РЕШЕНИЕ
№ 519/16.6.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет
и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 109 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
2. Образувано по Жалба на Т. И. К., ЕГН **********,***,
с посочен съдебен адрес ***, кантора 10, адв. П.М. срещу Решение № 1012-12-391#2
от 10.01.2022 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на
Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №
121-00-2649-3 от 03.12.2021 г. на изпълняващ функциите на Ръководител на
„Осигуряване за безработица“ към Териториално поделение Пазарджик на
Националния осигурителен институт, с което по Заявление № 121-00-2649 от
06.10.2021 г., на К. e отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а,
ал. 1, чл. 54б., ал. 1 и чл. 54в, ал. 1
от КСО в размер на 23,02лв. дневно.
3. Счита се, че
оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон,
доколкото административният орган неправилно е приел, че при определяне на паричното
обезщетение за безработица следва да се прилага разпоредбата на чл. 546, ал. 7,
т. 3 от КСО, спрямо периодите с придобит
осигурителен стаж и доход в държава-членка на ЕС съгласно нейното
законодателство.
Според жалбоподателя,
при тълкуването на чл. 62, §1 и §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.,
приложим на основание Споразумението за оттегляне на Обединеното Кралство и
Северна Ирландия от ЕС и ЕОАЕ и с оглед съхраняване принципа на равно третиране
като основополагаш в европейското право, указанието на правната норма
„изключително“ не означава „единствено и само”, поради което не би
следвало при изискуем период от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване
на осигуряването, въз основа на който се определя среднодневното възнаграждение
или среднодневния осигурителен доход, паричното обезщетение за безработица да се
изчислява единствено върху трудовото възнаграждение от периода на последната
заетост, респективно минималната работна заплата. Счита се, че при различни
доходи през последните 24 месеца, различно структурирани по последователност на
заетостта, ще се получат различни по размер обезщетения, което не е съобразено
от административния орган. В този контекст според жалбоподателя, в случая
следва да намери приложение чл. 62 от Регламент № 883/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета, който е пряко приложимият нормативен акт.
Поддържа се, че Споразумението за оттегляне налага да
се вземат предвид периодите завършени преди и след края на преходния период,
тоест 31.12.2020 г., но въпреки това, административния орган е съобразил само
съществувалата заетост, но не и платените трудови възнаграждения и осигурителни
вноски. Възразява се, че подобен избирателен подход е недопустим, доколкото
пряко ощетява имуществените интереси на жалбоподателя и противоречи на
основните принципи, регламентирани в чл.6 АПК, във вр. с чл. 3 от КСО и
действащия Регламент за координация на системите за социална сигурност.
Иска се оспорените административни актове да бъдат
отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.
4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на
Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е
на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията
на администрацията орган.
Сочи се, че ако последният осигурителен период е
български, завършил е след 31.12.2020 г. (независимо дали е започнал преди и
след 31.12.2020 г.) и има предходен британски период (започнал преди и завършил
преди или след 31.12.2020 г.) се прилага само КСО, като за придобиване на
правото, съответно за определяне на периода за изплащане на обезщетението се
отчитат британските периоди, придобити преди 31.12.2020 г., като размерът на
обезщетението обаче, се определя по реда на КСО, т.е. въз основа на доход от
24-месечен период, като за британските осигурителни периоди, съгласно чл. 546,
ал. 7, т. 3 от КСО, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата,
установена за страната за съответния период.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в
полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.
II. За
допустимостта :
5. Процесното
решение е връчено на неговият адресат на 13.01.2022г.(л. 10), а жалбата
срещу му е регистрирано в деловодството на администрацията на 25.01.2022г. Това
ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и
при наличието на правен интерес.
III. За
фактите и тяхната хронология :
6. Със
Заявление вх. № 1019-12-3508 от 06.08.2021 г.(л. 86), К. е
поискал от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да му бъде отпуснато парично
обезщетение за безработица, като е декларирал, че е правоотношението му с „Лифт
ел“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Ветрен е прекратено, считано от 09.07.2021 г., на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
Декларирал е още, че е упражнявал трудова дейност в друга държава – Великобритания.
Приложени са
Заповед №8 от 08.07.2021 г. с която трудовото правоотношение между „Лифт ел“
ЕООД и К. е прекратено, считано от 09.07.2021 г., на основание чл. 71, ал. 1 от
Кодекса на труда, тоест едностранно, без предизвестие от страната в чиято полза
е уговорен срока на изпитване страната при условията на който е сключен
трудовия договор; документ за личната платежна сметка, издаден от обслужващата
банка ; копие на преносими документи U1; анкетна карта; копия на документи за
упражнявана трудова дейност във Великобритания; декларацията по чл. 65, ал. 2
от Регламент №883/2004.
7. К. е
подал Заявление от 06.10.2021 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от
друга държава – членка на ЕС/ЕИП или Швейцария(л.50), като е заявил, че е необходимо да
бъдат удостоверени осигурителните му периоди във Великобритания както следва : от
23.05.2013 г. до 28.10.2013 г.; от
07.05.2014 г.
до
25.10.2014 г.; от 18.04.2015 г. до 30.10.2015 г.; от 15.03.2016 г. до
15.10.2016 г.; от 06.11.2016 г. до 24.02.2017 г.; от 17.03.2017 г. до
23.10.2017 г.; от 26.05.2018 г. до 07.10.2018 г.; от 12.04.2019 г. до
03.05.2019 г.; от 06.05.2019 г.
до 04.08.2019 г.; от 05.08.2019 г. до
23.11.2019 г.; от 25.11.2019 г. до 23.09.2020 г.; от 28.09.2020 г. до
09.04.2021 г.
При тези
данни, със структуриран електронен документ U001CB №256480 (л. 38), чрез
електронния обмен на социално осигурителна информация между България и
Великобритания на 08.10.2021 г. е
поискано удостоверяване на периода на осигурена заетост. Поради наложителността
от събиране на тази информация, с Разпореждане 121-00-2649-1 от 081.10.2021 г. (л. 35), на
основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично
обезщетение на К. до получаване на структурирани електронни документи (СЕД)
U017 от компетентната институция на Великобритания. Въпросния структуриран
електронен документ U017 е получен и регистриран в администрацията с вх. №
142-12-391#1 (л. 15 и сл.; л. 80 и сл.). Структурирания електронен документ се издава на
основание чл. 54, § 1 и § 2 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане
на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност
във връзка с чл. 61 и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, като служи за
удостоверение на факти необходими за ползване на правата по тези регламенти. В
случая, компетентната институция на Великобритания е удостоверила периоди на
осигурена заетост на К. от 30.05.2013 г. до 28.10.2013 г.; от 07.05.2014 г. до
25.10.2014 г.; от 27.04.2015 г. до 30.10.2015 г.; от 16.03.2016 г. до
15.10.2016 г.; от 06.11.2016 г. до 24.02.2017 г.; от 26.03.2017 г. до
23.10.2017 г.; от 29.05.2018 г. до 07.10.2018 г.; от 08.04.2019 г. до
03.05.2019 г.; от 12.05.2019 г. до 04.08.2019 г.; от 05.08.2019 г. до
23.11.2019 г.; от 25.11.2019 г. до 23.09.2020 г.; от 28.09.2020 г. до
09.04.2021 г. С оглед така получената информация, с разпореждане №121-00-2649-2
от 01.12.2021 г. е възобновено производството по подаденото от К. заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица.
Изготвена е
Справка от информационната система на НОИ(л. 24 и сл.), като въз
основа на установените данни и представените от К. документи е прието, че
заявителя, последно е упражнявал трудова дейност при осигурителя „Лифт ел“
ЕООД, гр. Ветрен ЕИК *********, като за него са подадени уведомления за сключен
на 07.05.2021 г., и прекратен на 09.07.2021 г. трудов договор на длъжност
„компютърен техник база данни“. Подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
за периода са: от 07.05.2021 г. до 31.05.2021 г. - 16 отработени дни и
трудово
възнаграждение 2823.53 лв.; от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. - 22
отработени
дни и основно месечно трудово възнаграждение 3000,00 лв.
8. Въз
основа на приетите за установени факти, които впрочем не са спорни между
страните, с разпореждане №121-00-2649-3 от 03.12.2021 г. на основание чл. 54ж.
ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 09.07.2021 г. до 08.03.2022 г. в размер на 23,02лв.
дневно.
Прието ат
административния орган е, че К. е с последно прекратяване на осигуряването от
09.07.2021 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ с регистрация в Агенция по
заетостта на 14.07.2021 г. ; осигурителен стаж след 31.12,2001 г. – 8 години и
3 месеца ; осигурителен доход за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2021 г., от
който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица – 19141,77
лв.; среднодневен осигурителен доход – 38,36 лв.
9. В тази
хронологична последователност, по повод подадена жалба от К., с процесното Решение
№ 1012-12-391#2 от 10.01.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ, Пазарджик е потвърдено Разпореждане №121-00-2649-3 от
03.12.2021 г. на изпълняващ функциите на Ръководител на „Осигуряване за
безработица“ към ТП на НОИ, Пазарджик. Аргументите това да бъде сторено се
свеждат до следното : Посочено е, че разпоредбата на чл. 32 от Споразумението
за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, определя специални
случаи, които се отнасят за лица, които не попадат или вече не попадат в обхвата
на чл. 30, като за същите се прилага само принципът на сумиране на периоди на
осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права
и задължения, произтичащи от такива периоди. За целите на сумирането на
периоди, периодите, завършени преди и след края на преходния период (31.12.2020
г.) се вземат предвид в съответствие с Регламент (ЕО) №883/2004. Обхванатите
лица са граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство, както и лица без
гражданство и бежанци, за които преди края на предходния период се е прилагало
законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава-членка, както и
членовете на техните семейства.
Според
административния орган, принципно това са групи лица, които са придобили
осигурителни периоди само преди 31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020 г.,
като за тези лица при преценката на права се прилага националното
законодателство, като за придобиване на съответното право се сумират
българските и британските периоди.
Посочено е
още в решението, че ако последният период е български, завършил след 31.12.2020
г. (независимо дали е започнал преди и след 31.12.2020 г.) и има предходен
британски период (започнал преди и завършил преди или след 31.12.2020 г.) се
прилага само КСО, като за придобиване на правото, съответно за определяне на
периода за изплащане на обезщетението се отчитат британските периоди, придобити
преди 31.12.2020 г., като размерът на обезщетението обаче, се определя по реда
на КСО, т.е. въз основа на доход от 24-месечен период, като за британските
осигурителни периоди, съгласно чл. 546, ал. 7, т. 3 от Кодекса за социално
осигуряване, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата, установена
за страната за съответния.
10. По
преписката е представена Заповед № 1012-12#61 от 25.03.2019 г. на директора на
ТП на НОИ, Пазарджик, с която на Г. А., на длъжност гл. експерт по
осигуряването, сектор „Краткосрочни плащания“ се делегирани правомощия да
издава разпореждания по чл. 54ж, чл. 54е, ал. 4, чл. 54г, ал. 4 от КСО.
В хода на съдебното производство се прие, без
заявени резерви от страните, заключение по назначена съдебна икономическа
експертиза. В отговор на поставените задачи, вещото лице е изготвило три
варианта на изчисление на размера на обезщетението за безработица.
Според
първия от вариантите, ако се съобрази само осигурителния доход от последната
работа на жалбоподателя в „Лифт ел“ ЕООД гр. Ветрен, за периода от 07.05.2021г.
до 30.06.2021г., при изчисляването на размера на обезщетението се вземат
предвид само тези дни и месеци на работа по трудово правоотношение, които са
завършени по българското законодателство, независимо от продължителността на
този период.
Съобразно
данните по делото, вещото лице е констатирало, че за периода на работа в
Република България, жалбоподателят има отработени дни и осигурителен доход,
както следва: за периода от 07.05.2021 г. до 31.05.2021 г. - 16 отработени дни
и трудово възнаграждение 2 823,53 лв. ; за периода от 01.06.2021 г. до
30.06.2021 г. - 22 отработени дни и трудово възнаграждение 3 000,00 лв. или общо
38 работни дни и трудово възнаграждение общо в размер на 5 823,53 лв. Среднодневен
осигурителен доход: 5 823,53 лв. / 38 дни = 153.25 лв. Дневно парично
обезщетение за безработица (60% от 153,25 лв.): 91,95 лв. Максимален дневен
размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2021 г.: 74,29 лв.
Във втория
вариант, дневно парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е
определено от вещото лице по реда на КСО, въз основа на доход от 24-месечен
период, като за британските осигурителни периоди е приложен чл. 54б, ал. 7, т.
3 от КСО и е взета предвид среднодневната минимална работна заплата, установена
за страната за съответния период, а за периода на заетост в „Лифт ел“ ЕООД
гр.Ветрен, подадените данни по чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от
07.05.2021г. до 30.06.2021г. Така е изчислен осигурителен доход за периода в
размер на 19 141,77 лв.; среднодневен осигурителен доход в размер на 19 141,77
лв. / 499 дни = 38,36 лв.; дневно парично обезщетение за безработица (60% от
38,36 лв ) в размер на 23,02 лв.
При третия
вариант, дневно парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е определено,
като са съобразени представените документи за получени доходи от работа във
Великобритания. Въз основа на данните по делото, вещото лице е установило, че получените
от жалбоподателя плащания за периода от 25.11.2019Г. до 05.04.2020г. са в
размер на 8 279,42 GBP ; за периода от 05.04.2020г. до 23.09.2020г. в размер на
9 633,15 GBP; за периода от 28.09.2020г. до 05.04.2021г. в размер на 11 616,71
GBP; за периода от 05.042021г. до 09.04.2021г. в размер на 1 798,72 GBP. Въз
основа на тези данни, среднодневната минимална работна заплата за съответните месеци
за страната, относно периодите за които липсват данни за осигурителен доход във
Великобритания и осигурителния доход в „Лифт ел“ЕООД, вещото лице е изчислило,
че среднодневен осигурителен доход е в размер на 162,59лв.(ограничен до
126,56лв.); дневно парично обезщетение за безработица е в размер на 97,56лв. , ограничено до максималния размер
от 75,93лв.
IV. За правото
:
11. Според
чл. 30 „Персонален обхват“, § 1, б. „а“ от Споразумението за оттеглянето на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия(Споразумението за оттегляне), настоящият
дял се прилага за следните лица: а) граждани на Съюза, спрямо които се прилага
законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период, както и
членовете на техните семейства и преживелите ги лица, а според чл. 30, § 2 от
Споразумението за оттегляне, лицата, посочени в параграф 1, попадат в
персоналния обхват дотогава, докогато продължават да се намират без прекъсване
в една от ситуациите, посочени в същия параграф, обхващащи едновременно държава
членка и Обединеното кралство.
Съобразно чл.
30, § 3 от Споразумението за оттегляне, настоящият дял се прилага и по
отношение на лица, които не попадат или които вече не попадат в обхвата на
параграф 1, букви а) — д) от настоящия член, но които попадат в обхвата на член
10 от настоящото споразумение, както и членовете на техните семейства и
преживелите ги лица. Според чл. 10 „Персонален обхват“, § 1, б. „а“
от Споразумението за оттеглянето, без да се засяга дял III, настоящата част се
прилага за следните лица: а) граждани на Съюза, които са упражнили правото си
на пребиваване в Обединеното кралство в съответствие с правото на
Съюза преди
края на преходния период и продължават да пребивават там след това.
В чл. 30, § 4
от Споразумението за оттегляне е указано, че лицата, посочени в параграф 3, са
обхванати, докато продължават да имат право на пребиваване в приемащата държава
съгласно член 13 от настоящото споразумение или право на работа в държавата на
месторабота съгласно член 24 или 25 от настоящото споразумение.
Според чл.
126 от Споразумението за оттегляне, определя се преходен период или период на
изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото споразумение
и приключва на 31 декември 2020 г., а съобразно чл. 127, § 1 от Споразумението
за оттегляне, освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по
време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в
Обединеното кралство. Казано с други думи, след изтичане на преходния период, правото
на Съюза не е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.
12. По
делото не се спори, че К. е гражданин на Република България, тоест на държава –
членка на Съюза. Той е работил като наето лице при работодатели във
Великобритания с осигурителни периоди на заетост от 30.05.2013 г. до 28.10.2013
г.; от 07.05.2014 г. до 25.10.2014 г.; от 27.04.2015 г. до 30.10.2015 г.; от
16.03.2016 г. до 15.10.2016 г.; от 06.11.2016 г. до 24.02.2017 г.; от 26.03.2017
г. до 23.10.2017 г.; от 29.05.2018 г. до 07.10.2018 г.; от 08.04.2019 г. до
03.05.2019 г.; от 12.05.2019 г. до 04.08.2019 г.; от 05.08.2019 г. до
23.11.2019 г.; от 25.11.2019 г. до 23.09.2020 г.; от 28.09.2020 г. до
09.04.2021 г., като от този момент, лицето е с прекратено осигуряване, надлежно
установено от компетентната институция на Великобритания. След 09.0.2021 г., К.
се е завърнал в Република България, като на 07.05.2021 г. е сключил трудов
договор с „Лифт ел“ ЕООД, гр. Ветрен ЕИК *********, за работа на длъжността „компютърен
техник база данни“. Това трудово правоотношение е било прекратено на 09.07.2021
г.
13. При това
положение, следва да се формира извода, че по смисъла на чл. 10
„Персонален обхват“, § 1, б. „а“ от Споразумението за оттегляне, К. е граждани
на Съюза, който е упражнил правото си на пребиваване в Обединеното кралство в
съответствие с правото на Съюза преди края на преходния период и е продължил да
пребивава там след това до завръщането си в Република България, но по отношение
на него не се твърди и не се установява да продължава да има право на
пребиваване в приемащата държава(Великобритания) съгласно член 13 от Споразумението
за оттегляне или право на работа в държавата на месторабота съгласно член 24
или 25 от Споразумението за оттегляне.
Следователно,
съобразно правилото на чл. 30, § 4 от Споразумението за оттегляне, К. не попада
в обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението за оттегляне.
14. В тази хипотеза, съобразно чл. 32, § 1, б.
„а“, т. i от Споразумението
за оттегляне, следните правила се прилагат в следните случаи до степента,
определена в настоящия член, доколкото те се отнасят за лица, които не попадат
или вече не попадат в обхвата на член 30:
а) следните
лица попадат в обхвата на настоящия дял за целите на използването и сумирането
на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване,
включително права и задължения, произтичащи от такива периоди, в съответствие с
Регламент (ЕО) № 883/2004:
i) граждани
на Съюза, както и лица без гражданство и бежанци, пребиваващи в държава членка,
и граждани на трети държави, отговарящи на условията на Регламент (ЕО) №
859/2003, по отношение на които преди края на преходния период се е прилагало
законодателството на Обединеното кралство, както и членовете на техните
семейства и преживелите ги лица;
за целите на
сумирането на периоди периодите, които са завършили преди и след края на
преходния период, се вземат предвид в съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004.
15. Съответно,
според чл. 61, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на
държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването,
възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или
от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост
зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
В контекста
на цитираните норми, изложените до тук съображения се субсумират в извода, че
осигурителния стаж, който К. е добил при пребиваването си в Обединеното
кралство, следва да бъде зачетен , единствено за целите на сумирането на
периоди, с оглед възникването и упражняването на право на обезщетение за
безработица в Република България. Конкретния размер на това обезщетение обаче,
следва да бъде определен съобразно материалните правила установени в
националното ни законодателство. Относно размера на обезщетението, нормите
на Регламент (ЕО) № 883/2004, не намират
приложение. Поради тази причина, варианти І и ІІІ за определяне на размера на
паричното обезщетение, предложени от
вещото лице, не са съответни на приложимия материален закон.
16. Според
чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които : имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168;
не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съобразно
чл. 54б, ал 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60
на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход,
върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от
максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
Според чл.
54б, ал. 7, т. 3 от КСО, когато в периода по ал. 1, от който се определя
среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва
време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни
вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на
осигурителния доход се вземат съответно: за времето, зачетено за осигурителен
стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор,
по който Република България е страна - среднодневната минимална работна
заплата, установена за страната за съответния период.
Във вариант
ІІ от приетото по делото заключение на вещото лице Д., размера на обезщетението
за безработица е определен съобразно установените по делото и неспорни между
страните факти и при съблюдаване на тук цитираните материално правни норми. Този
размер е идентичен с паричната сума от 23,02 лв., определена като дневно
парично обезщетение за безработица, дължимо на К. за периода 09.07.2021 г. до
08.03.2022 г.
17. Въз
основа на изложеното до тук, следва да се констатира, че процесните административни
актове са издадени от снабдените с правомощията за това административни органи,
властническите волеизявления са обективирани в изискваната от закона форма.
Материалния закон е приложен правилно. Не са допуснати нарушения на
административно производствените правила.
Спазена е типичната цел, която закона преследва с постановяването на
актове от категорията на процесните.
V. За
разноските:
18. Констатираната
неоснователност на жалбата, предполага на администрацията да се присъди
юрисконсулско възнаграждение, което съобразно правилата на чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК се определи в размер на 100,00лв..
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т. Иванов К., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 1012-12-391#2 от 10.01.2022 г. на Директора на Териториално
поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено
Разпореждане № 121-00-2649-3 от 03.12.2021 г. на изпълняващ функциите на
Ръководител на „Осигуряване за безработица“ към Териториално поделение
Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което по Заявление №
121-00-2649 от 06.10.2021 г., на К. e отпуснато парично обезщетение за
безработица по чл. 54а, ал. 1, чл. 54б., ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО в размер на 23,02 лв. дневно.
ОСЪЖДА Т. Иванов К., ЕГН **********,*** да заплати на Националния осигурителен
институт, гр. София, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща възнаграждение
за осъществена юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните.
Административен
съдия : /п/