РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 14
гр. Пловдив, 06.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на пети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 531 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на М.Г.Г.,***,
чрез адвокат Т.Б., със съдебен адрес ***, против Решение № 2153-15-26/25.01.2019г.
на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив потвърждаващо Разпореждане № **********/Протокол
№2140-15-783/05.11.2018г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, с което на Г. е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б,ал.2 от КСО.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
жалбоподателката счита, че неправилно органите на НОИ са зачели положения от
нея осигурителен стаж за периода от 28.03.1993г. до 01.01.1985г.
и за периода от 01.01.1985г. до 06.06.1985г. като трета категория. Твърденията са, че този
стаж следва да бъде зачетен като такъв от втора категория, така както е положен
на длъжности „технолог по растителна защита“ в ТКЗС с.Куртово Конаре и „агроном
по растителна защита“ в „Агрохимия и механизация на селското стопанство“ ЕАД. В
този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, и връщане на преписката на осигурителния орган за ново
произнасяне. Претендират се сторените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ-гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., е на становище, че жалбата
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в
писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите :
5. Изначално производството е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-495/21.02.2017 г., с което Г. е
направила искане да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 696, ал. 2 от КСО.
Към
заявлението за отпускане на пенсия са приложени документи за осигурителен стаж,
положен в България: трудова книжка № 13/14.06.1977 г., трудова книжка № 13, без
дата на издаване и служебна книжка № 297/01.04.2003 г.
С
писмо изх. № 2113-15-495#6/24.03.2017 г. от лицето е изискано да представи обр. УП-3 за времето от 13.06.1977г. до 13.07.1977г. от ЦДГ
№ 3 Стамболийски и първични документи /трудови договори, допълнителни
споразумения и др./, в случай на съхраняване за осигурителния стаж от
28.03.1983 г. до 06.06.1985г.
С
писмо изх. № 2113-15-495#1/06.03.2017 г. от отдел "Обединен осигурителен
архив"/ООА/ при ТП на НОИ - Пловдив е изискано удостоверение, от което да
е видно в приетата първична документация на осигурителя НПК "Г.
Димитров" има ли данни дали осигурителният стаж на Г., положен за времето
от 28.03.1983 г. до 06.06.1985 г. е положен на
длъжност технолог, специалист по растителна защита в обособена бригада, какви
са другите длъжности в същата бригада и дали е била под постоянното въздействие
на вредни препарати за растителна защита.
Съгласно
уведомително писмо на отдел ООА, изх. № 2113-15-495#2/13.03.2017 г. лицето
фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя ТКЗС Куртово Конаре за
периода м.04.1983 г. - м.05.1983 г. в звено Овощарска бригада 263 без длъжност
и за периода м.06.1983 г. - м. 12.1984 г. в звено Овощарска бригада на длъжност
"технолог". Другите длъжности са бригадир, звеновод, тракторист,
механик, технолог. Прието е, че осигурителят не е предал заповеди или други разходооправдателни документи, от които да е възможно да се
извлече повече информация за заеманата длъжност и условията на работа. В
приетите разплащателни документи няма данни за работа под постоянното
въздействие на вредни препарати за растителна защита, не са й изплащани суми за
"вредни".
Прието
е, че съгласно уведомително писмо изх. № 2113-15-495#3/13.03.2017 г. Г.
фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя "Агрохимия и
механизация на селското стопанство" ЕАД в несъстоятелност с. Първенец за
периода м.03.1985 г. - м.05.1985 г. в звено Бригада 419 без длъжност, като
останалите работници в същата бригада нямат отразени длъжности. Прието е също, че
осигурителят не е предал заповеди или други разходооправдателни
документи, от които да е възможно се извлече повече информация за заеманата
длъжност и условията на работа. В приетите разплащателни документи няма данни
за работа под постоянното въздействие на вредни препарати за растителна защита.
При
тези данни и като са се позовали на нормата на т. 66и от отм. ПКТП, органите на ТП на НОИ-Пловдив
са приели, че от данните по наличните приети първични документи от
осигурителите няма данни осигурителният стаж на Г. за времето от 28.03.1983 г.
до 06.06.1985 г. да е положен в оранжерийното
производство под постоянното въздействие на вредни препарати за растителна
защита. Предвид на това положения стаж за посочения период е зачетен като такъв
от трета категория.
Прието
е, че в отговор на писмо до нея с изх. № 2113-15-495#6/24.03.2017 г., Г. не е
предоставила никакви документи, относно претендирания
осигурителен стаж. Приложените с жалбата декларации на трети лица не могат да
послужат за доказване претенцията на лицето, относно категорията на спорния
стаж.
Във
връзка с Регламент / ЕО / № 883 / 2004 г. и Регламент / ЕО / № 987 / 2009 г. е
стартирана процедура с компетентна институция на Португалия за потвърждаване на
периоди на осигуряване на Г.. С изх. № 2113-15-495#5/22.03.2017 г. до
компетентната институция на Португалия са изпратени формуляри Е 202 BG /Проучване на молба
за пенсия за старост/, Р 5000 BG /Осигурителни периоди/ и Е 207 BG /Информация
за осигурителна история на осигуреното лице/.
С
формуляр Е 001 BG изх. № 2113-15-495#23/20.07.2018 г. е изискана допълнителна
информация за заеманата длъжност, както и удостоверяване, в случай че Г. е
полагала труд в Португалия при специфични условия на труд. С формуляр Е 205 РТ
(Удостоверение за осигурителни периоди) от 30.10.2018 г., е потвърден
осигурителен стаж в Португалия от 29.05.2013 г. до 16.09.2016 г. с продължителност
за право и размер на пенсия -04 г. 00 м. 00 дни. Няма данни стажът да е полаган
при специфични условия.
Прието
е, че във връзка с прилагане на разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. и
Регламент /ЕО/ № 987/2009 г., и поради обстоятелството, че само българският
стаж не е достатъчен за право на българска пенсия, българският стаж следва да
се сумира с португалския и се преценят права на пенсия със сумарния стаж на
лицето - български 33 г. 02 м. 14 дни и 04 г. 00 м. 00 дни - потругалски за право, или общ осигурителен стаж на
територията на двете държави - 37 г. 02 м. 14 дни.
В
тази насока е прието, че от събраните в рамките на административното
производство по заявление вх. № 2113-15-495/21.02.2017 г. документи е установен
безспорно осигурителен стаж: от втора категория 12 г. 09 м. 27 дни; от трета
категория 17 г. 02 м. 03 дни, осигурителен стаж, положен в Португалия 04 г. и
общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория, съгласно чл. 104 от КСО -
37 г. 02 м. 14 дни.
При
тези данни на основание чл. 696, ал. 2 от КСО е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г., тъй като е прието, че не е
изпълнено условието за придобит осигурителен стаж от втора категория труд
най-малко 15 години, като Г. има положен осигурителен стаж от втора категория
труд към 21.02.2017 г. - 12 г. 09 м. и 27дни.
Въз
основа на тези данни, Ръководителят на
Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановил спорното
разпореждане, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б,ал.2 от КСО.
6.
Този резултат е обжалван от Г. пред горестоящия
в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-26/25.01.2019г. е
потвърдил оспореното разпореждане.
Към жалбата до горестоящия
административен орган са приложени писмени декларации от Д.И.М. и С.М.С., които са работили заедно с Г. под въздействие
на вредни препарати за растителна защита на ябълкова овощна градина с площ
около 3500 дка.
Обоснован е извод на решаващия орган
за законосъобразност на оспореното разпореждане, съответно за неоснователност
на жалбата на Г..
7. В хода на съдебното
производство са разпитани двама свидетели, както следва:
Свидетелят С.М.С. : Същият заявява, че познава М.Г.Г., тъй като от 1983 година до 1985 година са работили
заедно. Свидетелят бил пръскач в растителна защита в АПК “Стамболийски”.
Длъжността на Г. се изразявала в това да присъства, когато пръскачите пълнили
разтвора в пръскачките, да контролира препаратите, които се слагат вътре в тях
и след това минавала да провери градините, да види как е напръскана площта,
колко е обхваната. Г. проверявала какво са напръскали, дали са разпилели
препарата. Пръскали около 3440 декара овошки. За да напръскат тази площ били
необходими 3-4 дни, зависило от времето.
Ако времето било хубаво и не духало вятър се пръскало за три дни, ако духало
вятър за четири дни. Обикновено пръскали
всяка седмица. Някъде 3,4 дни от седмицата задължително пръскали. Г. била там
преди пръскачите, подготвяла препаратите и после проверявала как са напръскали,
тя правила и самите разтвори за пръскане. Пръсканията продължавали до октомври
месец, докато има реколта, пръскали,
докато се оберат овошките. Г. стояла в стая, където стоял багажът и на
пръскачите. Пръскали и през нощта, когато времето било хубаво. Г. стояла при
пръскачите и през нощта, тя приготвяла препаратите
и стояла около пръскачите.
Свидетелят Д.И.М.: Същият заявява, че познава
М.Г.Г. защото са работили
заедно. М.работил като тракторист. Г. получавала препаратите, с които пръскали,
разпределяла ги на бригадата. Правили са
каквото тя нареди. Пръскали около 3400-3500 декара овошки, по специално
отглеждали ябълки. Г. идвала първа на полето, рано сутрин. Била направила
списъка предварително, оставяла препаратите и следяла за пръскането. На другия
ден обхождала градините с ябълки, проверявала за вредители, ако имало
нередности ни предупреждавала за тях. Едно пръскане траело около една седмица,
следвало следващо пръскане. Зимата праскали
с един препарат - „сандофан“, по принцип
какъвто препарат дадели с това пръскали. Г. определяла с какво да пръскат,
имало магазинер, от който Г. получавала препаратите за растителна защита и ги давала на
пръскачите.Тя знаела и мерела с една мерилка на 1500 литра колко препарат
трябва да се сложи. Правили се големи количества разтвори като басейн. Това се правило
целогодишно. Зимата, ако вали дъжд, не се пръскало, а тогава Г. ходила на
специализация за пръскането. Пръскането било целогодишно и постоянно. Само ако
е лошо времето и вали дъжд, не се пръскало.
8. В хода на
съдебното производство е изслушано заключение по допуснатата съдебно-агрономическа
експертиза, което е оспорено от процесуалния представител на ответника.
Заключението на вещото лице се свежда до следното : Жалбоподателката М.Г.Г. (Л.) на длъжност „Технолог РЗ" от 28.03.1983 г. до
01.01.1985 г. в ТКЗС Куртово Конаре и на длъжност
„Специалист агроном РЗ" в Агрохимически център (АХЦ) от 01.01.1985 г. до 06.06.1985 г. е
била с място на полагане на труда - на полето, в овощна градина.
Препаратите за растителна защита в зависимост от
предназначението си се разделят на:
• инсектициди
- препарати за борба с болести по земеделските култури.
• фунгициди - препарати за борба с неприятели по земеделските
култури.
• хербициди
- препарати за борба с плевели (плевелна растителност) по земеделските култури.
Препаратите за растителна защита (пестициди) са
силно отровни и вредни най-вече през карантинния период от тяхната употреба,
както за хората, така и за животните и пчелите. Карантинният период е от 5 до
30/35 дни.
Лицата, работещи с препарати за растителна защита
(пестициди) - агроном по РЗ, технолог РЗ, работници/механизатори, извършващи
пръскания с РЗ препарати по земеделските култури са целогодишно изложени на
влиянието на отровните и вредни компоненти/вещества на употребяваните пестициди
В
овощните насаждения опазването на растенията и плодовете е целогодишно.
Работа на технолог по растителна защита/специалист
агроном по растителна защита е с работно място на полето, в овощната градина.
Организира и отговаря за дейността по опазване на овощните/ябълкови насаждения
от болести, неприятели и плевели целогодишно.Извършва обследване на
насажденията за установяване има ли наличие на нападения от болести и неприятели.
Изписва и получава от склада препарати за растителна защита като съблюдава
безопасното им транспортиране до мястото на приготвяне на разтворите -
заготовка на смесите - доза, смесимост,
хомогенизиране, покривност на дюзите, скорост на
пръскане, разпределение на площите, инструктаж на механизаторите относно
безопасност при работа и контакт с РЗ - препарати. Следи за покривност
на площите. В края на сезона прави инвентаризация на склада с РЗ-препарати.
9.Представени от ответника и приобщени към доказателствения
материал поделото са и съответните протоколи, с които са предадени и приети за
съхранение документите на посочените в решението на директора на ТП на
НОИ-Пловдив осигурители, съгласно молба на л.182 и сл. от делото. Приобщени
към доказателствения материал по делото от процесуалния представител на
жалбоподателя са и заповеди, трудови договори,писма и длъжностни характеристики
на З.Д.Б.- на длъжност „агроном по
растителна защита“ в Агрохимичен център при АПК Брезово,на л.325 и сл. от
делото.
ІV. За правото:
10. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство развило се на основание чл. 90 от КСО,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Пловдив. В
случая процесните административни актове са не само
валидни, но и законосъобразни. Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите
констатации на органите на ТП на НОИ са истинни, а направените въз основа на
тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират
нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва
закона с издаването на актове от категорията на процесните
такива.
11. Спорът по делото е от правен характер,
като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото
производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като
спора се концентрира във въпроса, налице
ли са предпоставките на чл.69б,ал.2 от КСО за придобиване право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателката, и по-конкретно, като
каква категория труд следва да бъде
зачетен осигурителният й стаж за длъжностите "технолог
растителна защита", за времето от
28.03.1983г. до 01.01.1985г.
в ТКЗС Куртово Конаре и "специалист агроном растителна защита", за
времето от 01.01.1985г. до 06.06.1985г.
в „Агрохимичен център“ към НПК Георги Димитров Пловдив (за които жалбоподателката
претендира втора категория по т. 66и от ПКТП /отм./).
12.
Според становището на
ответния административен орган в тази насока, осигурителният стаж на
жалбоподателката, положен на въпросните длъжности при посочените осигурители,
не следва да се приема, като такъв при условията на втора категория труд,
съгласно т.66и от ПКТП /отм./, а като такъв при условията на трета категория,
съгласно т.66 от ПКТП/отм./ поради липсата на необходимата пълнота от
доказателства, даващи основание за категоризиране на труда при условията на
т.66и от ПКТП/отм./, а именно, че трудът за спорните периоди е положен в
оранжерийно производство под постоянното въздействие на вредни препарати за
растителна защита.
Обратно разбира се е становището на
жалбоподателката, която поддържа, че са налице достатъчно доказателства, които
преценени в тяхната съвкупност дават основание да се приеме, че трудът на
жалбоподателката, положен на посочените длъжности за процесните
периоди, следва да се категоризира като такъв от втора категория, съгласно
т.66и от ПКТП/отм./
В
случая становището на административния орган е правилно, като събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност не дават
основание да се приеме, че трудът на жалбоподателката, положен на посочените
длъжности за спорните периоди, следва да се категоризира като такъв от втора
категория, съгласно т.66и от ПКТП/отм./
13. С оглед разрешаването на текущия административноправен
спор, ще следва в случая на първо място да бъде съобразена разпоредбата на т.66и
от ППКТП, понастоящем отменен но действал през процесните
периоди, когато е положен спорния трудов стаж. Така, съгласно посочената
разпоредба от втора категория
се зачита трудът на лицата непосредствено работещи в оранжерийното
производство: агроном, техник по растителна защита, механик и монтьор по
поддържане на съоръженията.
Съответно,
следва в случая да бъде съобразена и разпоредбата на чл.66 от ПКТП(отм.), съгласно която труд, различен от
описания в раздел І и раздел ІІ от ПКТП(отм.),
е от трета категория.
В
тази насока следва да се посочи още и това, че категоризирането на труда при
пенсиониране се извършва от ТП на НОИ
въз основа на трудова книжка или удостоверения за трудов стаж, при съобразяване
с разпоредбите на ПКТП/отм./ и НКТП. Документите в обсъжданата насока се
издават от съответното предприятие - осигурител, въз основа на първичната
отчетна документация, установяваща конкретния характер и условия при които е
полаган труд в предприятия, цехове, обекти или работни места.
14. Разрешаването на административноправния
спор по същество, налага на следващо
място да се съобрази и следното :
В
спорното съдебно производство, двете страни – адресатът на административния акт
и административния орган са равнопоставени. Те имат
еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към
разкриване с помощта на доказателствените средства, на истината относно
фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената
тежест при това положение между адресата на административния акт – жалбоподател
и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди
никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната
претендира като настъпила. Относно факта обуславящ тази последица, страната
носи доказателствената тежест.
15. Във връзка с тук обсъждания въпрос е
необходимо да се направи още следното уточнение :
Доказателствената тежест не е
равнозначна на задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои
в правото и задължението на съда, да обяви за ненастъпила, тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение
от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е
осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят
последиците, които съответната материалноправна норма
свързва с неговото проявление. В тази насока, на страните в производството бяха
дадени изрични указания от съда още с разпореждането за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
16. Как изложеното до тук, се
съотнася с конкретиката на текущия казус ?
Събраните писмени
доказателства при проверката от контролните органи при ТП на НОИ гр.Пловдив на
осигурителите, в т.ч и информацията,
съдържаща се в представените и проверените от контролните органи разплащателни ведомости
на осигурителя ТКЗС Куртово Конаре за периода м.04.1983 г. - м.05.1983 г. и на
осигурителя "Агрохимия и механизация на селското стопанство" ЕАД в
несъстоятелност с. Първенец за периода м.03.1985 г. - м.05.1985 г. не дава
необходимата пълнота от данни, въз основа на които да е възможно се формира
безсъмнен извод, че трудът, положен от Г. на заеманите длъжности "технолог
растителна защита", за времето от
28.03.1983г. до 01.01.1985г.
в ТКЗС Куртово Конаре и "специалист агроном растителна защита",за
времето от 01.01.1985г. до 06.06.1985г.
в „Агрохимичен център“ към НПК Георги Димитров Пловдив, е положен непосредствено в
оранжерийното производство под непосредственото въздействие на вредни препарати,
каквото е изискването на т. 66и от ПКТП (отм.). Каза се, че съгласно нормата на
т.66и от ППКТП, понастоящем отменен но действал през процесните
периоди, когато е положен спорния трудов стаж, за да се категоризира същия като
такъв от втора категория, следва същият да е положен от лица, непосредствено
работещи именно в оранжерийното производство: агроном, техник по растителна
защита, механик и монтьор по поддържане на съоръженията.
Предвид
гореизложеното и по арг. от разпоредбата на т.66 от
ПКТП, съгласно която от трета категория е трудът на всички останали работници и
служители, невключени в другите раздели на ПКТП /отм./ положеният от жалбоподателката
труд на посочените длъжности за спорните периоди от 28.03.1983г. до 01.01.1985г. в ТКЗС
Куртово Конаре и от 01.01.1985г. до 06.06.1985г. в „Агрохимичен център“ към НПК Георги Димитров
Пловдив, следва да се
зачете като такъв от трета категория.
17.Тези изводи не се променят в никаква степен от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства и доказателствени средства и експертно заключение на вещото лице по приетата съдебно-агрономическа експертиза, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не дават основание да се формира категоричен извод за категоризиране на труда, положен от жалбоподателката на посочените длъжности за спорните периоди от 28.03.1983г. до 01.01.1985г. в ТКЗС Куртово Конаре и от 01.01.1985г. до 06.06.1985г. в „Агрохимичен център“ към НПК Георги Димитров Пловдив при условията на т.66и от втора категория ПКТП/отм./.
Действително
от посочените доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира
като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с останалия
доказателствен материал се установява, че жалбоподателката М.Г.Г. е работела на длъжност „технолог растителна защита"
от 28.03.1983 г. до 01.01.1985 г. в ТКЗС Куртово
Конаре и на длъжност „специалист агроном растителна защита" от 01.01.1985 г. до 06.06.1985 г. в
Агрохимически център (АХЦ) към НПК Георги Димитров Пловдив, но същата е била с
място на полагане на труда - на полето, в овощна/ябълкова градина от около 3440
- 3500 дка на открито. Несъмнено трудовите функции на Г. на посочените
длъжности са били по организиране на дейността по опазване на овощните/ябълкови
насаждения от болести, неприятели и плевели целогодишно. Извършвало се
обследване на насажденията за установяване има ли наличие на нападения от
болести и неприятели. Изписвали се и се получавали от склада препарати за
растителна защита като се съблюдавало безопасното им транспортиране до мястото
на приготвяне на разтворите - заготовка на смесите - доза, смесимост,
хомогенизиране, покривност на дюзите, скорост на
пръскане, разпределение на площите, инструктаж на механизаторите относно
безопасност при работа и контакт с препарати за растителна защита. Следяло се за
покривност на площите. В края на сезона се е правила
инвентаризация на склада с препарати за растителна защита. Като „технолог растителна
защита" в ТКЗС Куртово Конаре и „специалист агроном растителна защита" в Агрохимически център
към НПК Георги Димитров Пловдив жалбоподателката, очевидно е осъществявала посочените
трудови функции при непосредствен и целогодишен досег с вредни препарати за
растителна защита. От посочените
доказателства и доказателствени средства се установява обаче, че трудът на
жалбоподателката макар и положен на длъжности агроном и технолог по растителна защита,
каквито са предвидени в нормата на т.66и от ПКТП/отм./ и при непосредствен и
целогодишен досег с вредни препарати за растителна защита, същият се е полагал
на открито - на овощна градина от около 3440-3500 дка площ, а не в
оранжерийното производство, каквото е изискването на т. 66и от ПКТП (отм.) за
да се категоризира трудът като такъв от втора категория. Разпитаните свидетели С.
и М.относно мястото, характера и
условията на положения труд от жалбоподателката и експертното
заключение, основанно на тях категорично и
непротиворечиво сочат, че работата на жалбоподателката като агроном и технолог
по растителна защита (каквито
длъжности не е спорно, че е заемала през
спорните периоди),
се е осъществявала целогодишно изключително на открито – на полето (а не в оранжерийното производство), като работното място на лицето е
било на полето в овощна градина от около 3440-3500 дка площ.
Казано с
други думи нито показанията на разпитаните свидетели, които са свидетелствали относно мястото,
характера и условията на положения труд от жалбоподателката на
длъжност „технолог растителна защита" от 28.03.1983 г. до 01.01.1985 г. в ТКЗС Куртово Конаре и на длъжност „специалист
агроном растителна защита" от 01.01.1985 г. до 06.06.1985 г. в
Агрохимически център (АХЦ) към НПК Георги Димитров Пловдив, нито експертно заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-агрономическа експертиза, могат да дадат категоричен
отговор на въпросите, свързани с преценката на релевантните за спора факти и
обстоятелства, касаещи категорията на положения труд съгласно т.66и от
ПКТП/отм./.
В тази
насока следва да се посочи, че приобщените към доказателствения материал по
делото от процесуалния представител на жалбоподателя заповеди, трудови
договори,писма и длъжностни характеристики на З.Д.Б.- на длъжност „агроном по растителна защита“ в
Агрохимичен център при АПК Брезово,на л.325 и сл. от делото се отнасят до друго
лице и касаят друга фактическа обстановка, различна от процесната
поради което и не се кредитират от съда при разрешаването на настоящия администратвноправен спор.
18. В обобщение, и с оглед обсъждания в
настоящото решение въпрос за разпределение на доказателствената
тежест, следва да се посочи, че приобщените, както в хода на административното,
така и в хода на съдебното производство доказателства, не позволяват да се формира
безпротиворечив извод, че е установено позитивното
проявление на фактите, обуславящи приложимостта на разпоредбата на т.66и от
ПКТП/отм./, като жалбоподателката, чиято бе доказателствената
тежест за това, не ангажира необходимата пълнота от доказателства в подкрепа на
твърденията си относно приложимостта на хипотезата на посочената норма, като не
установи по безсъмнен начин, че за нея са били налице всички предпоставки за
издаване на акт в исканата насока.
Обратно, в случая административния орган, установи по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основава правомощието си да откаже да зачете спорния стаж като труд от втора категория, като
констатациите му относно липсата на предпоставките по т.66и от ПКТП/отм./
за категоризиране на спорния
труд от втора категория, респ. за наличието
на предпоставките за категоризирането
му като такъв от трета
категория по т.66 от ПКТП/отм./, са
обосновани
и законосъобразни и се подкрепят от доказателствата по приложената административна преписка и не се опровергават от доказателствата, събрани в хода на съдебното
производство.
При това положение, да се
признае спорният трудов стаж, положен от жалбоподателката на длъжност „технолог растителна
защита" от 28.03.1983 г. до 01.01.1985 г. в ТКЗС
Куртово Конаре и на длъжност „специалист агроном растителна защита" от 01.01.1985 г. до 06.06.1985 г. в
Агрохимически център (АХЦ) към НПК Георги Димитров Пловдив, като труд от втора
категория в искания от жалбоподателката смисъл, би означавало съдебния акт да
се основе на предположения, нещо, което е недопустимо, доколкото нито
административният акт, нито съдебният акт могат да почиват на предположения, а
на конкретно установени факти обстоятелства и данни, каквито не са налице в процесния случай.
Ето
защо, в случая следва да се приеме, че положеният от жалбоподателката труд на длъжност
„технолог растителна защита" от 28.03.1983 г. до 01.01.1985
г. в ТКЗС Куртово Конаре и на длъжност „специалист агроном растителна защита" от 01.01.1985 г. до 06.06.1985 г. в
Агрохимически център (АХЦ) към НПК Георги Димитров Пловдив, следва да се зачете
като труд от трета категория по т. 66 от ПКТП /отм./
19. В заключение, анализът на събраните по делото доказателства, налага да се приеме, че в случая изискванията на чл.69б,ал.2 от КСО (в приложимата редакция към датата на подаване на заявлението) не са изпълнени по отношение на жалбоподателката, поради което на същата не следва да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, точно както е приел и осигурителния орган. Цитираната разпоредба предвижда, че право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2017 г. жените придобиват при навършена възраст 53 години и 04 месеца, придобит осигурителен стаж от втора категория труд, най – малко 15 години и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 94, и които не са придобили право на срочна пенсия за ранно пенсиониране от ППФ по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО.
Следователно правото на пенсия по чл.69б,ал.2
от КСО възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: осигурителен
стаж с определена в текста продължителност при условията на втора категория
труд, възраст, и определен сбор от стажа и възрастта.
В
конкретната хипотеза, каза се общо зачетеният стаж на Г. от втора категория
възлиза на 12 г. 09 м. 27 дни; от трета категория възлиза на 17 г. 02 м. 03
дни, осигурителен стаж, положен в Португалия 04 г. и общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория, съгласно чл. 104 от КСО - 37 г. 02 м. 14 дни,
поради което и в случая не са изпълнени изискванията на чл.69б,ал.2 от КСО за
положен 15 години стаж от втора категория.
Казано
с други думи, за жалбоподателката не е изпълнено условието за придобит
осигурителен стаж най - малко 15 години от втора категория труд, съгласно чл. 69б,ал.2 от КСО, поради което и
по този начин не са налице всички кумулативни предпоставки, обосноваващи правото
й на пенсия и правилно с обжалваното Разпореждане № **********/Протокол
№2140-15-783/05.11.2018г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, потвърдено с решението на Ръководителя на ТП на
НОИ гр.Пловдив, й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл.69б,ал.2 от КСО.
20. Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение
жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
V.За разноските :
21. При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата
на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този
кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност.
За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение
от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ
не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на
делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Г.,***, чрез адвокат Т.Б., със съдебен адрес ***, против Решение № 2153-15-26/25.01.2019г.
на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив потвърждаващо Разпореждане № **********/Протокол
№2140-15-783/05.11.2018г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, с което на Г. е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б,ал.2 от КСО.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН ********** ***, да
заплати на Национален осигурителен институт - гр.София, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: