Решение по дело №91/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на ... Бл. З., в качеството му на пълномощник на К. И. И. от гр. В. Търново, срещу Решение №94КК-7240-3#3/22.01.2025г. на зам. кмета на Община В. Търново, постановено по повод на подадено от него Заявление за достъп до обществена информация с вх. №94КК-7240-3/27.12.2024г. по описа на Община В. Търново. Жалбоподателят оспорва посоченото решение, с което е постановен отказ в частта по т. 4 и т. 5 от подаденото заявление за предоставяне на обществена информация, като изразява твърдения за противоречие на този отказ с нормативните разпоредби на закона. В подробно изложени съображения по отношение на мотивите в писмото, жалбоподателят обосновава наличието на интерес от предоставянето на поисканите данни, която според него представляват обществена информация, до която той няма достъп по друг начин. Отправя искане да бъде отменен отказът, а Община В. Търново да бъде задължена по съдебен ред да предостави поисканата в заявлението информация. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – зам. кмет на Община В. Търново, чрез пълномощника си по делото заема становище за неоснователност на жалбата. От съда се претендира жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени разноски в полза на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ. Допълнителни съображения излага в представено писмено становище.

Съдът, като прецени оспорения административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна по делото не е налице спор, че с подадено чрез ССЕВ заявление за достъп до обществена информация, заведено с вх. №94КК-7240-3/27.12.2024г. по описа на Община В. Търново, жалбоподателят И. е формулирам 5 въпроса, като е посочил, че желае да получи отговор чрез изпращане на съобщение до регистрирания му профил в ССЕВ.

С Решение №94КК-7240-3#1/07.01.2025г. зам. кмета на Община В. Търново е предоставил достъп до обществена информация по отношение на първите 3 формулирани въпроси в заявлението чрез отговори в самото решение и посредством приложения към него, дадени в табличен вид/вж. стр. 48-55 от делото/, като на основание чл. 29 от ЗДОИ е указал на заявителя да конкретизира искането си по отношение на посочените в заявлението въпроси по т. 4 и т. 5.

В отговор на това решение, по отношение на дадените указания от страна на жалбоподателя е било депозирано становище с вх. №94КК-7240-3/10.01.2025г. по описа на Община В. Търново, с което оспорващият е потвърдил исканията си по т. 4 и т. 5 от подаденото първоначално заявление, като е изложил допълнителни съображения.

В резултат от така подаденото допълнително искане е издадено Решение №94КК-7240-3#3/22.01.2025г. зам. кмета на Община В. Търново, с което е отказан достъп на К. И. до поисканата информация.

Оспорваното решение е връчено на жалбоподателя посредством изпращане чрез ССЕВ на 22.01.2025г./вж. стр. 60 от делото/. Жалбата срещу него е подадена директно до Административен съд Велико Търново и заведена с вх. №466/03.02.2024г. по описа на съда. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорвания акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършване на преценка за основателността на жалбата е необходимо да бъде установено дали исканата от жалбоподателя информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и дали ответникът е задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ.

На първо място, безспорно се установява от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, че кметът на Община В. Търново като орган на изпълнителната власт съгласно чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, е задължен субект по смисъла на закона. В чл. 3 от ЗДОИ е регламентирано задължение за „задължените субекти” да предоставят информацията, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична, а съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, компетентен да вземе решение за предоставяне или отказ от предоставяне на исканата обществена информация са органите или изрично определени от тях лица. Посредством представената по делото Заповед №РД 22-1518/16.07.2024г. кмета на Община В. Търново е делегирал правомощията си по този закон на зам. кмета на общината, издал оспорваното решение.

Същевременно, решението е в писмена форма и съдържа мотиви в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 във вр. ал. 3 от АПК и специалната разпоредба на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. При издаването му са спазени и административнопроизводствените правила за това, включително сроковете, установени в съдържанието на чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ съобразно обстоятелството, че уточнението по първоначално подаденото заявление е получено на 10.01.2025г., а решението по повод на него, е издадено на 22.01.2025г. Следователно, оспореният административен акт е валиден като издаден от компетентен за това орган и в предвидената форма и съдържание, при спазване на установените срокове.

Решението на ответника съдържа изискуемите по чл. 38 от ЗДОИ реквизити, като противно на възраженията на жалбоподателя са посочени фактическите установявания, на които се позовава административният орган, както и нормативните разпоредби, от които се обосновава правният му извод. Ответникът е приел, че в случая липсва подлежаща на предоставяне обществена информация, което е обусловило и отказ по подаденото заявление. Поради това съдът приема, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяната на оспорвания акт.

На второ място, по отношение на поисканата в заявлението на молителя информация съставът на съда приема, че тя няма характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ по следните съображения: Законодателят в посочената разпоредба е дал легална дефиниция на понятието „обществена информация”, от съдържанието на която може да бъде направен извод, че една информация е обществена, когато са налице двете визирани в хипотезата на нормата кумулативни изисквания – да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание в общоупотребимия му смисъл – животът на група от хора в държовноорганизираното общество. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел, както посочва и нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ.

Но законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Член 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Според чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.

По начина, по който е формулирано искането на оспорващия обаче, съдът споделя съображенията на ответника, че в случая не е налице обществена информация.

По т. 4 от първоначално подаденото заявление за достъп до обществена информация, заведено с вх. №94КК-7240-3/27.12.2024г. по описа на Община В. Търново, конкретизирано с уточнение с вх. №94КК-7240-3/10.01.2025г., се претендира да се отговори „по какъв начин Община В. Търново ще възстанови в бюджета си нецелесъобразно изразходените финансови средства от публичния общински бюджет, с които са платени съдебни разноски и обезщетения по съдебни дела, поради отменени административни актове, действия и бездействия на общински служители на Община В. Търново“. По т. 5 от заявлението оспорващият желае да узнае на какво правно основание са наредени и платени от общинския бюджет на община В. Търново финансовите средства, посочени в т. 4.

В производството по ЗДОИ заявителите могат да отправят искания за предоставяне на конкретна информация, от която да могат да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти, но не и въпроси, касаещи политическата целесъобразност на управленските решения на административния орган. Ответникът е приел, че в случая не се касае за достъп до обществена информация, а заявителят е поискал да му бъдат дадени отговори на зададени от него въпроси. Търсената от него информация (зададените въпроси) не представлява обществена такава. В производството по ЗДОИ заявителите могат да отправят искания за предоставяне на конкретна информация, от която да могат да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти, но не и да искат отговори на поставени от тях въпроси, изискващи тълкуване на разпоредби и/или даване на правни отговори от административния орган, което е извън приложното поле на ЗДОИ.

В конкретния случай поисканата от жалбоподателя информация е свързана не с данни, които се съхраняват и обработват в администрацията на ответника и които могат да се достъпят на определен веществен/технически носител чрез пренасяне/копиране, разпечатване, а представляват отговори на въпроси за бъдещи намерения и/или политически решения, свързани с управлението на общината, в т.ч. и разходването на общинския бюджет.

Отделно, поставените въпроси по т. 5 от искането не се отнасят до съществуваща информация, която да може да се предостави чрез еднозначен отговор. Разходването на средства от бюджета на общината става по предварително нормативно разписани правила, а посочването на конкретните правни разпоредби на тези правила както се посочи по-горе не е обществена информация. Само за пълнота на изложението следва да се добави, че конкретните държавни учреждения, в т.ч. и общините са длъжни да изпълняват съдебните решения, вкл. и за парични притезания, като обстоятелството дали в платежни нареждания, чрез които се изпълняват тези задължения, се посочват правни основания за плащането е абсолютно без значение както за изпълнение на задължението, така и за одобряване на платежното нареждане от първостепенния разпоредител на бюджетни средства. Ако съдебното решение постановява заплащане на задължение, длъжникът, в случая общината е длъжна да го изпълни, без да се посочват допълнителни мотиви или правни основания за това.

В заключение следва да се посочи, че не се споделя становището, че ако исканата информация не е обществена, то в случая са били налице основанията за прекратяване на производството по реда на чл. 56, ал. 2, вр. с чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Цитираните разпоредби касаят подаване на заявление за издаване на административен акт с нередовности, които не са били отстранени в дадения от закона срок и по посочения нормативно ред. Тук се касае за правна преценка досежно характера на поисканата информация, който въпрос винаги е по съществото на спора и отговор на него следва да се даде посредством издаването на административния акт.

Дори условно да се приеме, че ответникът е следвало в този случай да прекрати производството на някои от основанията по чл. 27, ал. 2 от АПК, то начинът на произнасяне не би обусловил извод за незаконосъобразност на акта само по тази причина. Това е така, тъй като правните последици за оспорващият биха били идентични с тези на процесното решение – той отново не би получил отговори на поставените въпроси, но вече на друго основание.

В случая след като ответникът е постановил изричен отказ, мотивиран от фактическа страна именно с липсата на претендирана обществена информация, то е налице административен акт, чиято законосъобразност се преценява според изискванията по чл. 146 от АПК, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК.

За неоснователни съдът приема и възраженията, че отказът може да бъде обоснован само и единствено на посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ обстоятелства. Касае се за съвсем различна хипотеза, при която няма как да бъде предоставена информация, която е извън приложното поле на закона, който регламентира процесните правоотношения.

С оглед приетото за установено по отношение на характера на претендирата информация, настоящият състав приема, че постановеният отказ е в съответствие с целта на закона.

По изложените съображения не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, вр. чл. 40 от ЗДОИ жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед своевременното искане на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минимален размер от 100 /сто/ лева съобразно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на К. И. И. от гр. В. Търново, срещу Решение №94КК-7240-3#3/22.01.2025г. на зам. кмета на Община В. Търново, постановено по повод на подадено Заявление за достъп до обществена информация с вх. №94КК-7240-3/27.12.2024г. по описа на Община В. Търново.

ОСЪЖДА К. И. И. от гр. В. Търново да заплати на Община В. Търново съдебни разноски в размер на 100/сто/ лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.