Р Е
Ш Е Н
И Е №4
гр.Габрово, 06.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
в публично съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова
С.Миланези
при секретаря М.Шаханова , като разгледа
докладваното от съдията Пенкова в.гр.д.
№.376 по
описа за 2019г. ,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца С.К.К. срещу постановеното от
Габровски районен съд решение №263 от 12.07.2019г. по гр.д.№567/2019г. в
частта,с която е отхвърлена претенцията за заплащане на равностойността на
сумата за работни обувки в размер на 300лв. ; сумата в размер на 240лв. за
недадени ваучери за храна; сумата от 200лв. за транспортни разходи и сумата от
200лв. великденски надбавки
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Относно претенцията за работно облекло и
обувки са наведени доводи,че неоснователно
първоинстанционният съд е приел,че тъй като за ищеца изобщо не е възникнало правото да получи паричния еквивалент на работното
облекло,без правно значение е да се обсъжда полага ли му се такова и дали
реално е било получено по време на
трудовото правоотношение.Претенцията е за предоставяне на работно облекло и
заплащане на равностойността на 300лв.
за обувки Оспорва се приетото от съда,че безплатното работно облекло не е доход
по смисъла на закона и следователно не следва да се присъжда като обезщетение и
след като трудовото правоотношение е прекратено
и работната сила занапред няма да се престира,ищецът не може да иска от
работодателя нито реално предоставяне на
работно облекло /включително теренни обувки/,нито паричния му еквивалент като обезщетение. Жалбоподателят
счичат,че след като за процесния период е полагал труд и такова облекло му се полага,като никъде в цитираните
нормативи това негово право не е ограничено,нито с болнични,нито по други
причини.Не са били допуснати исканите от ищеца доказателства за доказване
практиката на ответника /била тя и
незаконна/ за незакупуване на работни
обувки и предоставяне на сума за тяхното закупуване от всеки работник.На ищеца
не е била предоставена такава сума и той е следвало да закупи работни обувки
със собствени средства,което води до неговото обедняване,в противоречие със
законовите разпоредби. Има постановено решение и на втора инстанция,с което
уволнението на ищеца е отменено и той е възстановен на работа.Предвид на това
аргументът на съда,че ищецът не работи,от една страна е незаконосъобразен ,от
друга и неверен,относно твърдението,че последния няма да предоставя работна
сила занапред.Относно претенция за ваучери ,в жалбата се излагат доводи за
изводите на съда за нейната неоснователност.Твърди се,че съдът избирателно е
посочил едно от представените доказателства – протокол от ОС от 14.02.2018г. и
не е посочил друго представено доказателство,касаещо процесния период –
протокол от 10.04.2017г.,съгласно който
служител в болнични до 3 месеца
има право на социални надбавки.За исковия период, за м.януари и февруари
2018г. ,при тези доказателства,действат правилата, приети с протокола от
10.04.2017г. Решението за неплащане на
болнични повече от един месец важи от
месец март и не може да се приложи за
минал период. Съдът се е позовал и на взето решение на повече от
половината от служителите на
ответника,че не следва да се дават ваучери на ищеца.Видно от представения
документ,наречен „решение на повече от половината от служителите на ответника”,
не може да се определи за коя година е взето това решение,като в документа
липсва дата. Същото не е взето на ОС на работниците,за да има правна сила ,предвид
на което изводите на съда са необосновани и незаконосъобразни,като се
основавават на едни незаконосъобразен акт. Относно претенцията за пътни разходи
се твърди,че съдът не е посочил какви са правилата за установяване на
постоянното местоживеене на работника ,има ли установени такива правила или
тези списъци са изготвени по усмотрение на ответника – каквото е твърдението на
ищеца.Ответникът не е представил никакави доказателства,че лицата,които са
включени в по-рано изготвен през 2017г.
списък ,в действителност са с адреси извън гр.Г.. Не всички лица, получаващи
допълнително средства за транспорт, са утвърдени от ответника и
синдикатите,видно от заповед №45/20.04.2017г., което сочи на
незаконосъобразност на тази заповед и начина,по който се вземат решенията и се
разходва социалния фонд. Не е ясно откъде съдът е заключил,че ищецът следва да
подаде писмено заявление за смяна на адреса. Оспорва се приетото от съда,както
е цитирано в жалбата ,за това,че ищецът няма право на социално-битови
средства.От представените документи и от приетата експертиза ,е видно,че на ищеца следва да се начислят средства в размер
на 153лв.,както и че през месец май има
отработени 16 дни,а не е бил в отпуск, както твърди съда. Необосноваността на
решението и противоречието му с приетите по делото доказателства ,води до незаконосъобразност
на същото. Относно претенцията за великденски надбавки се твърди,че съдът е интерпретирал произволно
представените доказателства. Излагат се доводи какво е установено по делото от
събраните доказателства съгласно решенията на ОС на работниците и
служителите от 14.02.2018г.,от
10.04.2017г. и справката .От представената от ответника справка се
установява,че ищецът има по-малко от три
месеца отпуск по болест за 2018г., от което следва,че му се полага и
великденска добавка.
Претендира се за отмяна
на решението в обжалваната част изцяло и
се уважи ищцовата претенция ,ведно със
законните последици.
Ответникът е депозирал
писмен отговор,в които излага подробни доводи за незаконосъобразнот и
необоснованост на жалбата.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по
делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт. Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно, а в обжалваната част е допустимо.
С
решението в обжалваната му част, първоинстанционният съд е отхвърлил
изцяло предявеният от С.К.К. срещу ТП
"ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО,гр. Габрово иск с правна
квалификация чл. 296 КТ във вр. чл. 41 БКТД за заплащане на сумата 300 лева, представляваща стойността на неполучено
работно облекло /включително
теренни обувки/ за периода 2017 г. – 2018 г.; иск за заплащане на сумата 240 лева, представляваща
паричната равностойност на ваучери за храна за месеците януари, февруари, март и май 2018 г.; иск
за заплащане на сумата 200 лв., представляваща пътни разходи до местоживеенето
на ищеца в село У., общ. С. за периода от 11.04.2018 г. до 25.05.2018 г. и иск
за заплащане на сумата 200
лева, представляваща социална надбавка за Великден съгласно решение на общото
събрание на работниците и служителите от 14.02.2018 г.
Неоснователни
са наведените във въззивната жалба възражения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваната му част.
Относно
претенцията за работно облекло и обувки: В исковата молба заявените от ищеца
твърдения са, че работодателят не му е
осигурил от 01.01.2017г. до 25.05.2018г.
работно и униформено облекло съгласно чл. 41,ал.1 БКТД
и Наредба № 3/ 2012г. за униформеното
представително и теренно облекло на служителите в
ДП по чл.163 ЗГ,като през този период не
му е изплащал суми за закупуване на теренни и представителни обувки. Сумите,изплатени
на колеги са общо 300лв.В петитума на исковата молба заявеното искане е да се
осъди ответникът да заплати на ищеца
полагащите му се суми за работно облекло
и теренни обувки в размер на
300лв.,полагащи се за периода 2017-2018г.,ведно със законните лихви.
Безспорно установено по делото е,че страните
са били в трудово правоотношение,по което ищецът е заемал длъжността „старши
лесничей, прекратено съз заповед №100/23.05.2018г.От
представеното във въззивното производство решение на ГОС е видно,че заповедта е
обжалвана и има произнасяне на въззивната инстанция.
За съществувалото между страните
трудово правоотношение са приложими разпоредбите на КТ,като с разпоредбата на чл. 296 от
Кодекса на труда е установено правото на работниците и служителите
на работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския
съвет или в колективния трудов договор.
В случая в чл.41,ал.1 от БКТД е
предвидено работодателят да осигурява на работниците и служителите работно и униформено облекло,съгласно Наредба
№3 от 15.02.2012г. за определяне на вида,
отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на
униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в
изпълнителна агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални
звена и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и Наредбата за безплатното работно и
униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 г., обн. ДВ. бр. 9 от
28.01.2011г.
И в двете наредби,към които препраща чл.41,ал.1 от
БКТД, е предвидена забрана за парична компенсация - съгласно чл.11 от Наредба №3 от 15.02.2012г. не се дължи
компенсация в пари при несвоевременно предоставяне на униформено облекло, а с чл. 8, ал. 4 от Наредбата за безплатното работно и униформено
облекло /приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 г., обн. ДВ. бр. 9 от 28.01.2011г. /изрично е забранено заменянето
(компенсирането) на работно и/или униформено облекло с пари.При съществуващата нормативно регламентирана
забрана за парична компенсация на
непредоставено работно облекло,в случая не е възникнало вземане на ищеца срещу
ответника за заплащане на суми за работно облекло и теренни обувки в размер на 300лв. ,за пеирода 2017-2018г. и така предявеният иск по чл.296 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли ,до който извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
Относно претенцията за ваучери:В исковата молба се твърди,че работодателят не е предоставил на ищеца ваучери за храна за
м.януари, февруари, март и май 2018г., в размер на 60лв. месечно или общо
240лв.,която сума се претендира да бъде заплатена от ответника,ведно със
законните лихви.
По делото е представен протокол от 14.02.2018 г. на
общото събрание на работниците и служителите от ТП „ДГС Габрово”,в който е отразено,че
на това събрание е взето решение
служителите да получават ваучери за храна на стойност 60 лв., включително за
служители в продължителен болничен до 1 месец непрекъснато.
В случая ищецът претендира присъждане равностойността
на ваучерите за храна за процесните месеци,предмет на исковата претенция – общо
сумата от 240лв. / в размер на 60лв. месечно/. Същата не е дължима,предвид на
това,че ваучерите за храна представляват допълнително възнаграждение в натура,
поради което не може да бъде присъждана паричната им равностойност, което би довело до подмяна на вида на дължимата
престация съгласно решението от
14.02.2018г .на ОС на работниците и служителите
от ТП „ДГС Габрово”,взето на основание
предоставените правомощия по чл.293,ал.1 КТ и чл.39 от БКТД относно изразходването
на средствата за СБКО през 2018г. Липсата на основание за промяна вида на
престацията следва и от това, че според чл. 24, ал.
2, б. "е" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
и чл. 2, ал. 3
от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се
правят осигурителни вноски, върху средствата, предоставени под
формата на ваучери за храна на работници и служители при условията на чл. 209, ал.
1 от ЗКПО, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, а според
посочената разпоредба на ЗКПО при определени условия не се облагат с данък
социалните разходи в размер до 60 лева месечно, предоставени под формата на
ваучери за храна. Следователно присъждането на парична равностойност на
ваучерите би променило осигурителните и данъчни отношения. Също така съгласно
разпоредбата на чл.14,ал.4 от Наредба №7 /09.07.2003г. при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът, който е получил ваучери, дължи да върне на
работодателя неизползваните ваучери за храна, т. е. след като работникът губи
дори правото си да ползва вече предоставените му ваучери, макар и същите да са
му се полагали с оглед отработеното време при работодателя, то по аргумент на
по-силното основание той не би могъл да претендира изплащането на
равностойността на ваучери, които не е получил / в този смисъл е и съдебната
практика : решения на СРС по гр. д. № 15298/2012г. ,по гр. д. № 16555/2016 г. и др/. Предвид
изложеното исковата претенция за присъждане равностойността на ваучерите за
храна за процесните месеци през 2018г. – общо сумата 240лв, е неоснователна и
така предявеният иск следва да бъде отхвърлен,както е приел и първоинстанционният съд.
Относно претенцията за пътни разходи. Претендира се от
ищеца сумата от 200лв. за неплатени от
ответника пътни разходи до местоживеенето
му в с.У.,общ.С. от 11.04.2018г. до
25.05.2018г. съгласно прието решение на ОС от 14.02.2018г.,ведно със законните
лихви.
От представения по делото протокол от 14.02.2018г. се установява,че на проведеното на тази дата ОС на работниците и служителите в ТП „ДГС
Габрово” е взето решение пътните разходи на служителите да се изплащат от фонд СБКО. С предходно решение на ОС на
работниците и служителите, проведено на 10.04.2017г. е взето решение да се
изплаща ежемесечно социална надбавка в
размер на 100лв. за транспортни разходи на служителите по местоживеене , на
основание чл.42,ал.1 БКТД. Със заповед от 15.04.2017г. работодателят е
утвърдил списък на лицата и длъжностите
,които имат право на транспортни разходи до местоживеене,пътуващи със собствени
превозни средства и градски транспорт , като в този списък не фитурира
ищецът.Със заповед от 20.04.2017г. е определено да се изплаща на посочения в
нея служител транспортни разходи до местоживеенето му ,считано от 18.04.2017г.
Съгласно чл.2 от взетото
решение на ОС на работниците и служителите,проведено на 10.04.2017г.,
социалната надбавка от 100лв. за транспортни разходи да се изплаща до
местоживеен на служителите ,на основание чл.42,ал.1 БКТД. Няма законово регламентирана легална дефиниця на
понятитето местоживеене. В Закон за гражданската
регистрация са дефинирани постоянен
адрес и настоящ адрес,като последният е адресът на който лицето живее, както и
адрес – мястото, където живее или получава кореспонденцията си. От представеното
по делото допълнително споразумение от 01.01.2016г. за изменение
на трудовия договор и представените
болнични листи за 2018г се установява,че посочените в тях адреси на ищеца са в
гр.Габрово .По делото не се
твърди и не са представени
доказателства,от които да се установява,че към датата на издаване на двете
заповеди от работодателя , на
основание чл.42,ал.1 КТД, за ищеца се е
породило правото да бъде включен в утвърдения списък на лицата,които имат право
на транспортни разходи съгласно приетото решение на ОС от 14.02.2018г.
По делото не са
представени доказателства,които да дават основание да се приеме,че за исковия период ищецът е бил с
променено местоживеене от това,което е било към датата на сключване на
допълнителнителното споразумение към трудов договор и издаването на болничните
листи през 2018г.,в които документи са вписани адреси в гр.Г..Единият от болничните листове е издаден на 14.03.2018г./л.101
от делото/ ,само ден преди входиране на заявлението до работодателя за издаване
на извлечение от ведомости за заплати, където ищецът е посочил за
кореспонденция адрес в с.У.,община С.
/л.54 от делото/, без да се сочи същия като нов постоянен или настоящ адрес,нито
представени доказателства,удостоверяващи такъв факт. Предвид на това посоченият
адрес в
заявлението ,входирано само ден след издаване на болничния лист от 14.03.2018г.,
не доказва,че от тази датата ищецът е
сменил местоживеенето си,каквито и твърдения на се навеждани по делото. Не е доказано през исковя период ищецът да е бил с променено местоживеене,за
което е уведомил и представил доказателства на работодателя.При съществуващите
данни в трудовия договор ,с допълнителното споразумение към него и представените болнични листи за 2018г.,където
са посочени адреси на ишеца е в гр.Г.,не е доказано за ответника
да е възникнало задължението да заплати на ищеца сумата от 200лв. като пътни раходи за посочения в исковата молба период:11.04.2018г.-25.05.2018г.,предвид
на което исковата претенция е неоснователна и недоказана .
Относно претенцията
за изплащане на великденски надбавки. В
исковата молба се претендира сумата от
200лв.,незаплатена от работодателя за месец април 2018г. съгласно протоколно
решение на ОС от 14.02.2018г.
В КТ отделянето на
средства за СБКО е предвидено като правна възможност,а не като задължение на
работодателя.Предвиждането на такива средства зависи от неговата преценка,, от икономическите му възможности, от
финансовото състояние на предприятието,като тази негова преценка не подлежи на съдебен
контрол Съгласно чл.293,ал.1 КТ начинът
на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се
определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.
В случая съгласно
чл. 39 БКТД средствата
за социални мероприятия в централното управление на ДП, ДГС и ДЛС се осигуряват
от работодателите и от други източници и се формират в размер на не по- малко
от 10 на сто от начислените средства за работна заплата. Средствата за социални
мероприятия се разходват по решение на общото събрание на работниците и служителите .
От представените по
делото писмени доказателства се установява,че на проведеното на 14.02.2018г. ОС на
работниците и служителите в ТП „ДГС Габрово” е взето решение :”За Великденските
празници да се дават социални по 200лв.” съгласно направеното предложение на Т.Р. за
Великден да се дават социални от 200лв. Няма обективирано решение за изплащането им за 2018г. , нито
са представени доказателства,че са
изплатени
такива за месец април 2018г. от ответника.С оглед на това исковата претенция за
процесната сума от 200лв е неоснователна
и недоказана ,до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
На основание
изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната му
част следва да бъде потвърдено,като законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК
жалбоподателят следва да заплати на ответника за въззивното производство
разноски в размер на 600лв.,заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения,въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №263 от 12.07.2019г. по
гр.д.№567/2019г. на Габровски районен съд в обжалваната му част,с която са отхвърлени - иска с
правна квалификация чл. 296 КТ във вр. чл. 41 БКТД за заплащане на сумата 300 лева, представляваща стойността на неполучено работно облекло /включително теренни обувки/ за периода 2017 г.
– 2018
г., иска за заплащане на сумата
240 лева, представляваща паричната равностойност на ваучери за храна за месеците
януари, февруари, март и май 2018 г., иска за заплащане на сумата 200 лв.,
представляваща пътни разходи до местоживеенето на ищеца в село У., общ. С. за
периода от 11.04.2018 г. до 25.05.2018 г., иска за заплащане на сумата 200 лева, представляваща социална
надбавка за Великден съгласно решение на общото събрание на работниците и
служителите от 14.02.2018 г..
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО
ГАБРОВО", ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Мензухар” № 1, сумата от 600лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :