Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 08.06.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Красимира Г., като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №1057 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Ж.П.
Ч. срещу "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З."
АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 70000,00лв., обезщетение за
неимуществени вреди, възникнали по повод, настъпило на 20,06,2019год.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 09,10,2019год. до
окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи,
че на 20,06,2019год., около 00:10ч., в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“,
пред бл.6, лек автомобил, с марка „БМВ 320“, рег. № ******, управляван от М.М. е осъществил удар с пешеходец - Ж.П.Ч.. По повод
произшествието било образувано ЗМ № 11217/2019год. по описа на СДВР, пр.пр. 22386/2019год. по описа на СРП, което е прекратено по
желание на ищеца. Вследствие на произшествието за ищеца настъпили неимуществени
вреди, под формата на болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи,
че произшествието е реализирано по вина на водача на лек автомобил БМВ, застрахован при ответника
по договор за застраховка гражданската отговорност. Към ответното дружество е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която
последвал отказ.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-ЗАД Д.Б.: Ж.и З. АД в указания законоустановен
срок за отговор излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа
да не е възникнал фактическият състав на отговорността за непозволеното
увреждане на застрахования водач М.М., като той не е
нарушил правилата за движение по пътищата и не причинил процесното произшествие
така, както е изложено в исковата молба. Навеждат се доводи представеният по делото констативен
протокол да не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
изложените в него обстоятелства. Оспорва размера на претендираното обезщетение
като прекомерен. Оспорва по вид и характер твърдените от ищеца телесни
увреждания, както и тяхната продължителност. Оспорва описаното в исковата молба
лечение на ищеца. Оспорва търпените от ищеца болки и страдания. Поддържа
твърдените от ищеца увреждания да не са настъпили в причинна връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие. Релевира възражение за съпричиняване
като твърди, че ищецът е бил в състояние на алкохолно опиянение и сам се е
поставил в ситуация на опасност като е създал предпоставки за настъпването на
ПТП, както и сочи да е предприел
пресичане на необезопасено място, без да съобрази скоростта на приближаващ
автомобил. Оспорва дължимостта на лихва за забава поради неоснователност на
претенцията за обезщетение, както и
началната дата на дължимост
на същата.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП на 20,06,2019год., около 00,10часа, в гр.София, на бул.Ботевградско
шосе, срещу бл.6, между лек автомобил, с марка БМВ, модел 320Д, с рег. № ******, управляван от М.Л.М. и пешеходец,
на когото са причинени неимуществени вреди.
С определение постановено на 23,09,2020год.
е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на процесния лек
автомобил към датата на застрахователното
събитие.
От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено
от страните и прието от съдът, което като обективно изготвено следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт
се установява механизма на
пътнотранспортното произшествие, настъпило в гр. София на бул. „Ботевградско шосе”, около 00,10часа. Лек
автомобил БМВ 320Д с рег.№******, управляван от
М.Л.М., се е движил с посока към изхода на града в средната пътна лента,
със скорост на движение около 50км.ч.,
като в района на бл.6 от дясната му страна пешеходец е предприел пресичане на
пътното платно в посока от дясно наляво за посоката на движение на автомобила. Водачът
е възприел със закъснение пресичащия пешеходец и само инстинктивно е задействал волана наляво, без да
настъпи последващо движение на
автомобила в лява пътна лента като е настъпил сблъсък между автомобила и пешеходеца. Ударът е страничен кос с
приплъзване, осъществен с предна дясна част на автомобила в зоната на преден
десен калник по челната част на тялото
на пешеходеца с удари в предна дясна врата и дясно странично
огледало. По автомобила са настъпили
описаните увреждания, а пешеходецът е
отблъснат напред и надясно, след което се е установил върху терена.
Произшествието е настъпило в тъмната част от
денонощието с добра метеорологична видимост.
Изложено е становище причина за произшествието да
са субективните действия на водача на лек
автомобил БМВ със системите за управление на
автомобила, който е реагирал със закъснение в измененията на пътната
обстановка , с оглед предприемане на адекватни технически действия с органите за управление на
автомобила. Горните изводи са обосновани със становището ударът да е предотвартим за водача на автомобила при определената скорост на движение от
50км.ч., отстояние до удара и опасната зона за спиране от 37м., както и с оглед
скоростта на движение на пешеходеца, чрез аварийно спиране. Обоснован е извод и
за предотвратимост на произшествието при
заобикаляне на пешеходеца от ляво при
условие, че лявата пътна лента на платното за движение е била свободна. На мястото на произшествието няма пешеходна пътека.
От
изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получила следните
травматични увреждания.
-мозъчно сътресение, без неврологична
симптоматика;
-фрактура на фронталната кост на черепа
и лявата орбита, фрактура на носните кости с разместване и хемосинус/кръв в околоносните
синуси/;
-фрактура
на фибуларния малеол
/външния глезен/ със сублуксация на глезената става;
Непосредствено
след произшествието пострадалия е хоспитализиран по спешност в УМБАЛ „Царица
Йоанна - ИСУЛ“, където след диагностично уточнение е извършена имобилизация на фрактурата
на глезена. Видно от медицинската документация за преглед на пациент от
Спешно отделение УМБАЛ ИСУЛ се
установява обективно състояние- малка разкъсно-контузна
рана на гърба на носа и леко охлузване челно, фрактура на лява подбедрица. Извършена е имобилизация
на лява подбедрица. При преглед на пациента от специалист уши-нос-гърло се констатира
засъхнала кръв двустранно, без активно кървене,
в мезофаринска, като се палпира изкривяване на носната пирамида, като от образната диагностика се констатира септална
девиация и
деформация на носната пирамида. По данни
на самия пострадал след прегледа по спешност
в МБАЛ Исул, е хоспитализиран в болница Софиямед,
където е проведено допълнително диагностично уточнение и са установени горните
травматични увреждания. Ето защо с оглед това, че хоспитализацията в „Софиямед“ е
извършена непосредствено след прегледа по спешност в ИСУЛ, където са проведени допълнителни изследвания, съдът
приема описаните от вещо лице/съобразно епикризата на
лечебното заведение увреждания да се в причинно-следствена връзка с произшествието/. Неоснователни са възраженията на ответната страна да е неустановена
самоличността на пострадалото лице при
произшествието, поради което ищецът не е
активно материално правно легитимиран. Действително в лист за преглед на пациент
в ИСУЛ по спешност, пациентът е посочен като „неизвестен“, като самоличността
му не е установена при постъпване в болничното заведение. В същото време видно
от докладна записка на органите на
МВР от 20,06,2019год., както и разпит на пострадало лице от 20,06,2019год. в 3,30часа, се установява именно ищецът да е пострадал от процесното
произшествие.
Констатираните увреждания са в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Изложено е
становище по отношение на описаните в епикризата
увреждания да не е описано какво лечение е предприето, а фрактурата на глезена се сочи да обосновава планова операция
като описаните фрактури на носните кости и глезена предполагат оперативно
лечение по спешност.
Възстановителният период за
фрактурата на глезена е около 4 месеца при правилно лечение, а увреждането състояние
съставлява трайно затруднение в
движението на глезената става за
срок по-голям от 30 дни. Фрактурата на носните кости с разместване и деформация на
носната преграда съставлява постоянно
разстройство на З.то, неопасно за
живота с възстановителен период от 1
месец. Охлузванията по лицето предполагат възстановяване в период от 10-15 дни.
Към датата на изготвяне на заключението вещото лице констатира по главата на ищеца да не личат белези по видимата
лицева част и носа, който е с
лека деформация на ляво от
срединната линия. При глезена става се констатира функционален дефицит от 10градуса за екстензията и
20градуса за флексията. Фрактурата на
глезена е зараснала с деформация и сублуксация
на цялата става. Походката е леко
накуцваща, придвижването е с 1 патерица и
с придружител поради нарушеното зрение. Констатирана е остеопороза поради нелекуваната фрактура /становище в с.з. от 14,12,2020год./.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице
офталмолог, се установява ищецът да е имал проблеми със зрението и към
момента на произшествието, предвид диагностицирано няколко месеца след това заболяване
глаукома, но към момента на ПТП не е
имало медицинска документация сочеща на това. Зрителното възприятие, включително
към пътната обстановка към момента на
произшествие е било намалено.
От показанията
на разпитания водач М.М. се установи, че същият е
възприел пешеходеца от дясната страна автомобила в момент, след като се
е престроил от дясна в средна лента на
платното за движение като се е опитал да
заобиколи пешеходеца от ляво, но е последвал удар.
Няма данни дали към момента на инцидента е имало движещи се автомобили от
ляво на процесния, които да са осуетили възможността за заобикаляне, няма данни и дали от дясната страна на автомобила е имало МПС ограничаващи видимостта към
пострадалия.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.Даниела Стефанова, ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които
не се установяват релевантни факти. Свидетелката сочи на претърпени след
инцидента оперативни интервенции –сърдечна и на стомаха, които съдът намира да
не са във връзка с инцидента. Сочи на проблеми със зрението, които настоящият
състав намира да не са обосновани от процесното произшествие.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото
доказателства, настоящия
състав намира, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на
водача на лек автомобил БМВ, управляван от М.М.,
който нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДВП/ред.към датата на събитието/, съгласно който водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
В конкретната хипотеза се установи
произшествието да е било
предотвратимо за водача на лекия автомобил, който при преустройство в средна от дясна пътна
лента на платното за движение, е възприел със закъснение възникналата опасност
на платното за движение, а именно пресичащ пътното платно пешеходец. От
показанията на водача на автомобила се установява, че е предприел заобикаляне
на пешеходеца с оглед избягване на удара, но е последвал удар. Не са налице данни препятстващи
видимостта от дясно на водача, възпрепятстващи възприемане на пешеходеца, както
и от ляво на автомобила осуетяващи възможността за евентуално заобикаляне на
пешеходеца като при навременна реакция
на водача с органите за управление ударът би бил предотвратим. В този смисъл е
налице и нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДВП, а именно не осигуряване на непрекъснат
контрол над автомобила.
Възражението за съпричиняване съдът
намира за основателно. Установи се предприето от пешеходеца пресичане на
пътното платно на място необозначено за пресичане и без съобразяване със скоростта
на движение на автомобила-нарушение на
чл.113, ал. 1, т.1 от ЗДВП и чл.114, т.2 от ЗДВП, съгласно които при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки като преди да навлязат
на платното за движение, се
съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства; Основателно е и релевираното възражение за
съпричиняване поради предприето
пресичане на пътното платно, при което пострадалият е бил алкохолно повлиян. В този смисъл съдът
кредитира показанията дадени от самия
ищец пред вещо лице по СМЕ от
27,04,2021год. като при прегледа пострадалият сочи преди произшествието да е употребил
концентриран алкохол /около 200мл./, което кореспондира и с показанията на
водача- пострадалият да е бил видимо в
нетрезво състояние, сведения от органите на МВР възприели пострадалия
непосредствено след ПТП и на медицинските лица, извършили преглед след
инцидента. Заявеното от ищеца следва да се
кредитира като признание на неизгоден за страната факт, който наред с
всички останали доказателства ценени по реда на чл.175 от ГПК не може да бъде
игнорирано.
С оглед обстоятелството, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното
платно на място, необозначено за пресичане, в тъмната част от денонощието, под
влияние на алкохол и при наличие на проблем със зрителното възприятие на
заобикалящата го среда, включително пътна обстановка, съдът намира неговият
принос да е съществен за настъпване на
произшествието, при което всеки от участниците в ПТП има равен принос от
50% за противоправното деяние.
Установи се и наличието на договорно правоотношение
по застраховка Гражданска отговорност на делинквента М.М. с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от
КЗ е основателен и застрахователят
е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи са реализирането
на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на
размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на З.то, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 40000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания, а именно: мозъчно сътресение, без неврологична симптоматика,
фрактура на фронталната кост на
черепа и лявата орбита, фрактура
на носните кости с разместване, фрактура на фибуларния
малеол /външния глезен/ със сублуксация
на глезената става довели до трайно
затруднение на движението на глезената става за срок около 3-4месеца; Съобрази
се обстоятелството, че към датата на прегледа
за изготвяне на заключението –10,10,2020год.
възстановителният период при ищеца не е приключил. Относно фрактурата на глезена се констатират дефицити, водещи до
накуцваща походка с помощно средство/ 1год.и 3 месеца след ПТП/, без прогноза
за възстановяване, настъпилото усложнение остеопороза,
както и наличната деформация на носа
наляво от срединната линия.
Съобрази се фактът, че с оглед естеството на травмите на долен крайник неминуемо се е наложило
обездвижване и залежаване на лицето, съобрази се възрастта на пострадалия, както и необходимостта от ползването
на помощни средства, включително и последиците в психоемоционален
план-всяко участие в пътнотранспортно произшествие предполага негативно
изживяване
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в
страната и лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира,
че горният размер на обезщетението отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Предвид основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД и приет процент на съпричиняване дължимото обезщетение е в
размер на 20000,00лв.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ се следва от изтичане на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ-три месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя. Видно
от депозираната претенцията пред застрахователя на 10,07,2019год. законна лихва за забава е дължима от 11,10,2019год.
до изплащане на вземането./
неоснователни са възраженията на
ответната страна с молба от 10,07,2019год. да е сезиран от лице без
представителна власт, доколкото посочения факт касае възможността за
доброволно изпълнение, но не променя
обстоятелството застрахователят да е узнал за застрахователното събитие именно
на тази дата./
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер от 800,00лв. -д.т.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора на ищеца се
дължат разноски, съобразно уважената част от
иска в размер на 84,00лв. от общо 300,00лв.-в.л./ приложена служебна
справка за внесени суми/.
На ответника на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 497,00лв.,
от общо 700,00лв., от които 550,00лв.-в.л., 10,00лв.-СУ, 40,00лв.-свидетел и
100,00лв.-юрк. Възнаграждение.
На адв.М.Д. на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. се следва
адв.хонорар, съобразно уважената част от исковата
претенция в размер на 736,40лв. от общо 2630,00лв., определен по реда на чл.7,
ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес: *** да заплати на Ж.П. Ч., с
ЕГН **********, със съд. адрес: ***. ******, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 20000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 20,06,2019год.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 11,10,2019год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 20 000,00лв. до пълния
предявен размер от 70 000,00лв., както и за законна лихва от 09,10,2019год. до
10,10,2019год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес: *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 800,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес: *** да заплати на Ж.П. Ч., с
ЕГН **********, със съд. адрес: ***. ******, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в
размер на 84,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес: *** да заплати на адв. Миряна Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 736,40лв.-адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ж.П. Ч., с
ЕГН **********, със съд. адрес: ***. ******, да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес: *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК, сума в размер на 497,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: