Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 22.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря В.Р., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 296 по описа за 2018
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от
«Консулт-72-03» ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
депозирана чрез управителя К.Ф.М., срещу Заповед № РД-252/11.09.2018г. на Кмета
на Община Хитрино, с която е отказана регистрацията на търговски обект
"строителен магазин - строймаркет" на адрес с.Хитрино, ул.Мир № 4, по
заявление вх.№ 26-00-7/09.01.2017г., подписано на 17.08.2018г. от К.Ф.М.-
управител на "Консулт-72-03" ЕООД. В жалбата се твърди, че
атакуваната заповед е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
неговата цел. В тази връзка се сочи, че по подаденото от оспорващото дружество
заявление първоначално е бил постановен мълчалив отказ, отменен с решение №
27/07.04.2017г. на ШАдмС, оставено в сила с решение № 8950/02.07.2018г. на
ВАС. Впоследствие управителят на
дружеството получил уведомление изх.№ 26-00-7/30.07.2018г., с което му било
указано да подпише заявлението и да представи актуално становище за
съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност. В
посочения тридневен срок последният изпълнил дадените му указания, но въпреки
това била издадена атакуваната заповед с мотиви, че търговското дружество не е
собственик на обекта и няма договор за наем, доказващ законово основание за
ползването му. Счита се, че същата е незаконосъобразна, тъй като в случай, че
административният орган е смятал, че заявлението не е комплектовано съобразно
изискванията на Наредба № 2 за търговската дейност в община Хитрино, е следвало
да укаже на заявителя да отстрани нередовностите, което не е сторил. С оглед на
това се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед и за връщане на
административната преписка за ново произнасяне с указание да бъде уважено
подаденото заявление, респективно да се регистрира търговския обект. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв.Галина Ганева от ШАК, оспорващото
дружество поддържа подадената жалба и искането за отмяна на акта. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Ответната страна – Кметът на Община
Хитрино, действащ чрез пълномощник адвокат Б.Г.от ШАК, в представено писмено
становище излага доводи за неоснователност на оспорването. Сочи, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на
изискванията на
Наредба № 2 за търговската дейност в община Хитрино. Излага аргументи досежно
липсата на пороци, водещи до незаконосъобразност на обжалвания акт. В тази
връзка твърди, че в случая са били налице предпоставките за постановяване на
отказ за регистрация на процесния търговски обект, тъй като към заявлението на
оспорващото дружество не са били представени документи, удостоверяващи правата
на собственост на заявителя досежно обекта, чиято регистрация е поискана. Въз
основа на наведените доводи отправя искане съдът да постанови решение, с което
да отхвърли оспорването, както и да присъди в полза на община Хитрино
направените деловодни разноски.
Съдът, след анализ и оценка на
събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Административното производство е
започнало въз основа на заявление с вх. № 26-00-7/09.01.2017г., депозирано от
«Консулт-72-03» ЕООД – с.Хитрино, с искане да бъде регистриран стационарен търговски
обект – строителен магазин – строймаркет с адрес с.Хитрино, ул.Мир №4,
депозирано пред Кмета на Община Хитрино. Посоченото заявление не било подписано
от заявителя.
Тъй като не
последвало произнасяне с изричен акт от страна на Кмета на община Хитрино, «Консулт-72-03» ЕООД
оспорило мълчаливия отказ на посочения административен орган по заявление с вх.№ 26-00-7/09.01.2017г. за регистрация на
търговски обект, подадено от «Консулт-72-03» ЕООД, пред Административен
съд-гр.Шумен.
С решение №
27 от 07.04.2017г. по адм.д.№ 54/2017г. по описа на ШАдмС, оставено в сила с
решение № 8950/02.07.2018г. по адм.д.№ 5589/2017г. на ВАС, влязло в законна
сила на 02.07.2018г., бил отменен Мълчаливия отказ на Кмета на Община Хитрино по заявление с вх.№
26-00-7/09.01.2017г. за регистрация на търговски обект, подадено от
«Консулт-72-03» ЕООД, ЕИК *********, а преписката - върната на административния
орган с указание в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение да се
произнесе по посоченото заявление при спазване на процедурата по чл.30 от АПК,
като укаже на заявителя да отстрани недостатъците в заявлението, в т.ч. да
подпише същото и да представи липсващите документи, ако има такива, респективно
да издаде удостоверение за регистрация на търговски обект или отказ за
регистрация в срока, визиран в разпоредбата на чл.3, ал.6 от Наредба № 2.
С Указание изх.№ 26-00-7
от 30.07.2018г. Кметът на община Хитрино уведомил К.Ф.М., че подаденото
заявление не е подписано от него или от представител на
"Консулт-72-03"ЕООД, поради което и на основание чл.30, ал.1 и ал.2
от АПК му указал в 3-дневен срок от получаване на писмото да потвърди чрез подпис
заявлението си или да подаде ново, подписано от него, както и да представи
актуално становище за съответствие с изискванията на правилата и нормите за
пожарна безопасност, издадено от компетентния орган.
Цитираното указание било
съобщено на представителя на оспорващото дружество на 16.08.2018г., видно от
саморъчно направената отметка от последния върху писмото, с което същото било
изпратено.
Със Заявление вх.№
70-00-27/17.08.2018г., депозирано от К.Ф.М.като управител на
"Консулт-72-03"ЕООД, на Кмета на община Хитрино били предоставени
актуално становище на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението", гр.Шумен за съответствие с изискванията на правилата и
нормите за пожарна безопасност на търговски обект - стоителен магазин -
строймаркет с адрес с.Хитрино, ул.Мир № 4, с рег.№ 603/17.08.2018г. и
първоначално издадено с рег.№ 266/08.02.2017г., както и потвърдено чрез подпис
заявление за издаване на искания документ по преписка с вх.№
26-00-7/09.01.2017г. на община Хитрино - копие, с отметка, че оригиналът се
намира в общината.
Със Заповед №
РД-252/11.09.2018г., издадена от Кмета на община Хитрино, на основание чл.44,
ал.2 от ЗМСМА и чл.4 от Наредба № 2 за търговската дейност в община Хитрино
била отказана регистрацията на търговски обект "строителен
магазин-строймаркет", на адрес с.Хитрино, ул.Мир № 4, по заявление вх.№
26-00-7/09.01.2017г., подписано на 17.08.2018г. от К.Ф.М..- управител на
"Консулт-72-03"ЕООД. Отказът е мотивиран с това, че към заявлението
не са приложени всички необходими документи, изискуеми съгласно Наредба № 2 и
по-конкретно - липсва нотариален акт за търговския обект, доказващ правата на
собственост на заявителя "Консулт-72-03"ЕООД, алтернативно договор за
наем на обекта, доказващ правото на ползване на заявителя. Посочено е, че по
делото е приложен единствено нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 55, том 26, дело № 4618/2013г. на Служба по вписванията-гр.Шумен,
доказващ правото на собственост на физическото лице К.Ф.М., при липса на
документи, доказващи правата на заявителя по отношение на търговския обект.
С жалба рег.№
ДА-01-2080/17.09.2018г. по описа на ШАдмС "Консулт-72-03"ЕООД
оспорило Заповед № РД-252/11.09.2018г. на Кмета на община Хитрино, пред Административен
съд-гр.Шумен, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство
по делото е представена цялата административна преписка по издаване на
оспорваната Заповед № РД-252/11.09.2018г. на Кмета на община
Хитрино.
По искане на ответната страна е открито
производство по оспорване автентичността на представения по делото договор за
заем за послужване по реда на чл.193 от ГПК. Във връзка с доказване
автентичността на представения документ по искане на оспорващото дружество е
назначена съдебно-графическа експертиза, която е приобщена към доказателствения
материал. Съгласно заключението по същата, почеркът, с който са положени
подписите срещу "Заемодател" и "Заемател" в договор за заем
за послужване, сключен между К.Ф.М., като заемодател и "Консулт-72-03"ЕООД, представлявано от К.Ф.М., като
заемател, и този в представения сравнителен материал от името на лицето К.Ф.М.,
принадлежи на едно и също лице.
В хода на съдебното производство оспорващото
дружество е представило и оспорвания договор за заем за послужване от
20.06.2016г., в оригинал (л.106-107).
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на
оспорване е индивидуален административен акт от неговия адресат - надлежна страна с
право и интерес от обжалване. Заповедта е издадена на 11.09.2018г., поради
което жалбата, входирана в деловодството на административния съд на 17.09.2018г.,
се явява подадена в
срока по чл.149, ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.4, ал.2 от Наредба № 2 за
търговската дейност в община Хитрино, и е процесуално допустима.
Разгледано по
същество, оспорването е основателно
по следните съображения:
Чл.146 от АПК сочи основанията
за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка
конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно:
липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение
на административно производствените правила, противоречие с материално правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на административния акт
на всички основания по чл.146 от АПК.
При така вменената
от закона служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:
При извършения служебен контрол
за валидност на атакуваната заповед съдът констатира, че същата е постановена
от Кмета на община Хитрино, в рамките на установената от закона материална и
териториална компетентност на административния орган, при упражняване на
правомощието му по чл.4, ал.1, във вр. с чл.3, ал.6 от
Наредба № 2 за търговската дейност в община Хитрино.
Обжалваният
административен акт е издаден при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК
за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за постановяването
на заповедта (чл.4 от Наредба № 2), така и конкретните факти, въз основа на
които административният орган е приел, че не са налице материалноправните
предпоставки за издаване на удостоверение за регистрация на търговския обект, с
оглед на което съдът намира, че същата е надлежно мотивирана.
Атакуваната заповед
обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и поради несъответствие с целта на закона,
по следните съображения:
Със заявлението,
поставило началото на административното производство, оспорващото дружество е
поискало регистрация на стационарен търговски обект - "строителен магазин
- строймаркет", по реда на Наредба № 2 за търговската дейност в община
Хитрино. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от цитираната наредба, стационарните
обекти за търговия и услуги се регистрират в отдел "Регионално развитие и
икономически дейности" в 30-дневен срок от започване на дейността, като
заявлението за регистрация е по образец и се подава до Кмета на Общината, ведно
със следните документи: документ за
съдебна регистрация на фирмата (т.1); удостоверение за данъчна регистрация
(т.2); нотариален акт за съществуващи обекти, които не променят характера на
дейността си или разрешение за ползване (Протокол обр.16) за новопостроени или
реконструирани обекти, издадено от Районна Дирекция за национален строителен
контрол (договор за наем) (т.3); санитарно разрешение за въвеждане на обекта в
експлоатация от РИОКОЗ (т.4); ветеринарно - санитарно разрешение от
Регионалната ветеринарно-медицинска служба (ДВСК) за търговски обекти,
предлагащи стоки и технически продукти от животински произход.(т.5); становище
от пожарна безопасност от РСПАБ-Шумен (т.6); майсторско свидетелство за
упражняващите дейност, включена в Приложение №1, към Закона за занаятите.
Административният
орган е мотивирал своя отказ с факта, че към заявлението на оспорващото
дружество не са приложени доказателства, че е собственик или наемател на
търговския обект, съобразно изискването на чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 2 за
търговската дейност в община Хитрино. Същевременно от доказателствата по делото
е видно, че към Заявлението на „Консулт-72-03“ЕООД са приложени нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 51 от 27.11.2013г., том IV, рег.№ 7986, дело № 618/2013г., удостоверяващ, че К.Ф.М.е
собственик на процесния търговски обект – масивна сграда – магазин „Хали“ със
застроена площ 100 кв.м., находящ се в УПИ III 321,322 (ООД) в кв.48 по плана на
с.Хитрино, както и договор за заем за послужване от 20.06.2016г., сключен
между К.Ф.М..в качеството на заемодател
и „Консулт-72-03“ЕООД, представлявано от
едноличния собственик на капитала и управител
К.Ф.М..– като заемател, по силата на който заемодателят предоставя на
заемателя за ползване недвижим имот, представляващ търговски обект – масивна сграда – магазин
„Хали“ със застроена площ 100 кв.м., находящ се в с.Хитрино, ул.Мир № 4.
Въпросните документи по категоричен начин удостоверяват, че оспорващото
дружество е притежавало право на ползване досежно въпросния търговски обект,
доколкото от тях е видно, че физическото лице К.Ф.М..е собственик на процесния
търговски обект, както и, че го е предоставил за ползване по силата на договор
за заем за послужване на „Консулт-72-03“ЕООД, чийто управител, представляващ и
едноличен собственик на капитала на дружеството се явява. При това положение
направеният от административния орган извод, че оспорващото дружество не е
удостоверило по надлежния ред правото си да ползва процесния недвижим имот, е необоснован
и не съответства на фактите по случая.
Този извод не се
променя от факта, че чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 2 изисква заявителят за
представи нотариален акт за съществуващ обект или договор за наем, а в случая той
се е легитимирал като ползвател на процесния търговски обект на основание
договор за заем за послужване. И това е така, защото смисълът на цитираната
разпоредба се свежда до това заявителят да представи доказателства, че е
собственик на стационарния обект, чиято регистрация е поискал, или, че го
ползва на годно правно основание, което се установява по безспорен начин от
приложените към заявлението нотариален акт и договор за заем за послужване.
Нещо повече, предмет и на договора за заем за послужване, и на договора за
наем, е предоставянето на една определена вещ за временно ползване, като
разликата между тях се корени единствено в това, че при първия договор това се
прави безвъзмездно, а при договора за наем - срещу заплащане на наемна цена (арг.
от чл.228 и чл.243 от ЗЗД). От това следва, че и договорът за заем за
послужване удостоверява правото на заемателя да ползва стационарния търговски
обект, респективно не изключва правото на последния да поиска регистрацията му
по реда на Наредба № 2 за търговската дейност в община Хитрино. От друга
страна, ако се приеме, че чл.3, ал.1, т.3 от въпросната наредба лимитативно
ограничава изискуемите документи до нотариален акт за собственост и договор за
наем, това ограничение, доколкото не произтича от закон, не би било приложимо
поради противоречие на подзаконовата нормативна разпоредба с чл.4, ал.2 от
Закона за ограничаване на административното регулиране и административния
контрол върху стопанската дейност,
според който, всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването
на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или
действие, се уреждат със закон.
В обобщение на
изложеното следва да се посочи, че наличието на представени доказателства, че
дружеството - заявител се легитимира като ползвател на търговския обект,
изключва направения от административния орган извод, че заявлението, поставило началото на административното производство, не е било
придружено с изискуемите съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 2, документи, което
от своя страна означава, че отказът за регистрация на стационарния търговски
обект е постановен в нарушение на материалния закон и неговата цел.
В тази връзка следва да се
посочи също, че по искане на
ответната страна по реда на чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване автентичността на договор за заем за послужване от 20.06.2016г., като посочената страна твърди, че този
документ не е подписан от лицето, посочено като негов автор. Доколкото въпросният договор представлява частен диспозитивен документ, който не е подписан от
страната, която го оспорва, по смисъла на чл.193, ал.3 от ГПК, в тежест на страната,
която го е представила, е да докаже автентичността му. С оглед
на това по искане на оспорващото дружество е назначена и приобщена към
доказателствения материал графическа експертиза, която установява по безспорен
начин, че почеркът на подписите, положени от „заемодател“ и „заемател“ и
представения сравнителен материал от К.Ф.М..с ЕГН ********** – заемодател и
управител на юридическото лице - заемател, принадлежат на едно и също лице, от
което следва, че документът е автентичен. Действително експертизата е изготвена
въз основа на заверено копие от въпросния документ, доколкото представителят на
дружеството твърди, че оригиналният договор за заем за послужване е бил
приложен към заявлението, подадено в община Хитрино, поради което не може да го
представи отново, а ответната страна отрича да разполага с оригинала на
въпросния договор, като представя по делото копие от същия, заверено за вярност
с оригинала от заявителя (л.103-104). Според експертното заключение обаче,
обстоятелството, че изследваният документ представлява копие, не изключва
възможността за установяване авторството на положените подписи, тъй като
представеното копие е годно за графическо изследване. При това положение съдът
приема, че обстоятелството, че тези подписи са положени от лицето, легитимиращо
се като заемодател и представляващ дружеството-заемател, е установено по
безспорен начин, което елиминира тезата на ответната страна за неавтентичност
на въпросния документ. Нещо повече, в хода на съдебното производство „Консулт-72-03“ЕООД
е представило по делото и оригинал на въпросния договор за заем за послужване, с
обяснение, че при сключването на въпросния договор са били изготвени три
оригинални екземпляри, подписани от страните, като един от тях, който не е
послужил за изготвяне на копията, приложени по административната преписка и по делото,
но с идентично съдържание, е съхраняван в документацията на оспорващото
дружество. Това обстоятелство също е в подкрепа на извода за наличие на валиден
договор за заем за послужване към момента на произнасяне на административния
орган, респективно е пречка за изключването на този документ от
доказателствения материал по делото по реда на чл.183 от ГПК, независимо, че
оспорващото дружество не е в състояние да представи точно този оригинал, който
е послужил за изготвяне на оспореното копие. В тази връзка следва да се
отбележи също, че на л.42 от адм.д.№ 54/2017г. по описа на ШАдмС, приобщено към
доказателствения материал по настоящото съдебно производство, също е приложено копие
от въпросния договор, заверено от длъжностно лице при Община Хитрино с „вярно с
оригинала“, саморъчен подпис и мокър печат, в което липсва направена заверка за
вярност с оригинала от управителя на оспорващия субект, което е индиция, че при
подаване на заявлението на „Консулт-72-03“ЕООД към същото е бил приложен и оригинален
договор за заем за послужване, тъй като в противен случай при изготвяне на
копие от приложения договор от общинската администрация, в това копие би
следвало да фигурира и направената заверка за вярност с оригинала. С оглед
всичко изложено не може да се приеме, че приложеният към заявлението на
дружеството договор за заем за послужване е неавтентичен, поради което и съгласно чл.194, ал.2 от ГПК оспорването се явява недоказано (като в тази връзка следва
да се отбележи,
че по аргумент
от ТР № 1/04.01.2001г. по т.гр.д.№ 1/2000г., ОСГК, т.9, произнасянето
по въпроса за истинността на оспорения документ
не се обективира
в диспозитива на решението, а само в неговите мотиви).
Нещо повече, дори и
хипотетично да се приеме, че договорът за заем за послужване не е автентичен,
това обстоятелство не би могло да послужи като основание за постановяване отказ
за регистрация на процесния стационарен търговски обект. Съгласно чл.30, ал.1 и 2 от АПК,
ако искането не е подписано и/или не удовлетворява останалите изисквания на
закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от
съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика
прекратяване на производството. В случая тази процедура е била приложена, но в
дадените до дружеството-заявител указания по реда на чл.30 от АПК не е
разяснено, че приложените към заявлението документи не удостоверяват правото на
дружеството да стопанисва обекта, чиято регистрация се иска, респективно не е
указано да се представи договор за заем за послужване в оригинал или друг
документ, удовлетворяващ изискванията на чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 2, поради
което като е приел, че дружеството-жалбоподател не е удостоверило правото си на
ползване досежно процесния търговски обект, без да му укаже да отстрани
недостатъците в подаденото заявление, административният орган е постановил своя
акт и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което
е съществено, доколкото, ако не беше допуснато, властническото волеизявление би
могло да бъде с друго съдържание.
Не е за пренебрегване и факта, че
в случая се касае за договор за заем за послужване, сключен между физическото
лице К.Ф.М..и управляваното и представлявано от същото лице търговско
дружество, от което следва, че няма никаква логична причина към заявлението да
се прилага неавтентичен договор, при положение, че за дружеството-заявител не е
съществувала и не съществува никаква пречка да изготви такъв, след като заемодателят
и управителят на дружеството-заемател, са едно и също физическо лице, което е и
едноличен собственик на капитала на дружеството. По същата причина без значение
се явява обстоятелството, че датата на сключване на договора е с поправка
досежно годината на сключването му, като печатно изписаната година е поправена
ръкописно на «2016г.», тъй като с оглед посоченото по-горе,за оспорващото
дружество не е съществувала никаква пречка да сключи такъв договор на
20.06.2016г., като в същото време датата и годината на сключването му е ясно
обозначена, при липса на нормативна забрана същите да не се изписват с
ръкописни букви. А и независимо от годината на сключване на договора, това не променя
факта на неговото наличие към датата на подаване на заявлението, респективно
към датата на произнасяне на административния орган, което е достатъчно
основание да се приеме, че оспорващото дружество е удостоверило правото си да
стопанисва търговския обект, чиято регистрация е поискана.
В
обобщение на изложеното съдът намира, че процесната заповед е издадена в
нарушение на материалния закон и неговата цел, както и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същата
следва да бъде отменена, а делото – върнато като преписка на Кмета на Община
Хитрино за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
При този изход на спора, съдът
намира за основателно направеното от оспорващия искане за присъждане на
разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая
разноските на оспорващия в общ размер от 660 лева (включващ внесена държавна
такса в размер на 50 лева; договорено и заплатено в брой по договор за правна
защита и съдействие №********** от 13.01.2018г. адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева; както и заплатен депозит за вещо лице в размер на 110 лева),
следва да се присъдят в тежест на Община Хитрино. Що се отнася до остатъка от
сумата, внесена за възнаграждение за вещо лице, в размер на 190 лева, доколкото
същата не е заплатена за изготвяне на експертизата, би могла да бъде
възстановена на основание чл.4б от Закона за държавните такси, въз основа на
искане на заинтересованата страна.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на «Консулт-72-03» ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
К.Ф.М., Заповед № РД-252/11.09.2018г. на Кмета на Община Хитрино, с която е
отказана регистрацията на търговски обект "строителен магазин -
строймаркет" на адрес с.Хитрино, ул.Мир № 4, по заявление вх.№
26-00-7/09.01.2017г., подадено от «Консулт-72-03» ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, подписано
на 17.08.2018г. от К.Ф.М..- управител на "К.7." ЕООД.
ВРЪЩА преписката на административния орган – Кмета на Община
Хитрино за произнасяне по заявление с вх.№ 26-00-7/09.01.2017г. за регистрация на
търговски обект, подадено от «Консулт-72-03» ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, подписано
на 17.08.2018г. от К.Ф.М..- управител на "Консулт-72-03" ЕООД, съобразно мотивите на
настоящото решение, като на основание чл.174 от АПК ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за изпълнение
на съдебното решение, считано от датата на влизането му в сила.
ОСЪЖДА Община Хитрино да заплати в полза
на «Консулт-72-03»
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя К.Ф.М., направените по делото разноски в размер на 660 (шестстотин и шестдесет)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок
от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: