Решение по дело №949/2020 на Районен съд - Бургас

                                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 941                                              17.07.2020г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,            наказателно отделение, XII-ти състав

На деветнадесети юни                                                            година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К. Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 949 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на „...” ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София. Р-н „Средец”, ул. „...” № 1, ет. 4, ап. 9 представлявано от управителя Н.В.П .против Наказателно постановление № Т - НП - 4/04.02.2020г., издадено от директор на дирекция „Управление на морските плажове” в Министерството на туризма, упълномощена със Заповед № Т-РД-16-177/19.07.2019г., с което на основание чл. 24, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 4, т. 1 от ЗУЧК, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 10000 лева, за нарушение на чл. 10, ал. 4, т. 1 от ЗУЧК.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Д.С. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли НП да бъде отменено. Прави искане за присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган, се явява адв. С., надлежно упълномощен, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С договор за наем №Т-РД-01 -28-7/22.04.2015 г., „...” ООД е придобило временно право на ползване за срок от 5 /пет/ години върху морски плаж „.....-изток”, община Созопол, област Бургас, съставляващ част от морски плаж „Къмпинг .....”, представляващ поземлен имот с идентификатор 81178.5.328 по кадастрална карта и кадастралните регистри на област Бургас, община Созопол, гр. ..... и индивидуализиран, съгласно Акт за изключителна държавна собственост № 377/19.05.1998 г. и специализираната карта на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, приет от Агенцията по геодезия, картография и кадастър с Протокол № 5 от 04.12.2012 г.

На 02.07.2019 г. бил извършен геодезически мониторинг на морски плаж „.....-изток”, община Созопол, област Бургас, на основание възлагателно писмо № Т-17-00-134/2019 г., във връзка с изпълнение на граждански договори № Т-РД-30-39/2019 г. и № Т-РД-30-40/31.05.2019 г, и двата с предмет „Да подпомага дирекция за извършване на мониторинг на морски плажове”. Било установено, че площта на зоната за свободно ползване на плажни принадлежности от посетителите на морски плаж „.....-изток” община Созопол, област Бургас е в общ размер на 1 268 /хиляда двеста шестдесет и осем/ кв/м, което съставлява 51,21 /петдесет и един и двадесет и една стотни/ на сто от плажна площ. Съгласно извършения геодезически мониторинг, на 02.07.2019 г. , било установено, че площта на свободната зона е в общ размер на 882 /осемстотин осемдесет и два/ кв.м, равняващи се на 35,62 /тридесет и пет и шестдесет и две/ на сто от активната плажна площ, което е под минимално изискуемите 50 /петдесет/ на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности ,от страна па посетителите на морския плаж.

Актосъставителят съставил АУАН на 05.08.2019г, в който, като нарушена посочил разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 1 ЗУЧК. АУАН бил връчен на упълномощено лице, който го подписал с възражението, че замерването не е надлежно доказано.

След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 24, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 4, т. 1 от ЗУЧК, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 10000 лева, за нарушение на чл. 10, ал. 4, т. 1 от ЗУЧК.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

По същество, съдът намира следното:

Целта на законодателя е със ЗУЧК да се урегулира по категоричен начин конфликта между интересите на концесионера, който от своя страна се стреми да има по-голяма търговска площ, носеща му търговска печалба и площите, предназначени за свободно ползване от граждани.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 1 ЗУЧК, предвижда задължение на стопанисващия плажната ивица концесионер да осигури не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите. В резултат на геодезически мониторинг, от страна на АНО било установено, че площта на свободната зона е в общ размер на 882 /осемстотин осемдесет/кв. м , равняващи се па 35,62 на сто от активната плажна площ. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е стопанисвал горепосочената плажна ивица, въз основа на договор за наем. Фирмата – жалбоподател изгражда теза, че не е извършила нарушението, за което е санкционирана. Заявява, че по време на извършеното измерване, не е била уведомена и никой от служителите на фирмата, работещи на плажната ивица, не са били уведомени и/или присъствали. Представя доказателства, че е изпълнил задължението си да осигури 50 на 100 от активната плажна площ.

Съдът намира, че жалбоподателят е допуснал претендираното от наказващият орган нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, Морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата.

От своя страна определението за „активна морска площ“ е дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗУЧК-Активна плажна площ е площта от морския плаж, която се ползва за осъществяване на задължителните дейности; за поставяне на преместваеми обекти; от посетителите на плажа за: разполагане на платени и неплатени (лични) плажни принадлежности; свободно пешеходно придвижване върху територията на плажа, включително върху преместваеми пешеходни пътеки; удобно използване на преместваемите обекти и улесняване придвижването и ползването на плажните услуги от хората с увреждания.

Видно от представения с преписката по делото констативен протокол № 144/02.07.2019г., връчен надлежно на фирмата – жалбоподател за изготвения геодезически мониторинг е установено, че свободната зона от активната плажна площ е 35,62 на сто. В този смисъл, твърденията за недоказаност на нарушението, от страна на жалбоподателя, за съда са несъстоятелни. Съдът не споделя, че са нарушени правата на фирмата – жалбоподател, тъй като не е била уведомена за извършеното замерване. По делото е безспорно установено, че горепосочения констативен протокол е бил надлежно връчен на упълномощено лице, надлежно връчени са АУАН и НП и нарушителят е имал правото и възможността да направи възражения, от което последният се възползвал, поради което съдът възприема тези твърдения като защитна теза, с цел избягване на административнонаказателна отговорност.

Воден от гореизложеното, Съдът намира, че „...“ ООД е нарушило законовата разпоредба на чл. 10, ал. 4, т. 1 от ЗУЧК, чрез ограничаване на зоната за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите на морски плаж „.....-изток“, която на  02.07.2019 г. е съставлявала 35.62 % (тридесет и пет и шестдесет и две на сто) от активната плажна площ.

Санкционна норма на чл. 24, ал. 1 от ЗУЧК, предвижда наказание за нарушаване разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 1 ЗУЧК, глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Наложената санкция е определена правилно от АНО, като имуществена санкция, предвид обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице. Относно размера на наложената санкция – 10000лв, с оглед на конкретиката на допуснатото нарушение , а именно, че е извършено за първи път и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, Съдът намери, че определения от АНО размер на наказанието се явява завишен. Съдът намира в тази връзка, че целите на чл. 27, ал. 2 ЗАНН биха били постигнати в достатъчна степен и посредством налагането на наказание, в минималния размер, а именно – 5000лв.

Няма основания нарушението да се квалифицира като маловажен случай. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, „маловажен случай“ е този при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е маловажен случай. С извършването на нарушението, законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици, поради което и административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски. Извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, което Съдът, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото и представените по делото доказателства, определи в размер на 830 /осемстотин и тридесет/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на Министерство на Туризма.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                             Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Т - НП - 4/04.02.2020г., издадено от директор на дирекция „Управление на морските плажове” в Министерството на туризма, упълномощена със Заповед № Т-РД-16-177/19.07.2019г. ПРОТИВ „...” ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София. Р-н „Средец”, ул. „...” № 1, ет. 4, ап. 9 представлявано от управителя Н.В.П, с което на основание чл. 24, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 4, т. 1 от ЗУЧК, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 10000 лева, за нарушение на чл. 10, ал. 4, т. 1 от ЗУЧК, като намалява размера на наложената санкция от 10000 лева на 5000 /пет хиляди/ лв .

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Т - НП - 4/04.02.2020г., издадено от директор на дирекция „Управление на морските плажове” в Министерството на туризма, упълномощена със Заповед № Т-РД-16-177/19.07.2019г. ПРОТИВ „...” ООД, ЕИК: ... в останалата му част.

ОСЪЖДА „...” ООД, ЕИК: ... да заплати на Министерство на Туризма, сумата от 830 /осемстотин и тридесет/ лева за адвокатско възнаграждение

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.