Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
15.10.2020 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА
При участието на секретар Иглика
Игнатова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1477 по описа на същия
съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е жалба от “***.” АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** против НП № 2020-0048851/21.08.2019г. на *** на
РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище ***
към ГД ”Контрол на пазара” към КЗП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.68в,
във вр. с чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на
основание чл.210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/
лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява и не изразява становище по предмета на
делото.
Ответникът по жалбата - *** на РД
за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище *** към
ГД ”Контрол на пазара”към КЗП, моли за потвърждаване на НП като се мотивира в
писмено становище, чрез ст.юрк. В.Б..
Съдът като съобрази изложените в
жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото доказателства и
Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА Е
ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ
ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 18.01.2019 г. в КЗП РД-Русе е
постъпила жалба от потребителката г-жа Ц.В. от гр. Плевен, заведена с вх.№
Р-03-65. Според изложеното в жалбата, на 10.11.2018г. потребителката е получила
предложение чрез телефонен разговор за сключване на договор от разстояние за
мобилен интернет и подарък таблет, което е приела. На 19.11.2018г. е получила
договора и таблета чрез куриерска фирма „***“ ООД. На същата дата –
19.11.2018г. е упражнила правото си на отказ от сключения договор като е
върнала договора и таблета със същата куриерска фирма с товарителница № *** на
адреса, от който е пристигнала пратката: „***“ ЕАД гр. София ***, *** с
основание: „връщане на таблет“. След това е заявила отказ от споразумението на
тел: 123. В месечна сметка
№********** от 15.12.2018 г. е начислена сума в размер на 1,00 лв. за периода
20.11.2018г.-22.11.2018 г. за номер *** с абонаментен план „Traffic S+“, за
който е отказала договора. В месечна сметка № **********/15.01.2019г. е
начислена неустойка в размер на 199,90 лв. за невърнато устройство по сделка от
разстояние за номер ***.
На 17.01.2019г. се е обадила на
телефон 123 и е подала възражение, което операторът е отхвърлил като
неоснователно, тъй като таблета не е върнат. На 18.01.2019г. е направила
запитване към куриерската фирма и куриери са посетили адреса на „***“ ЕАД в гр.
София. Получила е потвърждение от куриерската фирма, че устройството се намира
в склада на търговеца. Отново е позвънила на телефон 123 и отново са й
отговорили, че пратката не е при тях и дължи 199,90 лв. Устройството е върнато
на 19.11.2018 г. и получено от „***“ ЕАД на 20.11.2018 г. от г-жа Г..
На 21.01.2019 г. с КП № К-2679374
е извършена проверка в магазин „*** в гр. Плевен, ***. На търговеца е наредено
да представи на 05.02.2019 г. следните документи: Становище по жалбата;
Доказателство, че преди да бъде обвързан потребителя от договор за продажба от
разстояние му е предоставена по ясен и разбираем начин информацията по чл.47 от
ЗЗП; Информация за потребление на услуги за номер *** и задължения.
На 15.02.2019г. с ППД К-0123556 е
прието Становище по жалбата, в което се твърди, че потребителката г-жа Ц.-В. от
гр. Плевен е заявила отказ в законоустановения срок, но поради техническо
несъответствие, договорът е влязъл в сила. След получаване на писмения отказ,
търговецът е удовлетворил желанието на потребителя за разтрогване на договора и
номер *** е закрит, като всички начислени суми са сторнирани. Корекцията на
неустойките ще бъдела отразена в следващата месечна сметка.
Потребителката е упражнила
правото си на отказ от сключения договор на 19.11.2018г. чрез връщане на
договора и устройството, и чрез обаждане на телефон 123. Два месеца по-късно,
на 15.01.2019 г. търговецът начислява неустойка за устройството в месечна
сметка № **********/15.01.2019 г. На търговеца е наредено на 21.02.2019 г. да
представи документ за сторнирани суми. На 21.02.2019 г. с ППД № К-0123564 е
прието кредитно известие № **********/15.02.2019 г. със сума по кредита –
201,10 лв.
От датата на издаване на
кредитната сметка – 15.02.2019 г. става ясно, че договорът е анулиран след
извършване на проверка от страна на КЗП, а не след подаване на заявление за
отказ от споразумение на телефон 123 и връщане на договора и устройството от
потребителката на 19.11.2018 г.
На 15.01.2019г., когато е
издадена месечна сметка №**********/15.01.2019г. с начислена неустойка в размер
на 199,90 лв. за невърнато устройство, което е върнато на търговеца на
19.11.2018г. и получено от него на 20.11.2018г., „***.“ ЕАД прилага нелоялна
търговска практика, тъй като след подадено заявление в законоустановения срок
за отказ от договор, който е сключен от разстояние и върнато устройство,
търговецът не анулира договора и начислява суми по него два месеца след
упражняване правото на отказ от договор. Действията на търговеца противоречат
на изискването за добросъвестност и професионална компетентност.
На 23.12.2019г. в КЗП-Плевен е
получен Протокол № 25/03.12.2019 г. от заседание на КЗП, на което е взето
решение, че „***“ ЕАД прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г,
ал.1 от ЗЗП, а именно: след подадено заявление в законоустановения срок за
отказ от договор, който е сключен от разстояние и върнато устройство,
търговецът не анулира договора и начислява суми по него два месеца след
упражняване правото на отказ от договора.
Горната
фактическа обстановка се установява от ценените от съда показания на свидетелите
С.Н.Н. и Г.П.К., АУАН № 2015-К – 0048851/15.01.2020г. на л.17-18; пълномощно на
л.19; писмо изх. № Р-03-1460/23.12.2019г. на КЗП-Русе на л.20 ведно с известие
за доставяне /л. 20 гръб/; протокол за проверка на документи №
К-0123564/21.02.2019г. към КП № К-2679374/21.01.2019г. на л.22; кредитна сметка
№********** л.23-24; протокол за проверка на документи № К-0123556/15.02.2019г.
към КП № К-2679374/21.01.2019г. на л.25; становище на „***“ ЕАД по КП №
К-2679374/21.01.2019г. на л.26, ведно с пълномощно л.27; Констативен протокол №
К-2679374/21.01.2019г. на л.28-29; жалба от Т.Б.Ц.-В. на л.30-31; месечни
сметки на „***“ ЕАД на л.32-34; заповед № 358 ЛС/22.04.2015 г. на МИ-КЗП на
л.35, заповед № 674/21.08.2019 г. на КЗП на л.36.
От показанията на свидетелите С.Н.
и Г.К. се установява в хода на проверката на 21.01.2019 г. в обект – магазин „***“
в гр. Плевен, *** /с КП № К-2679374/ и по документи постъпили в КЗП, че
търговецът прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от
ЗЗП, а именно: след подадено заявление в законоустановения срок за отказ от
договор, който е сключен от разстояние и върнато устройство, търговецът не
анулира договора и начислява суми по него два месеца след упражняване правото
на отказ от договора.
Настоящият състав намира, че
производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в
ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на НП. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в
чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Даденото фактическо
описание на административните нарушения, на обстоятелствата, при които са
осъществени от жалбоподателя, място на извършването им и на основата на какви
доказателства е законосъобразно. Фактическата обстановка и правната
квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.
От приобщените по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите е видно, че жалбоподателят при
осъществяване на своята дейност е използвал нелоялна търговска практика при сключване
на договор от разстояние за мобилен интернет с подарък таблет. Потребителката е
упражнила правото си на отказ от сключения договор на 19.11.2018г. чрез връщане
на договора и устройството, и чрез обаждане на телефон 123. Но два месеца
по-късно, на 15.01.2019 г. търговецът начислява неустойка за устройството в
месечна сметка № **********/15.01.2019 г., като на търговеца е наредено на
21.02.2019 г. да представи документ за сторнирани суми. На 21.02.2019 г. с ППД
№ К-0123564 е прието кредитно известие № **********/15.02.2019 г. със сума по
кредита – 201,10 лв. От датата на издаване на кредитната сметка – 15.02.2019 г.
става ясно, че договорът е анулиран след извършване на проверка от страна на
КЗП, а не след подаване на заявление за отказ от споразумение на телефон 123 и
връщане на договора и устройството от потребителката на 19.11.2018 г.
Съгласно
§
13, т. 23 ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие,
бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително
реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко
свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето
на услуга на потребителите.
А
съгласно дефинитивната норма на §
13, т. 23 ДР на ЗЗП, "съществено изменение на икономическото поведение
на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява
значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води
до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването
на тази търговска практика.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено
от жалбоподателя нарушение на чл.68в,
във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Чл.68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски
практики. По силата на чл. 68г, ал.1 от
ЗЗП търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и
ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на
средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния
член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители.
Използвана е нелоялна търговска
практика от търговеца – след подадено заявление в законоустановения срок за
отказ от договор, който е сключен от разстояние и върнато устройство, да не
анулира договора и начислява суми по него два месеца след упражняване правото
на отказ от договора – не само нарушава правата на потребителя, но и
изискването за добросъвестност и професионална компетенстност.
Според
договорното законодателство на РБългария, за да са
налице основания за начисляването, респективно за претендирането на неустойка
за цялостно или частично неизпълнение на договорни задължения, то страните
следва да са уговорили такава в договора, респ. споразумението. „***“ ЕАД в настоящият случай е приложил заблуждаваща нелоялна търговска практика по
смисъла на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като е в
противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност,
без наличие на правно основание и без наличие на сключен срочен договор за
продажба на устройство, дружеството е начислило и изисква от потребителя да
заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договор за устройство, като по
този начин търговецът е възможно да има за резултат вземането на решение от
страна на заплащане на изискваната от търговеца неустойка, каквото решение потребителят
не е бил взел, без прилагането на описаната по-горе нелоялна търговска
практика. С други думи търговецът вместо да анулира договора
след подадено заявление за отказ от него в законоустановения срок, като форма
на неустойка начислява по него суми два месеца след упражняване на правото по
него на отказ от договор.
Нарушителят
е установен на 23.12.2019 г., видно от уведомително писмо вх. № Р-03-1460/23.12.2019 г.
на РД - Русе на КЗП за решение по протокол №25/03.12.2019г. и за издаване на Заповед № 560/26.07.2019г. за
това, че е налице нелоялна търговска практика.
След
установяване на нарушителя била
изпратена до търговеца покана за съставяне на АУАН, като било указано на същият
да се яви на 15.01.2020г. в 14:00 ч. На посочената дата се е явило упълномощено
лице на търговеца и бил съставен АУАН № К-0048851,
като препис от акта бил връчен на
упълномощеното лице.
В АНО не
са постъпили писмени възражения, на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Както
правилно посочва в писменото си становище, депозирано по делото ст.юрк. Б., спазена е разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Откриването на нарушителя по
смисъла на чл.34 от ЗАНН предполага предварително установяване на всички
елементи от фактическия състав на административното нарушение, за което се
твърди, че е извършено от точно определено лице, което ще бъде привлечено като
нарушител със съставяне на АУАН. При неустановеност, на който и да е елемент от
състава на нарушението не може да се говори за „откриване на нарушителя”,
доколкото не е установено категорично наличието на нарушение въобще, а оттам и
на негов извършител, независимо от наличните данни за извършване на определено
деяние от страна на конкретно лице. В този смисъл в конкретния случай, за да се
приеме, че е открит нарушителя, е необходимо да са установени всички фактически
обстоятелства, формиращи състава на административно нарушение по чл.210а от
ЗЗП. Съставът от своя страна включва деяние, с което е нарушена забраната по
чл.68в от ЗЗП, а именно за използване на нелоялна търговска практика. Установяването дали
една търговска практика е нелоялна или не е по смисъла на ЗЗП и точно в каква
от предвидените в закона форми е, се извършва по специален ред и от орган,
различен от актосъставителя, поради което това не може да стане в едно
административнонаказателно производство. Не е в правомощията на служител на КЗП
да преценява дали използвана търговска практика е нелоялна. Без значение е
обстоятелството, че актосъставителят е част от администрацията на органа,
компетентен да установи използването на нелоялна търговска практика. Съобразно нормата на чл.68л от ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че
търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с
която забранява прилагането на търговската практика. Тази комисия, като
колективен орган с председател и членове и на основание чл.5, ал.1, т.1 и 2 от
Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра
на икономиката и на нейната администрация, е компетентният орган по
установяването на нелоялни търговски практики и по силата на закона е
оправомощена като цяло и чрез председателя си да контролира и изключва същите.
Установяването на нелоялна търговска практика има преюдициален ефект по
отношение административнонаказателната отговорност на лицата по чл. 210а от
ЗЗП, доколкото съставът на нарушението по този текст във връзка с чл. 68в от
ЗЗП изисква да е налице използвана нелоялна търговска практика в нарушение на
забраната за това. При това положение едва след установяването по съответния
надлежен ред от съответния компетентен орган, а именно с решение на КЗП, на
наличието на нелоялна търговска практика може да се твърди извършване на
административно нарушение от страна на лицето, използвало такава практика в
разрез със законовата забрана. В
този смисъл преклузивният
тримесечен срок от откриване на нарушителя по чл. 34 от ЗАНН в процесния случай започва да тече
едва след постановяване на решението на КЗП, с което търговската практика е обявена за нелоялна, и след уведомяването на инспектора на КЗП за
това решение, т.е. на 23.12.2019 г., когато актосъставителят бил уведомен с писмо на КЗП - София до РД -
Русе на КЗП за решението по
Протокол № 25/03.12.2019 г. и за издаване
на Заповед № 560/26.07.2019 г. за това, че е налице нелоялна търговска практика. При всички случаи
това решение на КЗП е определящо за това дали следва да бъде образувано
административнонаказателно производство. Актосъставителят установил нарушителя едва
след като е бил уведомен за горепосочената заповед на председателя на КЗП с
получаването й в РД - Русе на КЗП и завеждането й с вх.№ Р-03-1460/23.12.2019 г.
Съдът
споделя мнението на АНО, че е
безспорно установено, че
нарушението било извършено на 15.01.2019г. когато на потребителката е била издадена
месечна сметка с начислена неустойка в размер на 199, 90 за невърнато
устройство, което е върнато на търговеца на 19.11.2018г. и бил
спазен едногодишният срок от тази дата за съставянето на акта, а нарушението и
нарушителят безспорно били установени на
23.12.2019
г. като е спазен тримесечният срок от
тази дата за съставяне на акта.
Съдът счита, че констатираното нарушение на Закона за защита на
потребителите не е маловажно, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28,
б.“а“ от ЗАНН, с оглед степента на засегнатост на конкретния потребител и на
настъпилите за него вредни последици. Действително нарушението е извършено за
първи път, но със същото се накърняват и застрашават значими обществени
интереси като правата на потребителите, поради което обществената им опасност
не е незначителна. При тези предпоставки законосъобразно наказващият орган е
пристъпил към определяне на административното наказание. Последният е съобразил
изискванията на чл. 27, ал.1-3 от ЗАНН, като е преценил степента на
нарушението, характера и размера на настъпилите вредни последици от него.
Затова и законосъобразно го е определил и по реда на чл. 210а от ЗЗП в един близък до минималния
размер от 5000,00 лева. Така определеният размер е съответен на извършеното
нарушение, на поведението на търговеца и степента на засегнатост на конкретният
потребител и на обществото като цяло. Така определената санкция ще спомогне в
най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по
смисъла чл. 12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху
останалите членове на обществото.
По гореизложените съображения
следва да бъде потвърдено като законосъобразно НП № 2020-0048851/15.06.2020г.
на *** на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище *** към ГД ”Контрол на пазара” към КЗП.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2020-0048851/15.06.2020г. на ***
на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище ***
към ГД ”Контрол на пазара” към КЗП, с което на жалбоподателя ***.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
***, представлявано от А.И.Д., с ЕГН **********, за нарушение на чл.68в, във
вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.210а от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: