Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 19.07.2019г. гр.С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 03.07.2019г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател:
РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря Таня
Кемерова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско
дело номер 1240 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Е.” ЕАД против Решение № 401/27.03.2019
по т.д. 5162 /2018г. по описа на Районен
съд С.З., с което е осъдено „Е.” ЕАД, да заплати на „В.К.” ЕООД,
гр. С.З., сумата в размер на сумата 352.84 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „К.П.В.",
за периода 01.10.2013г. - 31.12.2013г., ведно със законната лихва,
считано от 16.10.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 710лв.
Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение,
като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се
отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените
искове от „В.К” ЕООД, гр. С.З., като неоснователни. Претендират се направените пред двете
инстанции разноски.
В случай, че съдът отхвърли жалбата
и потвърди решението, въззивника прави възражение срещу размера на адвокатското
възнаграждение, като моли същият да бъде намален съобразно изискванията на
чл.78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 на Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минимални размери на адвокатските възнаграждения. Представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
В законния срок е постъпил отговор от „В.К” ЕООД, в който подробно е взето становище по всички
направени във въззивната жалба възражения и оплаквания по отношение на
първоинстанционното решение Направено е искане да се потвърди решението на
Районен съд. Представен е списък на разноските. Претендират се разноските
направени пред въззивната инстанция.
Старозагорският окръжен съд,
като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане на „Е.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: **, гр. П.,
ул. „***, ЕИК *** да заплати на ищеца, като получена без основание, сумата в
размер на общо 352.84 лв., представляваща недължимо платена такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.П.В.",
ИТ № 2939033, за периода 01.10.2013г. - 31.12.2013г., ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба в съда – 16.10.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
В жалбата се поддържа, че е налице основание за плащане на начислената на
ищеца такса за достъп до електроразпределителната мрежа и че за да се направи
преценка за дължимостта й, водещо е не правото на собственост на съоръженията,
а това на какво ниво напрежение обектът на клиента е присъединен към мрежата.
Поддържа, че е безспорно по делото, че обектите на ищцовото дружество са
присъединени на ниво на напрежение 20 кV, както и че договор с предмет достъп до
мрежата и пренос е сключен единствено с Ер Юг. Счита, че основанието за плащане
на такса за достъп произтича от закона и договора с Ер Юг и е предпоставено от
качеството на ищеца на клиент на електрическа енергия. Подчертава, че цената за
достъп до електрическите мрежи отразява разходите, коти се предизВ.Кват във
връзка с управлението на мрежата и отнасят към дейностите по цялостно
управление и администриране на елетроенергийната система, вкл. разходите по
диспечериране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им,
както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната мрежа, както и че цената за достъп няма нищо общо с цената са
пренос и между двата компонента не трябва да се слага знак за равнество, както
е сторил първоинстанционния съд. Намира за изцяло ирелевантно обстоятелството
за собствеността на съоръженията, тъй като стойността на достъпа като ценови компонент
на крайната цена, дължима от потребителя изобщо не се формира по отношение на
отделния потребител според фактическото използване на конкретното съоражение.
Счита, че независимо че през процесния период, Ер Юг не е било собственик на
това съоръжение, това не означава, че нивото (точката) на присъединяване на
обекта не е част от електроразпределителната мрежа.
Така изложените възражения не могат да бъдат споделени, по следните
съображения:
С разпоредбата на чл.29, ал.1 от ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, (в сила от 26.07.2013г.), издадени
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, „Мрежовите услуги се заплащат
от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия,
в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност
в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.“
Съгласно ал.2 от същия член, „Клиент и производители, присъединени към електропреносната
мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос
по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния
ценови период, които заплащат на независимия преносен оператор.“
Съгласно ал.3 от същия, „Клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени
от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги
за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези
клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за
пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13.“
Буквалното тълкуване на цитираната норма на чл.29, ал.1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия налага извода, че дължимостта на тези две цени (за пренос и за достъп) е пряко обвързана
от спазването на изискването
консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в
местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката
за продажба на електроенергия. Освен че е ясно и точно дефинирано в самата
правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и
голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение,
пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят
към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на
цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите. Количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от
страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване
цената за достъп и цената за пренос. Следователно,
тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от
което произтича съответно и тяхната недължимост. В случая, без значение е
обстоятелството дали неправомерното поставяне на средствата за търговско
измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
В тази връзка, по сходен казус, касаещ също дължимостта на такса за пренос
от клиент на електроразпределително дружество, ВКС е допуснал спора до
касационно обжалване и е постановил с Решение №227/11.02.2013г. по търг.дело
№1054/2011г. на II т.о., с което е дал следният отговор на релевантния за изхода на делото
въпрос:
„Поставянето на уредите за
количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на
електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по
Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание
за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача
за заплащане на цена за достъп до и за пренос по електроразпределителната
мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до
неправилно измерване, увреждащо купувача по договора.“
В мотивите на решението, ВКС е приел, че „..в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод, от значение за определяне на мястото на търговско измерване е
единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали
потребителят е присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа“.
В настоящия случай, по делото е безспорно, че ответникът „Е." ЕАД, със
седалище и адрес на управление ** гр.П., ул."***, притежава Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за
краткост Е., и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с
електрическа енергия.
Няма спора, а и се установява от доказателствата, че през периода от
01.10.2013г. до 31.12.2013.г. „В.К." ЕООД е заплатило на ответното
дружество следните суми, представляващи такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „К.П.В.",
намираща се в Община Т.;
- за м. октомври 2013г. е заплатена сумата
86.13 лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във
фактурата такса за достъп до ел.разпределителната мрежа;
- за м. ноември 2013г. е
заплатена сумата 106,92 лв. по фактура № **********, представляваща начислена
от ответника във фактурата такса достъп до ел.разпределителната мрежа;
- за м. декември 2013г. е
заплатена сумата 100,98 лв. по фактура № **********, представляваща начислена
от ответника във фактурата такса достъп до ел.разпределителната мрежа;
От доказателствата по делото се установява също, че сумите са начислени при
измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 кV /киловолта/ в Помпена
станция „К.П.В.". В конкретния случай, обаче, за Помпена станция
„К.П.В.", границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца се явява Подстанция „Т." 20 kV, след
която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „В." 20 KV, с
дължина от около 7,700 км., който започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20
kV /киловолта/ на Помпена станция „К.П.В.". От същия електропровод имало
отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на
Помпена станция „О.".
От доказателствата по делото се установява, че електропровода „В." 20
KV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции,
в които се намират ЗРУ, са собственост на „В.К." ЕООД. Електропровод „В." 20 kV, ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", и намиращите
се в тях ЗРУ, са собственост на ищцовото дружество от 29.12.1995г., когато са
включени в капитала му, по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на
Община Т., с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти, същите се
предоставя на „В.К" ЕООД гр. С.З., както и на основание Акт за приемане и
предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството
им.
Установява се, че от Е. е изпратено писмо от 24.09.2008 г. до „В.К“ ЕООД С.З.
относно идентифициране на обекти на потребители, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерено се осъществява в
подстанциите. С това писмо, ответникът Е. е поискал от ищеца „В.К“ С.З.
документи удостоверяващи собствеността на същия върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на това писмо, „В.К“ ЕООД, с писмо от 23 октомври 2008 г.,
е изпратило до ответника Е. Б.Е.АД
заповед на Община Т. за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект ПС Д.-ел.провод
и трафопостове на В.К С.З., извлечение от счетоводните книги на дружеството,
официална скица на ел.провода и образец 16 – Разрешение за ползване. С писмо от
5.12.2008 г., „В.К“ ЕООД гр. С.З. отправя молба до ответника, че желае да бъде
изместено поле – мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно
напрежение в подстанция Т., сред които е и „В.К“ К.П.В.. В отговор на това
писмо от 9.01.2009 г., ответникът отново изисква документи за собственост на
ел.провод 20 киловата, извод „В.“, Подстанция Т..
С оглед на това, се налага извод, че измервателното средство, отчитащо
използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази
граница - т.е. между Подстанция „Т." 20 kV и Електропровод „В." 20
kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „К.П.В.".
Очевидно обаче, въпреки разменената кореспонденция,
представените доказателства не са съобразени от ответното дружество и
средствата за измерване не са преместени на границата на собствеността.
Тези изводи се потвърждават от заключението на допусната пред първата
инстанция СТЕ, според която, в периода 01.10.2013г. – 31.12.2013г., измерването
на потребената ел. енергия по процесните ф-ри за помпена станция „К.П.В.“ се е
извършвало на ниско ниво в закрито разпределително устройство (ЗРУ) 20 кV/400 V в
самата помпена станция „К.П.В.“, собственост на ищцовото дружество. Според заключението, ако се приеме, че
електропровод „В.“ 20 kV, изходящ от подстанция „Т.“, е собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропрово „В.“ в закрито
разпределително устройство (ЗРУ) на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.
Според вещото лице, с оглед действащата към този момент нормативна база, Е. Ер
е следвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови тарнсформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 кV на електропровод „В.“ в подстанция „Т.“ чрез обособяване на отделно поле
„мерене“ или в съществуваща килия.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че след като средството за търговско измерване за обекта на ищеца не е
монтирано на границата на собствеността, т.е. във формално несъответствие с
техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни
актове, приложими през процесния период, то количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в тези места, различни от уговорените от
страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване
цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и
тяхната недължимост за процесния период. Ето защо, в процесния случай,
начислените на ищеца и заплатени суми, представляващи такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „К.П.В.", намираща се в Община Т., както следва:
- за м. октомври 2013г. - 86.13 лв. по
фактура № **********, представляваща начислена от ответника във фактурата такса
за достъп до ел.разпределителната мрежа;
- за м. ноември 2013г. -
106,92 лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във
фактурата такса достъп до ел.разпределителната мрежа;
- за м. декември 2013г. -
100,98 лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във
фактурата такса достъп до ел.разпределителната мрежа,
са платени без основание, тъй като са били недължими от ищеца по изложените
по-горе съображения.
Това, от своя страна, налага извод за основателност на предявеният от „В.К.”
ЕООД иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане на „Е.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: **, гр. П., ул. „***, ЕИК *** да му заплати, като получена без
основание, сумата в размер на общо 352.84 лв., представляваща недължимо платена
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „К.П.В.", ИТ № 2939033, за периода 01.10.2013г. -
31.12.2013г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда –
16.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Тъй като районния съд е стигнал до същия извод, макар и по по-различни
съображения, решението му ще бъде потвърдено изцяло.
По направеното от въззивника възражение за прекомерност на платеният от
въззиваемото дружество адвокатското възнаграждение от 468 лв, съдът намира
същото за основателно. Посоченият размерът е прекомерен, с оглед материалния
интерес по делото от 294,03 лв, поради което ще се намали до минимума по
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Ето защо, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Е.” ЕАД ще бъде
осъдено да заплати на „В.К.” ЕООД сумата от 300 лв разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 401/27.03.2019 по т.д.
5162 /2018г. по описа на Районен съд С.З..
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД със
седалище и адрес на управление: **, гр. П., ул. „***, ЕИК *** да заплати на „В.К.”
ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***сумата от
300 лв разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.