и затова в контролния лист са
вписан икато неизпълшени. Впоследствие те са направени и обектът е въведен в
експлоатация. Претендираната от ищцовото дружество сума за изплащане от
ответника е с размер на 488 239 лева, като в тази главница е включена
стойността на видовете СМР посочени като неизпълнени в контролния лист от
13.10.2008 г. Заплатената сума за пожароизвестяване е на обща стойност 5 866
лева и същата сума е заявена за плащане пред Д. Ф. „З.“ и е включена в сумата,
претендирана като главница в съдебното производство. Вещото лице посочва, че
ищцовото дружество не е заявило за
изплащане стойността на актуваните с актове обр. 19 по-големи количества на
някои видове СМР, спрямо заложените такИ. в одобрената количествено стойностна
сметка. Размерът на мораторната лихва върху сумата от 438 318 лева, за периода
от 08.08.2011 г. до 08.08.2014 г. е 134 812.14 лева.
По иска с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
Не е
спорно между страните сключването на процесния договор № 2612 от 28.12.2006 г.,
завършването и въвеждането в експлоатация на проекта, както и че ищецът е подал
заявка за плащане на помощта, по която Ф.ът е отказал плащането и е уведомил „И.“
ЕООД, че счита договора за развален.
Спорни
остават основанията за разваляне на договора и наличието на предпоставки за
отказ за изплащане на финансовата помощ.
От
представените по делото доказателства се установява, че не са спазени
предпоставките за едностранно разваляне на договора от страна на ДФ „З.“,
предвидени в чл. 7.1, б. „г“ от същия, а и не са представени доказателства за
наличие на основания за разваляне на договора, съгласно чл. 87, ал. 1 и ал 2 ЗЗД. Затова следва да се приеме, че процесният договор не е развален, съответно
ищецът може да предяви претенция за заплащане на дължимата му от ответника въз
основа на договора сума.
Отказът
на ответника да заплати на ответника сумата е мотивиран с допуснати нарушения
на т. 4 от направление селски туризъм от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 Наредба
№ 15/18.05.2001 г., както и на чл. 27, ал. 1, т. 2 от същата наредба, като не
са наведени доводи за отказа, съгласно хипотезите предвидени в чл. 4.4 от
договора.
От
приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ се установи функционалната
самостоятелност на обекта по отношение на електрозахранването, тъй като за
същия е изграден самостоятелен ел. кабел от трафопоста до обекта, монтиран е
индивидуален електромер и тарифен часовник за измерване на консумираната от
обекта електроенергия, съгласно предписанието на „Електроразпределение –
Столично“ АД. В действителност по отношение на захранването с вода и
отводняването на площадката, предвидени с одобрените инвестиционни проекти, П.те
водопровод и канал, са общи за трите обекта, но следва да се има предвид, че в
КСС са включени видове и количества СМР по изграждането само на сградите и
дневния бар от процесния обект, без да са включени видове и количества СМР,
свързани с изграждането на външно ел. захранване с кабели НН напрежение и
площадков водопровод и канализация. Също така безспорно достъпът до трите имота
се осъществява по изграден асфалтов път, който се използва от трите дружества,
но в процесния обект на одобрената
инвестиция са включени разходите за изграждането на част от общия път за трите
съседни обекта, а именно-средната част от пътя с дължина 88.8 м., която е
предвидена с одобрения проект, т.е отделните части от пътя, ползван общо от
трите дружества, са предмет на различни инвестиции на трите дружества и са част
от одобрените проекти на същите, а не представлява една единствена инвестиция
от страна на „И.“ ЕООД.
На
следващо място не следва да бъде споделено твърдението на ответната страна, че
в патримониума на ищцовото дружество са налични сгради с повече от 20 помещения
за настаняване. Близостта на другите два проекта в съседните имоти не води до
извод тези имоти да представляват един общ проект, намиращ се в собственост на
дружеството ищец. Обстоятелствата относно закупуването и продажбата на имотите,
върху които са изградени проектите, както и данните за идентичност по отношение
на адреса на управление на трите дружества не представляват основания за отказ
от плащане на финансова помощ. Следва да се посочи, че самостоятелността на
проекта на „И.“ ЕООД се установява, както от представените по делото
доказателства, така и от самостоятелно воденото счетоводство от дружеството и
изготвяните финансови отчети, съобразно Закона за счетоводството
/обстоятелство, което се установява от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза/.
Неоснователно
остава твърдението на ответника за нарушение на нормата на чл. 27, т. 2 Наредба
№15/18.05.2001 г. във вр. с чл. 4.18 и чл. 4.17 от договора. На първо място не
се установя от доказателствата по делото наличието на предпоставките,
предвидени в тази разпоредба на наредбата. Напротив, от доказателствата по
делото е видно, че дружеството „И.“ ЕООД има функционална самостоятелност и
обособеност. Необосновано и недоказано остава и твърдението за неизпълнение на
задължението за използване на придобитите от инвестицията активи по начина
описан в бизнес плана.
С оглед
на изложеното съдът приема, че не са налице основания за отказ от плащане на
безвъзмездната помощ от страна на ответника. Не бяха доказани твърденията му,
които да водят до отказ от плащане на финансовата помощ, същевременно съдът
прима, че ищецът „И.“ ЕООД е изправна страна по договорните отношения с
ответната страна.
Съобразно
заключенията /основно и допълнително/ на съдебно-техническата експертиза
размерът на заявената от ищеца претенция от 488239 лева включва и стойността на
видовете СМР, посочени като неизпълнени в контролния лист от 13.10.2008 г.;
заплатена сума за пожароизвестяване в размер на
5 866 лева /видно от заключението не са отбелязани извършени СМР във
връзка с пожароизвестителна инсталация/ и изпълнени в отклонение на проекта
работи на стойност 5597 лева. Съдът намира, че на ищеца се дължи сумата за СМР,
посочени като неизпълнени в контролния лист от 13.10.2008 г., доколкото е
безспорно, че същите са извърщени, но предвид довършителния им характер не са
били налични към датата на изготвяне на контролния лист. Обстоятелството, че
ищецът е изпълнил същите оосновава извод, че му се дължат предвидените по
проекта за тези СМР средства. Предвид изложеното, Съдът намира, че исковата
претенция следва да бъде уважена за сумата от 476 776 лева /на ищеца не се
дължат сумите 5597 лева за изпълнените в откроенение от проекта СМР и 5866 лева
а пожарогасителна инсталация, каквато не е изпълнена/ и отхвърлена за разликата
до пълния предявен размер от 488239 лева.
По
отношение направеното от ответника възражение за давност. От събраните по
делото доказателства се установява, че след подаване на заявката е водена
кореспонденция между страните във връзка с документите, поради което съдът
счита, че до получаване на отказа от ищеца не може да се приеме, че срокът по
чл. 4.6 от договора във вр. с чл. 25а от Наредба №15/18.05.2001 г. е изтекъл. Давностният срок
започва да тече от одобрението или отказа на Ф.а, съобразно чл. 26 от
Наредба №15/18.05.2001 г. В случая ответникът
не представя доказателства за редовоно връчване на отказа на ищеца,
извършено чрез кмета К.Н. на 13.08.2009
г. Затова следва да се приеме, че отказът е връчен на ищцовото дружество на
01.09.2009 г. /когато ищецът признава, че е получил отказа/, а искът е предявен
на 08.08.2014 г., поради което до предявяване на иска петгодишния давностен
срок по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл и
вземането за главница по договора за финансова помощ не е погасено по давност.
С оглед
изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 476 776 лева.
По иска с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Мораторната
лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по своя характер представлява обезщетение за
неизпълнение на парично задължение. Тя се дължи от деня на забавата, а когато
няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. Предвид извода на
съда за неоснователност на отказа на ответника да заплати дължимата по договора
сума следва, че на същия му се дължи обезщетение за забавено плащане от отказа.
Ищецът претендира сумата в размер на 219 951 лева, представляваща законна лихва
върху сумата от 488 239 лева за периода от 01.09.2009 г. до 31.01.2014 г. Изчислена,
съгласно при условията на чл. 162 ГПК, за периода 01.09.2009 г. до 31.01.2014
г. законна лихва върху главницата от 476776 лева възлиза на 218267.26 лева.
Предвид
основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът следва да обсъди
направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно
нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. В настоящия случай исковата молба е предявена на 08.08.2014
г. и следователно за периода 08.08.2011 г. до 31.01.2014 г. не е изтекъл
предвидения давностен срок и искът се явява основателен за този период върху
присъдената главница от 476776 лева лева. Законна лихва за периода от
08.08.2011 г. до 31.01.2014 г. е в размер на 121554.56 лева. Следователно искът
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 121554.56 лева, а за
горницата над тази сума и за периода 01.09.2009 г. 07.08.2011 г. вкл. искът се
явява погасен по давност и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ищецът има право на разноски за уважената
част от иска, а ответникът за отхвърлената. Размерът на направените от ищеца
разноски е 800 лева /депозити за вещи лица/. Предвид уважената част от иска,
ищецът има право на разноски в размер на 675.90 лева. Ответникът претендира направените
по делото разноски, вкл. и разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно
Наредба №1/09.07.2004 г. В настоящия случай съдът счита, че на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП, е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на
300 лева. Ответникът е направил разноски в размер на 1 200 лева – депозити за
вещи лица. С оглед отхвърлената част от иска ответникът има право на разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 232.69 лева.
Предвид
изхода на делото и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 5
от ТЗ, не е събрана предварително държавна такса, Съдът намира, че дължимата
държавна такса по делото от общо 28
327.60 лева, следва да бъде събрана по следния ред: ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 23933.22 лева, съразмерно с уважената част от
исковете, а държавна такса в размер на 4394.38 лева следва да бъде събрана от
масата на несъстоятелността на „И.“ ЕООД, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Д. Ф. „З.“ с адрес: *** да заплати на „И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
********, със седалище и адрес ма управление:***, на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, сумата в размер на 476 776 лева (четиристотин седемдесет и шест
хиляди и седемстотин седемдесет и шест лева), представляваща финансова помощ по
договор №2612/27.12.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при
условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за
развитие на З.то и селските райони в Република България (САПАРД), сключен между
Д. Ф. „З.“ и „И.“ ЕООД като ползвател, за извършването на дейностите, посочени
в бизнес план към проект №100307200027/2006 г.- „Строителство и обзавеждане на
сграда за настаняване на туристи „И.“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.08.2014 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 476 776 лева
до предявения размер от 488 239 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Д.
Ф. „З.“ с адрес: *** да заплати на „И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********,
със седалище и адрес ма управление:***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 121 554.56 лева (сто двадесет и една хиляди петстотин петдесет и четири лева
и петдесет и шест стотинки), представялваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 08.08.2011 г. до 31.01.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 219 951 лева и за периода от 01.09.2009 г. до 07.08.2011 г.
вкл. като погасен по давност.
ОСЪЖДА
Д. Ф. „З.“ с адрес: *** да заплати на „И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
********, със седалище и адрес ма управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на 675.90 лева
(шестстотин седемдесет и пет лева и деветдесет стотинки).
ОСЪЖДА
„И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес ма
управление:*** да заплати на Д. Ф. „З.“ с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК, разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 232.69 лева (двеста тридесет и два лева и шестдесет
и девет стотинки).
ОСЪЖДА
Д. Ф. „З.“ с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 23933.22 лева лева (двадесет и три хиляди
деветстотин тридесет и три лева и двадесет и две стотинки), съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД /в несъстоятелност/,
ЕИК ********, със седалище и адрес ма управление:*** да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 4394.38 лева (четири хиляди триста
деветдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки), съразмерно отхвърлената
част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: