М
О Т И
В И
към
присъда № 16/21.06.2018г. по НОХД № 254/2018г. на СлОС
Съдебното
производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт п.д. № 35/18г. от 18.05.2018г. против М.И.Й. *** за
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 от НК.
Производството пред СлОС е по реда на глава
двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура
гр.Сливен поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, както и
обвинението против подсъдимия М.И.Й. така както същото му е било повдигнато и
предявено в досъдебното производство респ. с обвинителния акт. Намира, че това
обвинение са доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства и настоява подсъдимия Й. да бъде признат за виновен по него и
осъден. Обосновава необходимостта на подсъдимия за извършеното от него
престъпление да бъде определено наказание по втората алтернатива на чл.116 ал.1
от НК, а именно – доживотен затвор, което на основание чл.58а ал.2 от НК да
бъде заменено с наказание лишаване от то свобода за срок от двадесет години,
което да бъде търпяно ефективно и първоначален строг режим. Прокурорът счита,
че на основание чл.68 от НК следва да бъде приведено в изпълнение
наказанието шест месеца лишаване от
свобода, наложено на подсъдимия М.Й. по
предходно осъждане, тъй като деянието предмет на настоящото наказателно
производство е извършено в изпитателния срок на това осъждане. Предлага
подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, а
веществените доказателства да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила,
като вещи без стойност.
В настоящото наказателно производство пострадалите
А.С.Х. и Р.П.И. /родители на починалата С.Р.П./, своевременно уведомени за
процесуалните си права с разпореждането по чл.247б от НПК, не предявиха граждански
иск против подсъдимия М.И.Й., както и не се конституираха като частни
обвинители.
Подсъдимият М.И.Й., лично и чрез упълномощения си
защитник, в с.з. не оспорва фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт като прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Не се оспорва и правната
квалификация на деянието по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 от НК. Обосновава се тезата,
че в конкретния случай са налице повече смекчаващи отколкото отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства – процесуалното му поведение и
приноса за разкриване на обективната истина; направеното самопризнание и
изразеното съжаление; добрите му характеристични данни; обстоятелството, че
поведението му е било повлияно от изпитото количество алкохол, както и от
ревност по отношение на пострадалата. В тази връзка се предлага наказанието на
подсъдимия М.Й. да бъде определено в минималния размер на първата алтернатива,
предвидена в разпоредбата на чл.116 ал.1 от НК и да бъде намалено по реда на
чл.58а ал.1 от НК с една трета. Претендира се и приложението на нормата на
чл.59 ал.1 от НК т.е. приспадане на времето, през който подсъдимият е бил
задържан. Не се възразява по отношение на предложението на прокурора относно
съдбата на веществените доказателства.
От извършения внимателен анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.И.Й. е роден на ***г***. С постоянен
и настоящ адрес ***, където и живее. Български гражданин е. Не е женен. Има
завършено основно образование. Не е работил по трудово правоотношение към
момента на извършване на деянието. Осъждан е както следва:
- със споразумение от 08.09.2016г. по нохд №
1333/2016г. по о писа на СлРС, в сила от 08.09.2016г., за престъпление по
чл.343б ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК – на шест месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок
от три години, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от осем
месеца.
Подсъдимият М.Й. няма постоянна месторабота.
Работел без сключен трудов договор на различни места, най-често в търговски дружества,
занимаващи се с дърводобив.
Подс. М.Й. и пострадалата С. П. се познавали
отдавна, но от 2014г. започнали да поддържат интимни отношения и дори имали
намерение да заживеят на семейни начала. Често помежду им възниквали скандали,
по повод на които се разделяли за неопределено време, после се събирали отново.
На 12.01.2018г. подс. М.Й. бил на работа -
временно бил ангажиран във фирма, занимаваща се с дърводобив в района на
с.Александрово, обл.Стара Загора. Прибрал се в дома си около 19.00 часа и се
изкъпал, след което от непознат телефонен номер му се обадила постр. С. П..
Обяснил й, че тъкмо се е прибрал от работа и има намерение да вечеря, но след
като пострадалата му казала, че се намира в заведение „Синьото", подсъдимият
веднага се облякъл и тръгнал към заведението, намиращо се в ромския квартал на
гр.Твърдица.
Заварил постр. С. П. сама на една от пейките в
заведението. Седнал до нея и започнали да си говорят като междувременно подс. М.Й.
купил и за двамата по една бира. След като изпили питиетата, пострадалата от
своя страна също купила по една бира на двамата.
Малко по-късно към тях се присъединил техен познат
- О., с когото продължили да се черпят. След като изпил няколко бири, подс. М.Й.
започнал да пие водка. Станал заядлив и се скарал с приятелката си.
Около полунощ двамата, подсъдимият и пострадалата,
напуснали заведението и тръгнали към дома на сестрата на подсъдимия - свид. К.Й..
По пътя между двамата отново избухнал скандал и те
започнали да се обиждат. Подс. М.Й. започнал да удря постр. С. П. силно в
областта на главата и в резултат на нанесените й удари тя паднала в безсъзнание
на земята. Подсъдимият се опитал да я вдигне, но не успял.
Влязъл в дома на сестра си - свид. К.Й., и въпреки
късния час я събудил. Помолил за помощ, обяснявайки че приятелката му - постр. С.
П., е паднала на улицата и си е ударила главата.
Свид. К.Й. и съпруга й - свид. Д.Р. излезли на
улицата и видели паднала на земята пострадалата П.. Свид. Д.Р. хванал
пострадалата за двата крака, а свид. К.Й. - за ръцете. По този начин постр. С. П.,
която била в безсъзнание, била внесена в една от стаите в къщата им. Двамата
положили пострадалата на земята и свид. К.Й. опитала да избърше с кърпа кръвта
от лицето й, а подс. М.Й. заспал.
Около 03.15 часа на 13.01.2018г. в дежурната част
на РУ на МВР - Твърдица бил получен сигнал за намираща се в безпомощно
състояние на ул.„Княз Борис Първи" жена. На посоченото място били
изпратени служителите на полицейското управление - свидетелите С.К.и А.Д.. При
пристигането си двамата установили свидетелите К.Й. и Д.Р.. Последните съобщили на полицейските
служители, че пострадалата П. се намира в едно от жилищата на улицата. В същото
време пристигнал и екип на Центъра за спешна медицинска помощ към болницата в гр.Твърдица.
При влизането си в жилището, свидетелите С.К.и А.Д.
заварили подс. М.Й. легнал върху матрак, поставен на земята. До него лежала и
пострадалата П., като възглавницата, върху която била положена главата й била
изцяло в кръв, половината от лицето й било обезобразено, а кръв изтичала и през
носа й. Обувките на пострадалата били събути, но дрехите й били зацапани с
кръв. Блузата на подсъдимия била разкъсана и също с петна от кръв.
Забелязвайки състоянието на пострадалата,
пристигналите на място медици предприели спешни животоспасяващи действия и
взели решение да я откарат в ЦСМП към МБАЛ „Д-р Иван Селимински" в
гр.Сливен.
Полицейските служители С.К.и А.Д. поискали подс. М.Й.
да обясни къде е получила нараняванията си пострадалата.
Подсъдимият Й. бил във видимо нетрезво състояние.
Разказал, че около 19.30 часа на 12.01.2018г., след предварителна уговорка по
телефона, се срещнал с пострадалата в кафе „Синьото" /заведение в ромския
квартал „Изток" на гр.Твърдица/ и когато си тръгнали след полунощ,
пострадалата, под влияние на изпитото количество алкохол, загубила равновесие и
паднала на земята, удряйки главата си в тротоара на улицата.
Свидетелите С.К.и А.Д. се усъмнили във версията на
подс. М.Й. и го помолили да ги придружи със служебния автомобил, за да им
покаже от къде са минали двамата с пострадалата и къде точно е паднала тя.
Докато пътували към заведението, забелязали на пътното платно две тъмни петна,
наподобяващи кръв. Между двете петна имало значително разстояние, като се
намирали на две различни кръстовища в квартала.
В самото заведение бил заварен свид. Д.Г.. Той
обяснил на полицейските служители, че подсъдимият и пострадалата действително
са били там, скарали са се и са си тръгнали около 23.00 часа.
Отведен по-късно в сградата на полицията, подс. М.Й.
признал, че след като са тръгнали от заведението, двамата с пострадалата
продължили да се карат и той й нанесъл побой, удряйки я няколко пъти в лицето,
като в резултат на нанесените й удари пострадалата паднала неподвижно на земята
на кръстовището, образувано от улиците „Ивайло" и „Горска поляна". Подсъдимият
заявил, че се изплашил и въпреки късния час повикал на помощ свидетелите К.Й. и
Д.Р., които спели в дома си. Подс. М.Й. заявил, че отнесъл на ръце пострадалата
до квартирата й, където по-късно бил заварен да лежи от пристигналите там
служители на РУ на МВР – Твърдица.
Според заключението на първоначалната
съдебно-медицинската експертиза на живо лице № 2/2018г., в резултат на
нанесения й през нощта на 12.01. срещу 13.01.2018г. побой, постр. С. П. е
получила масивна контузия на главата с масивен травматичен оток на тъканите в
областта на лявата половина на главата, екстракраниален хематом в ляво, субарханоидални
кръвоизливи в областта на лявата мозъчна хемисфера с интрапаренхимни
контузионни огнища в областта на малките мозъчни хемисфери и множествени
мозъчни инфаркти в областта на малкомозъчните хемисфери, оток на мозъка с
вклиняване на малкомозъчните тонзили и ствола в големия тилен отвор. Така
описаните увреждания са довели до постоянно разстройство на здравето, опасно за
живота на пострадалата П., като още към момента на приемането й за лечение в
ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" гр.Сливен пострадалата е била в
състояние на мозъчна смърт.
Според вещото лице, описаните увреждания са
получени в резултат на нанасянето на множество силни удари с твърди тъпи
предмети в областта на лявата половина на главата, както и в областта на лицето
и носа. Касае се за нанасяне на масивни удари с твърди тъпи предмети с широки
повърхности, което отговаря най- добре да се отнася за такива, нанесени с
ритници, като е възможно част от нараняванията да са получени и в резултат на
блъскане и удряне на лявата половина от главата и лицето в земната повърхност.
На 19.01.2018г. в дежурната част на РУ на МВР -
Твърдица е получено съобщение, че пострадалата С.Р.П. е починала в 13.11 часа
на същия ден без да дойде в съзнание.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза на труп № 17/2018г., непосредствената причина за настъпването на
смъртта на пострадалата е изпадането й в състояние на дълбока мозъчна кома,
вследствие на тежката черепно- мозъчна травма с масивните субарахноидални
кръвоизливи, множеството интрапаренхимни контузионни огнища на мозъка с
кръвоизливи около тях и вторичните кръвоизливи в областта на мозъчния ствол. Настъпването
на смъртта на пострадалата е в непосредствена причинна връзка с причинените й
множество травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош, корема и
крайниците и настъпилите усложнения в тази връзка. Описаните увреждания са
получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са
получени по механизма на удряне с такива предмети в областта на лявата половина
на главата и в областта на лицето, носа, гръдния кош, крайниците, като такива
характеристики притежават свити в юмрук човешки ръце или краката му, обути с
обувки и нанасяне на удари с ритници. Категорично е изключена възможността
описаните наранявания и увреждания да са получени вследствие на падане на
пострадала от собствен ръст.
Според вещото лице, за настъпването на смъртта на
пострадалата П. от значение е било и изпадането й в състояние на травматичен и
хеморагичен шок вследствие на силните болки, които се дължат на тежката
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, които
са и причинили тежки болки и неприятни изживявания. При причиняването на
установените травми пострадалата П. е изпитвала мъчителни болки и страдания до
изпадането й в коматозно състояние. Настъпването на смъртта, въпреки оказаната
квалифицирана медицинска помощ, е било неизбежно, тъй като причинените
увреждания са множествени, тежки и обхващат масивни участъци от главата, лицето
и мозъчните хемисфери, както и гръдния кош и белите дробове. Същите бързо са
довели до изпадане на пострадалата в мозъчна кома, а гръдната и останалите
травматични увреждания на тъканите и органите са довели до изпадане на
пострадалата в състояние на травматичен и хеморагичен шок и остра дихателна
недостатъчност. Характеристиките на уврежданията свидетелстват за това, че
ударите са бил целенасочени, а не случайни, със значителна сила и в
жизненоважна област от човешкото тяло.
Фактическата обстановка, такава каквато е
възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК
съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова на направеното
самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като
фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен
начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички
събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства и доказателствени
средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си -
обясненията на подсъдимия М.Й.; показанията на свидетелите Р. П., Д.Р., Д.Г., К.Й.,
Н. Й., И.К., С.К., А.Х., А.Д., С.К.; заключенията на вещото лице по първоначалната
съдебно-медицинска експертиза на живо лица и по съдебно-медицинската експертиза
на труп; писмените материали – протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, протоколи за
доброволно предаване, свидетелство за съдимост, характеристична справка, препис-извлечение
от акт за смърт, удостоверение за наследници, декларация за материално
положение и имотно състояние.
Съдът внимателно прецени обяснения на подсъдимия,
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство
като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и
основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той е в най-голяма
степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в
случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. Съдът принципно
дава вяра на тези обяснения именно поради това, че те са в по-голямата си част подробни,
обстоятелствени, последователни, непротиворечиви и непротиворечащи на
останалата част от доказателствения материал кредитиран в това производство.
При преценката им беше взето предвид и това, че в тях се съдържат факти, които
не са в полза на самия подсъдим и го уличават в извършването на престъплението,
за което той е поведен под отговорност. Тези обяснения са в много голяма степен
относими към предмета на доказване и допринасят значително за изясняване на
правно релевантните факти относно механизма на извършване на престъплението,
причините и условията довели до това. Съдът прецени тези обяснения и с оглед на
направеното от страна на подсъдимия признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на
фактите съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт. Обясненията
на подсъдимия не следва да се кредитират единствено по отношение на прокрадващата
се в тях защитна позиция на подсъдимия, целяща да оправдае стореното от него с поведението
на самата пострадала /в смисъл, че тя го е упрекнала, че е прекалено ревнив
респ. че го е обиждала и това го е ядосало/ и по този начин в известна степен да
се оправдае за извършеното. Освен това, подсъдимият е доста пестелив в
обясненията си по отношение на това какви точно удари и в кои части на тялото
на пострадалата е нанесъл, което би могло да се дължи както на употребата на
алкохол, така и на опит също да бъде омаловажено извършеното от него. Тези
твърдения, обаче, се опровергават от останалите доказателствени материали по
делото.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са относими
към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него.
Показанията на свидетелите А.Д. и С.К.следва да се
кредитират, тъй като са подробно, последователни, непротиворечиви и относими
към предмета на доказване. Депозирани са от лица, които нямат никаква връзка с
подсъдимия и пострадалата и в този смисъл са абсолютно незаинтересовани от
изхода на делото. Двамата свидетели са служители на полицията и са били
изпратени на мястото на инцидента за да установят какво се е случило. Те
подробно обясняват какво са заварили, какво е било поведението на съответните
лица вкл. и на подсъдимия, какво е било състоянието на пострадалата, какви
обяснения е депозирал подсъдимия за причините за това състояние, какви
обяснения са дали другите присъстващи лица и какви действия са предприели
самите полицейски служители в тази връзка.
Показанията на свидетелите К.Й. и Д.Р. следва да
се кредитират, тъй като са подробни и последователни, непротиворечиви и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото. Те са и
относими към предмета на доказване, доколкото са депозирани от лица, които са
възприели състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента между нея и
подсъдимия. Последният е потърсил помощ от посочените двама свидетели и те са я
прибрали в дома си. Показанията им са важни и с оглед преценката на поведението
на подсъдимия и това какво е обяснил той пред тях за състоянието на пострадалата,
а именно – че е паднала сама и се е ударила. Отчетено беше и обстоятелството,
че свид. К.Й. е сестра на подсъдимия, а свид. Д.Р. живее с нея на съпружески
начала. Това им качество, обаче, по същество не влияе на достоверността на
показанията им.
Показанията на свид. Р. П. също следва да се
кредитират принципно, като се отчете обстоятелството, че тя е сестра на
пострадалата и в този смисъл би могла да бъде повлияна. Тази свидетелка
депозира твърдения свързани с отношенията между подсъдимия и пострадалата и в
частност, че подсъдимият е бил сестра й вкл. и вечерта преди инцидента.
Показанията на тази свидетелка частично се подкрепят и от показанията на свид. С.К.,
с оглед твърденията на последната, че подсъдимият е упражнявал физическо
насилие спрямо пострадалата.
Показанията на свидетелите Д.Г. и Н. Й. също няма
пречка да бъдат кредитирани, доколкото те са били в заведението, където са били
подсъдимия и пострадалата. Те твърдят, че не са възприели упражняване на
физическо насилие от подсъдимия спрямо пострадалата в заведението, но следва да
се има предвид, че първия свидетел работи като барман там, а вторият свидетел е
брат на подсъдимия.
Няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на
свид. И.К., отчитайки обстоятелството, че е баща на подсъдимия, а и не депозира
твърдения във връзка с инцидента, а само във връзка с отношенията между сина му
и пострадалата.
Няма пречка да се кредитират и показанията на
свид. А.Х., биологичен баща на пострадалата /доколкото липсва брак с майка й Р.П.И./,
който също не свидетелства за инцидента, а по-скоро за отношенията между
пострадалата и подсъдимия, както и за здравословното състояние на пострадалата
след инцидента.
Съдът счита, че следва да кредитира напълно и
заключенията на вещото лице по двете съдебно-медицински експертизи - първоначална
на живо лице и последваща на труп. Тези заключения са подробни, пълни,
обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им. Не
само, че не са оспорени от страните, но в действителност те в много голяма
степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства включени в
предмета на доказване - механизма на причинените увреждания и причината за
смъртта на пострадалата, състоянието, в което е изпаднала пострадалата и
преживените от нея болки и страдания до изпадането й в коматозно състояние.
Последното е от решаващо значение за правната квалификация на деянието на
подсъдимия като такова по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 от НК. Заключенията са
депозирани от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионални
знания съдът няма никакви основания да се съмнява.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в
съответствие както с общите изисквания
на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното
процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по
отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Страните не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от фактическа страна и въз
основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд
направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно по-горе, от
обективна и субективна страна подсъдимият М.И.Й. е осъществил признаците на
състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 от НК, тъй като на 13.01.2018г.
в гр.Твърдица, умишлено умъртвил С.Р.П., като деянието е извършено по особено
мъчителен за убитата начин и смъртта е настъпила на 19.01.2018г.
От обективна страна е несъмнено и безспорно, че
подсъдимият М.И.Й. с действията си /описани по-горе в изложената фактическа
обстановка/ спрямо пострадалата С.Р.П. е причинил смъртта на последната.
Причиняването на смъртта на постр. С. П., както и че това е в резултат на
действията на подс. М.Й. са безспорни факти и те се установяват от събраните по
делото и коментирани по-горе доказателства, а и не се оспорват от самия
подсъдим.
Непосредствената причина за настъпването на
смъртта на пострадалата според коментираното заключение на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза на труп е изпадането й в състояние на дълбока мозъчна кома,
вследствие на тежката черепно- мозъчна травма с масивните субарахноидални
кръвоизливи, множеството интрапаренхимни контузионни огнища на мозъка с
кръвоизливи около тях и вторичните кръвоизливи в областта на мозъчния ствол.
Настъпването на смъртта на пострадалата е в непосредствена причинна връзка с
причинените й множество травматични увреждания в областта на главата, гръдния
кош, корема и крайниците и настъпилите усложнения в тази връзка.
Категорично е изключена възможността описаните
наранявания и увреждания да са получени вследствие на падане на пострадала от
собствен ръст.
За настъпването на смъртта на пострадалата П. от
значение е било и изпадането й в състояние на травматичен и хеморагичен шок
вследствие на силните болки, които се дължат на тежката съчетана травма с
обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, които са и причинили
тежки болки и неприятни изживявания. При причиняването на установените травми
пострадалата П. е изпитвала мъчителни болки и страдания до изпадането й в
коматозно състояние.
Настъпването на смъртта, въпреки оказаната
квалифицирана медицинска помощ, е било неизбежно, тъй като причинените
увреждания са множествени, тежки и обхващат масивни участъци от главата, лицето
и мозъчните хемисфери, както и гръдния кош и белите дробове. Характеристиките
на уврежданията свидетелстват за това, че ударите са бил целенасочени, а не
случайни, със значителна сила и в жизненоважна област от човешкото тяло.
Следователно категорично се опровергава
първоначалната версия на подсъдимия, че пострадалата сама е паднала и се е
самонаранила, доколкото нараняванията по тялото й е изключено да бъдат получени
по този начин, а са резултат на целенасочени действия. В този смисъл
извършеното от подсъдимия по отношение на пострадалата представлява умишлено
причиняване на смъртта й, като в конкретния случай е без значение
обстоятелството, че смъртта е настъпила няколко дни по-късно, което в
конкретния случай с оглед на характера, тежестта и естеството на причинените й
наранявания е било неизбежно.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.116
ал.1 т.6 предл.2 от НК – деянието е извършено по особено мъчителен за убитата
начин, доколкото според заключението на вещото лице смъртта не само, че не е
настъпила веднага, но и пострадалата не е изпаднала веднага в състояние на кома.
До изпадането й в това състояние, при причиняването на коментираните по-горе
наранявания по тялото й, тя е изпитвала тежки и мъчителни болки и страдания.
По делото липсват доказателства, а и не се
навеждат такива възражения от страна на подсъдимия или защитата му, за наличие
на обстоятелства, които да квалифицират извършеното деяние като по-леко
наказуемо такова според НК.
Липсват
каквито и да било доказателства, че
деянието на подсъдимия е извършено в условията на неизбежна отбрана или при
превишаване на пределите на неизбежната отбрана, доколкото липсват
доказателства за нападение на пострадалата спрямо подсъдимия.
Липсват каквито и да било доказателства, че
деянието на подсъдимия е извършено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалата с каквото и да било противоправно действие. Вярно
е, че двамата са се карали непосредствено преди инцидента, но твърденията на подсъдимия
в обясненията му, че пострадалата го е обиждала респ. че го е упреквала в
проява на неоснователна ревност не се подкрепят от останалите доказателствени
материали по делото и по същество бяха преценени като негова защитна позиция.
Освен това дори самият подсъдим не конкретизира какви точно обидни думи са били
отправяни към него, а и в хода на съдебното производство не се навеждат
съображения, нито се правят искания за квалифициране на деянието му като такова
по чл.118 от НК.
От субективна страна деянието на подсъдимия е
извършено с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
извършваното от него, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал това.
Като причини и условия за извършване на
престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия спрямо
пострадалия незачитане на основни човешки ценности и в частност на най-голямата
ценност – човешкия живот. Следва да се отбележи ролята и влиянието на
употребата на алкохол от страна на подсъдимия в конкретния случай, както и това,
че е проявявал неоснователна ревност по отношение на пострадалата.
При определянето на вида и размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът се съобрази с предвиденото в съответните разпоредби на общата част на НК -
чл.116 ал.1 т.6 предл.2 от НК, като вид и размер на санкцията за този вид
престъпления /със задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност
както на дееца, така и на неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали
подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази
изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на
целите на наказанието.
При обсъждането на въпроса какво наказание като
размер следва да се наложи за извършеното престъпление, съдът отчете
обстоятелството, че подсъдимият е демонстрирал с поведението си пълното
незачитане на човешкия живот като основно човешко благо, както и факта, че
същият се е опитал да прикрие извършеното от него пред полицаите, пристигнали
първи на мястото на инцидента, което увеличава укоримостта на извършеното и
поради това следва да бъде преценени като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва
да се преценят: състоянието, в което се е намирал – подсъдимият е употребявал
редовно алкохол и в конкретния случай поведението му също е повлияно от
изпитото значително количество алкохол; обремененото му съдебно минало вкл. и
факта, че деянието е било извършено в
изпитателния срок по предходно осъждане на умишлено престъпление /което
обосновава извод, че проявената снизходителност не му е повлияла поправително,
превъзпитателно и превантивно/; възрастта на пострадалата, която е била едва на
18 години към датата на извършване на деянието на подсъдимия. Съдът взе предвид
и начина на умъртвяване на пострадалата, характеризиращ се с нанасянето на
многобройни удари в областта на жизненоважни части на тялото й, което би могло
да обоснове извод за проява на жестокост от страна на подсъдимия. Това позволява да се направи извод за личността на
подсъдимия и за пренебрежителното му отношение на най-висшето благо – човешкия
живот. Същевременно квалифициращото
обстоятелство особено мъчителен за жертвата начин не следва да се преценява
като отегчаващо отговорността обстоятелство предвид разпоредбата на чл.56 от НК. По тези причини и въз основа на тези обстоятелства съдът направи извода за
една значително по-висока от „обикновената” степен на обществена опасност на
подсъдимия и на извършеното от него.
От друга страна съдът прецени като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство процесуалното му поведение в хода на
наказателното производство и в частност направеното самопризнание, което в
конкретния случай действително е допринесло за изясняване на фактите по делото.
Действително подсъдимият още при първоначалния си разпит в това качество се е
признал за виновен и е депозирал подробни обяснения. Следва да се има предвид,
обаче, че в тези си обяснения /както беше коментирано по-горе пи анализа на
доказателствата/ подсъдимият частично се опитва да облекчи положението си,
заявявайки, че е бил провокиран от пострадалата. Следва да се има предвид и поведението
на подсъдимия непосредствено след инцидента, изразяващо се в опит да прикрие
извършеното от него с твърдения, че пострадалата е паднала и 9се е
самонаранила.
Неоснователни са наведените от защитата доводи за
наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства като това, че
подсъдимият е бил повлиян от изпитото количество алкохол, че е извършил
деянието в състояние на ревност и че има добри характеристични данни.
Употребата на алкохол в никакъв случай не може да се приеме като смекчаващо
отговорността обстоятелство /напротив, приема се за отегчаващо отговорността
такова/, а в конкретния случай проявената ревност от страна на подсъдимия е
била неоснователна и непровокирана. В приложената по делото характеристична
справка не се съдържа информация, от която да се направи извод, че е с добри
характеристични данни.
Неоснователни са и възраженията на защитата по
отношение на преценката относно предходното осъждане на подсъдимия като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Подсъдимият е бил осъден за умишлено
престъпление от общ характер – управление на МПС след употреба на алкохол /т.е.
отново за деяние свързано с употреба на алкохол/, определено му е било
наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за изпитателен
срок и деянието по настоящото наказателно производство е извършено в рамките на
този изпитателен срок. В този смисъл предходното осъждане на подсъдимия
категорично следва да бъде преценено като отегчаващо отговорността му
обстоятелство и в никакъв случай не следва да се омаловажава значението му при
преценката на степента на обществената опасност както на дееца, така и на
извършеното от него деяние респ. при определянето на наказанието, което следва
да се наложи за извършеното конкретно престъпление в настоящия случай.
Съдът се съобрази и с обстоятелството, че за
престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 от НК се предвижда наказание в три
алтернативи: лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор
и доживотен затвор без замяна. В този смисъл, при определянето на наказанието
следва да се има предвид разпоредбата на чл.57 ал.1 от НК.
Предвид обстоятелството, че производството по
делото се развива по реда на Глава 27-ма от НПК „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция“ и подсъдимият направи признание на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371
т.2 от НПК /и съдът прие, че самопризнанието се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства/, съгласно разпоредбата на чл.58а ал.2
от НК наказанието доживотен затвор без замяна не се налага, а наказанието
доживотен затвор се заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет
години.
В конкретния случай и предвид направените по-горе
констатации относно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и относно степента на обществената опасност на деянието и
неговия извършител, съдът прецени, че наказанието на подсъдимия не следва да се
определя по втората или по третата алтернатива на чл.116 ал.1 от НК т.е. не
следва да се определя /преди приложението на чл.58а от НК/ наказание доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна.
Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 от НК,
наказанието доживотен затвор без замяна се налага само ако конкретно
извършеното престъпление е изключително тежко и целите на наказанието не могат
да се постигнат чрез по-леко наказание. Съгласно разпоредбата на чл.38а ал.2 от НК, наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е
изключително тежко.
По-горе бяха направени констатации за завишена
степен на обществената опасност на дееца и на извършеното от него деяние в
конкретния случай, но от доказателствата по делото не може да се направи и
обоснове извод, че конкретното деяния на подсъдимия е изключително тежко.
С оглед на така коментираните обстоятелства имащи
значение за размера на отговорността, съдът намира, че на подсъдимия следва да
бъде определено наказание при наличието на многобройни отегчаващи и
преобладаващо над смекчаващите
отговорността обстоятелства т.е. в максималния размер на наказанието лишаване
от свобода по първата алтернатива предвидена за този вид престъпления. В този
смисъл определянето на наказание в максимален размер, но по най-леката
алтернатива се явява съобразено и съответно на степента на обществената
опасност на деянието и дееца в конкретния случай, както и с всички налични и
коментирани по-горе обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността,
а и с цитираната по-горе разпоредба на чл.57 ал.1 от НК.
Във връзка с горното, настоящият съд стигна до
извода, че на подсъдимия М.И.Й. за извършеното от него деяние по чл.116 ал.1
т.6 предл.2 от НК следва да бъде определено наказание двадесет години лишаване
от свобода.
В съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК следва така определеното на подсъдимия Й.
наказание двадесет години лишаване от свобода да бъде намалено с една трета и на
същият следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на тринадесет
години и четири месеца.
В съответствие с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.1
б.“а“ и „в“ от ЗИНЗС следва да се определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието. Настоящият съд намира, че не са налице основанията
за определяне на по-лек режим на изтърпяване на наложеното наказание по реда на
чл.57 ал.3 от ЗИНЗС, доколкото не може да се обоснове извод, че осъденият не е
с висока степен на обществена опасност.
Поради размера на наложеното наказание лишаване от
свобода, изпълнението на същото не може да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Деянието предмет на настоящото наказателно
производство е извършено на 13.01.2018г. т.е. в изпитателния срок по предходното
осъждане на подсъдимия - със споразумение
от 08.09.2016г. по нохд № 1333/2016г. по описа на СлРС, в сила от 08.09.2016г.,
за престъпление по чл.343б ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК – на шест месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено
за изпитателен срок от три години. Налице са следователно основанията по чл.68
ал. 1 от НК да бъде приведено в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия М.И.Й.
по споразумение от 08.09.2016г. по нохд № 1333/2016г. по описа на Районен съд
гр.Сливен, което следва да се изтърпи
при първоначален строг режим и отделно от наказанието, наложено с настоящата
присъда.
На основание чл.59 ал.1 от НК следва да се приспадне
при изпълнението на наложеното на подсъдимия М.И.Й. наказание лишаване от
свобода времето, бил задържан по настоящото наказателно производство, а именно
от 13.01.2018г. до привеждане в изпълнение на наложеното наказание с настоящата
присъда.
По правилата на процеса, подсъдимият М.И.Й. следва
да бъде осъден да заплати по сметката на ОД на МВР - Сливен сумата от 505.18
лева, представляваща направените по делото в досъдебното производство разноски.
Веществените доказателства: 1 бр. обтривка, взета
с марля, запечатани с лепенка № А 5759 на ОД на МВР – Сливен; 1 бр. обтривка,
взета с марля, запечатани с лепенка № А 5760 на ОД на МВР – Сливен; 1 бр. блуза
синя на цвят с къс ръкав, разкъсана около дясното рамо и дясната подмишница,
запечатана с лепенка № А 5792 на ОД на МВР – Сливен; 1 бр. възглавница без
калъфка бяла на цвят, силно замърсена, запечатана с лепенка № А 5793 на ОД на
МВР – Сливен; 1 бр. пола жълто оранжева на цвят, запечатана с лепенка № А 5794
на ОД на МВР – Сливен и 1 бр. панталон от син дънков цвят, запечатан с лепенка
№ А 5791 на ОД на МВР – Сливен, след влизане на присъдата в сила, следва да се
унищожат, като вещи без стойност.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
Мотивите към присъдата са изготвени на
27.06.2018г.