№ 3360
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110200367 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.
И. Ч. (чрез процесуален представител) срещу НП № 11-01-479 от 30.11.2022 г., издадено от
директора на АДФИ, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано като такова на
чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в
сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ бр. 107 от 18.12.2020 г.), на основание чл. 256, ал. 1 от
ЗОП (ред. ДВ бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) е наложено административно
наказание глоба в размер на 3237,06 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП
и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си
представител) излага от своя страни конкретни доводи за законосъобразност на НП,
намирайки, че безспорно жалбоподателят не е спазил конкретна императивна разпоредба,
претендирайки потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
правейки и възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя като
разноски адвокатско възнаграждение.
По същество е безпредметно да се обсъжда друго освен следното:
Показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, макар същият да не се явява
безпристрастен, са напълно логични и в тях не се откриват каквито и да било признаци на
недобросъвестност (прави впечатление как свидетелят заявява несигурност по някои
въпроси, евентуалният категоричен отговор в конкретна насока по които би бил в очевидна
полза за въззивника), като същите се подкрепят и от ноторните обстоятелства във връзка с
проблемите по управлението на „Н. С.“ ЕАД и като от визираните показания, а и от
1
приложените към жалбата и допуснати като доказателства книжа, еднозначно се установява,
че при изпълняване на сочената в НП длъжност, включително към процесната дата
22.08.2021 г., жалбоподателят е следвало да се справя както с нежеланието на поне част
(значителна) от заварени служители на дружеството да работят с новото ръководство, така и
с други проблеми като например невъзможност на същото дружество да посреща растящите
разходи за ток и (се установява) че не му е било докладвано от съответните служители,
както и от директора със съответния ресор, относно издадените на дружеството фактури и
превишаването на съответния стойностен праг съгласно постановлението, като данните за
разходите за мобилни телефонни услуги на горепосоченото дружество по издавани фактури
за такива услуги принципно са били обработвани по клонове (което е напълно нормално с
оглед обема на самата осъществявана дейност). При това положение липсва вина (както
умисъл, така и непредпазливост) – въззивникът нито е знаел, нито е допускал, нито е
предвиждал, нито е могъл да предвиди (обективно) превишаването на визирания от
наказващия орган стойностен праг (за да го предвиди, е следвало образно казано да изостави
цялата си останала служебна дейност, което би било в очевидно противоречие със
задълженията му по служба), респективно по аргумент от чл. 6 вр. чл. 7 вр. чл. 11 от ЗАНН
вр. чл. 11 от НК при всяко положение не е налице административно нарушение, т. е.
материалният закон е приложен неправилно и НП подлежи на отмяна съобразно чл. 63, ал. 3,
т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН.
При този изход на делото основание за присъждане изобщо на разноски в полза на АДФИ не
е налице, съответно налице е основание за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, а именно за
възнаграждение на един адвокат (заплащането на което е удостоверено със съответния
служещ и за разписка договор за правна защита и съдействие), от какъвто същият е бил
представляван по делото; вън от уредбата по чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 620 лева за адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерна нито с оглед защитавания материален интерес, нито
с оглед фактическата и правната сложност на делото.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 11-01-479 от 30.11.2022 г., издадено от директора на АДФИ.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
АДФИ.
Осъжда АДФИ да заплати на жалбоподателя Д. И. Ч. сумата от 620 лева – разноски по
делото за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3