М О Т И В И по НОХД № 273/ 2016 г. по описа на СтРС
Подсъдимият А.А.П. е обвинен в това, че
на 14/15.06.2014г. в с.Оряховица, общ.Стара Загора, като извършител в съучастие
с Т.Г.И. и Е.Г.Г., като извършители, по хулигански подбуди, причинил средна
телесна повреда на Й.А. ***, изразяваща се в счупване на челюст и очница- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. чл.54 от НК.
Подсъдимият А.А.П. е обвинен и в това,
че на 14/15.06.2014г. в с.Оряховица, общ.Стара Загора, като извършител в
съучастие с Т.Г.И. и Е.Г.Г., като извършители, по хулигански подбуди, причинил лека
телесна повреда на В.З.Н. ***, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаи на чл.129, и чл.128 от НК, а именно разкъсно- контузна рана на главата, лекостепенно
сътресение на мозъка, характерно кръвонасядане на
лявото рамо, охлузване на лявата предмишница –
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.54 от НК.
Подсъдимият Т.Г.И. е обвинен в това, че
на 14/15.06.2014г. в с.Оряховица, общ.Стара Загора, като извършител, в
съучастие с А.А.П. и Е.Г.Г., като извършители, по хулигански подбуди причинил
средна телесна повреда на Й.А. ***, изразяваща се в счупване на челюст и очница – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. чл.54 от НК.
Подсъдимият Т.Г.И. е обвинен и в това,
че на 14/15.06.2014г. в с.Оряховица, общ.Стара Загора, като извършител в
съучастие с А.А.П. и Е.Г.Г., като извършители, по хулигански подбуди, причинил лека
телесна повреда на В.З.Н. ***, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаи на чл.129, и чл.128 от НК, а именно разкъсно- контузна рана на главата, лекостепенно
сътресение на мозъка, характерно кръвонасядане на
лявото рамо, охлузване на лявата предмишница –
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.54 от НК.
Подсъдимият Е.Г.Г. е обвинен в това, че
на 14/15.06.2014г. в с.Оряховица, общ.Стара Загора, като извършител в съучастие
с А.А.П. и Т.Г.И., като извършители, по хулигански подбуди, причинил средна
телесна повреда на Й.А. ***, изразяваща се в счупване на челюст и очница, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си –
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият Е.Г.Г. е обвинен и в това,
че на 14/15.06.2014г. в с.Оряховица, общ.Стара Загора, като извършител в
съучастие с А.А.П. и Т.Г.И., като извършители, по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда на В.З.Н. ***,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаи на чл.129, и чл.128 от НК, а именно разкъсно- контузна
рана на главата, лекостепенно сътресение на мозъка,
характерно кръвонасядане на лявото рамо, охлузване на
лявата предмишница, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл.
131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
На основание чл. 84 и сл. от НПК в
наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск от В.З.Н. ***
против подсъдимите А.А.П. с посочена самоличност и ЕГН, Т.Г.И. с посочена
самоличност и ЕГН и Е.Г.Г. с посочената самоличност и ЕГН за сумата от 6 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане – 15.06.2014г.
до окончателното и изплащане. Пострадалият е конституиран в качеството на граждански
ищец и частен обвинител.
Представителят на Районна прокуратура
Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение спрямо тримата подсъдими по
отношение на пострадалия Й.. Пледира на всички да бъде наложено наказание при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, над минимума, предвиден в
закона, като по отношение на Г. се съобрази редукцията по чл. 63 ал.1 т.3 от НК. Заявява, че не поддържа второто обвинение относно това деянието да е
извършено в съучастие с подсъдимия Е.Г.. Ето защо, моли същият да бъде оправдан
по това обвинение. Пледира на първите двама подсъдими да бъде определено
наказание към минималния размер. Счита, че предявеният иск е основателен и доказан.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител поддържа
обвинението, наред с прокурора. Моли
съда да уважи изцяло предявения граждански иск.
Подсъдимите не се признават за виновни
по повдигнатите обвинения.
Защитата счита, че обвиненията не са
доказани по категоричен начин. Моли съда за оправдателна присъда.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Подсъдимите А.П. (Пашето),
Т.И. и Е.Г. са приятели и живеят в с.Оряховица, общ.Стара Загора.
Свидетелите Й.Й., В.Н., А.А., Б.С., Ч.Ч.,
С.Й., Демир А. ***. Всички са от ромски произход.
На 14.06.2015г. свидетелите Й.Й., В.Н.,
А.А., Б.С., Ч.Ч., С.Й., Д.А. и К.Д., решили вечерта да отидат да се почерпят в
съседното село – с.Оряховица. Към 22,00-22,30 ч. компанията посетила заведението на „Сотир”. Младежите седнали
на маса близо до бара и поръчали бутилка уиски. Около 23,00 часа св. М.К. –барман,
казала, че ще затваря и ги подканила да си тръгват. Свидетелите Й.Й., В.Н., А.А.,
Б.С., Ч.Ч., С.Й., Д.А. и К.Д., взели със себе си бутилката уиски и станали да
си отиват. На входа на заведението се разминали с подсъдимите П., Г. и И.. П. и св. Б.С. се сблъскали, без да искат. С. се
извинил. Подсъдимият обаче му отвърнал грубо да гледа къде върви и да се маха.
Свидетелят Ч.Ч. се подразнил от острия тон на П. и го напсувал. Между двете
компании възникнало напрежение, но до ескалация не се достигнало. Групата от с.
Братя Кунчеви тръгнали да се прибират и се отправили в посока на тяхното село по най-краткия
възможен път . В това време подсъдимите и св. Ч., тъй като се почувствали
засегнати от поведението на св. Ч., решили да изпреварят и причакат групата
роми на края на селото и тръгнали с автомобила на Ч. в същата посока. На изхода
на с.Оряховица, в близост до намиращия се там Винпром, спрели превозното
средство отстрани на пътя и зачакали компанията от с.Братя Кунчеви. Подсъдимият
П. взел със себе си бухалка. Около полунощ на 14/15.06.2014г. групата роми
приближили мястото, където ги изчаквали подсъдимите и св. Ч.. Последните ги
нападнали. Четиримата нанасяли напосоки удари на различни лица от противниковата
група. Св. В.Н., който бил най-отпред, бил нападнат от подсъдимия П., който го
ударил с бухалка в задната част на лявото рамо и по главата. Н. паднал на
земята. В този момент се намесил и подсъдимият И., който му нанесъл удари в
областта на ребрата и гърба. Главата на Н.
кървяла силно, виело му се свят. В този
момент подсъдимият Г. и свидетелят Д. се биели в близкото дере. След кратка
борба свидетелят успял да се изправи и да се отскубне. В този момент подсъдимите П. и И. се насочили към
св. Й.Й.. Към тях се присъединил и подсъдмият Г.. В това време свидетелят Д. се приближил към
пострадалия Н., помогнал му да се изправи и двамата се отдалечили от мястото. В
този момент тримата подсъдими нанасяли удари на пострадалия Й. в областта на
тялото и главата /предимно в лицевата част/, като П. си служил с бухалка.
Действията им, освен от Й., били възприети и от свидетелите А.А., Ч., Сл. Й. и
Д.А.. Подсъдимите, забелязвайки, че пострадалият е във видимо безпомощно
състояние, преустановили боя, качили се на автомобила и се отдалечили от
местопроизшествието.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 408/2014г., което съдът
кредитира с доверие като добросъвестно и компетентно, пострадалият Й.Й. при
инцидента на 15.06.2014г. е получил: контузия на главата, сътресение на мозъка;
кръвонасядания и охлузвания на лицето, гръдния кош и
гърба; счупване на горната челюст и очницата в ляво;
набиране на кръв в пазухите на горната челюст и килийчестата кост в ляво; счупване на носни кости.
Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и
отговарят да са получени по време и начин, отразени в материалите на
досъдебното производство. Счупването на горната челюст и очницата
в ляво осъществяват медикобиологичния квалифициращ
признак счупване на челюст. Останалите травматични увреждания са причинили на
пострадалия разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза по писмени данни № 409/2014г., което съдът възприема изцяло, като
добросъвестно и компетентно, пострадалият В.Н. при инцидент на 15.06.2014г. е
получил: разкъсноконтузна рана на главата, лекостепенно сътресение на мозъка; характерно кръвонасядане на лявото рамо; охлузване на лявата предмишница. Описаните увреждания са от действието на
твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в
материалите по досъдебното производство. Тези увреждания са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Подсъдимите И. и Г. не дават обяснения.
Ето защо, и на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от
НПК, съдът приобщи обясненията им, дадени в хода на ДП, с участието на
защитник. Подсъдимият П. дава обяснения.
И тримата подсъдими развиват тезата, че
не те са причакали и нападнали групата младежи от с. Братя Кунчеви, а
обратното. Твърдят, че не са нанасяли побой, а са се отбранявали. Пред съда
подсъдимият П. сочи, че в деня на инцидента решил да се събере с приятели и да
ги почерпи у дома, тъй като на следващия ден му предстояло пътуване за гр.
Варна. Твърди още, че вечерта, около 22,30 ч. заедно с останалите подсъдими решили
да влязат в заведението на “Сотир“, находящо се в с.
Оряховица, за да видят дали има техни познати там. На входа се разминали с
компанията на пострадалите, като П. се сблъскал с един от тях. Подсъдимият му
казал да внимава къде стъпва, в отговор на което друг от групата роми го
напсувал. Между двете компании настъпило кратко пререкание, след което се разделили.
П. твърди, че не е влизал в заведението, а се е върнал обратно на площада
заедно с останалите подсъдими, където ги очаквал св. Ч.. Сочи още, че помолил
последния да го закара до с. Подслон за да зареди гориво в туба за автомобила
на баща си. Свидетелят се съгласил и всички заедно – П., И., Г. и Ч. се качили
на превозното средство и се отправили в посока с. Подслон. Подсъдимият твърди,
че в края на селото, до Винпрома пътят им бил
препречен от младежите от с. Братя Кунчеви. Същите ги нападнали и нанесли
повреди по автомобила. Това принудило подсъдимите и Ч. да се отбраняват. П.
отрича той или някой от останалите да е използвал бухалка или други помощни
средства.
Съдът не кредитира с доверие
обясненията на подсъдимия П. пред съда и същите такива на другите двама
подсъдими, прочетени на основание чл.279 ал.2, вр.
ал.1 т.4 от НПК по следните съображения:
Съдът намира за неиздържана и житейски
нелогична версията, че П. след като е поканил гости у дома си е решил да ги
остави сами и в полунощ внезапно да реши да зарежда гориво за автомобила на
баща си. Още повече, че на следващия ден ще пътува за Варна рано. Неоправдана е
и тезата, че същият не се е снабдил предварително с необходимите съдове, а св. Ч.
услужливо, се е оказало, че има такива. За съда остана необосновано и това
поради каква причина след като П. отива за гориво, останалите подсъдими са
решили да го придружат, освен ако не са имали други намерения. Съдът счита за
нелогична и тезата, че групата роми са причакали тази на тримата подсъдими, а
не обратното, тъй като по делото се установи по безспорен начин, че първи от
мястото на инцидента са се отдалечили именно първите, а останалите са останали няколко
минути на площада. Това е позволило на подсъдимите да възприемат в каква посока
са се насочили младежите и да ги последва. Освен това общоизвестно, че едно и
също разстояние се изминава с автомобил много по- бързо /така, както са се
движили подсъдимите и св. Ч./, отколкото пеша – както са се придвижвали
пострадалите и техните приятели. Още повече, че по делото се установи, че от
центъра на с. Оряховица до мястото на инцидента е можело да се стигне по
няколко начина. При тези обстоятелства съдът приема, че много по- възможно и
логично подсъдимите, движейки се с автомобил, да са изпреварили пострадалите и
да са ги изчакали на местопроизшествието.
Съдът не кредитира с доверие
показанията на св. Ч., тъй като намира последният за заинтересован и
необективен. По делото се установи, че придвижването до мястото на инцидента е
сторено от него, с неговия автомобил. Събраха се данни, че същият също е взел участие в сбиването.
Последният бе посочен от някои от свидетелите, че пряко е нанасял удари на
пострадалите, в това число и с бухалка / вж
показанията на св. Б. С. и Ч. Ч./. Свидетелят е с лоши характеристични данни /
вж. харкт.справка л.81 т. I от ДП/ и осъждан за хулиганство. Освен това,
показанията му не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Ето защо,
съдът не ги кредитира с доверие.
Съдът счита също тезата, че подсъдимият П. не е използвал бухалка, за
опровергана категорично в хода на съдебното следствие. На първо място, повечето
от разпитаните свидетели – Н., Й., А. А., Ч., Сл. Й., Д. А. и К. Д., заявяват единно
и непротиворечиво пред съда, че са видели П. да използва бухалка. Св. А. А. и
св. Сл. Й. са категорични, че са видели П. да удря пострадалия Й. с бухалка.
Последният пък сочи пред съда, че и тримата подсъдими са му нанесли удари,
както и че са носели в ръцете си посочените по- горе помощни средства. За да
кредитира показанията на свидетелите Сл. Й. и А., дадени пред съда, а не тези
събрани пред предходен съдебен състав, където не сочат кой точно и с какво е
нанесъл удари на пострадалия Й., съдът съобрази, както че същите се подкрепят
от показанията на пострадалия Й., на свидетелите Д. А., К. Д., Ч., но и от заключенията
на двете съдебномедицински експертизи. От последните се установява, че по
телата на пострадалите Й. и Н. са констатирани специфични белези, характерни
именно от удари с бухалка – „характерна фигурка напречно разположена,
представена от две успоредни ивицести кафеникави кръвонасядания, заграждащи ивица с ширина 1 см. с размери
19/2,5 см., както и такава фигурка с размери 8/2,5 см.“ /лист 32-34 от ДП/.
Същото характерно увреждане е констатирано и при освидетелстването на
пострадалия Н. /вж. лист 36-38 от ДП/.
Съдът констатира
противоречие между показанията на пострадалия Н., дадени пред настоящия съдебен
състав и тези при предходен , относно обстоятелството кой от подсъдимите му е
нанесъл удари. Пред съда Н. заяви с категоричност, че е възприел подсъдимия П.,
както и ,че друг също го е удрял, без да конкретизира кой е той. По време на
предходния разпит, пострадалият е посочил, че уврежданията му са причинени от двамата
подсъдими – П. и И., както и че Г. не е участвал в
побоя над него.
Съдът счита, че следва
да кредитиира с доверие показанията на св. Н. дадени
пред предходния съдебен състав, тъй като същите се потвърждават от тези на св.
К.Д., приобщени на основание чл. 281 ал.1 т.5 от НПК . В последните свидетелят
сочи, че докато двамата с подсъдимия Г.
са се борили в близкото дере, подсъдимите П. и И. са
нанасяли побой над св. Н. и св. Й..
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена
от показанията на пострадалите Й. и Н., на свидетелите А . А., Б. С., Ч. Ч., Сл. Й., Д. А., К. Д.,
от заключенията на съдебномедицинските експертизи, както и от останалите
доказателства, събрани в хода на наказателното производство - Том І - епикриза – съдебномедицинско удостоверение №272/2014 г. на
лист 22 от ДП; съдебномедицинско удостоверение №282/2014 г. на лист 23 от ДП;
Клиника по неврохирургия на Й.А.Й. на лист 25 от ДП; характеристична справка
относно лицето Ч.С.Ч. от 17.09.2014 г. на лист 72 от ДП; характеристична
справка относно лицето Б.С.С. от 17.09.2014 г. на лист 73 от ДП; характеристична
справка относно лицето В.З.Н. от 17.09.2014 г. на лист 75 от ДП; характеристична
справка относно лицето Е.Г.Г. от 17.09.2014 г. на лист 78 от ДП; характеристична
справка относно лицето Т.Г.И. от 17.09.2014 г. на лист 79 от ДП; характеристична
справка относно лицето Ж.М.Ч. от 17.09.2014 г. на лист 81 от ДП; история на заболяването,
анамнеза и обективно състояние №13968/15.06.2014 г. на лист 84 -87 отДП; медицински изследвания от л.90 до л.95; разходен лист
№13968/15.06.2014 г.; декларация за информирано съгласие от 15.06.2014
г.фактура №163978/17.06.2014 г.; протокол-изследвания №19116/15.06.2014 г.;
здравноосигурителен статус към 12.06.2014 г. на Й.А.Й.; медицинска документация
от л.102 до л.111 от ДП №797/2014 г. на Първо РУП – гр.Стара Загора. Том ІІ- справка за съдимост,
рег.№3496/07.10.2014 г. на лист 14 от ДП; справка за съдимост с
рег.№3495/07.10.2014 г. на лист 18 от ДП; справка за съдимост с
рег.№3503/08.10.2014 г. на лист 20 от ДП; съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 408/2014г. на лист 32-34 от ДП; съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 409/2014г. на лист 36-38 от ДП; декларация за СМПИС на
подсъдимия А.П. на лист 42 от ДП; декларация за СМПИС на подсъдимия Т.И. на
лист 52 от ДП; декларация за СМПИС на подсъдимия Е.Г. на лист 60 от ДП.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, съдът счита за
безспорно установено, че подсъдимите П., Г. и И. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на 14/15.06.2014г. в с.Оряховица, общ.Стара Загора, като
извършители в съучастие помежду си са причинили средна телесна повреда на Й.А. ***,
изразяваща се в счупване на челюст и очница.
От субективна страна подсъдимите са съзнавали,
че действат колективно и че с действията си причиняват увреждане на пострадалия
и са целели настъпването на този резултат. От субективна страна деянието е
извършено виновно, под формата на пряк умисъл. Всеки от един от подсъдимите е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е сигурното или вероятно настъпване на конкретните общественоопасни
последици и е целял настъпването на тези общественоопасни
последици. Освен това всеки от тях е формирал и т.нар. „общ умисъл” за
извършването на деянието, като е предвиждал общественоопасните
последици на извършваното от него деяние, съзнавал е че го осъществява
съвместно с други лица, които също са действали умишлено, съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е искал
настъпването на престъпния резултат. Съдът съобрази и това, че в случаите на
съучастие – какъвто е настоящият, общността на умисъла, (обективиран
от конкретните действия), изключва възможността от персонифициране, респ.
разграничаване. /вж Р 293/02г на ВКС- ІІІ но/. Този извод
е подкрепен от обективните данни по делото и свидетелските показания. Съгласно
заключението на вещото лице уврежданията
в областта на главата и тялото на пострадалия Й. са множество и не могат да
бъдат причинени от един-единствен удар.
Ето защо, съдът приема, че уврежданията
са резултат от съвместни, задружни, противоправни
действия на тримата подсъдими. Още повече, че съучастието като задружна дейност
е възможно само при умишлени престъпления, ако са налице следните три
предпоставки: участие на най-малко две наказателноотговорни
лица, задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и
умисъл във всеки от участниците не само за престъплението, но и за съучастието
в него. В разглеждания случай тримата подсъдими насочват своите задружни усилия за
постигане на престъпния резултат и са съзнавали, че причиняват телесна повреда.
По отношение квалифициращия признак „
по хулигански подбуди“:
Тази квалификация ще е налице, когато
субектът цели чрез нанасянето на телесната повреда да покаже явно неуважение
към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност.
При него отсъстват лични отношения между престъпника и пострадалия като вражда,
завист и други подобни.
От обективна страна телесната повреда се
предхожда непосредствено или се съпровожда от хулигански действия, които именно
са подтикнали дееца да посегне на телесната неприкосновеност. Иначе казано,
субектът осъществява едно или няколко непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а деянието, с
което е причинено увреждането, е едно от тези действия.
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл.131 ал.1 т.12 от НК се осъществява по необходимост само чрез действие. То
е продължение или част от хулиганско поведение, чиято кулминация е нанасянето
на телесната повреда. Последното е стимулирано или пък е последица на
предприетите хулигански действия. Хулиганските подбуди трябва реално да
съществуват при нанасянето на повредата. Отсъствието на други мотиви не е
достатъчно, за да се приеме, че то е осъществено по хулигански подбуди.
Както бе посочено, по обвинение в нанасяне на телесна
повреда по хулигански подбуди е необходимо да се установи, че подсъдимите са
извършили действия ,с които грубо се нарушава
обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото, както и че
тези прояви са мотивирали самото поведение на дейците да причинят
увреждането. Наличието на този квалифициращ
признак предполага отсъствието на лични отношения на вражда. Хулиганските
действия в тези случаи често изглеждат необясними или неадекватни. При тях
липсва личен мотив, някакъв повод. Основната цел е не да се засегне
пострадалия, а да се демонстрира явно незачитане на установените правни норми и
ред.
Съдът счита, че в настоящия случай поведението на
подсъдимите е провокирано от възникналия конфликт на прага на заведението в с.
Оряховица и по-специално от обстоятелството, че младеж от групата от с. Братя
Даскалови е напсувал подсъдимия П.. Последният се е почувствал силно засегнат,
реагирал е импулсивно и грубо. Същият е бил подразнен допълнително и от факта,
че момчето, нанесло му обидата е от ромски произход. В знак на солидарност,
неговите приятели – подсъдимите Г. и И., също са се
почувствали засегнати. Ето защо тримата
са решили да потърсят възмездие. Съдът съобрази и това, че деянието, макар и извършено
на обществено място, е сторено на малък
междуселски път, през нощта, на неоживено място. Всичко това дава основание да
приеме, че в случая се касае за престъпление, провокирано от конфликт с битов
характер, на личностна основа, а не от стремеж да се демонстрира погазване на
установения ред или да се провокира обществото със скандално поведение.
Ето защо, съдът прие, че деянието осъществено от подсъдимите не е извършено по хулигански подбуди, поради
което ги оправда по така повдигнатото обвинение по чл. 131 ал.1 т.12 от НК.
Към момента на извършване на деянието, подсъдимия Е.Г.
е бил непълнолетен. С оглед конкретната фактическа обстановка и като съобрази,
че същият е бил на прага на пълнолетието, съдът счита, че подсъдимия е могъл
правилно да извършва преценка на действията си и да предприеме адекватни
решения. Това мотивира съда да приеме, че Г. е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. По делото не са налице
доказателства, които да обосновават извод, че деянието е извършено поради
увлечение или лекомислие.
При условията на реална съвкупност, подсъдимите П. и И. са осъществили от обективна и субективна страна състава
на чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като по
същото време и място са причинили лека телесна повреда на В.З.Н. ***,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.129, и чл.128 от НК, а именно разкъсно- контузна
рана на главата, лекостепенно сътресение на мозъка,
характерно кръвонасядане на лявото рамо, охлузване на
лявата предмишница.
След съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че не се установи по безспорен и
категоричен начин твърдението в обвинителния акт, че деянието по отношение на
пострадалия В.Н. е осъществено от подсъдимия Е.Г..
В показанията си, дадени пред друг
съдебен състав, приобщени на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, пострадалият Н.
категорично заявява, че Г. не е участвал в нанасянето на побоя над него. Съдът счита, че следва да кредитира
посоченото от пострадалия пред друг съдебен състав, тъй като същото се подкрепя
от показанията на св. Д.. Последният сочи, че докато подсъдимите П. и И. са нанасяли побой над св. Н., Д. и подсъдимия Г. са се
борили в близкото дере. При тези обстоятелства, няма как Г. едновременно да е
участвал и в нанасянето на удари над пострадалия. Освен това, съдът съобрази и
че в хода на съдебното следствие нито един от разпитаните свидетели – очевидци
не посочи третия подсъдим като автор на изпълнителното деяние по отношение на
пострадалия Н..
Предвид изложеното, съдът прие, че
обвинението по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.1, вр. чл.63 ал.1,
т.3 от НК за нанасяне на телесна повреда на В.Н. не е доказано по отношение на
подсъдимия Е.Г.. Ето защо, съдът го оправдава по повдигнатото обвинение.
Подсъдимите П. и И.
са съзнавали, че действията им са противоправни и
наказуеми от закона, както и че нанесените от тях удари по лицето и тялото на
пострадалия Н., ще му причинят физически болки и разстройство на здравето. Аргументите,
изложени по-горе относно общността на умисъла между съучастниците
, както и досежно отсъствието на квалифициращия
признак „ по хулигански подбуди“ са напълно относими
и към това деяние, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите
П. и И. за виновни в извършването на престъпление по
чл.130 ал.1 вр. чл.20 от НК и ги оправда в частта
относно това деянието да е осъществено по хулигански подбуди и в съучастие с
подсъдимия Г..
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателно-правната ни
система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на
наказанието.
Съгласно първият принцип в специалния
текст на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, законодателят
е предвидил наказание до шест години лишаване от свобода, а за това по чл.130,
ал.1 от НК до две години лишаване от свобода или пробация.
Съгласно втория принцип, съдът обсъди
обществената опасност на деянията, личността на подсъдимите, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете по отношение и на тримата подсъдими тяхната млада
възраст, както и това, че същите в известна степен са били предизвикани от
компанията на пострадалите.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
съобрази това, че и тримата подсъдими са с лоши характеристична данни, склонни
към агресия /вж. характеристичните справки на лист 78, 79 и 80 от том I от ДП/.
За да определи наказание на подсъдимия П. за първото
деяние – по чл.129 ал.1 от НК, съдът съобрази и това, че само няколко дни след
извършване на настоящото деяние, същият е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание за престъпление по чл. 131, ал.1,
т.12 от НК. П. вместо да се въздържа от каквото и да е противоправно
поведение е извършил процесното престъпление като
същото отново е насочено против телесната неприкосновеност на личността. Съдът
взе предвид и водещата роля на този подсъдим в осъществяване на престъпното
деяние. Както се установи именно той е влязъл в пряк словесен конфликт с
групата на пострадалите. Именно той е ползвал бухалка при нанасяне на ударите.
Той е човекът, който бе цитиран единно и непротиворечиво от всички свидетели
като участник в извършването на престъплението. Тази конкретика
обективира по-висока обществена опасност на
извършеното от подсъдимия, както и на неговата личност.
Ето защо, и като съобрази целите на наказанието визирани
в чл.36 от НК, съдът определи на подсъдимия П. за престъплението по чл.129,
ал.1 от НК наказание при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
За престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като
съобрази освен посоченото по-горе и степента на засягане на телесната
неприкосновеност на пострадалия Н., съдът наложи на подсъдимия наказание при
лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно лишаване от
свобода за срок от девет месеца.
Съдът приложи разпоредбата на чл.23 от НК и групира
така определените наказания, като определи едно общо най- тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода за срок от една година.
Като съобрази целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК и императивните предпоставки на закона, установени
в текст на чл.66 ал.1 от НК, съдът счете за поправяне и превъзпитанието на
подсъдимия П. не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното общо
наказание. Ето защо отложи изтърпяване на същото за изпитателен срок от три
години.
За да определи наказание на подсъдимия И., съдът взе
предвид посочените по- горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съобрази също степента на участие на този извършител в осъществяване
на престъпното деяние, като определи същата на по- ниска в сравнение с тази на П..
Ето защо и като взе предвид целите на наказанието, установени в разпоредбата на
чл.36 от НК, наложи на подсъдимия И. наказание при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
за престъплението по чл.129 ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от девет
месеца, а за това по чл.130 ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от шест
месеца.
На основание чл.23 от НК, съдът групира така
определените наказания, като наложи едно общо наказание в размер на девет
месеца лишаване от свобода.
Съдът отчете обстоятелството, че И. макар и осъждан
като непълнолетен, е реабилитиран по право, и прие, че за поправянето му не е
необходимо същият да изтърпява определеното общо наказание ефективно. Ето защо
определи изпитателен срок в размер на три години.
По отношение наказателната отговорност на подсъдимия Е.Г..
Както бе посочено по- горе, същият към момента на
извършване на деянието не е бил навършил 18 години. При определяне наказанието
на непълнолетен извършител, съдът е длъжен първо замени предвиденото за
престъплението наказание по реда на чл.63 ал.1 и ал.2 от НК и след това в
пределите на замененото да го определи съобразно правилата за индивидуализиране.
За непълнолетните няма други санкции, освен тези за отделните престъпления,
предвидени в специалната част на наказателния кодекс, заменени по реда на чл.63
от НК. Това намаляване и заменяне вида на наказанието става по силата на
закона, а не от съда. Последният е
обвързан с тази законова редукция и не разполага с възможност да обсъжда
санкцията, посочена в специалната норма. Това разрешение се отнася за всички
случаи, в това число и за тези, когато наказанието се определя при условията на
чл.55 и чл.58 от НК или се извършва
преценка за приложението на чл.61 от НК. Ето защо, съдът счита, че при проверка
за наличие предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, съдът следва да съобрази редуцираното по
чл.63 ал.1 и ал.2 от НК наказание, а не това посочено в особената част от НК,
независимо от използвания израз в редакцията на чл.78а, ал.1, б. „а“ от НК „за
престъплението се предвижда“.
За престъпление по чл.129 ал.1 от НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години. Същото съобразно разпоредбата на
чл.63 ал.1 т.3 от НК се редуцира на наказание лишаване от свобода до три
години. Подсъдимият Г. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност. От деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди. Ето защо, съдът прие, че са налице всички предпоставки на
закона за освобождаване на Г. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание. Ето защо и на основание чл.78а ал.6 от НК съдът го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
обществено порицание.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
На основание чл. 84 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от В.З.Н. ***
против подсъдимите А.А.П. с посочена самоличност и ЕГН, Т.Г.И. с посочена
самоличност и ЕГН и Е.Г.Г. с посочената самоличност и ЕГН за сумата от 6 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане – 15.06.2014г.
до окончателното и изплащане.
Правното основание на предявените
искове е чл.45, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.52 ЗЗД. Нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД
установява общото правило за поведение, което забранява да се вреди другиму,
респ. задължението да се поправят вредите, които са причинени виновно.
Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет елемента, чието
кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да
може да се ангажира отговорността на причинилия вредите.
По безспорен и категоричен начин се
установи, че причинената лека телесна
повреда на пострадалия Н. е в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимите
П. и Г. деяние. Разконтузната рана на главата, лекостепенното сътресение на мозъка, кръвонасяденото
на рамото и охлузването на лявата предмишница,
представляват разстройство на здравето, извън случаитге
на чл.129 и чл.128 от НК. При това положение съдът намира предявеният граждански
иск за основателен.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това е основен
принцип в правото, който обаче не се прилага абстрактно, а съобразно с
характера и степента на увреждането, продължителността на страданието, както и последващото състояние на здравето. В хода на съдебното
следствие се установи безспорно, че на В.Н. в резултат на престъпното поведение
на подсъдимите П. и Г. са причинени сравнително
леки наранявания, които са отшумели за период от около две седмици. От друга
страна, съдът взе предвид, че се касае за многостепенна телесна повреда, като
за някои от нараняванията се е наложило извършване на хирургична обработка.
По тези съображения и с
огледа на критериите за справедливост, съдът намира, че причинените болки и
страдания на пострадалия Н. следва да
бъдат възмездени със сумата от 3500 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждане – 15.06.2014г. до окончателното й
изплащане. Съдът отхвърли останала част от
предявения граждански иск над 3500 лв., до размера на претендираните
6 000лв. като недоказан. С оглед извода си за невиновност на подсъдимия Е.Г.,
съдът отхвърли предявения граждански иск по отношение на него изцяло, до пълния
размер.
На основание чл.189 от НПК, съдът осъди
подсъдимите да заплатят съразмерно направените съдебни и деловодни разноски, а
подсъдимите П. и И. и държавна такса върху уважения
граждански иск. Съдът възложи в тяхна тежест и пълния размер на направените от
частния обвинител и граждански ищец съдебни и деловодни разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване
на престъпните деяния на подсъдимите са слабите морални волеви задръжки и незачитане телесната неприкосновеност на
личността.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: