Решение по дело №283/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260000
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 2 август 2022 г.)
Съдия: Велина Димитрова Пенева
Дело: 20215530100283
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер………….                                     04.01.2022 г.                Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД     Четвърти граждански състав

На девети декември                                  две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:                                         

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕЛИНА ПЕНЕВА

 

Секретар Тонка Вълчева

като разгледа докладваното от съдията Пенева  гражданско дело номер 283 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск с правно основание чл.432 във вр. с чл.429 от КЗ.

Постъпила е искова молба от Н.Д.К. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: ********* с която ищеца предявява обективно кумулативно съединени искове, както следва: частичен иск за заплащане на сума 1 000 /хиляда/ лева от обща претенция 30 000 /тридесет хиляди/ лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от ПТП, настъпило на 03.04.2017 г. около 13:00 на АМ Тракия, 259 кв. по посока на гр. Бургас, предизвикано от моторно превозно средство марка „Форд“, модел „Транзит“, с per. № .., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, иск за заплащане на сума от 415 /четиристотин и петнадесет/ лева, която представлява обезщетение за имуществени вреди вследствие от ПТП настъпило на 03.04.2017 г. около 13:00 на АМ Тракия, 259 кв. по посока на гр. Бургас, предизвикано от моторно превозно средство марка „Форд“, модел „Транзит“, с per. № .., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 03.04.2017 г. около 13:00 на АМ Тракия, 259 кв по посока на гр. Бургас било осъществено ПТП със следните участници: Участник № 1 - ППС с рег. № СВ 8494 ВТ, марка „Форд“, модел „Транзит“, собственост на „Бортехника“ ЕООД и Участник № 2 - ППС с per. № .., марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, собственост на Д.К.Д.. Видно от Констативен протокол за ПТП № 1642613/03.04.2017 г., Участник 1 не преценил добре скоростта на управляваното от него МПС спрямо пътната обстановка, разположението на останалите участници в движението, вследствие на което по негова вина причинил ПТП, като ударил спрелия в аварийната лента Участник 2.

Произшествието било посетено от служители на ОД-МВР Сливен, като на виновния водач З.И. бил съставен АУАН, а впоследствие било налице и издадено НП, което към настоящия момент било влязло в сила. По време на удара Н.К. се намирал на шофьорското място на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ с поставен предпазен колан. При ПТП Н.К. получил силен камшичен удар. Вследствие на камшичния удар ищеца изпитал силна болка в областта на шията, придружена с изтръпване на крайниците и ограничени движения в шийния отдел на гръбначния стълб, които са установени при направени прегледи. След проведени изследвания било препоръчано да носи мека шийна яка, назначено било и медикаментозно лечение, което да се проведе за около месец. Прогнозата била за пълно възстановяване на организма.

В тази връзка на 25.09.2017 г. между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, и Н.Д.К. била подписана спогодба, по силата на която застрахователят се задължил да заплати сумата от 2000 /две хиляди/ лева, като страните се съгласили, че плащането ще репарира причинената контузия на шията /в шийна и раменна област/ и придружаващия болков синдром. Спогодбата обхващала вреди, които били констатирани по безспорен начин, и са настъпили до дата на подписването й.

Въпреки стриктното спазване на предписаното лечение и провеждане на допълнителни терапии към настоящия момент било налице прогресивно влошаване на състоянието на ищеца. Противно на прогнозата за пълно възстановяване, с времето болките в областта на шията  се увеличили значително, като зачестили и ставали по-интензивни. С времето се появили болки и в гръбнака към таза и поясната област.

Година и половина след ПТП се появил постоянен дискомфорт и изтръпване на крайниците /ръцете/. Болката, която изпитвал ищецът, не се повлиявала и облекчавала в седнало и изправено положение или при смяна на позата, а се наблюдавала константно.

През последните години се появило силно главоболие, както и заглъхналост и намаляване на слуха при двете уши. Болката от шията и раменната област се разпростирала постепенно в ръцете, като по-силна била в дясната ръка и лакът.

Постепенно Н.К. трудно координирал пръстите на ръцете си и регулярно започнал да изпуска/изтърва предмети, което впоследствие затруднявало ежедневните му дейности. Ищеца изпитвал интензивни болки и при спане, което водело до смущения на съня му, сутрин изпитвал силен дискомфорт и болка при ставане от леглото. Затруднени били ежедневни дейности като обличане, събличане, доколкото към настоящия момент могъл да ползва около 50 % от капацитета на ръцете си и същите били с намалена ротация.

С времето пристъпите на интензивни болки зачестили. Налице била болка при ежедневна физическа активност, като му било забранено да вдига тежки предмети. Ищеца ангажирал ежеседмично рехабилитатор, който му правел масаж на ръцете, защото се схващали. Облекчението след масажа било до няколко часа, след което отново се появявала болка.

Поради нарушения на съня, вследствие от болките, които изпитвал, стресът на ищеца се увеличил допълнително от недоспиването, като последното се отразявало негативно и на общото му здравословно състояние.

Диагнозите, които му поставяли специалистите, допълнително носят негативни емоции на ищеца, доколкото лекарите обяснявали, че оперативното лечение в конкретния случай било изключително рисково за лицето, и би могло да доведе до превръщане му на практика в инвалид, неспособен да обслужва ежедневните си нужди, а ако не се направи операция, пълното възстановяване било невъзможно при полагане всички грижи за овладяване и подобряване на здравословното състояние. Като млад, жизнен и активен човек, ищеца бил силно притеснен от рязкото намаляване на двигателния му капацитет, сила и издръжливост. Същевременно след инцидента, изпитвал силен страх да шофира.

Предвид новопоявилите се симптоми и значително увеличаване интензитета на първоначалните такива, Н.К. бил насочен от личния си лекар за преглед при неврохирург, като впоследствие на 23.04.2020 г. било проведено изследване чрез ЯМР.

От горепосоченото изследване, проведено чрез ЯМР били установени навсякъде уплътнения на лигаментите и медианна дискова херния на ниво С5-С6 с латерализация вдясно, стеноза на предното епидуларно пространство с разместване на надлъжния лигамент на нива С4-С5 и С6-С7, иротрузии на фиброзния пръстен на нива С5-С6, редукция на обема и подвижността на ликвора в предните арахноидни пространства С-4 до С-6, множество периневрални кисти на нива С-5 двустранно, С-6 двустранно. Заключението било „Трансформация на шийно-торакалния сегмент на гръбначния стълб от спондилозен тип. Дискови протрузии, дискова херния. Рецесуална стеноза. Периневрални кисти“. За отстраняване на част от горните увреждания било препоръчително оперативно лечение. Ищеца следвало винаги да носи шийна яка при пътувания. Забранено му било да вдига тежки предмети и да извършва действия, които да водят до повишаване на налягането в гръбначните дискове. Препоръчвало се периодично и постоянно провеждане на физиотерапевтични сеанси и балнеолечение.

Посетен е и специалист „уши, нос, гърло“. От проведеното изследване на 29.04.2020 г. при д-р Рачева, специалист „Уши, нос, гърло“, била установена звукоприемно намаление на слуха във високите честоти за дясно ухо. Загуба на слуха за дясно ухо от 25 децибела и от 15 децибела за ляво ухо.

С оглед горното ищеца намира, че търпи болки и страдания, които се отклонявали съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.

От една страна, следвало да се отчете съществено утежняване на старите страдания. От друга - били налице по-късно проявили се симптоматики, които с времето се увеличавали и причинявали силен дискомфорт в ежедневието на ищеца, а така също били налице новопоставени диагнози, извън обхвата на сключеното споразумение, които били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Определеното от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ обезщетение /в размер на сумата общо 2 000 лева/ било драстично несъразмерно спрямо настъпилия вредоносен резултат, съответно било несъразмерно с установената съдебна практика /от гледна точка на размер/ по присъждане на обезщетения в подобни хипотези. Със спогодбата се уреждало обезщетяване на имуществените вреди, настъпили до момента на сключване на спогодбата - 25.09.2020г.

Предходното обезщетение за претърпени имуществени вреди, обаче, не обхващало и новонастъпилите, освен уговорените при бъдеща периодичност. Т. е. при новонастъпили имуществени вреди, дори те да не се настъпили в резултат от влошаване на състоянието, обезщетяване се дължало, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането.  Ищеца представя разходни документи за прегледи и др., които били в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие и са реализирани за лечението му, които били на обща стойност от 415/четиристотин и петнадесет/ лева:Фактура, ведно с фискален бон за сумата от 320 лева от 24.04.2020г. за преглед ЯМР, Фактура, ведно с фискален бон за сумата от 35 лева от 29.04.2020г. за преглед УНГ, Фактура, ведно с фискален бон за сумата от 60 лева от 27.04.2020г. за преглед при неврохирург.

Към момента на настъпване на произшествието за управлявания от виновния водач лек автомобил била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД, валидна до 30.01.2018 г. На основание чл. 380 от КЗ ищеца Н.К. поканил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: *********, да определи справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като вземе под внимание влошаване на здравословното му състояние през периода след подписване на спогодбата. Към настоящия момент застрахователяг не бил определил, или изплатил обезщетение на пострадалото лице.

Искането до съда е да бъде осъден ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ТРУП“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: пл. "Позитано" № 5, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори Недялко Чандъров, Иво Груев, Пламен Шинов, Т. Илиев и Никола Памуков да заплати на Н.Д.К., ЕГН: **********: сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева /хиляда лева/ от обща претенция 30000 /тридесет хиляди/ лева /тридесет хиляди/, която представлява обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от ПТП настъпило на 03.04.2017 г. около 13:00 на АМ Тракия, 259 кв. по посока на гр. Бургас, предизвикано от моторно превозно средство марка „Форд“, модел „Транзит“, с per. № .., ПТП от 03.04.2017 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, сума в размер на 415 /четиристотин и петнадесет/ лева, която представлява обезщетение за имуществени вреди вследствие от ПТП настъпило на 03.04.2017 г. около 13:00 на АМ Тракия, 259 кв. по посока на гр. Бургас, предизвикано от моторно превозно средство марка „Форд“, модел „Транзит“, е per. № .., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна в отговора се изнася, че  иска срещу ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” се оспорва изцяло - както по основание като недоказан, така и по размер. С настоящия отговор на искова молба иска се оспорва и като недопустим.

По отношение на възражението за недопустимост, ответника изразява следното становище: В Раздел II, точка 3 (на втората страница в спогодбата, представена с отговора на исковата молба), изрично било договорено и вписано, че страните се съгласяват, че с изплащане на обезщетението, посочено в т. 1 от настоящия договор, се удовлетворяват напълно и окончателно всички претенции за обезщетение на вредите, понесени от Н.Д.К. в резултат на посоченото ПТП, и последния няма никакви неудовлетворени вземания за обезвреда към ответното дружество, или към друго лице, свързано с посоченото ПТП. С исковата молба не се оспорвало заплатеното уговорено със спогодбата обезщетение за претърпените вреди от страна на Н.Д.К. по посочената от него банкова сметка.

***смена спогодба от 25.09.2017 г., въпреки наличието на плащания по банков път във връзка на уговореното в спогодбата, въпреки изричното изявление в спогодбата на Н.Д.К., че „няма никакви неудовлетворени вземания за обезвреда към застрахователното дружество или към друго лице, свързано с посоченото ПТП", било образувано настоящото съдебно дело № 283/2021 г., по описа на Районен Съд гр. Стара Загора.

Сочи се съдебна практика: С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2016 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши: „Пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда". В същото Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2016 г., според ОСГТК на ВКС при сключено извънсъдебно споразумение, с което е постигната договорка и съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице нямало основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Валидно сключеното споразумение било израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславяло извода, че с изплащането на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасявало както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата. От Тълкувателното Решение можело да се стигне до единствени възможен и правно аргументиран извод, че за погасяване на материалното право на пострадалия да получи допълнително обезщетение от застрахователя е без значение обстоятелството, че последният не е участвал в споразумението и, че спогодбата има действие само между страните, които са я сключили. Върховните съдии пишели в мотивите си, че съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният нямал основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск било еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател. В случая била налична обратната хипотеза - Когато застрахованият делинквент удовлетвори пострадалия, последният нямал основание да търси повторно обезщетение и от застрахователя на деликвента, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател.

Според ответника с исковата молба, макар и да не е ясно заявено от ищцовата страна, се търсели вреди от ексцес, какъвто не бил налице. Съобразно с практиката на Върховния съд, изразена още в Постановление № 2/1981 г. на Пленума на ВС, суми във връзка с търпими щети за присъдения вече период се дължали само при непредвидимо влошаване на здравословното състояние на увредения - т.н. ексцес. Ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние можело да се присъди само ако това влошаване е в причинна връзка с първоначалното увреждане и ако влошаването не е било предвидено и съобразено и ако въобще има влошаване с оглед на обстоятелството, че съобразно ангажирания лекар-експерт от застрахователното дружество при предявяване на новата претенция е дадено лекарско становище, че от медицинските прегледи три години след ПТП не е убедително да се приемат поставените нови диагнози като относими към травмите от ПТП. Освен това в периода между 2017 г. и 2020 г. нямало никакви други медицински документи и данни за оплаквания, изследвания и проведено лечение. Самото появяване на оплакване три години по-късно давало основание за съмнение и оспорване по отношение на причинно следствената връзка.

Ответника оспорва основанието за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Не било ясно в кой момент е настъпило, ако въобще е налично, усложнение и/или промяна на здравословното състояние на пострадалия, ищец в настоящото производство, както и в какво се състои то.

По отношение на оспорването по размер – освен, че не била доказана по безспорен начин основателността на предявения срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” иск, ответната страна счита, че той, от една страна, е недоказан по размер, а от друга страна е завишен. Това становище се потвърждавало от трайната съдебната практика за подобен вид увреждания.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Безспорно е, че уврежданията на човек не могат да бъдат изцяло оценена в пари, предвид което при определянето на размера на обезщетението се следват принципа на справедливостта, законовите разпоредби и съдебната практика при определяне на обезщетения от подобен вид и с подобна степен. Ответника оспорва претенцията и по отношение на претендираните имуществени вреди. В нито един от представените като доказателство с исковата молба документи не се удостоверявало и доказвало необходимостта от закупуването на лекарства и други медицински услуги като прегледи или изследвания - липсвали медицински документи пряко относими и даващи основание, за да бъдат направени цитираните в исковата молба разходи. Оспорва наличието на реално направен разход за процедури и изследвания поради липсата и на документи съгласно Закона за счетоводството - платежни, фактури с прикрепен фискален бон, с ясно описано основание, включващо описание на извършени конкретни услуги и пр.

Искането до съда е да отхвърлите исковете, като недопустими, неоснователни и недоказани, както и да бъде осъдена противната страна да заплати юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от исковете.

В първото по делото съдебно заседание  ищеца редовно своевременно призован не се явява, за него се явява адв. К., за ответника се  явява адв. Н. Т., изслушани са свидетелите Найден Стоянов Настов, Мария Сталчева Петрова, в следващо заседание са изслушани свидетелите Н. Атанасов З., З.И.И., приети са заключенията по  комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза и съдебно –психиатрична експертиза. 

По молба от 18.11.2021г. депозирана в рамките на открито съдебно заседание от ищцовата страна е допуснато увеличение на иска,  като същия да се счита предявен за сумата от 17 000лв представляващи частична претенция от 30 000лв, която сума представлявала обезщетение за неимеуществени вреди вследствие на процесното ПТП  ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба до погасяване на вземането.

Приложен по делото е протокол за ПТП № 1642613 от 03.04.2017г. видно от който е, че на посочената дата на АМ „Тракия“ на 259-ти км м посока за Бургас е възникнало ПТП между МПС марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № .. с водач З.И.И. и МПС марка „Фолксваген“ модел  „Пасат“ с рег. № СТ9731СР с водач Н.Д.К.-ищец по настоящото производство, при извършено тестване за алкохол  е видно от протокола, че употреба на такъв към момента на ПТП не е отчетена и за двамата водачи. Отразено е и това, че за лекия автомобил марка „Форд Транзит“ е имало сключена застраховка ГО в ЗАД „Виена Иншурънс Груп“-ответното по делото дружество.

Приложен по делото е амбулаторен лист № 2478/05.04.2017г.  касаещ ищеца, видно от който е, че последния се е оплаквал от упорита болка в шийната област, предписана е терапия, приложен по делото е амбулаторен лист № 2563/07.04.2017г. касаещ ищеца видно от същия е, че имал оплаквания от болка в шийната област, насочен е за консултация с неврохирург по настояване на пациента, а от амбулаторен лист № 289/11.04.2017г.  е видно, че ищеца  е имал следното обективно състояние: палпаторна болезненост  по хода на гръбначния стълб в шиен отдел с ограничени движения, болезненост в паравертебралната мускулатура в шиен и гръден отдел на гръбначния стълб, болезненост в точките на Ерб, без огнищна неврологична симптоматика.

Приложени са амбулаторни листи №320/27.04.2020г., в същия е отразено обективно състояние: болки паравертибрално в шийния отдел, без ограничения на движенията, препоръчвала се при транспорт шийна яка, забранявали се физически натоварвания водещи до повишаване на налягането в дисковите, физиотерапия, белнеолечение в специализирани нива. От амболаторен лист № 361/29.04.2020г.  е видно , че ищеца е бил с основна диагноза загуба на слух,  не е препоръчана терапия.

Приложена по делото е копие от магнитно резонансна томография 1670/23.04.2020г., от заключението по същата е видно, че за ищеца  е установено трансформация на шийно-торакалния сегмент на гръбначния стълб от спондилозен тип, дискови протрузии, дискова херния, рецесуална стеноза, периневрални кисти.

Приложено по делото е СМУ №133/17г. от което е видно, че за ищеца е установено контузия на шията с болезненост и затруднени движения, описаните увреждания били причинени по механизъм на действия от тъп предмет и можело да се получат при автомобилна травма по начина и при обстоятелства описани в предварителните сведения.

Приложено по делото е СМУ №140/20г. видно от заключението по същото е, че след запознаване с медицинската документация касаеща ищеца е било установено контузия на шията с болезненост и затруднени движения, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, дискова херния на ниво С 5-6, протрузия на дискове, отслабване на слуха с дясното ухо под 40 децибела от звукопроводен тип, описаните увреждания били причинени по механизъм на действие от твърди предмет и можело да се получат при автомобилна травма по начина и обстоятелствата описани в предварителните сведения, установените увреждания били в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

Приложена по делото е спогодба от 25.09.2017г. между ищеца и ответното дружество видно от която е, че   ответното дружество се задължило да изплати сумата от 2000лв-обезщетение от претърпени от бенефициента /ищеца/ имуществени и неимуществени вреди възникнали от процесното ПТП, по силата на същата бенефициента се отказвал от частта от вземането си спрямо застрахователя и виновното лице, което вземане се  основава на  претърпените от първия имуществени и неимуществени вреди безспорно констатирани към момента на подписване на спогодбата и надхвърлящи по размер договореното обезщетение в случай, че съществуват.

Приложена по делото е фактура № **********/24.04.2020г. с получател ищеца за сумата от 320лв-медицински преглед на ЯМР и фискален бон, фактура № **********/29.04.2020г.  с получател ищеца за сумата от 35 лв  за УНГ преглед, аудиограма, консултация, ведно с фискален бон, фактура № ********** с получател ищеца за сумата от 60 лв, първичен преглед неврохирург и вторичен преглед, както и фискален бон.

По делото е налице справка от НЗОК за извършени прегледи пролежавания в болница и извършена стоматологична дейност по отношение на ищеца. Видно от същата е , че е отразена за дата 02.07.2020г.: консултация на ищеца в МЦ „Проф д-р Ст. Киркович“ с лекар –Донка Славова, код и име на специалност: физикална и рехабилитационна медицина, вид на прегледа: консултация, МКБ име на диагноза М47.2/други спондилози с радикулопатия. Отразена за дата 17.06.2020г. е консултация на ищеца в МЦ „Проф д-р Ст. Киркович“ с лекар –Донка Славова, код и име на специалност: физикална и рехабилитационна медицина, вид на прегледа: консултация, МКБ име на диагноза М47.2/други спондилози с радикулопатия. Отразена е за дата 25.09.2015г.  консултация на ищеца при д-р Слави Славов, МКБ име на диагноза-М50.1/Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия и консултация на ищеца при същия лекар на 25.08.2014г. МКБ име на диагноза М77.9/Ентезопатия неуточнена.

Приложени по делото са амбулаторни листи  № 1109/02.07.2020г.-видно от който пациента-ищец по делото е насочен към хоспитализация и № 990/17.06.2020г., приложени са също така и амбулаторни листи № 6627/25.09.2015г. и № 5941/25.08.2014г.

Приложена по делото е справка за нарушител/водач на З.И.И., акт № 000852 против И. по повод ПТП на 03.04.2017г. и наказателно постановление № 17-0804-000852 издадено от ОДМВР Сливен Сектор ПП от 20.04.2017г.

Видно от заключението по изслушаната и приета съдебно авто-техническа и медицинска експертиза е, че механизма на настъпилото на 03.04.2017г. ПТП е следния –поради неспазване на минимално отстояние между двата автомобила товарния автомобил-„Форд Транзит“  не успява да спре и удря с предните си челни състави лекия автомобил марка „Фолксваген“  в задните му състави, при така настъпилия удар пасажерите в лекия автомобил вследствие на ударния импулс в резултат на реализирания удар, телата им се устремяват назад, или се получва камшичен удар, травмите получени от ищеца били контузия на шията, травматична дискова херния на С 5-6 ниво медианна, травматичен цервико-брахиален плексит в дясно. Травмите било напълно възможно да се получат от процесното ПТП, степента на болезненост била висока поради директното въздействие върху нервните коренчета от шийния сегмент на гръбнака, продължителността на болковия синдром се влияел от повлияването на покоя, автоекстензията с шийната яка медикаментозното и физио лечение. Обикновено оплакванията отзвучавали в рамките на 4-6 седмици. Видно било в случая хронифицирането на оплакванията и не доброто повлияване с посочените консервативни методи на лечение оплакванията и до момента флуктоирали, като уместно било предлагането на оперативно лечение. Установявали се след подписването на спогодба от 25.09.2017г. данни за травматична дискова херния на ниво С5-6 срединно разположена с лека позиционираност на дясно същите били установени по безапелационен начин чрез ядрено магнитно изследване на шийния гръбнак и цервико брахиален прексит по изразен в дясно от обследваната анамнеза, множеството проследявания от медицински специалист общ и неврологичен статус, лечения, свидетелски показания. Болките били трайни с периоди на сериозно обостряне и утихване. Не се очаквало пълно възстановяване, тук се установявало флуктоация, която задължавала да се мисли за друг начин на лечение, подлежало на сериозна преценка оперативно лечение. Относно това било ли е предвидимо евентуално констатирано влошаване здравословното състояние на ищеца отговора на вещите лице е, че първата преценка е била травма във врата, смятало се, че има дисторзия на мускулатурата на врата и на ставния апарат, при тези травми възстановяването било 3-4 седмици, впоследствие обаче оплакванията се затегнали, трудно се повлиявали от консервативното лечение и флуктоирали, изненадващо се обостряли при елементарно натоварване и позициониране на врата, влошаването е в трайното ограничаване движението на шията за продължителен период от време, постоянно носене на шийна яка, силни на моменти болки и нарушаване използваемостта на ръцете.  Строга граница относно това към коя момент респ. дата  е било възможно да е възникнало влошаване здравословното състояние на ищеца не се установявала поради това, че това се случвало когато нукреус пулпозос преодолява нарушевната плътност на анулус фиброзус, строга граница не се установявала поради постоянното консервативно лечение и покритието на този момент от медикаменти и физикални процедури. При такива травми имало стандарти на лечение, които са били спазени. Поведението и лечението били правилни цялата гама на консервативно лечение била използвала, но резултатите били незадоволителни, диагнозата била категорична с направата на ядрено магнитно изследване и не търпяла корекции. Предпазния еластичен колан не оказвал никакво влияние по отношение силата,  която са изпитали телата на пасажерите в лекия автомобил при камшичния удар, при движещ се автомобил силата на камшичния удар щяла да е по -малка от тази при паркирал автомобил. Установено е и това, че нямало никаква връзка между лечението на ентезопатията и директната травма във врата при камшичния удар при ПТП касаещи увреди, влияния, лечение.

В изявлението си в съдебно заседание вещото лице д-р К. твърди, че всичко дадено от направения ядрено магнитен резонанс е последица от процесното събитие ПТП, оперативното лечение било рисково за пациента, характера на травмата бил такъв, че показвал, че ищеца е имал  защита на главата с подглавница, не били правени прегледи от 2017г. до провеждане на ядрено магнитния резонанс, цялата насока в този период била  е била лечение на дистозия на мускулатурата дистозия на прешленните дискове и затова била проведена цялата терапия в пълния й обем, и която е била необходима за такъв тип заболяване. Поради постоянното покритие от аналгетична терапия нямало маркирано време, в което да усети, че нещата вече са се влошили, защото ищеца непрекъснато приемал обезболяващи средства и е носел шийна яка.

Видно от заключението по съдебно психиатричната експертиза е, че проведеното изследване на 23.04.2020г.  и установените дискова контузия и херния  както и засилващите се оплаквания са притеснили силно ищеца предизвикали са у него тревожност, безпокойство, страх от инвалидизация, узнаването на точната диагноза и недобрата прогноза за възстановяване довели до засилване на емоционалното страдание и увеличаване на стреса, ищеца е отключил протрахирана тревожно-депресивна реакция, лицето не било посещавало психиатър, тенденцията за прогресивно влошаване на здравето водело до ограничения в начина му на живот, а в психичен план го карала да се чувства тревожен непълноценен и го настройвала песимистично по отношение на бъдещето.

Видно от показанията на св. П.е, че работела като рехабилитатор, била медицинско лице, познавала ищеца от две-три години, когато за първи път я посетил имал оплаквания от болки в шията, изтръпване, дискомфорт, посещавал я на 15-20 дни, случвало се да я посещава в критично състояние-когато бил с блокаж в шийната област имал изменение в дясната страна не можел да извърта шията си, споделял бил, че понякога се събужда с остра болка, имал изтръпване в горната част на ръцете. Свидетелката работела с ищеца при нужда, за известно време болките изчезвали от масажите се повлиявали добре, но след време пак се възобновявали.

От показанията на св. Н.е видно, че познавал ищеца, знаел за претърпяно от него ПТП, преди   произшествието спортували заедно хандбал, след това обаче имал болки във врата гърба било трудно движението на дясна страна.Минало време от инцидента, но подобрения в състоянието му нямало, посещавали минерални басейни, санаториуми, от пролетта на 2018г. на всеки 6 месеца ходили в гр. Баня Карловско на санаториум, започнало изтръпване на ръцете на ищеца изтървал вещи, към настоящия момент ищеца не спортувал, при пътуване бил с яка и задължително почивал по пътя имал затруднения в движението на главата на дясна страна, при разходки от около час и половина правил почивки, можел да се придвижва на къси разстояния, но с почивки.

Видно от показанията на св. Н. Атанасов З., е че протоколът за ПТП бил съставен от него, твърди, че изхождайки от съдържанието на протокола автомобила е бил в движение, на мястото на ПТП не била посетила линейка.

Видно от показанията на св. З.И.И. е, че на 03.04.2017г. претърпял ПТП при пътуването си  за гр. Ямбол на АМ Тракия. ПТП се случило в дясната лента за движение, като след удара и двете коли отбили в аварийната лента, водачите излезнали от автомобилите, по които имало щети. Била сигнализирана полиция, на место водачите били тествани за употреба на алкохол, на свидетеля бил съставен акт.

От правна страна :

Не е спорно по делото факта на настъпване на ПТП на дата 03.04.2017г. между водачите Н.Д.К.-ищец и З.И.-свидетел в настоящото производство, не се спори и по отношение на това, че към момента на ПТП по отношение на автомобила марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № .. е имало сключена активна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Безспорен е и факта на сключване на спогодбата между ищеца и ответното дружество на 25.09.2017г. и това, че в същия документ е регламентирано това, че по силата на същата бенефициента се отказвал от частта от вземането си спрямо застрахователя и виновното лице, което вземане се  основава на  претърпените от първия имуществени и неимуществени вреди безспорно констатирани към момента на подписване на спогодбата и надхвърлящи по размер договореното обезщетение в случай, че съществуват.

Спорно в настоящото производство е обстоятелството дали при ищеца е налице усложнение в здравословното състояние настъпило след сключване на спогодбата, с която е определено и изплатено застрахователно обезщетение, и дали същите се намират в причинно следствена връзка с ПТП– късно проявило се непрогнозируемо усложнение от произшествието, което не е било налично към момента на спогодбата.

Установява се от заключението на вещите лица по комплексната съдебно  авто техническа и медицинска експертиза, че първата преценка след ПТП е била травма във врата, смятало се, че пациента-ищеца има дисторзия на мускулатурата на врата и на ставния апарат, при тези травми възстановяването било 3-4 седмици, впоследствие обаче оплакванията се затегнали трудно се повлиявали от консервативното лечение и флуктоирали, изненадващо се обостряли при елементарно натоварване и позициониране на врата, влошаването било в трайното ограничаване движението на шията за продължителен период от време, постоянно носене на шийна яка, силни на моменти болки и нарушаване използваемостта на ръцете.  Същевременно строга граница относно това към кой момент респ. дата  е било възможно да е възникнало влошаване здравословното състояние на ищеца не се установявало поради това, че влошаването се случвало когато нукреус пулпозос преодолява нарушевната плътност на анулус фиброзус, и поради постоянното консервативно лечение и покритието на този момент от медикаменти и физикални процедури, но според вещото лице при такива травми имало стандарти на лечение, които са били спазени. Същевременно експертизата е категорична, че нямало никаква връзка между лечението на ентезопатията и директната травма във врата при камшичния удар при ПТП касаещи увреди, влияния, лечение.  Установените увреждания били в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. На въпроса налице ли са новооткрити увреждания след подписване на спогодба от 25.09.2017г. вещото лице дава положително заключение -установявали се данни за травматична дискова херния на ниво С5-6 срединно разположена с лека позиционираност на дясно същите били установени по безапелационен начин чрез ядрено магнитно изследване на шийния гръбнак. Налице от друга страна са и изводите по съдебно психиатричната експертиза, че узнаването на точната диагноза и недобрата прогноза за възстановяване довели до засилване на емоционалното страдание и увеличаване на стреса, като ищеца отключил протрахирана тревожно-депресивна реакция.

Налице са и показанията на разпитаните по делото свидетели, че живота на  ищеца след ПТП  несъмнено се е променил: посещавал е масаж по повод оплаквания от болки в шията изтръпвания дискомфорт, преди   произшествието спортувал, след това обаче имал болки във врата гърба, било трудно движението на дясна страна, изминало време от инцидента, но подобрения в състоянието на ищеца нямало, при пътуване носел шийна яка, като по пътя и трябвало да почива.

Предвид всичко гореизложено се установява безспорно, че е настъпило  усложнение в здравословното състояние на ищеца след сключване на спогодбата, с която е определено и изплатено застрахователно обезщетение, че същото се намира в причинно- следствена връзка с ПТП– че се касае за проявило се непрогнозируемо усложнение от произшествието, което не е било налично към момента на спогодбата.

Поради изложеното искът следва да се уважи за сумата от 13 000 лв., а за разликата до предявения размер следва да се отхвърли. Последният е твърде завишен и не съответства на конкретно установените по делото факти.

С оглед на основателността на главния иск е основателна и претенцията за законна лихва.

Що се касае до искането да бъде осъдено ответното дружество да заплати имуществени вреди - разходи за лечение, понесени от ищеца, за същите предвид всичко изложено по-горе се установява да са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП на 03.04.2017г., от друга страна налице по делото са документи в тази насока: фактура № **********/24.04.2020г. с получател ищеца за сумата от 320лв-медицински преглед на ЯМР и фискален бон, фактура № **********/29.04.2020г.  с получател ищеца за сумата от 35 лв  за УНГ преглед, аудиограма, консултация, ведно с фискален бон, фактура № ********** с получател ищеца за сумата от 60 лв, първичен преглед неврохирург и вторичен преглед, както и фискален бон. Поради горното следва, че заплатените от ищцата суми по горепосочените документи са в пряка причинно следствена връзка с ПТП и подлежат на репариране.

По разноските:

Ищеца е сторил разноски по исковото производство както следва- държавна такса – 736,60лв, 1510 лв адв. възнаграждение, 5,00лв за издаване на съдебно удостоверение, 676,00лв за компл съдебна авто- техническа и мед. експертиза, 280,50 лв за съдебно-психиатрична експертиза тоест разноските са в общ размер 3208,10лв. Ответника също е сторил разноски и претендира същите Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Видно от регламентираното в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е, че регламентираното в чл. 7 ал.2 т.4 адв. възнаграждение е установено в минимален размер от 830лв  плюс 3% за горницата над 10 000лв, в настоящия случай претенцията е за 17415,00лв. тоест минималния размер на адв. възнаграждение би следвало да е до сумата от 1052,45лв. По така направеното възражение за прекомерност съдът намира, че поради това, че делото се отличава с фактическа и правна сложност - разгледано е в няколко съдебни заседания, предявени са два иска, и са извършвани разпити на свидетели изслушвани са експертизи, поискано е и увеличаване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди-не следва да намаля същото.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, а на ответника съразмерно отхвърлената част от иска.

Така мотивиран  Старозагорски районен съд

 

Р       Е      Ш       И:

ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Недялко Чандъров, Иво Груев, да заплати на Н.Д.К. ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 13 000лв представляващи обезщетение за неимуществени вреди в следствие от ПТП настъпило на 03.04.2017г., на АМ „Тракия“ 259-ти км по посока гр. Бургас предизвикано от МПС марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № .. -ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 18.01.2021г. -датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 415,00 лв представляващи обезщетение за имуществени вреди –вследствие от ПТП настъпило на 03.04.2017г., на АМ Тракия 259-ти км по посока гр. Бургас предизвикано от МПС марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № .., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 18.01.2021г. -датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 13 000лв до пълния претендиран размер от 17000лв, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, пл. „Позитано” №5, представлявано от Недялко Чандъров, Иво Груев, да заплати на Н.Д.К. ЕГН: ********** с адрес *** направените деловодни разноски - 2471,24лв съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Д.К. ЕГН: ********** с адрес ***  да заплати на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Недялко Чандъров, Иво Груев направени деловодни разноски в размер на 377,15 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: