Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 758

                                 

гр.Русе, 11.05.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 12-ти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Галя Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8588 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД-гр.София твърди, че  на 08.09.2015г. е сключил договор за потребителски кредит №********** с ответника Р.Й.А., по силата на който предоставил на ответника кредит в размер на 1 000,00 лв., при лихва и други условия, подробно уговорени с контракта, общите условия към него и погасителен план и че кредитора  изпълнил задълженията си по този договор. Предоставеният от банката кредит бил надлежно усвоен от кредитополучателя. Съгласно договора, за месечна падежна дата било прието 12-то число на месеца, а месечната погасителна вноска – в размер на 76.36 лева. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 36 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В договора било посочено, че за предоставения кредит заемополучателя ще дължи годишна лихва в размер 41,17 %. В т.А от договора, страните постигнали съгласие, че неразделна част от Договор за потребителски кредит са “Общи условия за физически лица” , които били предадени при подписването на договора. Съгласно т. 12.3 от ОУ, при допусната забава в плащанията на една месечна вноска, повече от 30 календарни дни, целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента уведомление,  покана предизвестие или други. На 25.10.2016г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и е била обявена неговата предсрочна изискуемост.

Поради неизпълнение на договорното задължение, въз основа на подадено на 17.10.2017 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№42033 от 17.10.2017г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.дело № ***г. по описа на РРС. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 4373/18.10.2017 г. срещу ответника в настоящото производство, за сумата от 2169,47 лв. – главница по Договор за кредит от 08.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 43,39 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Видно от материалите по същото дело, в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение. 

С оглед дадените им указания от заповедния съд, след подадено от ответника възражение, моли съда да признае по отношение на ответника Р.Й.А., съществуването на вземането на „Профи Кредит България“ ЕООД на сумата от 2169,47 лв. – главница по Договор за кредит от 08.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 43,39 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени по ч.гр.дело № ***г. по описа на РРС. Претендира и направените разноски по настоящото дело.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът Р.Й.А. в с.з., проведено на 12.04.2018г. се явява лично и признава изцяло предявения иск.

По делото е приложено ч.гр.д.№ ***г. по описа на РРС.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно е от цит. гр. дело, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумите 2169,47 лв. – главница по Договор за кредит от 08.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 43,39 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

Ответникът признава иска по чл.422 ГПК за заплащане на сумата 2169,47 лв. – главница по Договор за кредит от 08.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и заявява, че ще ги заплати на ищцовото дружество, също и разноските по ч. гр. дело №***г. на РРС. Разгледан по същество, искът се явява основателен, тъй като ответникът е признал претенцията изцяло. Съгласно чл.237, ал.4 ГПК признанието не може да бъде оттеглено. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави.

Предвид изложеното, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 2169.47 лв, заедно със законната лихва от подаване на заявлението - 18.09.2017г. до окончателното изплащане, по ч. гр. дело №***г. на РРС

Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в заповедното производство, съдът приема, че са в размер на 143.39 лв., колкото и следва да се присъдят на ищеца.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 343.39 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.

По изожените съображения съдът

 

 

 

            Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.България, №49, бл.53Е, вх.В, по отношение на Р.Й.А., ЕГН:**********,***, в размер на 2169,47 лв. – главница по Договор за кредит от 08.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №4373 от 18.10.2017г. по ч.гр.д.№***г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Р.Й.А., ЕГН:**********,*** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.България, №49, бл.53Е, вх.В, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в заповедното производство по ч.гр.д. № ***г. на РРС разноски в общ размер на 143.39 лв.

ОСЪЖДА Р.Й.А., ЕГН:**********,*** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.България, №49, бл.53Е, вх.В сумата 343.39 лева – разноски в настоящото производство. 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: