Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …...../……………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1125 по описа
за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „С.9“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, подадена чрез адв. В.Д. ***6-F505943/10.09.2019год.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на ТД е
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 800лв. на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год., вр. чл.
118, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния
закон и процес. правила. В жалбата се навеждат твърдения за допуснати нарушения
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – описаната фактическа обстановка не била ясна и
конкретна, не били посочени обстоятелствата при които било извършено
нарушението и доказателствата които го подкрепяли, което нарушавало правото на
защита на въззивника, както и такива за нарушение на материалния закон като се
сочи, че нарушението не било безспорно установено. Отправя се искане за отмяна
на НП.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество сочи, че
събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че
въззивникът е извършил нарушението за което е наложено наказание, а в хода на адм.наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като претендира
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява процесуално
допустима и е приета от съда за разглеждане.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
На 22.08.2019год., малко след
12:00ч. свидетелите Д., Б. и Р. (и тримата инспектори по приходите) посетили
кафе „Еделвайс“, находящо се в гр.Варна, бул.
„Сливница“ № 69 и стопанисвана от въззивното дружество, с цел извършване на
проверка. Преди да се легитимират и да започнат фактическата проверка обекта, в
12:31ч., св. Б. извършила контролна покупка на 1бр. кафе на стойност 1.99лв.;
сок капи „портокал“ на стойност 2,30лв., студен чай на стойност 2.50лв.; рогче
със сирене и кашкавал на стойност 1.05лв., баница със сирене на стойност
0.79лв.; 2 бр. чийзкейк по 2.10лв. общо 4.20лв. и
бяло фрапе на стойност 3лв., всичко на обща стойност
15.83лв. Покупката свидетелката Б. заплатила в брой с една банкнота от 10лв.,
банкнота от 5лв. и монета от 1лв. Плащането било прието от продавачката в
обекта, която върнала на св. Б. и дължимото ресто от 0.17лв. За извършеното
плащане на св. Б. не бил издаден касов бон от въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство нито пък била издадена касова бележка от кочан. След
като изконсумирали храната свидетелите излезли от обекта и малко по-късно в
12:50ч. се върнали отново в обекта и започнали фактическата проверка. В хода на
проверката бил изведен дневен финансов отчет, както и клен. При проверка на
клена било установено, че покупката направена от св. Б. не е отразена на
касовия апарат.
Констатациите от проверката били
отразени в Протокол за извършена проверка № 0029731/22.08.2019год.
На 26.08.2019год. св. Д.
съставил срещу въззивното дружество АУАН № F505943, в който посочил, че същото
е нарушило разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год., вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на представляващата въззивното дружество.
В срока по чл. 44 от ЗАНН
възражение не било подадено.
На 10.09.2019год., въз основа на
акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в акта, приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС и
на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 800лв.
В съдебно заседание като
свидетели са разпитани П.Д., В.Б. и Р.Р., които в
показанията си възпроизвеждат обстоятелствата свързани с проверката извършена
на 22.08.2019год. и констатациите от нея с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год. на ИД на НАП, протокол
за извършена проверка № 0029731/22.08.2019год., клен от касов апарат, дневен
финансов отчет, декларация от Керанка Василева, както и извадка от инф. система
на НАП.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети и представени от страна на процес.
представител на въззивното дружество констативен протокол относно
информационната система в кафе „Еделвайс“ гр.Варна, както и фискален касов бон
на стойност 15.83лв. издаден на 22.08.2019год. в 17:22ч. касаещ
покупка идентична като направената от св. Б..
Показанията на тримата разпитани
по делото свидетели, както и всички събрани писмени доказателства, в това число
и тези приложени към АНП и почетени по реда на чл. 283 от НПК съдът кредитира
изцяло с доверие като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства които са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка
на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени
от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване нарушението, обстоятелствата при които е извършено нарушението както
и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. В НП изчерпателно са посочени и доказателствата в
подкрепа на адм.наказателното обвинение. В тази
връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснати нарушения
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на процес. правила
съдът не констатира. От акта и НП недвусмислено става ясно кой е нарушителя –
въззивното дружество което е индивидуализирано чрез наименование, ЕИК, седалище
и адрес на управление и управител, както и в какво се състои самото нарушение –
неиздаване на касова бележка за конкретна продажба. След преценка на събраните
по делото доказателства съдът счете, че НП е издадено в съответствие с
материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивното дружество е
наложена санкция за това, че е нарушило разпоредбите на чл. 25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006год., вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС тъй като не е издало касова бележка за извършена на 22.08.2019год. в
12:31ч. в кафе „Еделвайс“ конкретна продажба на обща стойност 15.83лв. и заплатена
в брой.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ(в редакцията към 22.08.2019год.) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от същата наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба.Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.В конкретния случай в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства бе установено, че на 22.08.2019год. продавачката в обекта на въззивника е извършила продажба на хранителни продукти на обща стойност 15.83лв., която сума е била заплатена в брой от клиента (св. Б.), но продажбата не е била регистрирана на ФУ (не е била издадена касова бележка за конкретната продажба). В горната насока са категоричните показания на свидетелите Д., Б. и Р., както и приложените към АНП дневен финансов отчет и клен от деня на проверката. Що се касае до представения от страна на процес. представител на въззивното дружество протокол относно информационната система ползвана в обекта на въззивното дружество съдът кредитира изцяло същия но това писмено доказателство по никакъв начин не оборва показанията на тримата разпитани свидетели, че покупка на съответната стойност е била направена и касов бон за същата не бил издаден нито пък опровергават констатациите отразени в клена от който се установява че покупка на такава стойност не била регистрирана на апарата. И това така защото видно от констативния протокол той е от дата повече от месец след тази на която е била направена покупката. Отделен е въпроса, че причините които се сочат в този протокол като възможни за забавяне, съответно неотпечатване на фискалния бон са ирелевантни за адм.наказателната отговорност. Задълженото лице е длъжно да ползва такава информационна система която е съвместима типа ФУ което е въведено в експлоатация в обекта. А доколко констатациите в този протокол са относими към 22.08.2019год. е отделен въпрос. Що се касае до приложения към този протокол фискален касов бон на стойност и за стока идентична със закупената и заплатена от св. Б. той само потвърждава факта, че към момента на контролната покупка, както и до приключване на проверката на място в обекта фискален касов бон за тази продажба не е бил издаден. Безспорно липсват доказателства, които да сочат по категоричен начин на това, че по време на проверката е била констатирана положителна разлика между фактическата и касовата наличност. Такова отразяване няма в КП (но то и такава графа за разлика от предходните образци на протокола няма), а свидетелите не помнят дали са констатирали разлика в касата. Липсата на доказателства в тази насока обаче не водят на извод за недоказаност на адм. наказателното обвинение на фона на категоричните гласни доказателства и изведения клен. Следва да бъде отбелязано още, че видно от протокола за извършена проверка при осъществяването на последната освен продавачката в обекта е присъствала и представляващата на въззивното дружество, същата е била запозната с констатациите в протокола, където конкретната продажба за която не е бил издаден фискален касов бон е отразена и е подписала протокола без каквито и да било възражения. И след като касов бон за конкретната продажба не е била издаден, то безспорно нарушение на наредбата е налице и това е доказано по безспорен и категоричен начин.Доколкото в случая е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ въпроса за вината изобщо не стои. Осъществяването на деянието от обективна страна (осъществена продажба и неиздаване на касова бележка за същата) е достатъчно за ангажиране на отговорността на търговеца като следва да се отбележи още, че ангажирането на неговата отговорност не отпада дори и в случаите когато е била ангажирана отговорността на ФЛ което фактически не е издало касовата бележка. В ЗДДС е предвидена отговорност както за самия търговец (чл. 185, ал.1 от ЗДДС) така и за ФЛ което е било длъжно да издаде касовата бележка (чл. 185, ал.3 от ЗДДС). С липсата на данни още по-малко пък доказателства, които да водят на извод, че констатираното нарушение се отличава от останалите от своя вид с по-ниска степен на обществена опасност то и според съда както очевидно и според АНО нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Напротив нарушението е типично. Безспорно стойността на установената по безспорен начин нерегистрирана продажба (продажба за която не е била издадена касова бележка) не е голяма. Само този факт обаче сам по себе си не е достатъчен да определи случая като маловажен. Отделен е въпроса, че видно от приложената към АНП разпечатка от инф. Система на НАП това нарушение не първо за въззивника. За същото нарушение той е бил санкциониран и в предходен момент с влязло в сила НП. В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил санкция по чл. 185, ал.1 от ЗДДС доколкото именно тази разпоредба предвижда санкция за този който не издаде касова бележка. Според настоящия съд законосъобразно и при спазване на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН (при липса на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличие на отегчаващо такова – предходна санкция за същото нарушение), АНО е определил и размера на наказанието което следва да понесе въззивника за това нарушение – имуществена санкция в размер над минималния - наложил санкция в размер над минималния – 800лв., което наказание според настоящия съд е съответно на извършеното нарушение и ще постигне в пълнота целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН доколкото очевидно предходното наказание за същото деяние наложено в минимален размер не е постигнало целения поправителен и предупредителен ефект. С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.С оглед изхода на делото и отправеното във фазана по същество искане от страна на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН съдът счете, че следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга това, че делото е приключило в едно съдебно заседание съдът счете че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а именно - 80лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „С.9“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** в полза на ЦУ на НАП.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
462786-F505943/10.09.2019год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ЦУ на НАП, с което на „С.9“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 800лв.
ОСЪЖДА „С.9“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: