№ 2193
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506595 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 6841/15.04.2024 г. по гр. д. № 54073/2023 г. по описа на
СРС, 27 състав е отхвърлен предявения от И. О. Г. отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК, че не дължи на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата от 8818,69 лева, представляваща общ размер на
задълженията към 31.07.2023 г. по изпълнителен лист от 01.06.2015 г., издаден
от СГС, ТО, VІ – 6 състав по т.д. № 3463/2015 г. на основание чл. 404, т. 1 и
чл. 51, ал. 1 ЗМТА, вр. Решение № 810/10.01.2013 г. по в.арб.д. № 810/2013 г.
по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, като на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК И. О. Г. е осъдена да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 152056/09.05.2024
г. (пощенско клеймо от 07.05.2024 г.), подадена от И. О. Г., в която са изложени
съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че в
решението съдът неправилно бил приел, че срещу И. Г. били предприемани
законосъобразни валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат
погасителната давност за процесните суми. Неправилно съдът приел, че
1
депозираните по делото писмени бележки били подадени след определения
срок. На следващо място, посочва, че от приложеното копие от изпълнително
дело било видно, че последните валидни изпълнителни действия срещу нея
били предприети на 13.08.2015 г. – наложен запор върху трудовото й
възнаграждение и банкови сметки. Следващата депозирана молба от
взискателя с искане за изпълнителни действия с вх. № 3298/02.05.2017 г., -
справки за банкови сметки и опис на движими вещи на длъжника и
съдлъжника, но за тези действия не били заплатени таксите на съдебния
изпълнител, въпреки дадените от ЧСИ указания. Следователно тези действия
по делото не били предприети. В резултат на това бездействие от страна на
взискателя, на 13.08.2017 г. била настъпила пермпция по отношение на И. Г.,
за което ЧСИ А. издала постановление, което било влязло в сила. Поддържа,
че на 26.09.2018 г. по изпълнителното дело била депозирана молба за
конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в която като
длъжник е посочена В.Л.А., като към молбата нямало приложен документ, че
ищцата била уведомена за цесията по реда на чл. 99 от ЗЗД, поради което не се
установявало, че ответникът е неин кредитор. Такива доказателства не били
ангажирани и в пърноинстанционното производство. Твърди, че на 20.09.2019
г. била депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия само по
отношение на В.Л.А.. На 17.10.2022 г. била подадена молба за предприемане
на изпълнителни действия и по отношение на И. Г., но без „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД да е конституиран като взискател и по отношение на
нея. Поддържа, че с оглед на това, че последните валидно извършени
изпълнителни действия са от 13.08.2015 г. вземането по издадения срещу И. Г.
изпълнителен лист са погасени по давност. Моли обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде уважен изцяло. Претендира на правените по делото съдебни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с вх. №
179728/03.06.2024 г. В отговора са изложени съображения за правилност на
първоинстанционното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
2
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 54079/2023 г. по описа на СРС, 27 състав е
образувано по искова молба, подадена от И. О. Г. против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от
ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата твърди, че е осъдена солидарно с В.Л. А. да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД следните суми: главница от 3208,54 лева, ведно със
законната лихва от 10.01.2013 г., 322,51 лева за юрисконсултско
възнаграждение, 85 лева – разноски в арбитражното производство и 50 лева за
държавна такса за издаване на изпълнителен лист по т.д. № 3453/2015 г. на ТО
6 състав. Твърди, че по изпълнителния лист било образувано изпълнително
дело № 1024/2015 г. по описа на ЧСИ Р. А.. Видно от молбите по
изпълнителното дело било, че имало промяна във взискателя, като новият
взискател бил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, но нямало
доказателства, че ищцата била уведомена за настъпилото прехвърляне на
вземанията на „Профи Кредит България“ ЕООД към „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Твърди, че последният изпълнителен способ по
отношение на длъжника И. О. Г. бил поискан с молба от 3298/02.05.2017 г. –
запор на банкови сметки и опис на движими вещи, но не били заплатени
таксите на съдебния изпълнител за справка и опис, поради което и такива
действия по делото не били предприети. Поддържа, че вземането било
погасено по давност. Моли да бъде признато за установено, че И. О. Г. не
дължи изпълнение по принудителен ред сумата от 8818,69 лева поради
настъпила обща погасителна давност от 5 години, за което И. Г. била
направила изрично писмено възражение. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск.
Твърди, че е придобил вземането по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 08.08.2018 г., като ищцата била уведомена от
цесионера по силата на пълномощно, с което е бил упълномощен от цедента
да уведоми длъжниците. Уведомление било изпратено на адреса на И. О. Г., но
3
то било върнато непотърсено. Моли в случай, че съдът приеме, че ищцата не е
уведомена, то да приеме, че това е направено с отговора на исковата молба и
приложеното към него уведомление. Твърди, че с процесния изпълнителен
лист от 05.08.2015 г. било образувано изпълнително дело № 1024/2015 г. по
описа на ЧСИ Р. А. и с молбата за образуването му било направено искане да
бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Банка
ДСК“ ЕАД, като на 13.08.2015 г. били изпратени запорни съобщения. На
същата дата било изпратено и запорно съобщение до „Аладин фуудс“ ООД,
работодател на ищцата. На 26.09.2018 г. било направено искане като взискател
да бъде констиуирано„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като
едновременно с това били направени и искания за насрочване на опис на
движими вещи в дома на длъжника, което отново било действие, прекъсващо
погасителната давност. С тази молба на ЧСИ Р. А. било възложено на
основание чл. 18 от ЗЧСИ да извършва изпълнителни действия. На 23.10.2019
г. било изпратено запорно съобщение до ОББ, на 17.10.2022 г. била депозирана
молба за справка до БНБ на името на длъжниците, с искане за налагане запори
и било включено алтернативно искане за насрочване на опис на движими
вещи и запори. На 18.10.2022 г. били изпратени запорни съобщения до Изипей
АД и Айкарт АД. На 20.07.2023 г. била депозирана молба за насрочване на
опис на движими вещи на името на двамата длъжници, а на 21.07.2023 г. била
изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с опис на движими нещи и
по отношение на съдлъжника. Поддържа, че с всяко направено искане от
страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия се
прекъсвала погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил
длъжен да предприеме необходимото за изпълнение на искането. Моли
предявения иска да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение
В мотивите на обжалваното решение е прието, че давността относно
спорното вземане е започнала да тече от датата на образуване на
изпълнителното дело, като е петгодишна, предприемани били валидни
изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността, поради което и
предявеният иск бил неоснователен.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
4
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност
за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на
изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предмет на делото е отрицателен установителен
иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на
ответника, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 3463/2015 г. по
описа на СГС, VI-6 състав не съществува.
С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е
въпросът дали правото на принудително изпълнение процесното вземане е
погасено по давност. В тежест на ответника е било да установи, че в хода на
образуваното по издадения изпълнителен лист, е предприел действия, с които
е прекъсната давността.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на
Решение № 810/10.01.2013 г. по вътрешно арбитражно дело № 810/2013 г. по
описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ е издаден
изпълнителен лист на 01.06.2015 г. по т.д. № 3463/2015 г. по описа на СГС, VI-
6 състав, с който В.Л. А. и И. О. Г. солидарно да заплатят на „Профи Кредит
България“ ЕООД сумата от 3208,54 лева, заедно със законната лихва от
10.01.2013 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 332,51 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лева разноски
по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща
заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на
изпълнителен лист.
5
По молба вх. № 5696/05.08.2015 г. на взискателя „Профи Кредит
България“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20158480401024 по
описа на ЧСИ Р. А., с район на действие Софийски градски съд. С молбата е
направено искане да бъде извършено проучване на имущественото състояние
на длъжниците В.Л. А. и И. О. Г., както и да бъде наложен запор на банкови
сметки в Банка ДСК. На 13.08.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запори
на банкови сметки на длъжника И. О. Г., както и запор върху трудово
възнаграждение, получавано от „Аладин Фуудс“.
С молба вх. № 32981/02.05.2017 г. взискателят „Профи Кредит
България“ ЕООД е направил искане да бъде наложен запор върху банкови
сметки и да бъде насочен опис на движими вещи. Съдебният изпълнител е
разпоредил заплащане на такси, за които няма данни да са платени, както и да
са предприети изпълнителни действия съобразно искането.
С молба вх. № 98181/26.09.2018 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД е направило искане да бъде конституирано като взискател по силата на
Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г., както и да бъде насочено
изпълнение към движими вещи, собственост на длъжниците, както и на
основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ Р. А. да извършва всички
необходими действия за нормалния ход на изпълнителното дело. Към молбата
е представен Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г.,
Пълномощно, с което „Профи Кредит България“ ЕООД е упълномощило
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД да уведоми длъжниците за
прехвърляне на вземането.
На 04.10.2019 г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е
направило искане да бъде извършена справка за наличието на сключени
трудови договори на длъжника В.Л. А. и за налагане на запори с цел
обезпечаване на вземането. На 24.03.2021 г. взискателят е направил искане да
бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника В.Л.А.. С молба от
17.10.2022 г. взискателят е направил искане да бъде наложен запор върху
банкови сметки на И. О. Г.. С молба от 20.07.2023 г. е направено искане за
насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се
в домовете на длъжниците В.Л. А. и И. О. Г..
С оглед разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от Закона за задълженията и
договорите и при съобразяване на задължителните постановки на т. 10 от
6
Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително деиствие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят следва да иска насочване на изпълнение към
имущество на длъжника, когато не се осъществява изпълнение, т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски,
не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а така
също и Решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС,
III ГО).
В конкретния случай, доколкото изпълнителното основание, въз основа
на които е издаден изпълнителен лист е арбитражно решение, с което е
установена дължимостта на вземане, произтичащо от договор за кредит, то и
давността е петгодишна по арг. от чл. 110 от ЗЗД. Видно от приложеното към
делото изпълнително дело № 20158480401024 по описа на ЧСИ Р. А. е, че с
всяко едно предприето изпълнително действие след образуване на
изпълнителното дело – 05.08.2015 г. давността е прекъсвана и е започнало
течението на нова давност, то към датата на подаване на исковата молба
вземането, предмет на принудително изпълнение не е погасено по давност.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че изпълнителни
действия са поискани от взискателя на 13.08.2015 г. 02.05.2017 г. и на
17.10.2022 г. и 20.07.2023 г. по отношение на длъжника И. О. Г., а по
отношение на длъжника В.Л. А. - на 24.03.2021 г. и 20.07.2023 г., както и се
установява, че такива искания са направени и с молба от 26.09.2018 г. по
отношение и на двете длъжници. Неоснователни са доводите на въззивника,
че не следва да бъдат зачетени направените искания за извършване на
изпълнителни действия, за които не са внесени дължимите такси. Както беше
7
посочено прекъсването на давността настъпва с предприемането на което и да
е изпълнително действие в рамките на съответния изпълнителен способ, като
без значение е дали са внесени такси или действието е извършено. Видно от
събраните по делото доказателства е, че между датите, на които са направени
искания за извършване на изпълнителни действия, не е изтекъл период от 5
години и съответно процесните вземания не са погасени.
Неоснователен е доводът на въззивника, че по делото не било
установено, че ищцата не е уведомена за прехвърлянето на вземането.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 08.08.2018 г. е
сключен договор за прехвърляне на вземания между „Профи Кредит
България“ ЕООД – цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по
силата на който цедентът прехварля вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит съгласно Приложение 1 А, сред които и вземане,
произтичащо от договор за потребителски кредит № **********, за
събирането на което е образувано изпълнително дело № 1024 при ЧСИ Р. А.. С
Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 31.08.2018 г. на Нотариус
В.И., № 271 в НК „Профи Кредит България“ ЕООД е упълномощило „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърляне на
вземанията. Уведомление до И. О. Г. е изпратено на 08.11.2018 г., но видно от
известието за доставяне, прието по делото, то не е получено от ищцата.
Независимо от това, правилно първоинстанционният съд е приел, че с
получаване на препис от отговора на исковата молба, ведно с приложените
към него доказателства ищцата е уведомена за сключения договор. Освен
това, въззивният съд споделя и мотивите на съда относно действието на
уведомяването по смисъла на чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и
договорите.
Следователно предявеният иск се явява неоснователен и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 6841/15.04.2024 г. по гр. д. №
54073/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК И.
О. Г., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. Люлин, бл. **** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център „Люлин“ 6, ет. 2 сумата от 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9