№ 492
гр. Благоевград, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
Членове:Милена Каменова
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20231200500423 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от жалбоподателя е
подадена от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез „БПН Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „адрес“, Бизнес парк София,
сгр.14, чрез юрисконсулт Николета Матева, против Решение №768/30.12.2022 г.,
постановено по гр.д. №2109/2021 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
В хода на производството е извършено прехвърляне на търговско предприятие по
реда на чл.15 ТЗ и е заличен „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез
„БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „адрес“, Бизнес парк
София, сгр.14 и на негово място е вписан Юробанка България АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. адрес № 260.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакувания акт. На първо място се
излагат доводи, че договорът е действителен. На следващо място сочи, че в императивната
норма на чл. 23 ЗПК изрично е предвидено от законодателят, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата на
стойност на получения от него кредит, но не дължи лихва или други разходи по кредита, с
оглед на което и предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск се явява основателен за
непогасената част от главницата по кредита в размер на 1497.07 лева.
Прави се искане атакуваният акт да бъде отменен, като се признае за установено, че
1
Д. И. С., дължи на ищеца, вземане по договор CARD-11543674, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1957/2020г. по
описа на Районен съд - Благоевград, а именно: сумата от 1557,80 лева - главница по
договора за кредит, сумата от 179,09 лева възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01.09.2019г. до 06.02.2020г., сумата от 76,46 лева - мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 06.02.2020г. до 16.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-30.09.2020г. до окончателното изплащане на дължимите суми или
при условията на евентуалност да постанови, че Д. И. С. дължи само чистата стойност на
кредита в размер на 1497.07 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия,
чрез особен представител. Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа
първоинстанционния акт, за което подробно се обосновава.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Пред районния съд са представени писмени доказателства, назначена е и съдебно-
счетоводна експертиза, от които се установява следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представеното извлечение от основно вписване в
ТР към 13.03.2018г. от секретариат на Търговския съд гр. Париж, нотификация за
презгранично сливане и писмо от Канцелария на Търговски съд в Париж, за влизане в сила
на презгранично сливане се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България е правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и че
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните по
делото.
Предявените установителни искове са отхвърлени изцяло като районният съд е
приел, че неподписването на приложението, което всъщност дава регламентацията на
договора за револвиращия кредит, от кредитополучателя води до неспазване на
задължителната писмена форма, въведена с чл. 10, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 27
ЗПК. Приел е, че не е установено и обстоятелството самото приложение да е било
предоставено на ответницата, а точно, то на практика обективира информацията по чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК - за конкретния размер на годишния лихвен процент и на годишния
процент на разходите по револвиращия кредит. Приел е също така, че договорът е
недействителен изцяло, поради което предявената искова претенция е отхвърлена.
При гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, отнасящи се до необоснованост и незаконосъобразност
на първоинстанционното решение.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1957/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград,
2
въз основа на заявление вх.№904109/30.09.2020г., подадено от настоящия ищец е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 907698/02.10.2020г., с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 1 557,80 лева (хиляда
петстотин петдесет и седем лева и осемдесет стотинки)- главница, представляваща
неиздължена сума по Договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-11543674,
сключен на 10.12.2018 г. (дата на активиране на кредитната карта), сключен между
заявителя и Д. И. С., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от
датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
в съда - 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 179,09 лева (сто седемдесет и
девет лева и девет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.09.2019 г. до 06.02.2020 г.; сумата от 76,46 лева (седемдесет и шест лева и четиридесет и
шест стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 06.02.2020 г. до 16.09.2020
г.; сумата от 36,27 лева (тридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки), представляваща
внесена държавна такса и сумата от 50,00 лева (петдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ бр.
8/24.01.2017 г.).
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
В двуседмичния срок длъжникът не се е явил, за да получи съдебните книжа, поради което и
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е разпоредено на заявителя да предяви претенциите си чрез
подаване на искова молба по реда на чл. 422 ГПК и такава искова молба е предявена в срок.
Като доказателство от страна на ищеца е представен сключен на 27.03.2015г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, като кредитор и Д. И. С., като кредитополучател договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CREX-11217487, с който е отпуснат кредит от 1814,78 лв. за
закупуване на стоки и услуги, с месечна погасителна вноска от 332,92 лв. Уговорени са 6 бр.
погасителни вноски за изплащане на задължението, като общата стойност на плащанията са
1997,53 лв., годишен процент на разходите 35,95 % и лихвен процент 33,75 %.
В раздел озаглавен „отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта” съобразно чл. 12 от представените условия по договора е
посочено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и
достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички задължения свързани с
ползването на кредитна карта ще възникнат само след активирането от кредитополучателя
на издадената кредитна карта. Ищецът се е задължил да издаде платежния инструмент не по
- късно от 18 /осемнадесет/ месеца от първата погасителна вноска по кредита, като ако в
посочения срок не бъде издадена кредитна карта този раздел не произвежда действие.
Посочено е, че кредитния лимит, който се определя едностранно от кредитора няма да
надвишава посочения максимален кредитен лимит и ще представлява револвиращ
потребителски кредит предоставен на кредитополучателя за ползване посредством кредитна
3
карта. Кредитополучателят ще може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната
карта до размера на разрешения кредитен лимит, в рамките на дневните трансакционни
лимити, като всяка трансакция представлява усвояване на договора за револвиращ
потребителски кредит, потвърждение за извършване на трансакциите се осъществява
посредством персонален идентификационен номер /ПИН/. Съобразно чл. 15 договорът за
револвиращ потребителски кредит е безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта
се определя от Кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски
кредит. За ползване на кредитния лимит е предвидено заплащане на годишна лихва върху
усвоената част, за срока на ползването й, както и удържане на всички такси дължими на
кредитора или на трети лица от разполагаемия кредитен лимит.
В чл.17 е посочено изпращането на извлечение, отразяващо състоянието на
задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените
трансакции, но не по малко от веднъж годишно и съдържание на извлечението - период за
който се отнася, извършени през периода трансакции, разполагаем кредитен лимит,
начислени лихви, минимална погасителна вноска. Според чл. 18 кредитополучателят ще
заплаща месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения, покриваща
задълженията в последователност разноски, лихви, главница.
В чл.19 е договорено кредиторът да може да преразглежда размерът на лихвата и
таксите всеки месец, както и влизането в сила на промяната след обявяването й на интернет
страницата на дружеството, като при несъгласие кредитополучателят може да блокира
картата си, респ. приемането им при неблокирането й. Съгласно чл.20 кредиторът ще
блокира кредитната карта по искане на кредитополучателя при изтичане на валидността и
или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски, като при неплащане в
рамките на 2 месеца съответно прилагане на разпоредбите на чл. 3. В чл.21 е предвидено, че
кредитната карта ще бъде доставена от кредитора, заедно с приложение, съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедура за активиране на картата, както и
че задълженията за плащания възникват след активирането и използването на картата и в
съответствие с договора и приложенията към същия.
С исковата молба е представено и е прието по делото приложение по чл. 21 от
договора, съгласно което одобреният кредитен лимит на ответника е в размер на 1500 лв.,
при годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е
уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа
„лимити“ е посочено че при усвоен кредитен лимит от 0.00 до 1000.00 лева минималната
погасителна вноска е 60.00 лева, а от 1000,01 до 20000 лева е 120,00 лева. Посочени са
условията за активиране на картата и реда за нейното използване, като съгласно тях
кредиторът издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на
месеца, което изпраща на кредитополучателя. Приложението е подписано единствено от
служител на кредитора.
Ищецът е представил месечно извлечение по кредитна карта за отчетен период
4
14.12.2019г. - 15.01.2020г., според което общо използвана сума 1736,89 лв. кредитен лимит
1500 лв., разполагаема сума - 236,89 лв. Липсват данни за връчването му на
кредитополучателя.
Представена е и последна покана, подписана от представител на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, адресирана до ответника, съдържаща изявление за преустановено
от длъжника плащане на вноските по договора от 01.09.2019г. и съществуващо задължение
в размер на 1762,08 лева - 1557,80 лв. - главница, 179,09 лева - договорна лихва, 25,19 лева -
обезщетение за забава. Отправена е покана за погасяване на задължението в 7 -дневен срок,
като е посочено, че при неплащане, ще се пристъпи към съдебно събиране на посочената
сума. Липсва позоваване на чл. 3 от договора. Представена е товарителница №
919121511543674, с номер на заявката 160091, изх. № ********* от 12.12.2015г. от МиБМ
Експрес ООД, в която се съдържа дата 18.12. и в графа получател е посочено името Д. С. и е
наличен подпис, с посочено съдържание на пратката :документи.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага
извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието
на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за
безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.
След анализ на приложените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразявайки доводите на страните въззивният съд намира за правилни
изводите на първата инстанция обосновали отхвърляне на предявената искова претенция.
В тежест на ищеца е било да установи по пътя на пълно и главно доказване,
съществуването на процесните вземания, което не е сторено и предвид, на което
предявените искове правилно са били отхвърлени от исковия съд.
Неподписването на приложението към договора, касаещо отпускането на револвиращ
кредит и издаване на кредитна карта, води до неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.27 от
ЗПК и влече след себе си липсата на съвпадащи между страните волеизявления по
съществените елементи от състава на договора за револвиращ кредит. Оттук и следва, че не
е налице договорна обвързаност между страните при условията и параметрите, посочени в
Приложението към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта и ищецът не може да
претендира изпълнение по нея, респективно последиците от неизпълнението.
Изследвайки съдържанието на договора сключен между страните по делото, съдът
намира, че потребителският договор е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния договор са посочени като
абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР, първият 35% и годишен процент
на разходите 44,90 %., без да е изрично разписана методиката на формиране на годишния
лихвен процент на разходите по кредита.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
5
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на
последните за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно, в посочената величина следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит такава липсва яснота относно посочените по-горе
обстоятелства. Посочен е лихвен процент по заема /фиксиран/, както и годишно оскъпяване
по заема, но се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика,налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. По този начин, съставните елементи, както бе посочено по-горе, стават
неизвестни и на практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса.
Липсва яснота и относно това какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са
предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване,
такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат.
Предвид това, не би могло да се заключи, че тези разходи са включени при формиране на
ГПР, нито че същите са изключени.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то същият е недействителен. В този случай потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита- чл.23 от
ЗПК. В случая чистата стойност на кредита би се дължала при наличие на действителен
договор за револвиращ потребителски кредит, какъвто не се доказва по делото. Ето защо,
предявеният иск за установяване на съществуването на парични вземания, произтичащи от
договорна връзка между страните, породена от договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. Като е достигнал до идентичен извод
първоинстанционния съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди.
В заключение - изложените по казуса съображения на първата инстанция се споделят
изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй
като са основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за
неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по
делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е
направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Поради
неоснователността на доводите и обосноваността и законосъобразността на мотивите на РС,
към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК, първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
6
Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат доколкото такива
не са сторени пред настоящата съдебна инстанция.
Предвид изхода на делото следва да се постанови да се изплати възнаграждението за
особен представител за въззивна иснатнция.
Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Решение
№768/30.12.2022г., постановено по гр.д. № 2109/2021 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
Да се изплати на адв. Е. П., особен представител на ответника Д. С., възнаграждение
въззивно производство от 481.33 лева, за което да се издаде разходен касов ордер.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7