РЕШЕНИЕ
№ 48
гр.Варна, 11.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 28.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 747 по описа за 2019 год., за да се
произнесе с решение, съобрази следното:
Г.Я.К. – синдик на „Грийн трейд 2009“
ООД /в несъстоятелност/, „Грийн трейд
2009“ ООД в несъстоятелност-гр.Ботевград и „Грейн стор Варна“ ЕООД в
несъстоятелност - гр.Варна са обжалвали решение № 646/10.07.2019 г. на Окръжен
съд Варна-ТО по т.д. №1084/2017 г. в частта му по иска по чл.422, ал.1 ГПК, с
която е прието за установено, че двете дружества дължат на ищеца П.Г.А. ***
солидарно сумата 65833.33 лева – част от поето парично задължение по нотариално
заверено споразумение от 20.11.2016 г., с молба решението да бъде отменено в
същата част. Въззивниците молят в с.з. чрез
процесуалния си представител за уважаване на жалбата им.
Жалбата, подадена от П.Н.Г. и А.Б.Р., и
двамата от гр.Варна, срещу решението в установителната му част по иска по
чл.422, ал.1 ГПК за сумите – 65833.33 лева
и 84166.67 лева – поето парично задължение по споразумение от 20.11.2016
г., и за сумата 25000 лева – договорна неустойка по чл.3, ал.2 от същото
споразумение, е върната поради невнесена държавна такса и решението по отношение
на тях, както и на „Нова агро 1“ ЕООД - гр. Разград, неподало жалба срещу
решението, е влязло в сила.
Синдикът на „Грейн стор Варна“ ЕООД в
несъстоятелност – гр.Варна не изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна П.Г.А. *** с
писмен отговор и с писмена молба моли за потвърждаване на решението.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
При
твърдян порок - неправилност на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 – ГПК.
Оплакването
в жалбата, че неправилно ОС Варна отказал да спре производството по иска до
приключване с влязло в сила решение на т.д. №127/2018 г. на Софийски окръжен
съд с предмет иск на синдика на „Грийн трейд 2009“ ООД /в
несъстоятелност/-гр.Ботевград по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ за
прогласяване за недействителни на клаузи от споразумението от 21.11.2016 г., е
неоснователно. Това искане е направено от процесуалния представител на
въззивниците и в с.з., като въззивният съд го е оставил също без уважение, тъй
като дори и при уважаване на иска оспорваните клаузи от споразумението биха
били относително недействителни само спрямо кредиторите на несъстоятелността,
но не и недействителни в отношенията между страните по делото. Делото пред ОС
София не е преюдициално спрямо настоящото дело. Съществува по-скоро обратна
преюдициална връзка – евентуалното отхвърляне на настоящия иск поради нищожност
на споразумението би могло да доведе до отпадане на правния интерес от
отменителния иск.
Оплакването
в жалбата, че неправилно съдът приел, че сделката не страда от твърдените пороци
- липса на основание по чл.26, ал.2, пр.4 – ЗЗД и противоречие с добрите нрави
по чл.26, ал.1, пр.3 - ЗЗД, е неоснователно. Споразумението между страните от
21.11.2016 г. по същността си представлява договор за спогодба по смисъла на
чл.365 и сл. от ЗЗД. Този договор по дефиниция включва взаимни отстъпки, които
страните си правят, за да прекратят един съществуващ или да избегнат един
възможен спор. Ето защо, не може да се твърди, че със споразумението е
постигнато опрощаване на задълженията на ищеца, което е лишено от основание. От
споразумението и от нот.акт №199/21.11.2016 г. се установява, че срещу
задълженията на другите страни към него ищецът е поел и изпълнил договорено
задължение да прехвърли ½ ид.ч. от посочените недвижими имоти на едно от
дружествата - „Агростор енд трейд“ ООД, с което останалите дружества и
физически лица – всички свързани помежду си лица, смятали да извършват
съвместна дейност в същите имоти, като това им намерение по-късно не се
осъществило, установено от обясненията на А.Р. – управител на „Грейн стор
Варна“ ЕООД пред ОС Добрич по т.д. № 322/2017 г. за несъстоятелност на същото
дружество. От показанията на св.Г Г., допуснат от съда за установяване какви
отношения между страните са били уредени със сключеното споразумение на
20.11.2016 г., се установява, че свидетелят – баща на ищеца е участвал при
изграждане на обектите в с. Победа, като парите били осигурявани от А.Р. - управител
на „Грейн стор Варна“ ЕООД, който пък ги получавал от Й Й – тогавашен управител
на „Агростор енд трейд“ ООД, и превеждани на името на сина му в ЦКБ. Обектите
се водили собственост на сина му, затова плащаните пари били оформяни по настояване
на А.Р. като заеми, за които се подписвал свидетелят, а с тях се заплащало за
бетон, железа, ламарина. Ищецът, на чието име се строяло, в крайна сметка
прехвърлил по ½ от построените обекти, първо на трето лице - сина на Ал.Р.
и после на „Агростор“, тъй като такава била първоначалната уговорка – да
прехвърли строежа обратно на други лица. Със споразумението се уреждало
прехвърлянето на втората ½ ид.ч. от построения обект на „Агростор“. Тази
уговорка е изпълнена от ищеца чрез свидетеля като негов пълномощник с нот.акт
№199/21.11.2016 г. От всичко това следва изводът, че ищецът е нямал задължения
за връщане на взети в заем пари като превежданите на негово име пари са били
ползвани не от него самия, а за изграждане на процесните складове за
зърно, съответно такъв дълг не му е бил
опрощаван от останалите страни по споразумението. Доколкото няма твърдения и
разкриване на симулация относно лицето на приобретателя, ищецът е действал при
условията на чл.292, ал.2 ЗЗД като скрит пълномощник /косвен представител/ при
строителството на процесните обекти и след изграждането им ги е прехвърлил на
лица, с които останалите свързани с тях лица са уредили по този начин общите си
отношения. Уговорката със споразумението за дължима му солидарно от тях сума от
150000 лева не е нищожна нито поради липса на основание, нито поради
противоречие с добрите нрави, тъй като има за предмет заплащане очевидно на комисионно
възнаграждение за действията му от свое име като довереник /комисионер/ за
сметка на доверителите си /страните по споразумението/ по неформално сключен с
тях договор за поръчка и с оглед отчитане на изпълнителната сделка /договора за
строителство/ чрез прехвърляне на придобитата собственост върху изградения
недвижим имот на посочени от доверителите му лица. Тази уговорка страните са
приели по своя воля и без да са налице каквито и да са пороци във волята им,
така че не може да бъде сега отменена. Няма основание и за уважаване на
направеното възражение за прихващане, тъй като оставената на отговорно пазене в
имота ламарина е преминала в „Агростор енд трейд“ ЕООД с продажбата и предаване
на имота на същия от ищеца, като това е станало със знанието и съгласието на
собственика й „Грийн трейд 2009“ ЕООД /н/, който е една от страните, подписала
споразумението от 21.11.2016 г.
Ето
защо искът е основателен и следва да се уважи. Обжалваното решение е правилно в
обжалваната му част и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към
мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. Няма направено
искане и не се присъждат поради това съдебни разноски за въззивната инстанция
съобразно изхода на спора.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 646/10.07.2019 г. на
Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1084/2017 г. в частта му по иска по чл.422, ал.1 ГПК, с която е прието за установено, че „Грийн трейд 2009“ ООД в несъстоятелност
-гр.Ботевград и „Грейн стор Варна“ ЕООД в несъстоятелност - гр.Варна дължат на
ищеца П.Г.А. *** солидарно сумата 65833.33 лева – част от поето парично
задължение по нотариално заверено споразумение от 20.11.2016 г.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.