РЕШЕНИЕ
гр.
София, 12.02.2025 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря А. Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1089 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Община Белоградчик твърди, че на 12.01.2009
г. е сключил с ответника Министерството на околната среда и водите договор за
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 г. –
2013 г.“, съгласно който министерството предоставя на ищеца безвъзмездна
финансова помощ за изпълнение на проект „Подготовка на проектно предложение за
реконструкция на част от вътрешната водопроводна мрежа на гр. Белоградчик“.
Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора стойността на безвъзмездната
финансова помощ възлизала на 45 100 лв., представляващи 100% от общата стойност
на проекта. Ищецът твърди, че в изпълнение на договора е сключил договор от
21.12.2010 г. за консултантски услуги по изготвянето на необходимата
документация за възлагане на дейностите по изпълнение на проекта и за
получаване на финансиране за него, както и за извършване на необходимия анализ
на проекта, като по този договор е заплатил на изпълнителя 13 500 лв. Ищецът
твърди също, че на 16.11.2009 г. е сключил договор (по реда на чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (отм.)) за изработване на
работен проект в изпълнение на финансирания проект, по който е заплатил на
изпълнителя 19 800 лв. Във връзка с изпълнение на финансирания проект
ищецът твърди, че е извършил и други разходи, а именно за изготвяне на
комплексен доклад и оценка на съответствието на инвестиционния проект – за
което е заплатил сумата 4 980 лв. по фактура от 10.11.2011 г., за изготвяне на
одит и финансов отчет за проекта – за което е заплатил сумата 1 500 лв. по
фактура от 04.01.2011 г., за изготвяне на информационно табло и листовки – за
което е заплатил 1 000 лв. по фактура от 15.12.2009 г. и 3 000 лв. по фактура
от 05.01.2011 г. Ищецът посочва, че общият размер на извършените от него
разходи по финансирания проект възлиза на 43 830 лв. На 04.12.2009 г.
ответникът е заплатил авансово по договора за финансиране сумата от 9 020 лв.,
поради което, с оглед на общата стойност на проекта, остава да заплати 34 810
лв. С писмо от 28.02.2013 г. ръководителят на Междинното звено на Оперативна програма
„Околна среда 2007 г. – 2013 г.“ е уведомил ищеца, че не одобрява нито един от
разходите по изпълнението на проекта, поради което няма да бъде изплатена
останалата сума по договора, а също така ищецът следва да възстанови на
ответника вече заплатената сума. Ищецът твърди, че и при последващи срещи с
представители на ответника е предоставил всички необходими документи, поради
което иска ответникът да му заплати оставащата сума по договора за финансиране
в размер на 34 810 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от
27.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да бъде установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи възстановяването на вече заплатената
му по договора сума от 9 020 лв. Претендира разноски по делото.
Ответникът Министерството на околната среда и
водите оспорва предявените искове. Не оспорва, че с ищеца е сключен процесният
договор, както и че управляващият орган на Оперативна програма „Околна среда
2007 г. – 2013 г.“ (част от структурата на министерството) е наложил финансова
корекция по договора, като е отказал да признае цялата процесна сума,
изразходвана по финансирания проект от ищеца, като в писмените бележки,
представени по делото, излага и съображения относно основанията за това. Претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това
е видно и от представения договор от 12.01.2009 г., че между ответника Министерството
на околната среда и водите (МОСВ) и ищецът Община Белоградчик е сключен договор
за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 г. –
2013 г.“ Предмет на договора е предоставяне на финансиране чрез средства от
Оперативна програма „Околна среда 2007 г. – 2013 г.“ (ОПОС) за изпълнение
на проект, изразяващ се в подготовка на проектно предложение за реконструкция
на част от вътрешната водопроводна мрежа на гр. Белоградчик, като максималната
стойност на финансирането възлиза на 45 100 лв.
Според чл. 2, т. 1 от специалните
условия към договора част от предоставеното финансиране в размер на 9 020
лв. са заплаща авансово, като ищецът посочва, че е получил тази сума. Това е и сумата,
по отношение на която е предявен отрицателният установителен иск, чрез който
ищецът иска да бъде установено, че не дължи възстановяването на тази сума на
ответника поради наложената му финансова корекция.
По делото са представени и
договори, сключени от ищеца във връзка с изпълнението на проекта. Видно от
договор от 21.12.2010 г. ищецът е сключил договор с „Воронда“ ЕООД за
консултантски услуги във връзка с реализирането на проекта, които включват
(според чл. 1 на договора) попълване на формуляра за кандидатстване по ОПОС,
изготвяне на документацията за обществените поръчки за избор на изпълнители за
дейностите по реализиране на проекта и за изготвяне на финансов и икономически
анализ и анали на риска за инвестиционния проект. Според чл. 3 на този договор
възнаграждението за дружеството изпълнител възлиза на 28 000 лв. (с
включен ДДС), като според представените фактури и платежни нареждания ищецът е
заплатил на дружеството общо 13 500 лв. по договора (съответно на 05 и на
11.01.2011 г.). Представен е и приемно-предавателен протокол от 10.01.2011 г.,
от който е видно, че дружеството изпълнител по този договор е предало
изготвените съгласно договора документи на ищеца.
От представените решение на кмета
на община Белоградчик от 16.10.2009 г. и от договор за възлагане на обществена
поръчка за услуга от 16.11.2009 г. (както и от другите представени документи
във връзка със сключването на този договор) се установява, че ищецът е сключил
договор с „Аква топ“ ООД, чийто предмет е пряко свързан с изпълнението на
дейността, финансирана по ОПОС съгласно процесния договор между страните по
делото, а именно – подготовка и представяне на работен проект за реконструкция
на част от вътрешната водопроводна мрежа на гр. Белоградчик. Договорът е
сключен без провеждането на процедура по възлагане на обществена поръчка, тъй
като възнаграждението по него възлиза на 16 500 лв. (без ДДС) и съответно
попада под стойностите съгласно чл. 14, ал. 1 ЗОП от 2004 г. (отм.), при които
следва да се проведе обществена поръчка по реда на ЗОП, но също и под
стойностите на чл. 2, ал. 1 от действащата към този момент Наредба за възлагане
на малки обществени поръчки (отм.), при което възложителите могат да не
провеждат процедура за възлагане и на малка обществена поръчка по наредбата, а
само да съберат три оферти от трима различни потенциални изпълнители и да
изберат измежду тях. Имено това е направено и в случая, видно от класирането в
решението на кмета на общината, както и от другите представени документи във
връзка със сключването на договора (съобщения до трима потенциални изпълнители
и протокол за работа на комисия, назначена от кмета, по оценяването на
подадените оферти).
Видно от представените по делото
приемно-предавателен протокол от 01.11.2010 г. и протокол от 29.11.2010 г. за
приемане на работата по договора, изпълнителят по договора от 16.11.2009 г.
„Аква топ“ ООД е предал изготвения проект на ищеца, който (чрез назначена от
него комисия) го е приел без забележки. Съответно е заплатено и уговореното
възнаграждение в размер на общо 19 800 лв. (с включен ДДС), видно от
представените фактури и платежни нареждания за извършеното авансово плащане по
договора от 5 940 лв. (на 14.12.2009 г.) и за окончателното плащане
от 13 860 лв. (на 06.01.2011 г.).
От представените фактури и
съответни платежни нареждания се установява и че ищецът е заплатил във връзка с
изпълнението на финансирания по процесния договор проект още и следните суми –
1 000 лв. за изготвяне на преносимо информационно табло (на 17.12.2009
г.), 3 000 лв. за изготвяне на листовки (на 05.01.2011 г.), 4 980 лв.
за изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционно
предложение – относно изготвения по финансирания проект инвестиционен проект
(на 11.01.2011 г.), както и сумата 1 500 лв. за одит на финансовия отчет
по проекта.
Така общият размер на заплатените
от ищеца суми, които са във връзка с изпълнението на проекта, финансиран чрез
процесния договор за безвъзмездна финансова помощ, възлиза на 43 830 лв. Тази
сума е в рамките на общия размер на одобреното финансиране по договора от 45 100
лв. Следва да се посочи и това, че ответникът не оспорва както извършването на
посочените разходи, така и връзката на тези разходи и съответно на заплатените
дейности с реализирането на финансирания проект. Както се посочи, ответникът е
заплатил авансово сумата от 9 020 лв., при което неизплатена по процесния
договор остава сумата от 34 810 лв.
Видно от писмо от 28.02.2013 г.
от ответника до ищеца (от ръководителя на междинното звено на ОПОС), както и от
приложеното към него писмо от 03.04.2012 г. на
ръководителя на управляващия орган на ОПОС, ответникът е отказал да
потвърди (верифицира) направените от ищеца плащания по проекта от общо
43 830 лв. и съответно да заплати оставащата сума по процесния договор от
34 810 лв., като също така е поискал възстановяването на авансово
заплатената по процесния договор сума от 9 020 лв.
Ответникът не е посочил в
настоящото производство какви са причините за налагането на финансова корекция
по процесния договор, т.е. за отказа му да потвърди направените от ищеца
плащания в изпълнение на финансирания проект и съответно да заплати останалите
суми по договора. Тъй като тези причини представляват основанието за възникване
на правото на ответника да не заплати дължимите по процесния договор суми, т.е.
да наложи финансова корекция, твърдението за настъпването на съответните факти,
които пораждат това право на ответника, трябва да се съдържа в отговора на
исковата молба, тъй като след изтичането на срока за подаването на отговор на
исковата молба ответникът губи възможността да направи възраженията, свързани с
възникването на негови насрещни права (чл. 133 ГПК). По делото ответникът не е
подал отговор на исковата молба, а е посочил основанието за възникването на
правото му да наложи финансова корекция по процесния договор едва в
представените в съдебното заседание писмени бележки. Поради това тези насрещни
възражения на ответника поначало не следва да бъдат обсъждани.
Въпреки това, доколкото в
представените от ищеца с исковата молба по делото доказателства, се съдържат и
посочените писма от ответника, с които се налага финансова корекция по
процесния договор, удачно е да се обърне внимание на посочените в писмата
обстоятелства, които са обосновали налагането на корекцията. Тези обстоятелства
са свързани с това, че според ответника ищецът е възложил дейността по
изготвянето на работния проект за реконструкцията на част от водопроводната
мрежа на града като самостоятелна обществена поръчка, а по същото време е
възложил и друга поръчка, чийто предмет е изработването на работен проект за изграждане
на довеждащ колектор и пречиствателна станция за отпадни води (проект, който
също е финансиран чрез договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПОС). В
писмото от 03.04.2012 г. се посочва, че предметът на двете поръчки е сходен,
поради което те е трябвало да се възложат като една обща поръчка, при което
стойността ѝ е щяла да надхвърли приложимите стойности за провеждане на
процедура по ЗОП от 2004 г. (отм.). Тъй като ищецът не е спазил този ред и така
изобщо не е провел публична процедура за възлагане на обществена поръчка,
ответникът е приел, че следва да наложи финансова корекция над предвидения в
този случай размер от 25%, а именно в размер от 100%, тъй като посочените
нередности могат да имат за резултат нарушаване на общия бюджет на Общностите.
Другите посочени нередности, съгласно писмото от 28.02.2013 г., представляват
неспазване на указания на министъра на финансите относно начисляване на
задълженията към доставчици по договори, непредставяне на изискани счетоводни
документи от ищеца, невключване на направените плащания в дневниците на
покупките по ЗДДС, извършени корекции в първични счетоводни документи (корекция
на IBAN), ***клад за проекта (посочване
на друга община като бенефициент), неизпълнение на дейност от проектното
предложение, а именно получаване на разрешение за строеж, неизпълнение на други
задължения относно архива на проекта, както и на препоръки от извършени проверки
(без да се уточняват какви).
По отношение на първото сочено в
писмото нарушение, а именно разделянето на поръчката за изработването на
работен проект и възлагането ѝ като две отделни поръчки, при което
сключеният договор във връзка с изпълнението на проекта, предмет на процесния
договор, попада под стойностите, за които се изисква провеждането на процедура
за възлагане на обществена поръчка, трябва да се посочи следното. По делото
липсват конкретни доказателства във връзка с другата възложена от ищеца поръчка,
нейният конкретен предмет и параметри. Видно от някои от представените по
делото документи във връзка с изпълнението на проекта, предмет на процесния
договор (напр. фактура от 10.01.2011 г. за възнаграждението за изготвяне на
комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционни предложения), ищецът
действително е извършвал дейности по изпълнение и на друг проект, финансиран по
ОПОС, чийто предмет е изработването на работен проект за изграждане на довеждащ
колектор и пречиствателна станция за отпадни води. Не са представени
доказателства по делото обаче относно стойността на този договор, за да може да
се определи дали сборът от стойностите на двата договора, т.е. за изработването
на двата работни проекта, би надхвърлил стойностите, при които следва да се
проведе обществена поръчка. Такава констатация се съдържа единствено в писмото
от 03.04.2012 г., но доколкото то изхожда от ответника, то не би могло да
представлява доказателство за обстоятелствата, на които се основават евентуални
насрещни права на ответника. Отделно от това, по делото липсват и доказателства
за сходството в предмета на двете поръчки (доколкото липсват изобщо
доказателства във връзка с предмета на поръчката, свързана с проекта за
довеждащ колектор и пречиствателна станция), за да може да се приеме, че двете
поръчки действително имат сходен предмет, който изисква възлагането им като
една обща поръчка.
Другите посочени в писмото от
28.02.2013 г. обстоятелства също не се установяват от доказателствата по
делото. Тези обстоятелства от една страна са свързани с допуснати, според
посоченото в писмото, нередности от страна на ищеца при осчетоводяването на
направените разходи по изпълнението на финансирания проект, както и при
предоставянето на изискани документи във връзка с проекта. По делото не само
липсват доказателства във връзка с тези констатации, но не може и да се направи
извод как те биха могли да се отразят негативно върху правилното разходване на
средствата по ОПОС.
В тази връзка следва да се
посочи, че според чл. 98, параграф 2 от приложимия за процесния период Регламент
№ 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (отм.) при установени
нередности във връзка с разходването на средствата по оперативните програми
държавите-членки действително извършват необходимите финансови корекции, но те
трябва да бъдат съобразени с характера и сериозността на нередностите и
финансовата загуба за фондовете. Общата цел на извършването на финансовите
корекции може да се извлече и от чл. 70, параграф 1, б. „б“ на Регламента, според която разпоредба
нередностите трябва да са свързани с неправомерно изплащане на суми, което е
видно и от съображение 66 на Регламента. Следователно налагането на финансова
корекция е насочено към запазването на средствата по оперативните програми,
т.е. на средствата, предоставени от бюджета на Европейския съюз, тогава, когато
има достатъчно сериозно съмнение, че начинът, по който средствата са разходвани
от бенефициента на съответното финансиране, може да увреди общия бюджет и общия
интерес на Съюза.
Следователно допускането на
пропуски, свързани с осчетоводяването на извършените плащания от ищеца, както и
несвоевременното представяне на отделни документи (за които пропуски при това
няма доказателства по делото), не може да се определи като достатъчно
съществена нередност, която да обоснове финансова корекция и то в размер на
100% от сумата по процесния договор. Следва да се посочи и че по делото са
представени всички документи, обосноваващи и доказващи извършените от ищеца
плащания по изпълнението на проекта, които обстоятелства при това не се
оспорват от ответника. Поради това трябва да се приеме, че са налице
необходимите документи, от които да се направи извод за разходването на
средства за изпълнението на финансирания проект.
По същите причини не могат да
обосноват извършването на финансова корекция и допуснати технически грешки в
одитния доклад на проекта или в отделни счетоводни документи, или нередности относно
архива на проекта, или неизпълнение на направени препоръки (които при това не
са посочени). За всички тези обстоятелства също така не са представени
доказателства по делото. Липсват доказателства и за последната констатирана
нередност, а именно неизпълнението на дейност, попадаща в предмета на проекта –
получаване на разрешение за строеж. В представения по делото договор липсва
посочването на тази дейност, а не е представено и приложението към договора,
което е посочено в разглежданото писмо на ответника.
Така по делото се установява, че
ищецът е предприел необходимите действия по изпълнението на проекта, финансиран
чрез процесния договор, като е извършил разходи на обща стойност 43 830
лв., които подлежат на възстановяване съгласно договора. Липсват конкретни
твърдения от страна на ответника относно основанията за възникване на правото
му по договора за извършване на финансова корекция. Липсват и доказателства, от
които да се направи извод, че са възникнали обстоятелствата, сочени в
кореспонденцията между страните във връзка с налагането на финансова корекция.
Поради това не може да се направи и преценка, че евентуални нередности,
допуснати от ищеца при изпълнението на договора (каквито не се и установяват),
са достатъчно сериозни с оглед на разгледаните по-горе критерии, за да
обосноват налагането на финансова корекция и то в пълен размер. С оглед на това
следва да се приеме, че за ответника не е възникнало право да наложи финансова
корекция и поради това той следва да заплати останалата дължима по договора сума
от 34 810 лв. и няма основание да иска връщането на вече заплатената сума
от 9 020 лв., поради което предявените искове са основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по делото, които възлизат
общо на 4 153,20 лв. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение, които
възлизат на 2 000 лв. (2 400 лв. с включен ДДС). С оглед на
фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и като се съобрази
материалният интерес по предявените искове, а също и извършената от
процесуалния представител на ищеца дейност по делото, следва да се приеме, че
претендираните от ищеца разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение
не надхвърлят размера, който е справедливо да бъде възстановен като разноски по
делото от страна на ответника.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство
на околната среда и водите, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 22 да заплати на
Община Белоградчик, БУЛСТАТ *********, адрес гр. Белоградчик, ул. „Княз
Борис I“ № 6 на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата 34 810 лв. (тридесет и четири хиляди осемстотин и десет лева) –
неизплатена сума по договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна
програма „Околна среда 2007 г. – 2013 г.“ от 12.01.2009 г. за финансиране изпълнението
на проект „Подготовка на проектно предложение за реконструкция на част от вътрешната
водопроводна мрежа на гр. Белоградчик“, заедно със законната лихва върху
тази сума от 27.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск на Община Белоградчик, БУЛСТАТ *********, адрес гр. Белоградчик, ул. „Княз
Борис I“ № 6 срещу Министерство на
околната среда и водите, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Община Белоградчик НЕ дължи на
Министерство на околната среда и водите възстановяване на сумата 9 020
лв. (девет хиляди и двадесет лева) –
заплатена авансово сума по договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна
програма „Околна среда 2007 г. – 2013 г.“ от 12.01.2009 г. за финансиране изпълнението
на проект „Подготовка на проектно предложение за реконструкция на част от
вътрешната водопроводна мрежа на гр. Белоградчик“.
ОСЪЖДА Министерство
на околната среда и водите, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 22 да заплати на
Община Белоградчик, БУЛСТАТ *********, адрес гр. Белоградчик, ул. „Княз
Борис I“ № 6 сумата 4 153,20 лв. (четири хиляди сто петдесет и три
лева и 20 ст.) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: