Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
гр.Велико Търново, 24.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при
секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора ………, разгледа докладваното
от съдията Данаилов гр. дело № 3331 по
описа за
Иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Ищцата Т.К.Й. чрез пълномощника си адвокат Л.И. твърди в исковата си молба, че на 14.03.2017г. сключила с ответното дружество договор за строително-монтажни услуги, съгласно който последното следвало срещу възнаграждение да извърши СМР, подробно описани в ИМ, в имот, собственост на нея и децата й, в уговорените срокове. По силата на договора тя поела задължението да заплати сумата от 20915 лв. на три вноски, като първата възлизала на сумата от 14440лв., която тя на 14.03.2017г. предала на управителя на ответното дружество в присъствието на дъщеря си и на адвокат ххх. Твърди, че поради лошо изпълнение на възложените СМР, изпратила нотариална покана до ответника за прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на работата по уговорения начин, която била връчена на същия. Освен това, след консултация със строител – неин съсед, установила, че общата квадратура на покрива била 155 кв.м., вместо изчислените от управителя на ответника и описани в договора 185 кв.м. С оглед на това счита, че последният му дължи връщане на получената по разваления договор парична сума. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 14400 лв., заедно с направените по делото разноски.
Ответникът
„ИЛИЕВ СТРОЙ
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема следното за установено от фактическа страна:
Ищцата Т.К.Й., заедно с двете си деца са съсобственици на недвижим имот – къща, находяща се в с. Бряговица, общ. Стражица, видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 99, том 9, нотариално дело №4433 от 1997г. на ГОРС.
На 14.03.2017г. между страните по делото е сключен договор №1285 за строително-монтажни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да достави на ищцата срещу заплащане следните услуги: сайдинг /снети размери от техн. лице/ – 177 кв.м. по 45 лв., т.е. 7 965 лв.; ремонт на покривна конструкция – премахване на съществуващ покрив, изграждане изцяло на нова покривна конструкция с включени материали – 185 кв.м. по 70 лв., или 12 950 лв. Срокът за доставка на необходимите материали е тридесет работни дни, считано от 01.04.2017г. В договора е договорено, че възложителят заплаща капаро в размер на 14 440 лв., включващо цялата сума за сайдинг облицовката и 50% от сумата за покривната конструкция. По силата на договор за кредит за текущо потребление от 09.03.2017г. „Банка ДСК” ЕАД е отпуснала кредит за текущо потребление на ищцата Т.К.Й. в размер на 35 000 лв. На 14.03.2017г. ищцата Т.Й. е изтеглила сумата 15 000 лв.
С нотариална покана чрез нотариус Дочка Тютюнджиева ищцата е уведомила ответника, че прекратява сключения помежду им договор от 14.03.2017г., поради неизпълнението му от последния – строително-монтажните услуги не били започнати в уговорения срок; въпреки закъснението, малкото извършени строителни услуги били некачествени; изпълнението на кофража за бетонов пояс било некачествено; строителните материали не отговаряли на строителните правила и норми; при проверка на площта на покривната конструкция се установило голямо различие, което води до неправомерно оскъпяване на строителните услуги.
Според заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза към 02.11.2017г. къщата на ищцата в с. Бряговица е без покривна
конструкция. Кофражът за стоманено-бетонния пояс е изпълнен като работа. При
монтажа на кофража, обаче, не е съобразена необходимата височина за
стоманено-бетонния пояс, тъй като след полагане на бетона няма да може да се
осигури необходимата височина за пояс от
По делото са разпитани като свидетели на ищцата - ххх. Според свидетелят ххх, който е адвокат и е присъствал при сключването на договора между страните, капарото по договора било заплатено в брой от ищцата, като сумата тя носела в една торба. Ищцата се оплакала на свидетеля по-късно, че строителят не предприема действия за ремонта и го помолила той да му се обади. Свидетелят ххх се обадил на управителя на ответното дружество, който заявил, че не е започнал ремонти, защото работниците не искали да работят в голямата жега. По-късно свидетелят разбрал, че ремонта не е извършен, но не знаел защо. С негова помощ ищцата изготвила нотариална покана, с която прекратила договора си с ответника. Свидетелката ххх, която е дъщеря на ищцата, потвърждава, че майка й е платила сумата от 14 440лв. при сключване на договора на 14.03.2017г. След подписването на договора, ответникът дълго не предприемал действия за изпълнението на строително-монтажните дейности. При разговори с майка й той я успокоявал с тезата, че до края на април той трябвало да набави материалите. През месец май той започнал да се оправдава, че вали и че нямал работници. После излязло, че имал друг строеж и обещал, че като свърши другата къща ще започне тяхната. Разкриването на покрива започнало около 12.07.2017г. След това управителят Илиев заявил на майка й, че трябва да се прави кофраж, като искал допълнително пари за този пояс, като майка й му дала 800 лв. След като казал това за пояса, излязло и друго, че и комините трябва да се доплащат. Управителят на ответника предложил да се съборят два комина, пак да излезело по-евтино, като пак допълнително искали пари. Тогава свидетелката предложила на майка си да потърси друга фирма, която да направи оферта за комините. Тогава майка й се свързала с друг строител – Г.С., който видял, че кофража не бил изграден както трябва. Същият строител изчислил и общата квадратура на покрива, която се оказала, че е по-малка от уговорената в договора. Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищцата, тъй като същите освен, че са безпротиворечиви помежду си, кореспондират изцяло и с констатациите и заключението на вещото лице, по приетата съдебно-техническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД е основателен и
доказан.
Ищцата е заплатила на ответника сумата 14400 лв. като капаро по сключения договор от 14.03.2017г. Това обстоятелство се установява от клаузите на самия договор – т.7, по силата на която „при сключване на настоящия договор” възложителят /ищец по делото/ заплаща капаро в размер на общо 14400 лв. Тази уговорка представлява разписка за получената от изпълнителя от възложителя като капаро сума по договора.
Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в уговорените там срокове. Въпреки вменената му от закона доказателствена тежест за това, ответникът не доказа, че е изправна страна по договора и че е изпълнил работата по уговорения начин.
Поради противоречието им с показанията на свидетелите на ищеца и най-вече – с констатациите и заключението на вещото лице, съдът не дава вяра на показанията на свидетелите на ответника – ххх, тъй като същите, като работници и служители на ответника, са явно заинтересувани в полза на работодателя си. От съвкупната преценка на свидетелските показания на свидетелите на ищеца и заключението на вещото лице, които съдът кредитира, като безпротиворечиви и взаимно допълващи се, се установява, че ответникът не е извършил никакви дейности по ремонта на покрива. Въпреки постигнатото впоследствие съгласие с ищцата да изгради и стоманобетонен пояс, ответникът не само, че не го е изградил, но и при започването му не са спазени /а дори и след завършването му и не биха били спазени/ строителните норми и правила.
Защита срещу недействителна сделка - нищожна или унищожаема може да бъде осъществена не само чрез иск, а и чрез възражение. Няма спор в постоянната съдебната практика, както и в теорията, че нищожността или унищожаемостта на даден договор може да бъде релевирана и чрез възражение. Налице е основание и за унищожаемост на сделката по чл.29, ал.1 от ЗЗД.
Налице са измамливи действия от страна на ответника, въвели в заблуждение ищцата, с цел да я мотивират да сключи сделката. При преговорите преди сключването на договора, ответникът е изчислил като квадратура на покрива на къщата 185 кв.м., а според заключението на вещото лице същата квадратура е 156.60 кв.м. Така ищцата е била мотивирана да сключи сделката, тъй като ответникът е предложил доста по-ниска цена на работата за квадратен метър от предлаганата на пазара, но при чувствително завишено общо количество.
Грешката в съображенията, мотивите на ищцата, които са въздействали върху волята й при вземане на решение и са я подбудили към сключване на сделката са без значение за действителността й. Но в случая тази грешка се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение от едната страна по договора, с цел да подтикне другата към сключване сделката. Изчисленията на управителя на ответника ххх са предизвикали заблуждение, което е мотивирало ищцата да сключи сделката. Неправилната представа за действителността у Т.Й. е създадена умишлено от управителя на ответното дружество – ххх, тъй като преди сключване на договора той е знаел /предвид своите професионални компенетции в областта на строителството на покриви/, че квадратурата на покрива е много по-малка от посочената от него. В случая заблуждението /неправилната представа за действителността/ у ищцата е създадено от управителя на ответното дружество чрез умишленото премълчаване на факта за реалната площ на покрива, при узнаването на който сделката не би била сключена от ищцата Т.Й.. Следователно е налице и порок на волята, основание за унищожаване на сделката, като сключена при измама.
По делото се установи, че ищцата е заплатила на ответника сумата 14400 лв. по сключен между тях договор от 14.03.2017г. за строително монтажни услуги. Впоследствие ищцата е развалила извън-съдебно договора поради неизпълнение от страна на ответника, както и сключен при измама от страна на последния. При това и с оглед разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищцата възстановяване на полученото по отпадналото основание. Вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо. Ето защо съдът следва да осъди ответника да плати на ищцата претендираната сума в размер на 14400 лв.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски в размер на 1606 лв., съобразно приложения за това списък.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “ИЛИЕВ СТРОЙ
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: