Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 27.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 27.05.2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА Н.
като разгледа докладваното от съдия Н. гр.д. №3551 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от Ц.Г.Н., ЕГН **********, адрес: *** ***, ул. „***, съдебен адрес:***, офис **, адв. С.М. против М.С.М., ЕГН **********, адрес: *** ***, ул. „***, с искане за защита по реда на ЗЗДН.
Изложено е, че молителката е майка на ответника, като последният упражнява спрямо нея физическо и психическо насилие от доста време, за което молителката нееднократно търсила съдействие от органите на реда. Ответникът живее в собственото й жилище, отказва да го напусне и отправя ежедневно заплахи за живота й.
Поредният случай на физическо насилие е на 10.05.2016г. вечерта, когато молителката била блъскана, удряна, обиждана и заплашвана.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да наложи следните мерки в защита на молителката:
- да задължи М.С.М., с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц.Г.Н., с ЕГН **********;
- да отстрани М.С.М., с ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище с Ц.Г.Н., с ЕГН **********, намиращо се в с.***, общ.*** ***, ул. „***” за срок от 18 месеца, считано от датата за незабавна защита;
- да забрани на М.С.М., с ЕГН ********** да приближава жилището на Ц.Г.Н., с ЕГН **********, намиращо се в с.***, общ.*** ***, ул.”***”, местоработата й и местата за социалните контакти и отдих на същата за срок от 18 месеца, считано от датата за незабавна защита.
Направено е искане за издаване на заповед за незабавна защита, уважено от съда.
Претендират се разноските по делото.
В о.с.з., молителката, редовно призована, се
явява и се представлява от адв.М., която поддържа молбата и навежда доводи в
о.с.з.
В о.с.з. ответникът, нередовно
призован, се явява и се представлява от
адв.Ю.***. Оспорва изцяло изложеното в обстоятелствената част на молбата на молителката и заявява, че не е извършвал акт на домашно
насилие спрямо майка си. Доводи се навеждат по същество след приключване на
съдебното дирене.
С оглед установяване на относимите
по делото факти, съдът нееднократно даде възможност на страните да правят
изявления и да конкретизират твърденията си.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
становището на страните и характера на производството по реда на ЗЗДН намира,
че искането на молителката за защита по
реда на този закон се явява неоснователно и недоказано и като такова следва да
го остави без уважение.
Домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото не се спори, че страните са
майки и син; че макар през 2013год. молителката да е станала собственик на имота,
в който живее, в същия тя съжителства и
със своя син - ответникът по делото, от
години.
При
изслушването на молителката същата заявява следното: от години е тормозена от
своя син, но не е подавала молби за
защита по реда на ЗЗДН, подавала била и жалби в прокуратурата , но преписките били прекратявани. За
последния акт на домашно насилие , на
10.05.2016год. , молителката заявява ,че
била обиждана и блъскана от сина
си заради това ,че ел.захранването на
жилището било спряно. Въпреки дадената й възможност, не дава подробни обяснения за станалото и
установеното от нея е благодарение на въпросите , задавани й от
страна на съда. Не може да заяви ,след като
твърди ,че тормозът й е системен,
в какво точно се е изразявал през годините от страна на ответника,респ. в
относимия за делото период. Молителката
не оспорва/а това е изложено от
ответника по време на неговото изслушване/, че през годините е имала развита зависимост от алкохол; че се е
лекувала на няколко пъти, като заявява
,че от около 5-6 години не употребява
алкохолни напитки. Молителката заявява ,че на 10.05.2016год. след осъществения
акт на домашно насилие от страна на ответника , не е търсила съдействие
на органите на полицията, респ. не е подавала
жалба срещу ответника. Заявява , че актът на домашно насилие е осъществен
на 10.05.2016год., в 19,00часа. Заявява ,че
няма свидетели на акта на домашно насилие, както и че споделяла само с
приятелката си Я.*** /разпитана като свидетел по делото/. На въпрос на съда
защо не е споделила с другия си син за проблемите си , молителката отговаря ,че
не поддържа връзка с него , нито с децата му, т.к. от години не са в добри
отношения. Заявява ,че същият живее в
чужбина , но ясно се налага извод ,че не
това е причината за липсата на контакти между тях. При
изслушването молителката заявява ,че не
поддържа добри отношения със сина си, както и с повечето си съседи. Заявява,че
не желае той да живее в дома й и че няма
намерение за в бъдеще той да стане собственик на имота /независимо от множеството подобрения , които е извършил и тяхната
значителна стойност/. Молителката не оспорва
факта , че ответникът е
направил радикален ремонт на имота й в с.*** ; не оспорва, че е
сменил дограмата на цялата къща, вкл. на
стаята, в която тя живее; заявява,
че новата дограма е по-добра , заявява също така ,че промените, които прави синът й са добре направени , но същевременно заявява, че имотът е неин и не желае такива промени. Не
оспорва , че след направен от майстор ремонт на стълбището пред къщата, тя
откъртила с мотика налепените плочки
/след това ответникът ремонтирал отново/.
На въпрос на съда защо е направила това , тя дава отговор, че не е дала
съгласие за ремонта.
При изслушването на ответника същият
заявява следното: не оспорва ,че
молителката е собственик на имота , но заявява ,че цял живот той живее в този дом, като неин син и внук на
дядо си и баба си. Заявява ,че приживе
дядо му заявявал,че той ще е собственикът на имота, поради което той още
преди около 10години започнал да прави ремонт на къщата. Твърди ,че няма
семейство и всичките си средства е използвал за ремонт на къщата. Заявява ,че не е вършил акт на насилие спрямо нея. Не
оспорва ,че отношенията им не са като
привичните отношения между родител и
дете, но заявява ,че никога не си е
позволил да удря майка си или да я подлага на друг вид тормоз. Заявява
,че е имал години на ред проблеми с
нея,че същата е сигнализирала на тел.112
многократно, подавала е жалби срещу него
и дори го била обвинила в кражба, но
това било плод само на нейни фантазии. За въпросния ден 10.05.2016год. ответникът заявява ,че не е бил в с.*** ,
а е бил в гр.Плевен, като вечерта бил у
приятели на събиране в жилище в ж.к.Сторгозия. Заявява ,че в момента, а и отпреди
10.05.2016год. , работи по различни обекти ,без трудов договор,
като през седмицата живее при свой
приятел в гр.Плевен, за да не пътува до с.***. Заявява ,че с желание и собствени средства е направил ремонта на къщата , но въпреки
това не е срещнал подкрепа от страна на
майка си. Заявява, че същата е имала преди години сериозни проблеми със зависимостта си от
алкохол, като твърди ,че напоследък няма наблюдение същата да е възвърнала
старите си навици, пие лекарства. Не оспорва ,че разходите по домакинството
се заплащат преди всичко от молителката.
От страна на молителката и в
подкрепа на тезата , която излага е посочен само един свидетел –Я.***. От
показанията й се установява, че тя и
съпругът й са приятели на молителката , като познанството им датира от около 2000-та год. Установява се, че тази
свидетелка живее в гр.Троян и че
сравнително рядко посещава молителката-на около 3 месеца и инцидентно,
когато вземат решение със съпруга й.
Заявява ,че само един път била свидетел
на лошо отношение на ответника спрямо майка
му, когато той тръгнал за някъде с багаж , заключил вратата на частта от
къщата , която той ползва и на неин
въпрос защо заключва , отговорил : „Млъкни, защото ще ти разбия
главата. Ти си ненормална, ще направя така, ще подпаля къщата и жива ща
изгориш.“ Свидетелката заявява, че освен
това словестно пререкание, нищо друго не се случило между молителката и ответника, той тръгнал за някъде, като преди
това не бил в тяхната компания. Свидетелката заявява, че няма преки впечатления от други случаи, в които ответникът да тормози молителката и за домашното насилие узнала по неин разказ.
От показанията на разпитаните свидетели, посочени от страна на ответника ,
се установява ,че той не е познат като
неуравновесен, сприхав и проблемен човек; няма регистрирани противообществени
прояви, не е осъждан/което не е спорен въпрос по делото/, не пие и не пуши;
всички свои средства влага с
желание и умение в имота, в който живее.
От показанията на св.Ю.*** /бивш полицейски служител в района , обслужващ с.***/ се установява ,че
познава
ответника като много трудолюбив човек, който от години правил редица
подобрения в имота , в който живее, на
значителна стойност. От показанията му се установява ,че молителката е тази , която погледнато назад
във времето пускала жалби срещу сина си -за това ,че бил откраднал строителни
материали, че била тормозена от него.Свидетелят обаче заявява с категоричност
,че нито една от жалбите й не била основателна и преписките били прекратявани.
Нещо повече, свидетелят твърди , че когато
молителката депозирала жалба за това, че синът й бил откраднал някакви
строителни материали, от проверката било установено,че това са просто строителни материали от стара, срутила се
сграда в имот на дядо му в същото село и че
ответникът пренесъл използваемите материали в двора на молителката. Свидетелят
заявява ,че последната била алкохолно
зависима преди години и че не може да си обясни /както когато е бил полицай, така и сега/ защо е предприемала такива действия
срещу сина си. Заявява ,че в къщата на молителката се влиза от един вход, че не са обособени два
различни входа /както твърди молителката
в началото на изслушването й, респ. както твърди ,че влиза през терасата
в стаята , която тя ползва/. От показанията на св.М. *** /съсед непосредствено
до страните/ се установява, че молителката не е в добри отношения с повечето си
съседи и тя е тази, която провокира
ответника, а не обратното. От показанията му се установява , че ответникът
вложил много пари в имота, в който живее с майка си; направил нова ВиК, ел
инсталация, гипсокартон, дограма,
канализация за мръсната вода, вътрешна баня. Свидетелят твърди ,че молителката има проблеми с употребата на
алкохол , а синът й не е сприхав, не употребява алкохол и
цигари; твърди ,че каквото прави
ответникът като подобрения , тя
руши и недоволства , въпреки ,че последният й създава удобства; заявява ,че
молителката непрекъснато говорела ,че ще „приписва“ къщата на някой друг. От
показанията на св.М.*** се установява ,че ответникът живее при него, вкл. след
отстраняването му от съвместно обитаваното с молителката жилище, като на
въпросния ден 10.05.2016год. се прибрал около 22,30часа. От показанията на
св.Р.*** се установява ,че на 10.05.2016год. бил в една компания с ответника, вечерта
в жилище в ж.к.Сторгозия, като ответникът
си тръгнал преди него – около 22,30часа. От показанията на св.М.*** се
установява ,че на 10.05.2016год. ответникът пристигнал на работното й място в магазин в
гр.Плевен около 17-17,30часа , заедно
отишли в жилище на нейната „шефка“,което ответникът да оглед ,т.к. бил предвиден ремонт и след това отишли
заедно у свои приятели в ж.к.Сторгозия ,където ответникът стоял до 22,30часа.
Или , по делото се установява ,че на
10.05.2016год. ответникът цялата вечер
,от 17,00часа е пребивавал в гр.Плевен,
което не потвърждава изложената от
молителката теза за това около 19,00часа да й е нанесъл удари, съчетани с
отправени обиди и т.н. Действително е редно да се отбележи,че актовете на домашно насилие са от такова
естество, че не винаги стават достояние на трети лица. В случая обаче , молителката не е представила
доказателства , които по несъмнен начин да доказват твърденията й същата да е
жертва на домашно насилие - резултат на поведение на ответника. Именно поради
характера на актовете , съставляващи домашно насилие и при липсата на други
доказателства, декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна
доказателствена сила / чл.13, ал.3 ЗЗДН/. Тази норма обаче не създава някаква
презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на
чл.154 ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази
посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на
ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да
установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника
актове на домашно насилие с техните обективни признаци – време, място и начин
на извършване на деянието. В случая, фактическите твърдения, заявени в молбата
по чл.8 ЗЗДН остават недоказани. Те се подкрепят единствено от депозираната
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Съгласно изричната разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН , особената доказателствена сила на декларацията ще е налице само когато
по делото няма други доказателства. При наличието на други такива, съдът е
длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка като посочи на кои от тях дава вяра
и на кои не. В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по
делото от фактическа страна налага извод за неустановеност на наведените
фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита. Събраните
за целта доказателства установяват конфликтни отношения между молителката и
ответника, но липсват доказателства за реализиран спрямо молителката акт на
домашно насилие, имащо характеристиките на деяние по смисъла на чл.2 ЗЗДН на
датата 10.05.2016год., респ. за близък
период от време. Декларацията представлява частен свидетелстващ документ,
ползващ се с формална доказателствена сила. По силата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН
законът е дал и материална доказателствена сила на декларацията, обвързваща
съда, въпреки че същата удостоверява изгодни за декларатора факти. От събраните
в хода на произвоството доказателства – писмени и гласни се установява, че
изнесеното в декларацията не отговаря на действителността. Съществувалите
спорове между страните са гражданскоправни и не разкриват признаците на домашно
насилие по ЗЗДН. Представените от молителката доказателства , а именно медицински свидетелства от 2015год. и
протоколи за полицейско предупреждение от 2015год. са ирелевантни. От една
страна , законът изисква молбата да се подава в срок от 1 месец от акта на
домашно насилие, а от друга - протоколите
по чл.63 ал.3 от ЗМВР не са пряко доказателство за осъществен акт –в случая на
домашно насилие, т.к. се издават от съответния полицейски служител, следвайки
определена процедура и принципно при спор между две лица ,се съставят и на
двете страни ,респ. преценяват се във
вр. с останалите доказателства по делото.
С оглед изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение и да се откаже издаване на заповед за защита.
При този изход на делото и на основание
чл.11 ал.3 от ЗЗДН, молителката следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер 30лв. , а на
ответника - разноски в размер 400лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
подадената от Ц.Г.Н., ЕГН **********,
адрес: *** ***, ул. „***, съдебен адрес:***, офис **, пълномощник адв. С.М.
против М.С.М., ЕГН **********, адрес: *** ***, ул. „***, молба за защита по
реда на ЗЗДН-вх.№ 11942/14.05.2016год. срещу домашно насилие, което да е
осъществено на 10.05.2016год., като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА и отказва издаване на заповед за защита.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН Ц.Г.Н., ЕГН **********, адрес: *** ***, ул. „***, съдебен
адрес:***, офис **, пълномощник адв. С.М. ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН **********, адрес: *** ***, ул. „*** разноски по делото в размер 400лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН Ц.Г.Н., ЕГН
**********, адрес: *** ***, ул. „***, съдебен адрес:***, офис **, пълномощник
адв. С.М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски районен съд държавна такса в размер 30лв.
Решението
може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
7-мо дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :