Решение по дело №151/2020 на Районен съд - Видин

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 466

гр.Видин, 29.07.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на  първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като  разгледа  докладваното  от  съдията  Стоянова  гр.дело № 151 по описа за 2020год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 Предявен е иск с правно основание с чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ.

Претенциите на ищеца  произтичат от  възникнало  трудово правоотношение с ответника. Посочва се, че ищецът е работил при ответника повече от 10 години, считано до 01.11.2018г. на длъжност „ пазач невъоръжена охрана“. Със Заповед № 6 от 01.11.2018г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Поддържа, че ответникът не му е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за срок от 6 месеца, поради това, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 3000.00 лева.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба в съда  до окончателното издължаване.

Иска се също ответникът да бъде осъден да му заплати лихва за забава върху неизплатеното обезщетение в размер на 500.00 лева, считано от датата на възникване на вземането до предявяване на иска в съда.

С протоколно определение от 01.07.2020г. по искане на ищеца съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, както следва: искът за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ да се счита предявен за сумата от 3665.88 лева , а искът по чл. 86 от ЗЗД да се счита предявен за сумата от 393.06 лева.

Ответникът в срока за отговор, редовно уведомен не е подал такъв и не е взел становище по исковите претенции. В с.з. чрез законния представител е оспорил исковата претенция като неоснователна.

По делото са събрани писмени  доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава, приложено е адм.д. № 333/2019г. по описа на АдмС - Видин.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното : 

Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е работил  при ответника.

Със Заповед № 6 от 01.11.2018г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ , считано от 01.11.2018г.

От представеното писмо изх. № 19086712/18.10.2019г.  от Д“Инспекция по труда“ – Видин до ищеца, се установява, че същият е имал общо сключени четири трудови договори с ответника за периода от 12.05.2006г. до 01.09.2016г., всеки един от които прекратени, като последният е прекратен на 01.11.2108г.  Общата продължителност на трудовия стаж при работодателя е 10г. 9 м. и 7 дни. Този факт се потвърждава и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза е дало заключение за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ за шест брутни трудови възнаграждения при пенсиониране, което възлиза на сумата 3 665.88 лева, а лихвата за забава върху това обезщетение за периода от 01.01.2019г. до предявяване на исковата молба в съда е 393.06 лева.

В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че на ищеца  е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.10.2018г.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното :

Право на обезщетение по  чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца има работник, който е работил при същия работодател през последните 10 години и чийто трудов договор е прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването му. Това означава, че е  необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки:

1.трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин,

2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение и

3. работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж.

В настоящия случай, е безспорно наличието на първите две предпоставки. Спорът е относно това, работил ли е ищецът последните 10 години от трудовия си стаж при ответника, предвид обстоятелството че е имало прекратяване на трудовото правоотношение, през което време същият е получавал обезщетение за безработица.

За присъждане на спорното обезщетение законодателят не е поставил условие относно това трудовият стаж при работодателят да е непрекъснат. По този въпрос съдебната практика е ясна. В изискуемия се 10 годишен  период се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст Не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат. Необходимо е той да е бил при един и същ работодател.  След като не е налице смяна на работодателя, както е в случая, прекъсването на трудовия стаж не е от значение. Поради това,  за ищеца е налице право на обезщетение по чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ, щом като за него са налице гореизброените предпоставки и последните 10 години трудов стаж са придобити при един и същ работодател, независимо от прекъсването на стажа- Определение № 1280 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, Решение № 6395 от 25.11.2011 г. на СГС по в. гр. д. № 4638/2011 г., Решение № 199 от 18.02.2011 г. на РС - Враца по гр. д. № 3577/2010 г.

Решението по приложеното административно дело е без значение за настоящия спор, тъй като предмет на разглеждане са били други обстоятелства, които са неотносими към настоящото дело.

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за срок от шест месеца по чл. 222, ал.3 КТ в размер на 3665.88 лева.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения акцесорен иск за лихва за забава върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ, дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая, трудовото правоотношение е прекратено на 01.11.2018г. и крайния срок за плащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е до 31.12.2018г.  Същото не е платено в този срок и поради това, работодателят дължи законна лихва за периода от 01.01.2019г. до предявяване на иска в съда – 21.01.2020г., която съгласно заключението на вещото лице възлиза на сумата от 393.06 лева.  

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати държавна такса по сметка на РС- Видин  в размер на 162.36 лева и разноски за вещо лице в размер на 160.00 лева.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОСЪЖДА „ПРОГРЕС -2005” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Брегово, обл. Видин, пл. Централен № 1, представлявано от Захаринка Захариева Чилингирова  да заплати на Н.В.В. с ЕГН ********** *** сумата от 3665.88  лева, представляваща обезщетение с правно основание чл.222, ал.3,  предл. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 21.01.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от както и сумата от 393.06 лева – лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до 21.01.2020г.

ОСЪЖДА „ПРОГРЕС -2005” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Брегово, обл. Видин, пл. Централен № 1, представлявано от Захаринка Захариева Чилингирова  да заплати по сметка на РС- Видин държавна такса  в размер на 162.36 лева и разноски за вещо лице в размер на 160.00 лева.

  Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                  

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :