№ 975
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет
и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503786 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от „ЗАД ОЗК-З.“ АД – длъжник по изп.д. №20227880400079
на ЧСИ М.К. срещу постановление за разноските на съдебния изпълнител от 04.03.2022г. с
което ЧСИ отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение и
определения размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, след направено от длъжника
възражение в този смисъл.
Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от
взискателя по делото, е прекомерно, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е
незаконосъобразно определена.
Взискателят оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на взискателя са неоснователни. Изпълнителното дело е образувано по молба на
процесуалния представител на взискателя, в която са посочени изпълнителни способи. Към
молбата са представени доказателства за договорено и заплатено възнаграждение в размер
на 900 лв. Сезирането на ЧСИ е основание за начисляване адвокатско възнаграждение
по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения - за
образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. В конкретния случай, действията по
процесуално представителство и защита не са се изчерпали с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело. Установява се от доказателствата по делото, а и от
мотивите на ЧСИ, че длъжникът не е изпълнил доброволно в срока за това, поради което,
след изтичането на същия, процесуалният представител на взискателя е направил искане за
налагане на запор по банковите сметки на длъжника. Настоящият съдебен състав намира, че
това процесуално действие на адвоката обуславя начисляването на адвокатско
възнаграждение и по ал.2 от на чл.10 от НМРАВ, което изчислено по реда на Наредбата и
съобразно материалния интерес на делото, възлиза на сума в размер на 633, 20 лв. Общият
размер на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 833,20 лв., а
1
заплатеното такова не превишава минималното с размер, който да обуславя неговото
намаляване. Ето защо, жалбата в тази й част е неоснователна.
2. Във връзка с исканията на жалбоподателя за коригиране на таксата по чл.26 от
Тарифата: Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените
вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното
вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за
изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26
ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от
него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за
изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които
съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното
вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата
следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 15 000 лв.
главница и законна лихва, която за периода от 22.11.2015г. до 01.03.2022г. е изчислена от
ЧСИ на сума в размер на 9 546,76 лв. Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ,
пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 2 031, 37 лв. с ДДС, а не както е
постановил ЧСИ – 2 091,97 лв. с ДДС. Ето защо, жалбата в тази й част е основателна.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът
намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното
производство не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не
може да бъде възлагана на взискателя.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноските на ЧСИ М.К. от 04.03.2022г. по и.д.
№20227880400079, с което е оставено без уважение възражението на длъжника „ЗАД ОЗК-
З.“ АД срещу приетите по делото разноски, В ЧАСТТА относно приетия размер на таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 2 031, 37 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2