Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр.
Велико Търново, 10.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф.и участието на прокурора
от ВТОП Невена Орманджиева, разгледа докладваното от председателя
касационно НАХД № 10104/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН)
Същото е образувано
по касационна жалба на МРР "Дунавска" при Агенция „Митници“ чрез
пълномощника ***Я., против Решение № 73/02.04.2021 г., постановено по НАХД №
701/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 1669/2020/16.09.2020 г.
на началник отдел "МРР Дунавска" при Главна дирекция "МРР"
на Агенция Митници, с което на „ЕЛИТ - 94" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов" №
5, на основание чл. 126, ал. 1, предл. 1, т. 2 от ЗАДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в
размер на 2 000 лв., на основание
чл. 124, ал. 1 от с.з. е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението - акцизни
стоки - тежко масло газьол, несъдържащ биодизел
(дизелово гориво за извънпътна техника) с общо
количество 720 литра и на основание чл.
124а, ал. 1 от ЗАДС дружеството е
лишено от правото да упражнява дейност с акцизни стоки в обект склад ГСМ, находящ се в град Горна
Оряховица, ул. „Иван Момчилов" № 5, за срок от един месец, считано от запечатването на обекта.
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването
му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Твърди се, че доколкото за събиране и анализ на всички доказателства
в производството е било необходимо да бъдат извършени контролни действия и на
следващи дати, АНО правилно е посочил, че от извършените проверки на 03.02.2020
г., 04.02.2020 г., 24.02.2020 г. 28.02.2020 г. и 04.03.2020 г. е установено
административното нарушение. В контекста на изложеното, настоява, че за
безспорното установяване на нарушението е бил необходим продължителен период от
време, включващ няколко проверки, от които се доказа нарушението, извършено още
при първата физическа проверка, а именно на дата 03.02.2020г. Счита че,
подробното описание в АУАН и НП не е довело до нарушаване правото на защита на
лицето, доколкото от обстоятелствената част на НП става ясно, че нарушението се
доказва с проверките от няколко дати, както и, че самото нарушение е било факт
на дата 03.02.2020г. На последно място, отбелязва, че в хода на контролните действия са взети
при спазване на императивните правила проби от енергийните продукти. Всички
действия са документирани, като са съставени протоколи за извършената проверка.
От съда
се иска отмяна на решението на РС – Горна Оряховица и постановяване на друго по
същество на спора, с което НП да бъде потвърдено.
Ответник жалба – „ЕЛИТ - 94" ЕООД, не изпраща
представител. Представена е писмена защита, с която по същество оспорва
касационната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана.
Представителят на
Окръжна прокуратура – В. Търново, заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира решението за правилно и предлага да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е
попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е
формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на
събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните
за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни
изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанията са съставени протоколи.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, следната фактическа обстановка: На 03.02.2020 r., 04.02.2020 г., 24.02.2020 г., 28.02.2020 г. и 04.03.2020 г. служители на
Агенция „Митници" извършили проверка в склад за горива и смазочни
материали (ГСМ), находящ се в град Горна Оряховица, улица „Иван Момчилов"
№ 5, стопанисван от дружеството жалбоподател „Елит - 94" ЕООД. Въз основа
на проверените документи и след измервания на фактическата наличност
митническите служители приели, че в проверявания склад за ГСМ дружеството
съхранява 720 литра дизелово гориво за извънпътна
техника без документи за платен акциз.
При тези данни по
реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е
съставен АУАН № 923/30.04.2020 г., който е предявен на нарушителя на
13.05.2020 г. Въз
основа на този АУАН, началникът на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Дунавска" при Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване" на Агенция „Митници" е издал обжалваното
пред районния съд НП № 1669/2020/16.09.2020 г., с което на основание
чл. 126, ал. 1, предл. 1, т. 2 от ЗАДС наложил на
„Елит - 94" ЕООД административно наказание имуществена санкция в размер на
2000 лв., на основание чл. 124, ал. 1 от с.з. постановил отнемане в полза на
държавата на предмета на нарушението - акцизни стоки - тежко масло газьол,
несъдържащ биодизел (дизелово гориво за извънпътна техника) с общо количество 720 литра и на
основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС лишил дружеството от правото да упражнява
дейност с акцизни стоки в обект склад ГСМ, находящ се в град Горна Оряховица,
ул. „Иван Момчилов" № 5, за срок от един месец, считано от запечатването
на обекта. В
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
подадена въззивна жалба пред Горнооряховския районен
съд.
Тази фактическа
обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и изслушаните свидетелски показания.
При така
установената фактическа обстановка ГОРС е направил извод за незаконосъобразност
на обжалваното пред него НП. Въззивният съдът е
приел, че нарушението е описано с взаимно изключващи се фактически констатации,
които са несъвместими с дадената правна квалификация, както и че при издаване на обжалваното постановление наказващият орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалното правило за посочване на датата на
нарушението.
Отбелязано е, че в заключителната част на постановлението е посочено, че нарушението е
установено при проверки, извършени на 03.02.2020 г., 04.02.2020 г., 24.02.2020
г., 28.02.2020 г. и 04.03.2020 г., без да е конкретизирана дата на извършване
на нарушението. В обстоятелствената част на постановлението било посочено, че
количеството от 720 литра акцизен продукт без документ за платен акциз е
налично в проверявания обект към 03.02.2020 г. Освен това, въззивния съд е
приел, че за да се установи фактическа липса от 1626,683 литра от същия продукт
спрямо наличността по акцизен данъчен документ били посочени две различни дати
- 27.01.2020 г. като дата на издаване на акцизния данъчен документ и 04.03.2020
г. като дата на проверката, при която липсата е установена.
Предвид посочените процесуални нарушения, въззивният съд е приел, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не
е изпълнено надлежно изискването на процесуалния закон за посочване на датата
на нарушението.
Настоящият съдебен
състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка.
Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато
нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод на въззивния съд е
правилен и се споделя от касационната инстанция. За пълнота следва да се уточни
следното:
Обоснован с
доказателствата по делото е изводът на решаващият съд за несъответствие на
данните, касателно относими към количеството гориво
за ИПТ без акцизен данъчен документи и това с наличието на такъв. Действително,
при съпоставка на данните в двете таблици на стр. 6 от НП се установява, че наличните по нивомер
към 03.02.2020 г. са 12 867 литра от процесния продукт са със 720 литра повече
от наличността по документи – 12 147 литра /таблицата в горната част на листа/.
Същевременно на ред 1 и 2 от стр. 2 на постановлението е отбелязано, че при
проверката на 03.02.2020 г. в склада за ГСМ е установена наличност от 12 789
литра дизелово гориво за извънпътна техника, т.е.
повече от посочената в таблицата на страница 6 наличност по документи, но по-малко
от посочената в същата таблица наличност по нивомер.
От друга страна, видно от втората таблица на стр.6 от НП дружеството е
разполагало с акцизен данъчен документ за 8 400 литра дизелово гориво за извънпътна техника под режим „гориво в престой" (т.е.
извън съоръжение с одобрена нивомерна система), а при
проверката в наземните хоризонтални резервоари в склада била установена
наличност от 6773,317 литра от същия продукт. В колона „Разлика" на
втората таблица, наказващият орган е посочил липса от 1 626,683 литра дизелово
гориво за извънпътна техника, тоест за това
количество има акцизен данъчен документ. В заключение, сравнявайки текстовата и
цифровата част на НП, в това число и направените от АНО изводи, се установява,
че дружеството държи в проверявания склад за ГСМ 720 литра дизелово гориво за извънпътна техника, за които няма документ по чл. 126 от ЗАДС, като в същото време разполага с акцизен данъчен документ за 1 626,683 л., което количество не
е открито при проверката на фактическата наличност в склада за ГСМ. С други думи, според описанието на
нарушението в обстоятелствената част на постановлението следва, че дружеството
е разполагало с документи по чл. 126 от ЗАДС за по-голямо количество от
процесния акцизен продукт отколкото фактически наличното количество в
проверявания склад, което се опровергава в обстоятелствената част на
обвинението, според която за част от държаното в склада дизелово гориво за извънпътна техника дружеството не е имало такива документи.
Налице е и друго
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, доколкото същото не
отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Посочването на датата на извършване на административното нарушение е
императивно изискване на закона, което означава, че тя не следва да се извлича
чрез тълкуване от съдържанието на наказателното постановление. В конкретната
хипотеза, не е посочена ясно датата на извършване на нарушението, тъй като в
обстоятелствената част на постановлението е посочено, че
нарушението е установено при проверки, извършени на 03.02.2020 г., 04.02.2020
г., 24.02.2020 г., 28.02.2020 г. и 04.03.2020 г., без да е конкретизирана
датата на извършването му. Посочване на точната дата на нарушението е задължителен
реквизит на НП, има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в
същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да
бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му резултатира
в ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Освен това датата
на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае се
за съществен реквизит на АУАН - чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и на
НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
чиято липса съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Не може
елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на
извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления. При този коментар
изцяло несъстоятелна е тезата, поддържана от касатора относно начина на
установяване на този съществен реквизит в настоящата хипотеза. Волята на
законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното
нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. Това
императивно и абсолютно задължение на АНО важи и за случай като разглеждания.
Тезата на касатора, че датата на нарушението е датата на проверката не намира
опора, нито в закона, нито в практиката. Както посочва и въззивният съд, между
датата на констатиране, респ. установяване на нарушението и датата на неговото
действително извършване има съществена разлика, която АНО не разграничава и не
е отчел нито в АУАН, НП, нито в подадената касационна жалба. Действително се
касае за толкова съществено нарушение на императивно правило, достатъчно да
обоснове отмяна на постановения от АНО правораздавателен акт - самостоятелно и
винаги при констатирането му.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в
касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73/02.04.2021 г., постановено по
НАХД № 701/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.