РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Белоградчик, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200048 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. СТ. Н. от гр. Б., обл.В., с ЕГН **********,
срещу НП № 11-01-707-2021/07.02.2022 г. на Директора на АДФИ - София, с
което му е наложена глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.32 ал.1 т.1
вр. чл.35 ал.1 от ЗДФИ, за извършено нарушение на чл.128 ал.1 от ЗПФ във
вр. чл.94 ал.3 т.1 вр. чл.7 ал.5 ЗПФ във вр.§ 2 от ДР на ЗПФ.
В жалбата се излагат оплаквания за не законосъобразност и
неправилност на НП, като се моли отмяната на същото. Твърди се, че са
допуснати нарушения при изчисляването на отчетените разходи на общината
за няколко години назад от 2019 г., че жалбоподателят не е представлявал
същата през част от 2019 г., че общината е в тежко финансово състояние,
заварено такова, и не е възможно да бъдат изпълнени изискваната на чл.94
ал.3 т.1 от ЗПФ. В с.з. жалбоподателят не се явява лично, но се представлява
от упълномощен представител, който заявява , че поддържа жалбата, а в
писмено становище излага същите доводи, като в жалбата, като претендира и
1
разноски поделото.
Въззиваемата страна не изпраща свой представител по делото, но в
писмено становище по казуса от юрисконсулт, представляващ АНО, се
твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, обстоятелствата по
установяване на нарушението – безспорно доказани и изяснени, поради което
НП следва да се потвърди. Претендират се и разноски по делото –
юристконсултско възнаграждение, прави се и възражение за прекомерност на
разходите -адвокатско възнаграждение, на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Със Заповед № ФК-10-984/29.07.2021 г. на Директора на АДФИ, на
държавен финансов инспектор ЕВГ. Н. ХР. от ИРМ Враца, било възложено
извършването на финансова инспекция в Община Белоградчик, относно
законосъобразността на отчетените към 31.12.2020 г. задължения за разходи, с
оглед изискванията на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, както и на отчетените
просрочени задължения на общината към 30.12.2020 г. , с оглед изискванията
на чл.128 ал.4 от ЗПФ. Със заповедта си, директорът на АДФИ-София е
определил и срок за извършване на инспекцията – 20 работни дни или в
периода 02-27.08.2021 г.
В хода на проверката, Е. Х. констатирал, че с т.11 от Решение на
Общински съвет – Белоградчик № 52 по Протокол № 5/30.01.2020 г. е
определено, че максималния размер на новите задължения за разходи, които
могат да бъдат натрупани през 2020 г. е 990 269,70 лв. , като съветниците са
приели, че това е именно сумата, която като размер е максимално допустимия
- 15 % , от средногодишния размер на отчетените разходи за последните
четири години / 2016-2019 г./. Констатирал още, че самият ОбС неправилно е
определил размера от 990 270,00 лв., като максимален – до 15 % по см. на
чл.94 ал.1 т.1 от ЗПФ, тъй като според него – проверяващия, този размер
следвало да е 976 981,00 лв.
Съобразно представената в хода на проверката на св. Х., “Справка
относно отчетени към 31.12.2020 г. разходи“, по повод изискването на чл.94
ал.3 т.1 от ЗПФ”/ изх.№ 4054-2/02.08.2021 г. на общината/, свидетелят
получил информация, за отчетените разходи на общината за последните
2
четири години /2016 г. – 2019 г./ Съответно за 2016 г. – 5 069 220,00 лв., за
2017 г. – 6 048 762,00 лв. , за 2018 г. – 6 830 910,00 лв. и за 2019 г. –
26 052 826 лв. / след приспадане от общо отчетените на разходите по § 19-00/.
В справката било посочено, че средногодишният размер на разходите от
последните четири години, е 6 513 207,00 лв., общият размер на “отчетените
задължения за разходи към 31.12.2020 г.” е 4 305 609,00 лв., а максималният
допустим размер на новите , натрупани задължения за разходи – до 15 % от
така изчисления средногодишен размер бил 976 981,00 лв. Според тази
справка, съотношението между отчетените задължения за разходи към
31.12.2020 г. към средногодишния размер на разходите за последните 4
години, било 66,11 % или превишение от 51,11 %. / не „новите“ !, а общия
размер на отчетените/
Съгласно обаче, оборотна ведомост на Общ. Белоградчик от 31.12.2020
г., от така посочените в общ размер задължения за разходи 4 305 609,00 лв. /
същевременно представляващи и „налични към 31.12.20 г. задължения за
разходи“/, следвало да се установят само „новите задължения за разходи“.
Св. Х. изчислил последните на 2 354 978,00 лв., оставащи от общите,
налични, съгл. § 1 т.22 от ДР на ЗПФ, визирани правилно в справката на
общината като крайно кредитно салда по задбалансова счетоводна
сметка 9860 „Възникнали нови задължения за разходи“.
Същевременно, чл.94 ал.3 в т.1 изисквал: С реше нието по ал. 2
Общинският съвет одобрява и: т.1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) максималния
размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани
през годината по бюджета на общината, като наличните към края на
годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от
средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири
години; ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани
за сметка на помощи и дарения.
В хода на извършваната инспекция, Б. Н. – кмет на Община
Белоградчик, вкл. през 2020 г. предоставил писмени обяснения за
констатираното недобро финансово състояние на Общината – в смисъл, че то
се дължи на заварено лошо финансово състояние на общината от предишен
период /2007-2008 г./, което е предизвикало образуването на изпълнителни
дела, наложени запори върху сметки на общината, приходи , с които се
3
погасяват лихви, такси и съдебни разноски, също така – невъзможност да не
се поемат нови задължения, поради изискуеми разходи на общината,
свързани със съществуването й и опасност иначе от преустановяване
дейността й.
Според Е. Х. като цяло, съобразно събраните от него писмени
материали в хода на проверката, било допуснато нарушение на чл.128 ал.1 от
ЗПФ, тъй като той не позволявал натрупването на „нови задължения за
разходи“ от кметовете на общини, които не са предвидени в годишния
бюджет на общината, тъй като натрупаните през годината общо нови
2 354 978,00 лв. /част от отчетените общо налични задължения към края на
2020 г. – 4 305 609,00 лв./ излизали с 1 364 708,00 лв. повече от предвиденото
от ОбС-Белоградчик – 990 270,00 лв. и от законово допустимите – максимум
976 981,00. /.
Нарушението според проверяващия инспектор било извършено от Б. Н.,
в качеството му на Кмет на Община Белоградчик.
На 11.08.2021 г., в гр. Б., в присъствието на свидетел М. М. М.. – с
посочени подробно лични данни и адрес, свидетел на съставянето само, Е. Х.
оформил АУАН № 11-01-707 на Б. СТ. Н., в качеството му на кмет на Община
Белоградчик. Актът бил съставен въз основа на писмени доказателства –
изброени подробно в него, събрани в хода на проверката на Х. и бил връчен
на нарушителя – той също присъствал при оформянето му. Въз основа на акта
е издадено и обжалваното НП № 11-01-707-2021/07.02.2022 г. на Директора
на АДФИ – София.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Не се спори, че жалбоподателят Б. Н. е имал знанието, че наличните
към края на 2020 г. /31.12./ задължения за разходи са надвишавали показателя
от 15%, възведен от законодателя с нормата на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ /
976 978,00 лв./, както и посочения / макар и неправилно изчислен/ в
Решението № 52 по Протокол № 5/30.01.2020 г. на ОбС –Белоградчик като
сума 990 270,00 лв., а това от своя страна е възпрепятствало и е ограничавало
Кмета на община Белоградчик да поема обаче / в случая през дошлата нова
4
календарна година - 01.01.-31.12.2020 г./, нови задължения за разходи по
смисъла на § 1 т.22 от ДР на ЗПФ.
Безспорно, чл.128 ал.1 от ЗПФ не допуска натрупването на „нови
задължения за разходи“ от кметовете на общини, които не са предвидени в
годишния бюджет на общината, гласуван от ОбС. А последния,
съобразявайки указаното в чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ – че наличните към края на
годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от
средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години,
без това да се отнася за задължения за разходи, финансирани за сметка на
помощи и дарения, е гласувал сумата от само 990 270,00 лв. , като
максимален размер, допустим за натрупани през 2020 г. нови задължения /
повече от законово допустимото/ .
От една страна, съдът констатира, че неправилно и ненужно
актосъставителят и АНО са обвързали приписаните на жалбоподателя
елементи от състава на админ.нарушение с изискванията чл.94 ал.3 т.1 от
ЗПФ, като са изчислявали проценти и цифрови изрази на поети нови
задължения от Община Белоградчик спрямо средногодишния размер на
разходите през последните четири години / 2016-2019 г./ А това е ненужно
тук, тъй като съставът на чл.128 ал.1 от ЗПФ по никакъв начин не се обвързва
с тези данни. Наистина задължение на ОбС е да приеме решение за определен
размер на допустими нови задължения за през годината, и Кмета на една
община следва да съобрази това решение / като стойност на максималния
размер/. Но , за да е осъществен състава на админ. нарушение по чл.128 ал.1
от ЗПФ е достатъчно ръководителят на общината да превиши посоченият му
от ОбС максимален размер при натрупването на нови задължения, без да е от
значение с колко ги е надвишил , като процент или число. За ОбС има
задължение, при приемане на своето решение, посочвайки като число
максималния размер по чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, да не превишава определен от
закона процент – 15 % от средногодишния размер на отчетените разходи за
последните четири години / който той е надвишил, но това обстоятелство не е
предмет на обсъждане по настоящият ред/.
Евентуално деяние по чл.128 ал.2 от ЗПФ, което обаче не е предмет на
настоящето административно наказателно производство, тъй като би касаело
поемането само на „ангажименти за разходи“, би изисквало изчисления на
5
суми и „%“, в съотношение на показатели по чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПФ. Или
показателите по чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПФ, като проценти и суми са
съставомерни само по чл.128 ал.2 от закона.
От друга страна обаче, както съдът вече посочи за деяние по чл.128
ал.1 от ЗПФ, каквото цифром е приписано на Б. Н., е достатъчно да се
констатира, че натрупаните нови задължения през 2020 г. надвишават
предварително заложените от ОбС, а това е установено /безспорно доказано
според съда/ - натрупани нови 2 354 978,00 лв., докато границата , посочена
от ОбС е – максимум 990 270,00 лв. / макар и определено от съвета повече от
допустимото от закона – 976 981,00 лв./ или превишение има, независимо
колко е / в случая 1 364 708,00 лв. спрямо законово допустимото/. Като цяло
, въпреки ненужно правените и неправилни изчисления, визирани в текста на
нарушението, изписано в АУАН и НП, които се оказват излишни, същият
текст в пълнота съдържа словесно и елементите на цифровото деяние по
чл.128 ал.1 от закона – „ Б. Н., в качеството си на Кмет на Община
Белоградчик, е натрупал нови задължения за разходи за 2020 г. в размер на
1 364 708,00 лв. повече, от предвидените в годишния бюджет на общината –
976 981,00 лв., допустим от закона / а и от 990 270,00 лв. – определен от ОбС
Белоградчик/“. Следователно налични са вина и автор на деяние по чл.128
ал.1 от ЗПФ, придадена е правилната цифрова и текстова квалификация на
същото, допълнителните обстоятелства – по чл.94 ал.3 от ЗПФ са излишни,
относими към друго деяние – по ал.2 на чл.128 от ЗПФ, и то за „поети
ангажименти за разходи“, а не за „нови задължения за разходи“, поради което
не рефлектират върху доказаното обвинение – по ал.1.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след съставяне на
АУАН, АНО при произнасянето си с НП, не е обсъдил възраженията на
нарушителя по акта. Напротив, АНО е разсъждавал върху тях и е изложил
мотивите си – защо не ги уважава. Доводът, че общината е в тежко финансово
положение, със заварени стари задължения, не оневинява нарушителя, който
като задължено, отговорно по закона лице, е следвало да спази вмененото му
от 2014 г. ново задължение – да приведе показателите си за наличните в края
на годината поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с
ограниченията по чл. 94 ал. 3 т. 1 и 2 ЗПФ / § 20 от ПЗР на закона/.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба и е определен видът
6
и размерът на санкцията от АНО. Разпоредбата на чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ
предвижда наказание „глоба“ от 200 до 2000 лв. за виновните длъжностни
лица "за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-
стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в
съответния нормативен акт" / и ако деянието не съставлява престъпление/. В
случая АНО е определил размера на наказанието „глоба“ в минималния
размер на предвидения в закона диапазон, като очевидно при определянето
му е взел предвид обстоятелствата, че общината е в затруднено финансово
състояние, поради липса на достатъчно приходи от местни дейности и
предходни, заварени огромни задължения, натрупани преди въвеждане на
нормативните изисквания от 2014 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да потвърди
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
представител на въззиваемата страна – Ст. юрисконсулт, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати претендираните от посочения представител
– юрисконсулт, възнаграждение за такъв, с оглед участието му в процеса.
Съобразно указаното в чл.63 ал.5 от ЗАНН / ред. от ДВ. Бр.94 от 2019 г., в
сила до 23.12.2021 г. / и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА
ПРАВНАТА ПОМОЩ /в сила от 01.01.2006 г., Приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г. и Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г./ , съдът присъжда в тежест
на жалбоподателя, претендираното от въззиваемата страна възнаграждение за
юрисконсулт, в размер на 80,00 лв. – предвид и размера на наказанието,
определено от АНО – минимално такова, както и неявяването в с.з. на
юрисконсулта, а подготвянето и представяне само на писмена молба със
становища по хода на делото и същество на спора.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-01-707-
2021/07.02.2022 г. на Директора на АДФИ - София, с което е наложена на Б.
7
СТ. Н. от гр. Б., обл.В., с ЕГН **********, „глоба“ в размер на 200,00 лв., на
основание чл.32 ал.1 т.1 вр. чл.35 ал.1 от ЗДФИ, за извършено нарушение на
чл.128 ал.1 от ЗПФ във вр. чл.94 ал.3 т.1 вр. чл.7 ал.5 ЗПФ във вр.§ 2 от ДР на
ЗПФ.
ОСЪЖДА Б. СТ. Н. от гр. Б., обл.В., ул. “Т. м.“ № ..., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на АДФИ с адрес гр. София, обл. София, ул. “Леге“
№ 2 и БУЛСТАТ ********* , направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8