№ 280
гр. Карнобат, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20212130101209 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. вписано в Търговския и фирмен
регистър на Р Франция под № *** с която това дружество действащо чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България чрез неговия
пълномощник юрк. Н. М. е предявило искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против З. Д. Г. , с
които моли съда да постанови решение с което приеме за установено по
отношение на същия ответник , че същия му дължи общата сума от 1410,
47 лв. включваща следните суми, а именно: 1.сумата от 1225, 43 лв. –
представляваща неплатена и дължима се главница по сключен договор за
потребителски кредит № CREX- 17704513 от 29.2.2020 г. сключен между
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и ответника З. Д. Г. 2.
Сумата от 86, 61 лв. представляваща дължима се възнаградителна лихва
върху главницата по горепосочения договор за потребителски кредит ,
дължима се за периода от 01.07.2020 г. до 01.03.2021 г. , 3. Мораторна лихва /
обезщетение за забава / върху главницата по горепосочения договор за
кредит в размер на сумата от 98, 43 лв. дължима се за периода от
01.08.2020 г. до 16.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата по
горепосочения договор за потребителски кредит , считано от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 26.05. 2021 г. до
окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по- горе
моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му
заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, включващи и възнаграждение за
1
юрисконсулт на основание чл. 78 ал.8 от ГПК . Същият ищец иска и
осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените
от него съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр. д. № 581 /
2021 г. по описа на КРС .
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не се
явява лично неговият процесуален представител, но последният чрез
подадени от него молби поддържа така предявените искове и моли тяхното
уважаване така както са предявени , ведно с всички законни последици от
това.
Ответникът З. Г. чрез специално назначеният му особен представител в
преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба
с която е предявен горепосочения установителен иск срещу него и по този
начин взема становище по същия иск, като счита същият за неоснователен и
моли съдът да го отхвърли изцяло като такъв.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно
заседание , но чрез специално назначеният му особен представител в съдебно
заседание заявява , че поддържа същото становище по повод предявения
иск изразено в отговора му на исковата молба и моли отново искът да бъде
отхвърлен изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Горепосочените така предявени от ищеца БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. вписано в Търговския и фирмен регистър на Р Франция под №
*** действащ чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България
искове се явяват по своята същност положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от
ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника З. Д. Г.
съществуването в полза на ищеца посочен по- горе на твърдяните от него
вземания за посочените от него суми – главница и лихви. За да бъде уважена
тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат
доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни
предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият
от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в
получаването на твърдения от страните потребителски паричен кредит в
посочената писмена форма договор за потребителски кредит № CREX-
17704513 от дата 29.02.2020 г. , ищецът като страна по това валидно
правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е
предоставил твърдяната от него парична сума по договора за кредит на
ответника в качеството му на заемател на същата сума за закупуването от
негова страна на стоки , ответникът също като страна в това правоотношение
да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните
плащания по договора за кредит и последно в полза на ищеца по делото
2
при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за
изпълнение, както и респективно тука следва страната - ответника да е бил
валидно уведомен , че кредита е предсрочно изискуем.
Видно от приложените по делото писмени доказателства е че на
26.5.2021 г. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж с рег. № *** чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу З. Д. Г. за
заплащане на общата сума от 1410, 47 лв. включваща следните суми, а
именно: 1.сумата от 1225, 43 лв. – представляваща неплатена и дължима се
главница по сключен договор за потребителски кредит № CREX- 17704513
от 29.2.2020 г. сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България и ответника З. Д. Г. 2. Сумата от 86, 61 лв. представляваща
дължима се възнаградителна лихва върху главницата по горепосочения
договор за потребителски кредит , дължима се за периода от 01.07.2020 г. до
01.03.2021 г. , 3. Мораторна лихва / обезщетение за забава / върху
главницата по горепосочения договор за кредит в размер на сумата от 98,
43 лв. дължима се за периода от 01.08.2020 г. до 16.05.2021 г., както и
законната лихва върху главницата по горепосочения договор за
потребителски кредит , считано от датата на подаването на заявлението за
издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК – 26.05. 2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
На 27.09.2021 г. по ч.гр.д. № 581 / 2021 г. по описа на Районен съд
Карнобат е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 126 от дата 27.9.2021 г. с която е разпоредено длъжникът З. Д.
Г. да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България чрез
който кредиторът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. вписано в
Търговския и фирмен регистър на Р Франция под № *** упражнява своята
дейност в Р България горепосочените заявени суми , а именно : 1.сумата от
1225, 43 лв. – представляваща неплатена и дължима се главница по сключен
договор за потребителски кредит № CREX- 17704513 от 29.2.2020 г. сключен
между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и ответника З. Д.
Г. 2. Сумата от 86, 61 лв. представляваща дължима се възнаградителна
лихва върху главницата по горепосочения договор за потребителски кредит ,
дължима се за периода от 01.07.2020 г. до 01.03.2021 г. , 3. Мораторна лихва /
обезщетение за забава / върху главницата по горепосочения договор за
кредит в размер на сумата от 98, 43 лв. дължима се за периода от
01.08.2020 г. до 16.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата по
горепосочения договор за потребителски кредит , считано от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 26.05. 2021 г. до
окончателното изплащане на вземането , както и сумата от 78, 21 лв.
представляваща направените по заповедното производство разноски.
С разпореждане № 649 от 24.9.2021 г. по същото частно гражданско
дело № 581/ 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат , последният е указал
3
на основание чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК на заявителя , че може да предяви иск
за установяване на вземането си срещу длъжника за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК.Заявителят е предявил иск по
реда на чл.422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се приеме за установено , че
ответникът дължи на ищеца сумите за които е издадена горепосочената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 126 от
дата 27.5.2021 г. по ч.гр.д. № 581 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат.
Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на
01.08.2020 г. поради просрочие на две или повече месечни вноска, като е
изпратено уведомително писмо от страна на ищцовото дружество с което
ответницата е уведомена че вземанията по договора за кредит са обявени за
предсрочно изискуеми.
С определение № 338 от 06.6.2021 г. по настоящото гр.д. № 1209 / 2021
г. по описа на Районен съд Карнобат на ответника е назначен особен
представител на основание чл. 47 ал.6 от ГПК , който е депозирал отговор
на исковата молба с която предявения иск респ. искове се оспорват изцяло
като неоснователни. Изложени са съображения за тяхната неоснователност и
се претендиране отхвърляне на исковата претенция.
От представените по делото писмени доказателства – договор за
потребителски кредит CREX – 17704513 сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България и З. Д. Г. , съгласие за обработка на
лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит или сключване и
изпълнение на договор за потребителски кредит CREX -17704513 , договор за
застрахователно посредничество , Сертификат за застраховка Закрила на
плащанията Плюс № CREX – 17704513 , стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити , декларация за
предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка
с искане за отпускане на кредит или сключване и изпълнение на договор за
потребителски кредит CREX - 17704513 , оригинал на фактура №
********** , извлечение по сметката към процесния договор за
потребителски кредит CREX -17704513, покана на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж с рег. № *** чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България до ответника З. Д. Г. за обявяването на задълженията по
горепосочения договор за потребителски кредит за предсрочно изискуеми ,
извлечение от основно вписване в Търговския и фирмен регистър към 13 март
2018 г. се установява , че страните по делото са сключили договор за
потребителски кредит № CREX – 17704513 на дата 29.02.2020 г. , съгласно
който на ответника З. Д. Г. в качеството му на кредитополучател е отпуснат
кредит в размер на сумата от 1554, 34 лв. за покупка на стоки – 2 бр. диван
Морган на стойност 1426 лв. , за срок от 12 месеца , с месечна погасителна
вноска по кредита в размер на сумата от 155, 17 лв. , при ГПР от 40, 32 лв. и
лихвен процент от 34, 35 % . В изпълнение на клаузите на договора
4
кредиторът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Франция действащ чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България е извършил плащането
на горепосочените стоки на сумата от 1426 лв. за което е издадена фактура на
името на З. Г. за покупната цена на стоките от 1426 лв. По този начин с
начислените лихви дължимата се от ответника Г. сума по договора за
потребителски кредит възлиза на 1862, 04 лв., което е общото задължение
по сключения договор за потребителски кредит с дата на погасяване на
всяка вноска – 1-ви ден от месеца.По този начин с плащането на
горепосочената стойност на стоките на продавача на същите на дата
29.02.2020 г. съдът намира , че процесния потребителски кредит за покупка
на стоки е бил усвоен от ответника Г. .
С исковата молба се прави признаване от ищцовото дружество , че
ответника Г. е преустановил редовното обслужване на отпуснатия му стоков
потребителски кредит на 01.07.2020 г. , към която дата същият бил заплатил
3 бр. погасителни вноски , а това се установява от доказателствата по делото
, че ответника Г. е погасил 3 месечни погасителни вноски / 2 пълни и една
частично / , като в приложеното извлечение по сметка към договора за
потребителски кредит е посочено , че той е внесъл сума от 150 лв. на дата
08.07.2020 г. и сума от 400 лв. на дата 01.09.2020 г. , като остатъчното
задължение е в размер на общата сума от 1312, 04 лв.
Представено е уведомително писмо – в случая покана от 09.11.2020 г.
от която е видно , че ищцовото дружество уведомява длъжника , че той е
преустановил плащането на вноските по процесния договор на 01.07.2020 г.
, като по тази причина задължението по кредита е обявено за предсрочно
изискуемо.Няма доказателства , че това уведомително писмо е изпратено ,
нито пък , че е получено от длъжника , а точно обратното – ищецът поддържа
становището си , че такова изрично волеизявление не е необходимо , тъй
като в чл. 3 от процесния договор за потребителски кредит било записано , че
в случай на просрочване на две или повече месечни вноски , считано от
падежната дата на втората непогасена вноска , то вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер , вкл.всички определени от
този договор надбавки ведно с дължимото се обезщетение за забава , без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост.
Съдът намира следното от правна страна , че спорът между страните се
свежда основно до това дали в случая е приложимо разрешението дадено в
т.18 от ТР № 4 / 2014 г. по тълк.дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС . В
посоченото тълкувателно решение изрично е записано , че в хипотезата на
предявен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК за вземане , произтичащо от договор за
банков кредит с уговорката , че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата , след като банката е упражнила правото си да направи
5
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Това е така защото предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора , което за разлика от общия принцип на чл. 20а ал.2
от ЗЗД , настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличие на
две предпоставки : обективния факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем - чл. 60 ал.2 от
ЗКИ.
Няма спор , че в настоящия случай ищецът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ал.1 от ЗКИ и по отношение на него е
неприложима разпоредбата на чл. 60 ал.2 от ЗКИ.Независимо от
обстоятелството , че ищцовото дружество не е банка , а финансова
институция , даденото в цитираното тълкувателно решение , разрешение за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора , че счита кредитът за предсрочно изискуем е
принципно и следва да намери приложение в настоящия случай . Същото
следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължения по договор за банков кредит / който по своята същност е договор
за заем / , но и по отношение настъпването на предсрочно изискуемост на
разсрочени парични задължения по други договори , по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост , а задължението на длъжника е
разсрочено. Не съществуват правно- логически аргументи , които да дадат
основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите
/ заемите / отпускани от небанкови институции и тези отпускани от банки.
Няма основание заемодателят който е финансова институция по смисъла на
чл. 3 ал.1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства , които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
възстановими средства , да бъде освободена от задължение да обявява на
длъжника , че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това
несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката ,
която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на
собствен риск. Отделно от това кредитополучателите по договори сключени
с небанкови финансови институции биха били поставени в по-
неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови
кредити. В тази смисъл е формирана задължителната съдебна практика.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 71 от ЗЗД предсрочна
изискуемост на едно срочно задължение може да настъпи само в три
конкретни хипотези , а именно : когато длъжникът е станал
неплатежоспособен , когато със своите действия е намалил дадените на
кредитора обезпечения или когато не му е дал обещаните обезпечения.
Съгласно чл. 20 а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени , прекратени,
разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания предвидени в закона. В случая в т.3 от договора е предвидено без
изрично изявление на кредитора по договорът да се иска незабавното
изпълнение на задължението без за това да бъде уведомен длъжника. Това
6
представлява изменение на договора , което е възможно само по взаимно
съгласие на страните или на основание предвидено в закона, какъвто не е
настоящия случай. Следователно независимо дали в договора има уговорка,
че при неплащането на определен брой вноски или наличие на други
обстоятелства , това не поражда действие , освен ако кредиторът изрично не
е заявил , че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
и това волеизявление е достигнало до длъжника.
По изложените съображения настоящия съд приема , че предвидената в
т. 3 от договора автоматична предсрочна изискуемост не представлява
договорно отклонение от общото правило на чл. 71 от ЗЗД , поради което
такава не е настъпила.
Независимо от гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо в
какъвто смисъл е задължителната практика на върховната съдебна инстанция
обективирана в т. 1 от ТР № 8 / 2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо и предявеният в настоящото производство иск се явява
основателен до размера на падежиралите вноски на основание чл. 235 ал.3 от
ГПК , така както е разяснено в ТР № 8 по т.д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС ,
като в настоящия случай са падежирали всички незаплатени вноски по
договора за кредит , тъй като последната от тях е била с дата на погасяване-
01.03.2021 година, вкл.и всички незаплатени вноски по процесния договор за
потребителски кредит са падежирали още преди образуването на
съответното заповедно производство образувано на дата 26.05.2021 г. в
Районен съд Карнобат .
От доказателствата по делото се установява , както и видно от
заключението на вещото лице К. А. по назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза , което заключение като неоспорено от страните по
делото , съдът приема като абсолютно доказателство е че страните са
договорили сума по одобрен и отпуснат потребителски кредит за закупуване
на стоки в размер на 1426 лв. От представената по делото фактура №
********** безспорно се установява , че именно това е сумата , която е
съставена и респ. посочена на името на ответника Г. като получател на
същата и че същата сума е преведена на доставчика на стоката – 2 бр. дивани
Морган – Виденов Груп ЕООД гр. Ямбол . С получаването и респ. със
заплащането на стойността на същите стоки е усвоен процесния
потребителски кредит за сумата от 1426 лв.. С оглед на това и като съобрази
обстоятелството , че процесния договор за потребителски кредит е сключен
на дата 29.02.20020 г. и е за срок от 12 месеца , при месечна погасителна
вноска от 155, 17 лв. , то размера на кредита е посочен в същия договор в
общ размер на сумата от 1554, 34 лв. , а съобразно периода на договора и
горепосочените 12 бр. месечни погасителни вноски то общата стойност на
плащанията по същия договор възлиза на сумата от 1862, 04 лв.. съгласно
посочения погасителен план.Съгласно заключението на вещото лице А.
7
ответникът Г. е извършил две плащания за сумата от 150 лв. на дата
08.07.2020 г. и за сумата от 400 лв. на дата 01.09.2020 г.по който начин е
погасил две месечни погасителни вноски , съдържащи част от главница и
договорна лихва . По този начин на датата 01.08.2020 г. когато при наличието
на две неплатени вноски по кредита прави главницата предсрочно изискуема
, то същата непогасената главница по договора се явява сумата от 1225, 43
лв.. Към датата на подаването на заявлението за иницииране на съответното
процесно заповедно производство в Районен съд Карнобат – 26.05.2021 г.
непогасената главница е в същия размер посочен по- горе – 1225, 43 лв. който
е равен на претендирания за главница , договорната лихва е в размер на
сумата от 86, 61 лв. дължима се за периода от 1.7.2020 г. до 1.3.2021 г. който
е равен на претендирания размер за такава лихва в исковата молба , а
законовата лихва върху главницата от същата дата – 01.08. 2020 г.до
16.05.2021 г. е в размер на сумата от 98, 37 лв. , който размер е по- малък от
претендирания за установяване от 98, 43 лв. . Същото вещо лице посочва , че
към датата на изготвянето на същото заключение- 19.10.2022 г. се дължат от
ищеца същите суми за главница и възнаградителна лихва – 1225, 43 лв. за
главница и 86, 61 лв. за възнаградителна лихва , а сумата за законна лихва се
явява в размер на 275, 71 лв. , в резултат на което до приключването на
устните състезания по делото на 27.10.2022 г. са останали непогасени
падежирали месечни вноски в общ размер на сумата от 1312, 04 лв. /
главница в размер на сумата от 1225, 43 лв. и сумата от 86, 61 лв. договорено
възнаграждение, възнаградителна лихва / и в този им размер тези
претенции на иска за главница и възнаградителна лихва следва да се уважат
като основателни и доказани изцяло. Претендираната за установяване
мораторна лихва в размер на сумата от 98, 43 лв. следва да се уважи в размер
на 98, 37 лв. , а същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна над
този й размер до претендирания такъв от 98, 43 лв.
Освен това като законна последица от уважаването на предявения иск в
горепосочената му част , следва да се присъди и законна лихва върху
главницата посочена по- горе . , начиная от дата 26.05.2021 година – датата
на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение в районен съд Карнобат до окончателното им изплащане.
При този изход на спора претенциите на ищеца за присъждане на
разноски в заповедното и в исковото производство се явяват частично
основателни. Съгласно разясненията дадени в т. 12 от ТР № 4 / 2013 г. на
ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по тези разноски като ги
определи съразмерно с уважената и отхвърлената част от предявения иск.
По този начин в заповедното производство заповедния съд е определил
разноски в общ размер на сумата от 78,21 лв. от които : 28, 21 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение , които впредвид уважения
частичен иск следва да се определят , като на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по заповедното производство в размер на сумата от 78,
20 лв.В производството пред настоящия съд се претендират разноски в
8
размер на общата сума от 700,53 лв. от които : 1. Държавна такса в размер на
сумата от 121, 79 лв. , 2. Възнаграждение за особен представител в размер на
сумата от 328, 74 лв., 3. Заплатен депозит за извършване на съдебно-
счетоводна експертиза от 150 лв. и 4. 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78 ал.8 от ГПК , които съобразно уважената част от
иска следва да се присъдят на ищеца съдебни разноски в размер на сумата от
700, 50 лв.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Д. Г. с ЕГН
********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес село А. , Община
Карнобат , обл. Бургаска , че същият дължи на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. вписано в Търговския и фирмен регистър на Р Франция под №
*** с адрес на управление в Република Франция гр. *** същото дружество
действащо на територията на Република България чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. София *** , същото дружество с пълномощник юрк. Н. А. М.
общата сума от 1410, 47 лв. представляваща неизплатени задължения по
падежирали вноски по договор за потребителски кредит CREX -17704513
сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и З. Д. Г.
на дата 29.02.2020 година , която сума включва следните неизплатени
задължения, а именно: 1.сумата от 1225, 43 лв. – представляваща неплатена и
дължима се главница по сключен договор за потребителски кредит № CREX-
17704513 от 29.2.2020 г. сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България в качеството му на кредитодател и ответника З. Д. Г. в
качеството му на кредитополучател – длъжник , 2. Сумата от 86, 61 лв.
представляваща дължима се възнаградителна лихва / договорно
възнаграждение за изтегления кредит / върху главницата по горепосочения
договор за потребителски кредит , дължима се за периода от 01.07.2020 г. до
01.03.2021 г. , 3. Мораторна лихва / обезщетение за забава / върху
главницата по горепосочения договор за кредит в размер на сумата от 98,
37 лв. дължима се за периода от 01.08.2020 г. до 16.05.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от 1225, 43 лв. по горепосочения договор
за потребителски кредит , считано от датата на подаването на заявлението за
издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в Районен съд Карнобат – 26.05. 2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 126 от 27.05.2021 г. по ч.гр.д. №
581 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат, като ОТХВЪРЛЯ същия иск
само в останалата му част относно претендираната за установяване мораторна
лихва над уважения й размер от 98, 37 лв. до претендирания такъв размер от
9
98, 43 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. Д. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и
настоящ адрес село А. , Община Карнобат , обл. Бургаска да заплати на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. вписано в Търговския и фирмен
регистър на Р Франция под № *** с адрес на управление в Република
Франция гр. *** същото дружество действащо на територията на Република
България чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. София *** , същото дружество с
пълномощник юрк. Н. А. М. следните суми , а именно : 1. Сумата от 78, 20
лв. представляваща направените съдебни разноски по заповедното
производство по ч.гр. д. № 581 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат и
също 2. Сумата от 700, 50 лв. представляваща направените съдебни разноски
по настоящото гр.д. № 1209/ 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен
съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
10