№ 214
гр. С., 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500280 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 44/24.01.2024г. постановено по г.д. № 2380/2023 по
описа на Pайонен съд С., с което са отхвърлени предявените от К. Е. Б. ЕГН:
********** с адрес: гр. С., ул. Г., № *** против „Банка ДСК" АД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, ул. Московска, № 19 искове с правно основание чл. 439 от ГПК и с
правно основание чл. 55 от ЗЗД за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата от 1000,00 лева -главница по
Изпълнителен лист от 07.06.2010 година, сумата от 1309,96 лева - законна
лихва за периода от 02.06.2010 година до 30.03.2023 година върху главницата
по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година, сумата от 89,47 лева -договорна
лихва за периода от 16.05.2009 година до 01.06.2010 година по Изпълнителен
лист от 07.06.2010 година, сумата от 8,54 лева - наказателна лихва за периода
от 20.10.2009 година до 01.06.2010 година по Изпълнителен лист от07.06.2010
година, сумата от 25,00 лева - държавна такса по Изпълнителен лист от
07.06.2010 година, издаден по ч.гр.д. № 2873/2010 година по описа на Районен
съд С., сумата от 76,95 лева - остатък от юрисконсултско възнаграждение по
1
Изпълнителен лист от 07.06.2010 година, издаден по ч.гр.д. № 2873/2010
година по описа на Районен съд С., сумата от 155,05 лева, получена в
резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД 1282/2010
година по описа на ЧСИ П. Г., рег. № 837, район на действие ОС С., сумата
7,95 лева, представляваща платени разноски към съдебния изпълнител по ИД
1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г., рег. № 837, район на действие ОС С.
като неоснователни.
Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез представител по пълномошие, в
която се поддържа, че решението е неправилно. Старото TP № 47 от
01.04.1965Г. по гр.д. № 23/1965г., ОСГК и новото TP № 2/26.06.2015г. по т.д.
№ 2/2013г. на ОСГТК, а също и стария и новия ГПК, не се различават по
въпроса за прекратяването поради перемпция. То става по силата на закона и
постановлението на ЧСИ е само декларативно, а не конститутивно. Това
означава, че след изтичането на срока на перемпция, изпълнителното дело се
прекратява, т.е. вече не тече/трае и няма юридически и логически аргументи
погасителната давност да продължи да е спряна до 26.06.2015г., след като ИД
вече е прекратено автоматично по силата на закона. На първо място тезата, че
изпълнителните действия, поискани или предприети след настъпването на
перемпция, прекъсват давността, противоречат на принципа, че никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Нз
следващо място становището, че „перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността и че тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него",
също е неправилно, т.к. старото TP № 47 от 01.04.1965г. по гр.д. № 23/1965г.,
ОСГК и новото TP № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, а също и
стария и новия ГПК, не се различават по въпроса за прекратяването поради
перемпция. То става по силата на закона и постановлението на ЧСИ е само
декларативно, а не конститутивно. Това означава, че след изтичането на срока
на перемпция, изпълнителното дело се прекратява, т.е. вече не тече/трае и
няма юридически и логически аргументи по прекратено изпълнително дело да
се извършват каквито и да е валидни изпълнителни действия. Процесуалното
правоотношение по изпълнителното дело се счита за прекратено едва с
2
влизане в сила на постановлението за прекратяване, което подлежи на
обжалване от взискателя /арг. чл. 435, ал. 1, т. 2 от ГПК и чл. 433, ал. 3 от
ГПК/. Ако съдебният изпълнител е длъжен служебно да образува ново
изпълнително дело, преди да е влязло в сила постановлението за
прекратяване, означава, че изпълнителният лист е изпълнително основание по
две паралелно действащи изпълнителни дела - първото е прекратено, но
постановлението за прекратяване все още не е влязло в сила; второто вече е
образувано. Това е недопустимо от процесуална гледна точка. Особено ако
при обжалване окръжният съд отмени постановлението за прекратяване -
тогава ще се възстанови висящността на първото изпълнително дело и ще има
две паралелни изпълнителни дела по един изпълнителен лист. Тогава на
съдебния изпълнител ще се наложи служебно да прекрати второто
/новообразуваното/ изпълнително дело, а междувременно може да са
извършени изпълнителни действия - това са напълно неправилни постановки
на развитието на изпълнителното производство, които сериозно застрашават
правната сигурност. Според преобладаващата част от съдебните състави,
„доколкото с настъпването на перемпцията е налице забрана да се извършват
последващи изпълнителни действия, то дори и да бъдат предприети такива, те
се обезсилват по право и не могат да доведат до прекъсване на давността.
Перемирането на изпълнителното производство представлява абсолютна
процесуална пречка за извършване на изпълнителни действия. Поради тези
съображения, извършени изпълнителни действия след настъпила перемпция
се обезсилват и последиците им се заличават с обратна сила. В чл. 433, ал. 3
от ГПК законодателят дори е вменил задължение за съдебния изпълнител
служебно да вдигне наложените възбрани и запори. Следователно поискани
или извършени изпълнителни действия след перемиране на изпълнителното
дело няма как да са валидни, тъй като за правния ред те не пораждат действие
и не водят до прекъсване на давността за вземането на взискателя.
Поддържаната теза в горепосочената съдебна практика не води до смесване
на институтите на перемпцията и погасителната давност, а държи сметка за
последиците на перемпцията по отношение на изпълнителното дело и
валидността на извършваните изпълнителни действия.
Вярно е, че за да се прекъсне давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД,
въпросното изпълнително действие не е задължително да е имало за свое
следствие удовлетворяването на вземането на взискателя. От това обаче не
3
следва, че това действие може да е каквото и да било по своя характер,
включително такова, извършено по перемирано дело. Категорично то трябва
да бъде годно основание за събиране на вземането. Обратното означава, че
взискателят прекъсва давността относно вземането си с такива действия, с
които не е изначално възможно да се удовлетвори претенцията му. Това
положение е в противоречие със самата същност на погасителната давност,
която представлява материалноправен срок, в който кредитор на едно вземане
бездейства и не предприема действия по събирането му. Предприемането на
действия, които обективно не могат да бъдат годно основание за събиране на
вземането, няма как да представляват „активно поведение на кредитора",
което да води до прекъсване на давността. Тези действия са предприети в
прекратено по силата на закона изпълнително производство, поради което са
без правно значение. Всички предприети изпълнителни действия след
настъпването на перемпцията по изпълнителното дело, са невалидни и не
пораждат правно действие.
Прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. „б" от ЗЗД се свързва
винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени
срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна
давност, а не обратното. В обобщение се иска да се отмени решението и да се
постанови ново, с което да се уважат претенциите.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че е неоснователна. Изложеното от съда в първоинстанционното
съдебно решение е съобразено с установените фактически обстоятелства и
изложеното като правна аргументация от страните. Решението е постановено
при спазване на материалния закон и не са допуснати процесуални
нарушения при разглеждането делото, въз основа на които да бъде
възпрепятствано правилното решаване на спора. В настоящия случай
приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок, който е
бил прекъснат, на първо място, с образуването на изпълнително дело №
1282/2010 ЧСИ П. И. Г., per. № 837 към КЧСИ, а по-късно с налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 12.10.2010 г. Следва
да бъде взето предвид, че към момента на образуване на процесното
изпълнително дело и извършване на посочените изпълнителни действия в
4
сила е било Постановление № 3/118.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд,
съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. Даденото с
ППВС № 3/1980 г, тълкуване е изоставено едва с приемането на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г. на ВКС, с
което е даден нов отговор на правния въпрос относно давността. В резултат
на възникналата противоречива съдебна практика е прието Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, съгласно което,
докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е
текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г„ от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Дори да бъде прието за правилно твърдението изложено във въззивната
жалба, че давността в процесния случай е текла до приемането на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., то позовавайки се на
постановките на Постановление № 3/118.11.1980 г. на Пленума на Върховния
съд, което е било в сила към 2012г., то след последното изпълнително
действие, а именно налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на 12.10.2010 г. и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
на 12.10.2012г., нов петгодишен давностен срок е започнал да тече именно на
12.10.2012 г,, като същият е бил прекъснат, както с налагането на запор на
07.04.2017 г., така и с постъпленията в периода от 04,05.2017 г. до 28.12.2018
г., и същият не е изтекъл към датата на подаването на исковата молба. По
смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
всеки изпълнителен способ прекъсва давността. В този смисъл, всяко
постъпление по делото се явява действие, изграждащо изпълнителния способ,
от което следва, че всяко плащане прекъсва погасителната давност на
вземането. Това е така, тъй като плащане, направено след започване на
изпълнителното производство и резултат на действията на съдебния
изпълнител, насочени към осъществяване притезанието по изпълнителния
лист, съставлява погасяване на дълга чрез способите на изпълнителния
процес. Длъжникът се е съобразил с указанията от получената покана за
единствено допустимия вече начин на плащане - чрез съдебния изпълнител,
поради което сумата на направените преводи по сметката на ЧСИ е събрана от
5
органа на принудително изпълнение и в резултат на приложен от съдебен
изпълнител способ.
Във връзка с наведените твърдения за настъпила перемпция по
изпълнителното дело, следва да бъде взето преобладаващото в съдебната
практика становище, че перемпцията е без правно значение за прекъсването
на давността. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД не изисква
други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на
делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен
установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът
бъде отхвърлен. Кредиторът не бездейства, когато длъжникът оспорва
вземането пред съд (с отрицателен установителен иск), позовава се на
погасителна давност, и процесуалната легитимация на страните е надлежна.
Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет. По
предявения отрицателен установителен иск кредиторът не бездейства, а
очаква съдът да разреши със сила на пресъдено нещо спора за съществуване
на вземането. В обобщение се иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания, а и двете страни са претендирали разноски.
В с.з. въззивницата, редовно призовона, не се явява. Постъпило е писмено
становище от представител по пълномощие, с което се поддържа въззивната
жалба.
За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
За третото лице помагач не се явява представител.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
6
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Безспорно е, че въз основа на Заповед за изпълнение № 1951 от 07.06.2010
година, постановена по ч.гр.д. № 2873 по описа на Районен съд - С. за 2010
година е издаден Изпълнителен лист от 07.06.2010 година за осъждането К. Е.
Б. да заплати на „Банка ДСК" ЕАД сумата 1000,00 лева - главница по договор
за кредит от 16.05.2009 година, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 02.06.2010 година до окончателното й изплащане, сумата 89,47 лева -
договорна лихва за периода от 16.05.2009 година до 01.06.2010 година, сумата
8,54 лева - договорна лихва за периода от 20.10.20009 година до 01.06.2010
година, сумата 25,00 лева - държавна такса и сумата 100,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. С молба, вх. № 12573/08.10.2010 година,
ползвайки се от издадения Изпълнителен лист „Банка ДСК" ЕАД образува
изпълнително дело № 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г., рег. № 837,
район на действие ОС-С. срещу ищцата. С договор за цесия от 12.07.2012
година „Банка ДСК" ЕАД прехвърля вземането срещу ищцата на „ ОТП
Факторинг България" ЕАД. „ЕОС Матрикс" ЕООД и цесионерът е поискал
конституиране като взискател по изпълнителното дело с молба от 15.04.2013
година. Изпълнително дело № 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г. е
образувано на 08.10.2010 година. На К. Б. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на 12.10.2010 година. ЧСИ е продължил изпълнителното
дело срещу ищцата, на която са удържани суми в периода от 04.05.2017
година до 28.12.2018 година от наложен запор върху трудовото
възнаграждение.
За да отхвърли предявеният иск, районният съд приел, че с Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023 година на ВКС по тълк. д. № 3/2020 година,
ОСГТК е прието, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 година на Тълкувателно решение №2/26.06.2015
7
година по т. д. № 2/2013 година, ОСГТК, ВКС. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни
актове.Така в случая следвало да се приеме, че за вземането по лист от
07.06.2010 година давността е започнала да тече на 26.06.2015 година. След
тази дата изпълнителното дело са искани и извършвани изпълнителни
действия, които са годни да прекъснат отново давността. Поради това и
вземанията не са погасени по давност. Това обосновава извод за
неоснователност на исковите претенции, поради което същите следвало да се
отхвърлят.
Преди 1980 г. съдебната практика на ВС приема, че разпоредбата на чл. 116,
б. “в” ЗЗД трябва да се тълкува в смисъл, че погасителната давност се
прекъсва както с исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни
действия от съдебния изпълнител, така и със самото им предприемане в
рамките на изпълнителен способ по време на висящото изпълнително
производство по ГПК. След 1980 г. това тълкуване е изоставено. В ППВС №
3/1980 г. се възприема тълкуването, аргументирано от Ж. Сталев след 1960 г,
че с образуване на изпълнителното производство по ГПК погасителната
давност се прекъсва, а по време на неговата висящност тя спира да тече. През
2015 г. в т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС отново се възприемат
тълкуванията в съдебната практика, съществуващи от преди 1980 г.
В теорията се приема, че действията по принудително изпълнение са всички
онези действия на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и
съдебния изпълнител, които са насочени пряко или косвено към
удовлетворение по принудителен ред. Това понятие трябва да се разграничи
от близкото по значение понятие за изпълнителни действия. Те обхващат
действията на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и
съдебния изпълнител, които определят способа, чрез който пряко може да се
осъществи принудителна намеса в имуществената сфера на длъжника. Не
всички действия по принудително изпълнение са изпълнителни действия, но
всички изпълнителни действия са действия по принудително изпълнение.
Следователно, обхватът на първото понятие е по-широк от този на второто.
Според буквата на закона обаче, погасителната давност се прекъсва с
осъществяване на по-широкото понятие за действия по принудително
8
изпълнение. В допълнение трябва да се посочи, че чл. 116, б. “в” ЗЗД се
говори за “предприемане” на действия по принудително изпълнение.
Подадената молба за образуване на изпълнителното производство с посочен
изпълнителен способ в нея или овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и
допълнителните молби от взискателя след образуване на изпълнителното
производство, с които се сочи нов способ за изпълнение, прекъсват давността.
Безспорно е, че след получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен
лист, е образувано изпълнително производство. Предприети са действия по
връчването на заповедта на длъжника, което не сочи на бездействие на
кредитора и поради това тези действия прекъсват давността. Няма значение
дали действията по принудителното изпълнение са били успешни, самото
сезиране на съдебния изпълнител е достатъчно основание давността да бъде
прекъсната – включително в случаите, когато принудителните действия не
могат да бъдат извършени, защото длъжникът не може да бъде открит на
посочения адрес. Така поддържаните в жалбата доводи са неоснователни и не
могат да бъдат споделени.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата сумата от 200,00 лева /двеста лева/,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44/24.01.2024г. постановено по г.д. №
2380/2023 по описа на Pайонен съд С..
ОСЪЖДА К. Е. Б. ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул. Г., № *** да заплати на
„Банка ДСК" АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
9
София, район Оборище, ул. Московска, № 19 сумата 200,00 лева /двеста лева/,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10