№ 406
гр. Сливен , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230103597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се
иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална
услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, С. С. А.,
ЕГН: ********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от параноидна шизофрения и е
поставено под пълно запрещение през 2001 г. като поради необходимостта от
24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-
добър интерес на С. А. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три години.
В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа
молбата и моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето и директор на ДПЛПР - Твърдица изразява
становище за основателност на молбата и моли С. да бъде настанен в ДПЛПР
1
- Твърдица за срок от три години.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява
желание да бъде настанен в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето С. С. А. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица
временно по административен ред със заповед от 03.08.2021 г.
С. А. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 17.01.1989 г.,
със заболяване с диагноза „Параноидна шизофрения“, за което е определена
втора група инвалидност пожизнено.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето С.
А. е на 66 години, неженен, няма деца. Няма данни за негови близки и
роднини, които да могат да се грижат за него. Посещавал е училище до пети
клас, отслужил е военна служба. От 30.03.1987 г. е настанен в ДПЛПР -
Твърдица.
С. е поставен под пълно запрещение през 2001 г. Със заповед от
22.12.2014 г. за негов настойник е назначен Ж. С. - Директор на
специализираната институция.
Настойникът на лицето е изразил писмено становище С. да продължи
да ползва социалната услуга, което поддържа и в съдебно заседание, тъй като
с оглед заболяването на лицето е в негов интерес да се намира в
специализирано заведение.
Към момента С. А. е спокоен, не проявява агресия, но е некритичен
към заболяването си. Може да се храни самостоятелно като има навик да
прибира храна в джобовете си. Не умее да поддържа добра лична хигиена,
отказва да почиства стаята си и мястото за спане. Същият има потребност от
непосредствен контрол върху поведението и адекватни медицински грижи,
които може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал.
В съдебно заседание лицето заявява, че желае да бъде настанено в
2
дома.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че
за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на С. С. А. съответства
в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза параноидна
шизофрения, за което е определена втора група инвалидност пожизнено.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се
полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна
грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това
на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и
адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от
съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде
ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията
на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в
общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява
желание да продължи да живее в Дома.
Предвид спецификата на заболяването на лицето, съдът намира, че по
отношение на С. А. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип
социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, където С. ще бъде
3
под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират
поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, С. С. А., ЕГН:
**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.
Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4