Определение по дело №57480/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34107
Дата: 23 август 2024 г. (в сила от 23 август 2024 г.)
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20231110157480
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34107
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110157480 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 24556/2023 г. по описа на СРС, 57
състав.
Съдът счита, че следва да отложи произнасянето си по искането за допускане на
съдебно-икономическа експертиза за първото открито съдебно заседание.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 24556/2023 г. по описа на СРС, 57 състав.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-икономическа
експертиза за първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.10.2024 г., от 10,20
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявени са от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез юрк.
Елена Илиева /л.24/ срещу К. Д. З. обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземания на ищеца за сумата от 2 128 лв., представляваща главница; сумата 62,15 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 04.02.2022 г. до 26.08.2022 г и сумата 197,93
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.02.2022 г. до 25.04.2023 г., дължими
1
по Договор за паричен заем от 28.01.2022г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Приложение към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения от 01.09.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 24556/2023 г. по описа на СРС, 57 състав.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен
договор за паричен заем № 4385533 от 28.01.2022г, по силата на който на ответника е
отпуснат кредит в размер на 2 128 лв., като заемателят се е задължил да върне заемната сума
съгласно условията на сключения договор, като заплати сумата, ведно с договорната лихва
на 30 седмични погасителни вноски. Твърди, че по силата на Приложение към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 01.09.2022г. вземанията на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД срещу ответника, произтичащи от процесния договор за заем, са му
прехвърлени, като поддържа, че за прехвърлянето ответникът е уведомен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не бил депозиран отговор на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване сключването на валиден договор за цесия, по силата
на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към ответника, за което
длъжникът е надлежно уведомен, както и че между цедента и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за паричен заем от
28.01.2022г., в изпълнение на който кредиторът е предоставил на ответника посочената
заемна сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок; че е настъпил
уговореният падеж на неплатените вноски и изтичането на срока на договора; наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва),
като установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за забава за
процесния период.
В тежест на ответника и при установяване на посочените обстоятелства е да докаже
факта на погасяване на задълженията.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2