№ 185
гр. Варна, 21.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500122 по описа за 2023 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Фондация
„ЛЪКИ ХЪНТ ПРОДЖЕКТ“, гр. Варна, чрез процесуалния представител адв.
Е. К. от АК-Варна, насочена против определение № 484/07.02.23г. по гр.д. №
1037/22г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено.
В частната жалба се излага, че определението е незаконосъобразно,
претендира се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Поддържа се, че жалбоподателят е основал
иска си на това, че с направените от него разходи е обеднял, а държавата се е
обогатила, тъй като си е спестила разходи и между обедняването и
обогатяването е налице причинна връзка. Счита се, че в тази хипотеза искът
за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е допустим, позовавайки
се на ППВС № 1/79г., както и на съдебна практика на ВКС, изразена в
цитирани решения.
В указания срок насрещната страна Държавата, представлявана от
министъра на финансите чрез упълномощен процесуален представител, е
депозирала отговор, с който счита частната жалба за неоснователна и
претендира обжалваното определение да бъде потвърдено. Споделят се
изложените в определението съображения, допълвайки, че исковата молба е
нередовна поради непълнота и неяснота по отношение на обстоятелствата, на
които се основава искът. Повторени са възраженията, релевирани с отговора
на исковата молба, че искът е предявен от фондацията, а процесните кучета
са били предоставени за временно отглеждане на сдружението с нестопанска
цел. Не е било ясно основанието за предаване на кучетата от сдружението на
фондацията и че това е за тяхното отглеждане. Освен това липсвали данни
чия собственост са приютите, в които са отглеждани кучетата, както и кой е
1
извършил разходите за тази дейност. До момента фондацията не е
предявявала претенции за извършени разходи за отглеждане на кучетата, а
това е правило сдружението. Освен това липсвала и справка по чл. 366 от
ГПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
Частната жалба е подадена в указания от съда срок, от страна с правен
интерес от обжалването, насочена е срещу обжалваем съдебен акт и при
наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Исковото производство е било образувано въз основа на подадената на
12.05.22г. от Фондация „ЛЪКИ ХЪНТ ПРОДЖЕКТ“, гр. Варна (по-нататък
само Фондацията) искова молба против Държавата, представлявана от
министъра на финансите, за заплащане на сумата от 198 720 лв.,
представляваща разходи от по 15 лв. на ден за отглеждане на отнетите в полза
на държавата 18 бр. кучета порода „питбул-териер“ и предоставени за
отглеждане на Фондацията, за периода от 04.05.20г. до 10.05.22г. (736 дни по
270 лв. за всички 18 кучета), ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Наведените в
исковата молба твърдения са били, че с разпореждания от 03.04.20г. на
Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/, гр. Варна,
териториално поделение на Българската агенция по безопасност на храните
/БАБХ/, от собственика Йордан Д. Кожухаров са били отнети общо 18 броя
кучета порода „питбул-териер“, част от които идентифицируеми чрез
инжектирани транспондери с посочени идентификатори. С протоколи от
същата дата 03.04.20г. кучетата били предадени на Сдружение с нестопанска
цел „ЛЪКИ ХЪНТ ФОНДЕЙШЪН“, гр. Варна (по-нататък само СНЦ).
Приемайки кучетата, представителите на сдружението предупредили, че
могат да поемат безвъзмездното отглеждане на животните само за 1 месец, а
след това държавата следва да заплаща разходите или да намери друг начин
за настаняването им. Тъй като регистрираните приюти на СНЦ към посочения
момент се стопанисвали от Фондацията, кучетата били предадени от СНЦ на
Фондацията с протоколи от 04.04.20г. Фондацията извършила разходи за:
лечение на всички предадени й кучета, изготвяне на етологична експертиза за
състоянието на животните към момента на приемането им, обучение на
служителите на фондацията в курс по етология за получаване на знания и
умения за отглеждане на тези животни със специални нужди, изграждане на
още един приют за отглеждане на питбулите. Направените разходи за
отглеждането на тези животни били в размер на по 15 лв. дневно.
С определение от 25.05.22г. съдът е оставил без движение
производството и е указал на ищеца да уточни за какво са сторени разноските
по 15 лв. с оглед на техния вид: извънредни или обикновени и на договора за
влог – възмезден или безвъзмезден, имайки предвид съдебната практика в
сходни хипотези: решение № 51/28.03.13г. по гр.д. № 365/12г. на ВКС, ІV г.о.
2
и решение № 201/09.10.17г. по гр.д. № 5386/16г. на ВКС, ІV г.о., евентуално
други уточнения, съобразно становището си по квалификацията.
С молба от 07.06.22г. представител на Фондацията е уточнил, че
разноските в размер на 15 лв. са съставени от извънредни разноски, които са
направени за запазване на животните – лечение, операции, и обикновени
разноски. Последните се изразяват в такива за храна, вода, заплати и
осигуровки, курс по етология на персонала, амортизация на съоръжения,
използвани за питбулите, ваксинации и обезпаразитявания. Тъй като по
презумпция договорът за влог е безвъзмезден и в случая не е било уговорено
плащане, поради което Фондацията претендира само направените за
животните разходи, в това число и обикновените, а не заплащане на
възнаграждение за оказаната услуга.
С определение от 07.06.22г. съдът е дал указание на ищеца да уточни
колко операции са извършени, на кои кучета и на каква стойност е всяка от
операциите.
С молба от 21.06.22г. ищецът е уточнил вида на интервенциите за всяко
отделно куче, както и стойността на направените разходи, възлизащи на общо
1 353.75 лв.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът е поддържал, че
исковата молба е нередовна, тъй като искът е предявен от Фондацията, а
процесните кучета са били предоставени за временно отглеждане на СНЦ.
Освен това не било ясно и чия собственост са приютите, в които са били
отглеждани кучетата и кой е извършвал разходите. Претенции за заплащане
разходи са били предявявани от СНЦ, а не от Фондацията.
С определение от 20.09.22г. съдът е задължил ищеца да изрази
становище по възражението на ответника, че кучетата са били предадени на
СНЦ, а не на ищеца, както и за собствеността на приюта.
С молба от 11.10.22г. ищецът е уточнил, че действително кучетата са
били предадени на СНЦ, но приюта, в който са били настанени животните, се
стопанисвал от Фондацията и разходите за експлоатация на приюта и
издръжката на животните, режийни разходи за консумативи и работни
заплати на персонала, се извършвали от Фондацията. Макар и собствеността
върху приюта към момента на предаване на кучетата да е била на СНЦ,
самият приют е бил предоставен за безвъзмездно ползване на Фондацията. На
08.06.20г. за собственик на животновъдния обект е била прогласена
Фондацията (удостоверение за регистрация на животновъден обект №
1808/08.06.20г.). Счита се обаче, че Фондацията като субект, който реално е
извършил разходите и е държал животните по договор за влог (като е без
значение дали това е лицето, на което животните са били предадени по
договор за влог или има вторично предаване), е извършило разходи.
С определение от 14.12.22г. съдът е дал ново указание на ищеца да
обоснове активната си процесуална легитимация, тъй като в исковата молба
3
са изложени твърдения от името на СНЦ и на Фондацията, но няма
твърдения, че промяната на влогоприемателя (собственик на приюта) е била
одобрена от органите на държавата, които са предоставили имуществото за
пазене на СНЦ, а нашето право не познава пораждането на задължения само
заради връзката с приюта.
С молба от 17.01.23г. ищецът е уточнил, че Фондацията е лицето, което
реално е направило разходите за издръжка на животните за консумативи,
режийни разходи и за работни заплати на персонала. Претендира се
заплащането на извършените разходи от името на Фондацията, не защото
приютът е нейн, а защото от това лице изхождат сторените разходи за
издръжка и съхранение на животните. Счита се, че правно легитимирано да
претендира разходите е лицето, което реално ги е извършило, а не лицето, на
което са предадени животните, освен в случая, когато вече е възмездило
лицето, извършило разходите. Наведено е твърдение, че органите на
държавата във всеки един момент са били наясно кое юридическо лице
извършва разходите за съхраняване на животните, но през цялото време са се
надявали срещу тях да не бъде предявена претенция.
С обжалваното понастоящем определение от 07.02.23г. съдът е приел,
че Фондацията е предявила иск срещу държавата за заплащане на сума,
представляваща разноските за издръжка на животни, предадени на СНЦ.
Искът обаче не е основан на твърдението за договора: твърди се, че той е
сключен със СНЦ и че длъжностните лица са знаели, но не се твърди, че са
одобрявали предаването. Освен това искът не е основан на твърдение за
водене на чужда работа, а на твърдение за изпълнение на чуждо задължение
(това на СНЦ). Съдът е счел, че на това твърдение не може да се основе иск
срещу държавата.
С оглед наведените от ищеца твърдения по исковата молба и
отправения петитум следва да се приеме, че нередовностите на исковата
молба не са били отстранени. От една страна са били наведени твърдения за
наличието на облигационна връзка между държавата и СНЦ, която има
характеристиките на договор за безвъзмезден влог на движими вещи с
особени качества (придобитите от държавата кучета). От друга страна са
налице твърдения, че без възлагане от държавата и без посочване на правното
основание за това, животните са били предадени от влогоприемателя СНЦ на
Фондацията, която е започнала да изпълнява задълженията по стопанисване и
опазване на кучетата, във връзка с което е извършила разходи. Наведено е и
твърдение, че за последното представителите на държавата са знаели.
Въз основа на горните противоречиви твърдения може да се приеме от
една страна, че е налице изпълнение на чуждо договорно задължение (на
влогоприемателя СНЦ), но без да е посочен конкретен правен интерес за това
изпълнение от ищеца. От друга страна може да се приеме, че е налице водене
на чужда работа без натоварване, но при неизясненост на отношенията между
влогоприемателя и ищеца от една страна и при наличието на твърдяната
4
договорна връзка между държавата и СНЦ. Не е възможно едновременното
съществуване на едно и също по характер вземане въз основа на договорно и
на извъндоговорно основание, а при неопределеност на основанието на
предявеното вземане, е невъзможно съдът да разгледа и да се произнесе по
предявена претенция, тъй като не е в състояние да подведе противоречивите
факти под хипотезата на конкретна материалноправна норма. Отделно пък
искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД (правна квалификация на иска, посочена в
частната жалба, която не обвързва съда) е субсидиарен и поради това
допустим само при липсата на друго правно основание за защита на
засегнатото притезателно право на вземане.
Поради изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди.
Въз основа на отправеното от ответника по частната жалба искане и на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, следва да му се присъди сумата в размер на 50
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 484/07.02.23г. по гр.д. № 1037/22г. на ОС-
Варна, с което производството по делото е било прекратено.
ОСЪЖДА Фондация „ЛЪКИ ХЪНТ ПРОДЖЕКТ“, гр. Варна, к.к. „Св.
св. Константин и Е.“, к-с „Портапалас“, офис № 1, ЕИК ********* да заплати
на Държавата, представлявана от министъра на финансите, гр. София, ул.
„Г.С. Раковски“, № 102, сумата от 50 (петдесет) лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5