№ 3915
гр. София, 26.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселина Ставрева
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
и прокурора Р. Д. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Ставрева Частно
наказателно дело № 20221100203961 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Осъденият А. Т. К. - р.пр., доведен от Затвора - София се явява лично.
Не се явява адв.Г. И., определен от САК за служебен защитник на
осъдения.
Вместо него се явява адв.Н.А., преупълномощен от адв.И..
ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ми бъде назначен като служебен защитник
адв.А..
АДВ.А.: Запознат съм с материалите по делото. Готов съм да поема
защитата на осъдения.
СЪДЪТ предвид задължителния характер на защитата, изявленията на
осъдения и адв.А. и на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и
чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения А. Т. К..
НАЗНАЧАВА адв.Н.А. от САК за служебен защитник на осъдения А. Т.
1
К..
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора - София - р.пр., не се явява.
Вместо него се явява М.М. - ИСДВР в затвора гр. София, ІV-та степен
„Режимна дейност“ при Затвора София, І-ва категория при Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ с надлежно пълномощно от Началника на
Затвора - София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения,
както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:
А. Т. К. - роден на ****г. в гр.Казанлък, българин, български гражданин,
с наст. адрес: гр.София, ул.“****” №****, разведен, със средно образование, с
ЕГН:**********.
СЪДЪТ разясни правата на страните и осъдения, включително правото
му на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на
съда и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
2
секретаря.
ИНСПЕКТОР М.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания.
ИНСПЕКТОР М.: Представям и моля да приемете актуална справка към
днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се приемат представените
доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн.
чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване,
ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.
ИНСПЕКТОР М.: Считам молбата за неоснователна.
ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ.А.: Представям и моля да приемете писмо от Директора от
Академията към МВР до Директора на ЗО „Казrчене“, с което изказва
благодарност към лишения от свобода К. за точното изпълнение на трудовите
задачи, коректност, инициативност.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
ИНСПЕКТОР М.: Да се приеме.
СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства,
вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени за
послужване от Началника на Затвора – София, вкл. и днес представените от
процесуалния представител на Затвора - гр.София и защитника на осъдения.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на
осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молбата на поздащитния ми К.. Считам,
че са налице и двете предпоставки, визирани в НК, а именно че същият е
изтърпял реално повече от половината от наложеното му наказание и че се е
поправил. Не съм съгласен с констатациите на представената справка от
затвора, че същият не се е поправил и не е изпълнил прогресивната система.
Деянието, за което е осъден е извършено през 2001г. От материалите по
делото е видно, че същият по време на изтърпяване на наказанието
"Лишаване от свобода" многократно е награждаван, не е наказван за този
период. Има явно противоречие от данните от ИСДВР и данните от
експертната оценка на емоционалното и психично състояние на лишения от
свобода, от психоложката, което е по-актуално. Там същата оценява риска от
рецидив на 7 точки, а ИСДВР е оценил риска от рецидив в средни стойности –
48 точки. Видно от материалите по делото, подзащитният ми се съобразява
стриктно с режима в местата за лишаване от свобода, отнася се с уважение
към администрацията, не се поддава на вредните навици в тези места, а
именно не участва в никакви групички, не употребява наркотични вещества,
алкохол. Същият многократно е награждаван за добро поведение. Това, че не
е сменен режимът му от общ в лек не е по негова вина. Това се прави от
началника на затвора, а за да го направи началника, някой от
администрацията трябва да му предложи. Считам, че тук има бездействие от
страна на администрацията на затвора.
Моля да се съобразите и с ТР от 1975г., където е казано, че условното
предсрочно освобождаване има важно възпитателно и превантивно значение.
То въздейства чрез самия факт на освобождаването на осъдения преди
4
изтичане срока на наказанието, като признание за доброто поведение му
поведение, каквото поведение подзащитният ми има и честно отношение към
труда през време на изтърпяване на наказанието, чрез своята условност и чрез
надзора и възпитателните грижи, които съдът осъществява в изпитателния
срок. По този начин се осигурява по- нататъчното задълбочаване на процеса
по превъзпитаване на осъдения. Считам, че остатъкът на осъдения от една
година и няколко месеца е достатъчен, за да се затвърди постигнатото в
местата за лишаване от свобода превъзпитание.
Моля да уважите молбата.
ИНСПЕКТОР М.: Затворническата администрация изразява отрицателно
становище по повод молбата на лишения от свобода К.. Становището на
затворническата администрация е, че е налична само първата от двете
изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е
изтърпяло една втора от наложеното му наказание. По отношение на втората
задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в
рамките на пенитенциарното заведение, в интерес на истината такива има, но
обсъдени в своята цялост, не дават основание да се направи извод за
настъпила трайна тенденция за поправяне и превъзпитаване. С оглед на
изложеното, моля да се има предвид, че целите и задачите заложени в плана
на присъдата не са изпълнени в своята цялост. Моля да не уважавате молбата
на осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Също считам молбата за неоснователна, защото от
всички сведения, които администрацията на затвора е представила по делото,
следва еднопосочен извод, че към момента К. не се е поправил, с което
отсъства задължителна предпоставка по ал.1 на чл.70 от НК за негово условно
предсрочно освобождаване. Споделям изцяло казаното от представителя на
началника на затвора. Считам, че не са налице достатъчно данни за поправяне
на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ: Адвоката каза, че се слушаме с администрацията. Не се
слушаме с администрацията. Аз се оплаквам, постигам си своето, но тях ги е
яд, че ги прескачам. Законът ми казва, че след една четвърт мога да
кандидатствам за сваляне на режима. Това е опция. Аз съм минал 40 месеца,
но там имат изисквания - награда за това, награда за онова. Когато тези
награди ми ги разделят във времето, аз как да се поправя и на какво може да
ме научи администрацията - как се краде от стола, от лавката, от прозорците.
Началника ми е сърдит, защото веднъж ходих до софийския и съм го
прескочил. Не знам на какво може да ме научи администрацията. Не знам
колко похвали имам от тази академия. В академията съм от юли миналата
година. Не знам какво трябва да се поправя. Молбата може би е
5
неоснователна, според някои, защото аз се карам с тях, но за това че се
жалвам от някой не е основание да ме режат във всяка една посока. Това, че
ми е закъсняла справката с предварителното задържане, мисля че тук
прокуратурата трябва да се грижи и за моите интереси.
СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен. Не съм
конфликтен. Дрога не използвам абсолютно. Постоянно има проблеми. Аз за
това се карам, защото казвам, че закона се изпълнява, не се тълкува.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ
ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1
от НК.
Образувано е по молба на осъдения А. К. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му. В молбата се
обръща внимание на променения режим на изтърпяване на наказанието,
изтеклия период от време между извършване на деянието и налагане на
наказанието.
В съдебно заседание осъденото лице и служебният му защитник
поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице законовите
изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга на възможността от
поправянето на К. извън затворническото заведение, въпреки отрицателното
становище на администрацията.
Представителят на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не
бъде уважена, доколкото, макар и да е налице промяна в поведението, не
може да се направи извод за настъпила трайна тенденция за поправяне и
превъзпитаване.
6
Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на лишения
от свобода К. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на
представителя на затворническата администрация, че не е реализирано
напълно поправянето на осъдения.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума,
осъденият К. моли за уважаване на искането, обективирано в молбата му,
подадена до съда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НО, 5-ти състав след като се запозна с
материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:
Осъденият А. Т. К. е роден на ****г. в гр.Казанлък, българин, български
гражданин, с пост. адрес: гр.София, ул.“****” №****, разведен, със средно
образование, с ЕГН:**********.
Видно от данните по делото осъденият К. е постъпил в Затвора - София
на 15.10.2020г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 5 /пет/ години по НОХД №3420/2014г. по описа на СГС за престъпление по
чл.212 от НК с предварителен арест от 1 /една/ година, 3 /три/ месеца и 17
/седемнадесет/ дни.
Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на
провеждане на днешното с.з. - 26.10.2022г., лишеният от свобода К. е търпял
фактически 3 /три/ години, 3 /три/ месеца и 28 /двадесет и осем дни, с остатък
от 1 /една/ година, 3 /три/ месеца и 13 /тринадесет/ дни, т.е налице е първата
материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно
да е изтърпял не по-малко от половината от наложеното му наказание.
От друга страна законодателят е изискал и наличието на доказателства за
поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото досие, осъденият търпи наказанието
„Лишаване от свобода“ при „общ“ режим в ЗООТ „Казичане“, с който на
24.02.2021г. е заменен първоначално определения „строг“.
Същият е награждаван по време на престоя си - с „Удължено свиждане за
срок от 4 часа”, проведено на 22.10.2021г., със „Свиждане с близките извън
затворническото общежитие за срок от 12 часа”, проведено на 26.02.2022г., с
„2 /две/ денонощия домашен отпуск“ за времето от 10.06.2022г. до
12.06.2022г., последно с „Домашен отпуск за срок от 3 /три/ денонощия“ от
22.09.2022г. до 25.09.2022г.
Понастоящем работи като общ работник извън ЗО „Казичане“ - в
Академията на МВР. За кратък период от време е работил като общ работник
в „М.Д. 09” ЕООД /Заповед №64/19.03.2021г./, а също така и в „Т.К.” ООД
/Заповед №76/30.03.2021г./. Справял се е добре с поставените му трудови
задачи, отговорен е при изпълнение на ангажименти, в каквато насока е и
днес представеното писмо от защитата. Към служителите се отнася с
необходимото уважение, спазва реда, дисциплината и режимните
ограничения. Не е наказван.
7
С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от
НК, по делото са постъпило отрицателно становище от началника на затвора
по повод молбата за условно предсрочно освобождаване. В същото се приема,
че целите на наказанието не са изпълнени в цялост, ведно с целите и задачите
по плана на присъдата. Отразено е още, че оценката на риска на риска от
рецидив не е намалена в достатъчна степен, а оценката на риска от вреди е с
непроменени стойности, прогресивната система не е изпълнена, има актуални
проблемни зони, по които работата следва да продължи. Набляга се и на
значителния остатък от наказанието.
Сред материалите по делото е приобщен доклад относно приложението
на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от осъдения молба. В документа е
обърнато е внимание на спада в риска от рецидив /понастоящем 48т./ с
положителни промени в зоните - управление на финанси и доходи /спад от 4т.
на 2т./, начин на живот и обкръжение, заради участие в трудова дейност и
липса на склонност към безразсъдно и рисково поведение /спад от 5т. на 4т./,
както и умения за мислене - с подобрена способност за разпознаване на
проблемите си, с известни умения за осъзнаване на последствията от
собствените действия /със спад от 9т. на 8т./. Рискът от сериозни вреди за
обществото е приет да е среден. В обобщение е счетено, че към момента все
още не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на
наказанието, видно от това че режимът на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода не е заменен на лек.
По делото е постъпил и препланирания план на присъдата от
07.03.2022г., в който е отчетен позитивния напредък, постигнат от лишения
от свобода, свързан с изпълнение на задачите, поставени в плана на
присъдата. Зоните, получили висока или средна оценка са свързани с нагласи
/с цел стимулиране на личните нагласи и осъзнаване на вредата от
криминалното поведение/ и умения за мислене /с цел затвърждаване уменията
за самоконтрол, последователност, целенасоченост, затвърждаване и на
семейните връзки/.
Съдията-докладчик служебно е изискал и изготвянето на експертна
оценка за актуалното психично и емоционално състояние на осъдения.
Според данните от нея, К. може правилно да възприема явленията около себе
си, да реагира адекватно и да възпроизвежда вътрешните си преживявания,
без качествени и количествени разстройства на волята. Мисловният процес е
правилен по строеж, протичане и съдържание, гъвкав и оперативен,
изследваното лице притежава абстрактно-логическо мислене, без индикации
за патологична продукция. Устойчив на монотонията в местата за лишаване
от свобода, констатирани са високи прагове на фрустрация. Не страда от
социална тревожност, без поведенчески кризи или значими личностни
промени от момента на постъпване в затвора. Установено е устойчиво
себепознаване като лишеният от свобода, който обръща внимание на
собствените си мисли, емоции, решения и поведение. Същият е преценен от
психолога като упорит и целенасочен при поставени цел или намерение,
особено ако той самия ги възприема за особено значими, склонен към
8
известно фиксиране при актуален проблем, има известни трудности при
преработката на неуспехи, като най-често използва рационализация и
компенсация като защитни механизми за преодоляване на личното
неудовлетворение. Относително адекватни дългосрочно и краткосрочно
целеполагане, добри социална и емоционална зрялост с ниски нива на
криминогенните нужди. За изследваното лице ще е важна преработката в
емоционално-волевата сфера при преодоляване на актуален проблем.
Криминалното му поведение е определено да е обусловено от ситуацията, но
в съчетание с някои личностови характеристики. Данните от интегрирана
система за диференцирано психологическо изследване, която има значителна
корелация с оценката на риска от рецидив, но за защитата следва да се
отбележи, че е различна, при К. е с ниски цифрови стойности - 7т.,
формирани от криминалната история на осъдения и антисоциални нагласи и
ориентация, тъй като изследваното лице декларативно има негативна нагласа
към правонарушенията, но е способен да рационализира своите действия, за
да ги представи като социално приемливи.
Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за
поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички
обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В такава насока безспорно по делото са приобщени данни, че осъденият
К. съблюдава трудовата дисциплина, полага труд и се справя добре с
поставените задачи, няма дисциплинарни наказания и е неколкократно
награждаван, вкл. с излизане извън пенитенциарното заведение за период от
три дни – м.септември 2022г. Липсват и данни за проявена агресия или
конфликти с други затворници, или със затворническата администрация.
Тъй като от всеки затворник се изисква да има добросъвестно поведение
и да спазва затворническата дисциплина, единствено и само въз основа на
факта, че лишеният от свобода не е нарушавал правилата и че е награждаван,
не може да бъде установено, че е налице такава положителна промяна, която
да даде основания на съда да освободи К. от остатъка от наказанието му.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за
поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155,
също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по
чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем
съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения К., по
чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки
от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали
9
от затворническото досие, при този осъден, въпреки престоя му в местата за
лишаване от свобода, са констатирани все още средни нива за риск от
рецидив, който в действителност е намален, но не достатъчно, но и все още
средни нива на риск за вреди към обществото. Следва да се отбележи, че
безспорно е отчетен позитивен напредък при работата с К., но все още има
неизпълнените цели в плана на присъдата, които следва стриктно да се
съблюдават през остатъка от време на пребиваване. Така например
отбелязано е да са формирани само известни умения за осъзнаване на
последствията от собствените действия, което означава, че работата в тази
насока следва да продължи. През остатъка от време следва да се положат и
усилия за стимулиране на личните нагласи и осъзнаване на вредата от
криминалното поведение и за затвърждаване уменията за самоконтрол,
последователност, целенасоченост, затвърждаване и на семейните връзки –
посочени като проблемни зони - нагласи и умения за мислене.
Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения следва да се
игнорират констатираните от експерта-психолог известни трудности при
преработката на неуспехите, преработката в емоционално-волевата сфера при
преодоляване на актуален проблем, както и че криминалното му поведение е
обусловено от ситуацията, но в съчетание с някои личностови
характеристики. Отделно от това е прието, че при изследваното лице
декларативно има негативна нагласа към правонарушенията, но е способен да
рационализира своите действия, за да ги представи като социално приемливи.
Следва да се отбележи, че именно затворническата администрация е тази,
която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и
може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е целта на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на
чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на почти всяко едно от лицата,
които са работили с К. в този период – психолози, инспектори и т.н., отчитат
не само все още средния риск от рецидив и за вреди към обществото, който
не следва да бъде преценяван изолирано, но и наличието на все още
проблемни зони и неизпълнение на целите на наказанието, въпреки
положителните си становища.
Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира от
изводите и становищата именно на тези лица от затворническата
администрация и служителите, работили и работещи с К., като ги приема
поради това за достоверен източник за оценка на поведението и липсата на
извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.
Липсват достатъчно доказателства, които могат да се изведат от
проверими данни за поправяне на осъдения по смисъла на цитираното все
още актуално ППл№7 от 27.06.1975г., изм. с ППл №7 от 06.07.1987г.,
цитирано и от защитата. Обстоятелството, че осъденият работи, което е
задължение на всеки работоспособен български гражданин, и е награждаван,
не е достатъчно да се счете, че К. се е поправил. Само за отбелязване е обаче,
че значителния остатък от наказанието, посочен като основание за отказ
10
уважаване молбата на осъдения от затворническата администрация, не може
да се яви такова съобразно цитираното ППл№7 от 27.06.1975г., изм. с ППл
№7 от 06.07.1987г. На същата плоскот са и разсъжденията, че все още
осъденият не е преминал на лек режим, или тези на самия К., че е изтекъл
сериозен период от време между датата на деянието и осъждането му.
Последното е основание за преценка приложение на чл.55 от НК при
определяне на наказанието, но не и такова за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде
оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на
същия, че нова молба не може да бъде подадена за срок от шест месеца.
Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. Т. К. /със снета
самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22
от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на
лишения от свобода К., Началника на Затвора – София и СГП.
Препис от протокола на службния защитник за представянето му на
НБПрП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,10
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
11