П Р О Т
О К О Л
Година 2019 Град Свиленград
Свиленградският районен съд наказателен състав
На трети юли две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: КРЕМЕНА
СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Ренета Иванова
Прокурор: Стефка Стоянова
сложи за разглеждане докладваното от Съдия СТАМБОЛИЕВА
НОХ дело № 443 по описа на Съда за 2019 година
На именното повикване в 16.30 часа се явиха:
Производство по реда на глава ХХІХ от
НПК.
Подсъдим
Ф.С., редовно
призован, се явява. За него се явява адв.В.О., упълномощен защитник от Бързото производство (БП), редовно
призована.
Страна
Районна прокуратура - Свиленград, редовно призована, изпраща представител – Прокурор
Стефка Стоянова.
В
залата присъства преводач А.К.К., редовно призована.
Адв.О. – Заявявам,
че подзащитния ми Ф.С. ще се ползва в настоящото производство от
турски език.
Съдът като
взе предвид, че подсъдимият Ф.С. не владее
български език и предвид изричното изявление на защитника му, че желае да се
ползва от турски език в настоящото производство, намира, че на същия следва да
бъде назначен преводач, като поименно определя А.К.К., която
да извърши устен превод от български на турски език и обратно, водим от което и
на основание чл. 142, ал. 1 от НПК
О П Р ЕД Е Л
И :
НАЗНАЧАВА на
подсъдимия Ф.С. преводач А.К.К., която да извърши устен превод от български на турски език
и обратно при възнаграждение в размер на 20 лв., платими от БС на Съда.
Да се
издаде РКО.
Сне се самоличността на преводача.
Преводач А.К.К., родена на *** ***, българка, българска
гражданка, живуща ***, с висше образование, неомъжена,
неосъждана, без родство, спорове и дела с подсъдимия
и с другите участници в производство.
Преводачът А.К.К. – Владея писмено и говоримо турски
език.
Преводачът
предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК, който
предвижда за даване на неверен превод пред Съд наказание „Лишаване от свобода”
до 5 години.
Преводачът А.К.К. – Обещавам да направя верен превод.
На
преводача се разясниха правата и задълженията му.
Преводачът
А.К.К. – Ясни са ми правата и задълженията.
По хода на делото:
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв.О. – Да се даде ход на делото.
Подсъдимият Ф.С. (чрез преводача) - Ход на делото. Заявявам, че се разбирам добре с преводача и желая тя
да ми превежда по делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на подсъдимия чрез
преводача.
Подсъдим
Ф.С., роден на *** ***, Република Турция, турчин, турски гражданин,
живущ ***, Република Турция, женен, със средно
образование, неосъждан.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, се
разясниха на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора,
защитника, съдебния секретар и
преводача.
Прокурорът – Нямам искания за отводи и възражения против
състава на съда, защитника на подсъдимия, секретаря и преводача.
Адв.О. – Нямам искания за
отвод и възражения срещу състава на съда, прокурора, секретаря и преводача.
Подсъдимият
Ф.С. (чрез
преводача) - Не възразявам против състава на съда, прокурора, защитника,
секретаря и преводача.
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, се разясниха на страните правата им, предвидени в НПК, както и правата
на подсъдимия по чл. 55 от НК, и в частност тези по чл. 55, ал. 4, вр.чл. 395а и по чл. 395в от НПК, а именно да получи писмен
превод на съответния език на постановената Присъда, респ. одобрено Споразумение
за решаване на делото или да откаже получаването на писмен превод на посочените
документи.
Подсъдимият Ф.С. (чрез преводача) - Ясни са ми правата.
Съдът докладва внесеното Споразумение.
Прокурорът – Представили сме Споразумение,
което е подписано със защитника на БП на подсъдимия Ф.С., което поддържам и с което
уреждаме всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК. Моля производството по делото
да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.
Адв.О. - Поддържам Споразумението, което е подписано с представител
на Районна прокуратура. Моля производството по делото да бъде прекратено с
одобряване на представеното Споразумение.
Подсъдимият Ф.С. (чрез преводача) – Поддържам
Споразумението, което съм подписал. Моля производството по делото да бъде
прекратено с одобряване на представеното Споразумение.
На основание чл. 382, ал. 4 от НПК, Съдът
запитва подсъдимия Ф.С. разбира ли
обвинението; признава ли се за виновен; разбира ли последиците от
Споразумението; съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал Споразумението.
Подсъдимият Ф.С. (чрез преводача) - Разбирам
обвинението. Признавам се за виновен. Разбирам последиците от Споразумението и съм
съгласен с тях. Известно ми е, че одобреното Споразумение има характера на
влязла в сила Присъда. Подписал съм Споразумението доброволно.
Съдът запитва страните предлагат ли промени
в Споразумението.
Прокурорът – Не
предлагам промени в Споразумението.
Адв.О. – Не предлагам промени в Споразумението.
Подсъдимият Ф.С. (чрез преводача) – Не предлагам
промени в Споразумението.
Съдът,
след като взе предвид категоричното и безусловно съгласие относно съдържанието
на окончателното Споразумение
О П Р
Е Д Е Л И :
ВПИСВА
съдържанието на окончателното Споразумение в съдебния протокол, както следва:
Днес 03.07.2019 година в град Свиленград
между подписаните Стефка Стоянова - Прокурор при Районна прокуратура - град
Свиленград и В.О. - Адвокат от Адвокатска колегия - град Хасково, упълномощен
защитник на турския гражданин Ф.С., роден на *** ***, Република Турция – обвиняем
по БП № 90/2019 година по описа на ТО „МРР Южна морска”, като констатирахме, че
са налице условията, визирани в чл. 381 от НПК, постигнахме помежду си Споразумение
за решаване на делото, включващо съгласието ни по всички въпроси, посочени в
чл. 381, ал. 5 от НПК, относно следното:
1. Обвиняемият Ф.С. (Fikret Salman), роден на *** ***, Република
Турция, турчин, турски гражданин, със
средно образование, женен, пенсионер, работи като финансов консултант във фирма
„Sarten Anbalaj” –
град Истанбул, Република Турция, с постоянен и настоящ адрес ***, Република Турция,
с адрес за призоваване в страната – град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, с персонален номер 44794414490,
притежаващ паспорт № U 15759285, издаден на
16.03.2018 година от Република Турция, се признава за виновен в това, че:
на 24.06.2019 година на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, при влизане от Република
Турция в Република България, не е изпълнил задължението си да декларира пред
митническите органи писмено във Валутна митническа декларация парични средства
- сумата от 110 000 (сто и десет хиляди)
евро, с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ
възлизаща на 215 141.30 лв. (двеста и петнадесет хиляди
сто четиридесет и един лева и тридесет стотинки),
пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на
Европейския съюз (ЕС), като е нарушил разпоредбите на:
Валутен закон:
- чл.
11а, ал. 1 – „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или
повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета
страна подлежи на деклариране пред митническите органи.”;
- чл.
11а, ал. 5 - „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при
отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.” и
- чл.
14г – „Министърът на финансите издава Наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3,
чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3,
чл. 14а, чл. 14б и чл. 14в.”
и обнародван акт на Министерския съвет - Наредба
№ Н-1 от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на страната на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене
на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, обнародван в Държавен
вестник, брой 10 от 03.02.2012 година:
- чл.
2, ал. 1 - „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече
или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната
за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда
на чл. 9”;
- чл.
8, ал. 3 - „В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат
на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор („нищо за
деклариране“) или устно е заявило това при преминаване през митническо
учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана
информация.”;
- чл.
9, ал. 1 - „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи
Декларация за паричните средства по образец, утвърден от Министъра на
финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и чл. 7. Утвърденият от Министъра
на финансите образец на Декларация се публикува на интернет страницата на
Агенция „Митници” и
- чл.
9, ал. 2 - „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като
първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за
митническите органи.”,
и
стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери –
престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
За
извършеното престъпление чл. 251, ал. 1 от НК от обвиняемия Ф.С., със снета
по-горе самоличност, на основание чл. 251, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1 от НК се налага наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 10 (десет)
месеца.
На
основание чл.
66, ал.
1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” се
отлага за срок от 3 (три) години.
Не
се прилага разпоредбата на чл. 251, ал. 2, вр.ал. 1
от НК по отношение на обвиняемия Ф.С. със снета по-горе самоличност, като
противоречаща на правото на ЕС, на основание Определение № 1086412 от 12 юли
2018 година на Съда на ЕС по Дело № С-707/17.
2. От деянието, извършено от обвиняемия Ф.С.,
със снета по-горе самоличност, не са причинени съставомерни
имуществени вреди, които подлежат на възстановяване и обезпечаване.
3. Веществените доказателства – 579 броя банкноти, всяка от които с номинал
100 евро и 1 042 броя банкноти, всяка от които с номинал 50 евро - всички с
обща стойност 110 000 (сто и десет хиляди)
евро, с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ
възлизаща на 215 141.30 лв. (двеста и петнадесет хиляди
сто четиридесет и един лева и тридесет стотинки), находящи се на
съхранение в банков трезор, ползван от ТД „Южна морска” при Агенция „Митници”,
да се върнат на обвиняемия Ф.С. или на
упълномощено от него лице.
4. Направените по делото разноски в размер 120 лв.
за извършен превод на основание чл. 189, ал. 2 от НПК, да останат за сметка на съответния
орган.
С
настоящото Споразумение страните уреждат всички въпроси във връзка с чл. 381,
ал. 5 от НПК.
За така извършеното престъпление чл. 381, ал. 2
от НПК, допуска сключването на Споразумение за решаване на делото.
На обвиняемия Ф.С., роден на *** ***,
Република Турция, чрез
преводача от български на турски език и обратно А.К.К. с ЕГН ********** ***, предупредена за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК за
неверен превод, беше разяснен смисъла на настоящото Споразумение, като му бе
прочетено и преведено и същият декларира, че е съгласен с него и се отказва от
съдебно разглеждане на делото по общия ред.
ДЕКЛАРАЦИЯ
Подписаният Ф.С.
ДЕКЛАРИРАМ, че съм съгласен със
сключеното Споразумение, досежно извършеното от мен престъпление и се отказвам
от съдебно разглеждане на делото по общия ред, чието съдържание ми бе прочетено
и разяснено чрез преводача А.К.К. с
ЕГН ********** ***.
ПРЕВОДАЧ:……………… ОБВИНЯЕМ:..............................
(А.К.К.) (Ф.С.)
СПОРАЗУМЕЛИ
СЕ :
Районна прокуратура -
Свиленград
ПРОКУРОР:…………………... ЗАЩИТНИК:……………………
(Стефка Стоянова)
(адв.В.О.)
ОБВИНЯЕМ:………………..….
(Ф.С.)
Настоящото Споразумение и Декларация
се преведоха от български език на турски език на обвиняемия от преводача А.К.К. с ЕГН ********** ***, предупредена за отговорността по чл. 290 ал. 2 от НК.
ПРЕВОДАЧ:……..……………
(А.К.К.)
Съобразявайки се с текста на
окончателното Споразумение,
Съдът намира, че то не
противоречи на закона и морала и следва да бъде
одобрено.
Поради
гореизложеното и на основание чл. 382,
ал. 7 от НПК, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И: №
ОДОБРЯВА
постигнатото между Прокурор Стефка Стоянова при Районна прокуратура – Свиленград и Адвокат В.О. *** – упълномощен защитник на
подсъдимия Ф.С. от Република Турция СПОРАЗУМЕНИЕ, както следва:
ПРИЗНАВА
подсъдимия Ф.С., роден на *** ***, Република Турция, турчин, турски
гражданин, живущ ***, Република Турция, женен,
със средно образование, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24.06.2019
година на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област
Хасково, при влизане от Република Турция в Република България, не е изпълнил
задължението си да декларира пред митническите органи писмено във Валутна
митническа декларация парични средства -
сумата от 110 000 (сто и десет хиляди) евро, с обща левова равностойност съгласно фиксирания
валутен курс на БНБ възлизаща на 215 141.30 лева (двеста
и петнадесет хиляди сто четиридесет и един лева и тридесет стотинки),
пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на ЕС,
като е нарушил разпоредбите на:
Валутен закон:
- чл. 11а, ал. 1 –
„Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи.”;
- чл. 11а, ал. 5 -
„Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.” и
- чл. 14г – „Министърът на
финансите издава Наредбата по прилагането на чл. 10а,
чл. 11, ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, чл. 14б и
чл. 14в.”
и обнародван акт на Министерския съвет -
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, обнародван в Държавен
вестник, брой 10 от 03.02.2012 година:
- чл.
2, ал. 1 - „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече
или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната
за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда
на чл. 9”;
- чл.
8, ал. 3 - „В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат
на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор („нищо за
деклариране“) или устно е заявило това при преминаване през митническо
учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана
информация.”;
- чл.
9, ал. 1 - „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи
Декларация за паричните средства по образец, утвърден от Министъра на
финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и чл. 7. Утвърденият от Министъра
на финансите образец на Декларация се публикува на интернет страницата на
Агенция „Митници” и
- чл.
9, ал. 2 - „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като
първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за
митническите органи.”,
и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери – престъпление
по чл. 251, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 251, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1 от НК ГО
ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на настоящото
Определение.
НЕ
ПРИЛАГА по отношение на подсъдимия Ф.С. разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, като противоречаща
на правото на ЕС на основание Определение № 1086412 от 12 юли 2018 година на
Съда на ЕС по Дело № С-707/17 (, постановено по преюдициално
запитване от Съдия при Свиленградския районен съд по повод дело за
недекларирана валута в особено големи размери) и Определение от 30 януари 2019 година на
Съда на ЕС по Съединени дела № С-335/18 и С-336/18 (, постановено по преюдициални запитвания от Софийски градски съд,
Апелативен съд София – Република България - Наказателни производства срещу
AK (C-335/18), EP (C-336/18) по повод дела за недекларирана валута в особено
големи размери).
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК,
ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева) за извършен превод да останат за сметка на органа на БП;
а в размер на 20 лв. (двадесет лева) по съдебното производство - за сметка на
Съда.
ПОСТАНОВЯВА, веществените доказателства по делото: 579 броя банкноти, всяка от които с номинал 100 евро и 1 042 броя банкноти, всяка от които с номинал 50 евро - всички с обща стойност 110 000 (сто и десет хиляди) евро, находящи се на съхранение в банков трезор, ползван от ТД „Южна морска” при Агенция „Митници”, (, които парични средства не са с незаконен произход и не са предназначени за незаконни цели), на основание чл. 111, ал. 1 НПК, вр.Определение на Съда на ЕС от 12 юли 2018 година по Дело С-707/17 и Определение от 30 януари 2019 година на Съда на ЕС по Съединени дела № С-335/18 и С-336/18, вр.Регламент № 1889/2005
година на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година, ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Ф.С. или на упълномощено от него лице. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 443/2019 година по описа на Районен съд – Свиленград, водено срещу Ф.С. от Република Турция за престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или
протест.
Съдът счита, че доколкото наказателното
производство е прекратено с влязъл в сила съдебен акт и подсъдимият е осъден условно, то следва мярката за неотклонение,
взета спрямо него на БП да бъде отменена, поради което и на основание чл. 309, ал. 4 от НПК,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
Адв.О. – Моля да бъде върната внесената „Гаранция” в размер 3
000 лв.
Подсъдимият Ф.С. (чрез преводача) – Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
Прокурорът –
Предоставям на Съда.
След запознаване с делото, Съдът приема за установено следното:
НОХД № 443/2019
година по описа на Районен съд - Свиленград, водено против подсъдимия Ф.С. за
престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК е решено с Определение от 03.07.2019
година. Със същото Ф.С. е признат за
виновен и осъден за посоченото престъпление, като му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” с прилагане на чл. 66 от НК.
Спрямо
подсъдимия Ф.С. в хода на БП
с № 90/2019 година на ТО „МРР Южна морска” е била взета мярка за неотклонение
„Гаранция” в размер 3 000 лв. Гаранцията е внесена с Вносна бележка на „Банка
ДСК” ЕАД, видно от представения екземпляр от горепосочената Вносна бележка, в която
е отразено, че сумата от 3 000 лв. е внесена в полза на Ф.С., като изрично е посочено и
основанието за това - представлява „Гаранция” по БП с № 90/2019 година на ТО „МРР
Южна морска” и вносителят е Ф.С.. Посочената мярка за неотклонение, след одобряване на Споразумението, е
отменена с влязло в сила протоколно Определение от 03.07.2019 година по реда на
чл. 309 от НПК предвид факта, че наказателното производство е прекратено с
влязъл в сила акт.
При така
изложените фактически данни, налице е едно от основанията, предвидени в ал. 8
на чл. 61 от НПК за освобождаване на внесената „Гаранция”, предвид факта, че Ф.С. е осъден на наказание „Лишаване от
свобода”, което няма да изтърпи ефективно. Следователно понастоящем е отпаднало
основанието за внасянето на сумата по гаранцията, поради което внесената
„Гаранция” подлежи на връщане и следва да се освободи.
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
Препис от Протокола да се изпрати
на Териториална дирекция Южна морска, за сведение и изпълнение.
Адв.О. – Моля да ми бъде издаден заверен препис от съдебния
протокол.
Съдът намира искането за основателно,
поради което
ДА СЕ издаде заверен препис от съдебния
протокол на адвокат В.О..
Заседанието завърши в 16.45 часа.