Решение по дело №477/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от С. А., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: ТЦ Пъстрогор, срещу Решение №УПП-247/16.05.2024г. на Интервюиращ орган в ТЦ Пъстрогор при Държавната агенция за бежанците при МС (М.К.). Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността. Жалбоподателят бил заявил пред ДАБ подробно своята история и същата била възприета правилно. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Нямало нито един аргумент дали молбата е явно неоснователна, а били обсъдени въпроси, свързани с обстановката в [държава]. Това следвало да се обсъжда в производство по общия ред. Не били изложени мотиви защо се приема, че се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липсата на мотиви в тази част била съществено процесуално нарушение, тъй като не се посочвали фактическите основания за правните изводи на органа. Изложени били формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. Молбата за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Обстановката в [държава] непрекъснато се влошавала, а административният орган приел, че той не бил обект на репресии и нямало риск за живота му. Чувствал, че е в опасност и че е уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Изпитвал опасения за живота си в [държава] и заявил, че иска да живее в България и ако бъдел върнат, то имало опасност от посегателства и реален риск за живота и сигурността му. Не било изследвано законодателството в [държава]. Неправилно била приложена и тълкувана нормата на чл.9 от ЗУБ. Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана по общия ред.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №517з-2074 от 26.04.2024г. по отношение на С. Е. Е. била наложена принудителна административна мярка – Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна.

С молба №УП-16125/13.05.2024г. по описа на ДАБ при МС, жалбоподателят, [държава], е поискал закрила в Република България. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 13.05.2024г., както и покана от 13.05.2024г. за провеждане на интервю, решение за настаняване, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист. За с.з. се представя докладна записка за напуснали ТЦ чужденци. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

На 13.05.2024г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол – жалбоподателят заявил, че неговият брат бил от 8-9 години във Франция, временно пребиваващ. Напуснал [държава] през април 2024г. със самолет, легално в посока Турция. Изгубил документите си. После общо 6-ма преминали нелегално границата с България, три дни вървели в гората и продължили до София, където се предали на полицията, тъй като останали 3-ма. Не тръгнал легално при брат си, защото брат му имал проблеми с една групировка в [държава]. Те започнали да се разправят и със самия него, затова и нямал време да си вади виза. В Турция останал 15-20 дни. Искал да избяга от групировката в [държава], да работи във Франция и да праща пари на майка си, която била с онкологично заболяване. Проблемите с тази групировка били заради някакво момиче и преди време били брат му, а после лежали в затвора. Когато ги освободили, тогава потърсили брат му, но той се бил върнал вече във Франция и почнали да търсят нето. Не знаел защо се карат, защото тогава бил малък. После завършил висше и започнал да търси работа, но тогава тези хора разбрали, че били братя и започнали да го притесняват. Нападнали го с ножове, друг път – с палки. Затова се преместил в [населено място], а после в [населено място] през 2023г. Звънели на приятелите му, за да го заплашват. Тези хора работели с полицията и затова не потърсил съдействие. Дипломирал се икономика през юни 2023г., работел като сервитьор, търсел по специалността си работа. Февруари по телефона му казали, че ще го убият и във Фейсбук. Подал молба в България, защото видял, че е трудно да стигне до Франция. Искал да му помогнат да стигне до Франция при брат си.

С Решение №УПП-247/16.05.2024г. на Интервюиращ орган на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от С. А. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 17.05.2024г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа същия ден.

Представена е Справка №ЦУ-719/26.02.24г. и №ЦУ-1367 от 30.05.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно общото положение в Кралство [държава].

От докладна записка №536/03.06.2024г. до Директор ТЦ Пъстрогор се установява, че от 01.06.2024г. посочени лица, сред които и жалбоподателят – т.1, са в неизвестност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а жалбата е подадена в определения от закона 7-дневен срок, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган на длъжност мл.експерт, определен със Заповед №РД05-292/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.15.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 13.05.2024г., а оспореният акт е издаден на 16.05.2024г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила – л.18, но по делото няма приложено последващо становище. Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като причина за напускане на [държава] проблеми от битов характер и икономическото положение в страната. Бежанската история е обвързана с това обстоятелство, като не се твърди, че има осъществяване на „преследване“. Самият жалбоподател сочи, че не е потърсил съдействие от местните власти при отправените към него заплахи, които са от престъпен характер, а не проявено насилие по смисъла на ЗУБ. Жалбоподателят не твърди, че е бил принуден да напусне страната, а го е направил доброволно и по своя инициатива. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускането на държавата по произход. Като е обсъдена детайлно от интервюиращият орган представената бежанска история, то може да се направи защитен извод, че молителят не е бил принуден да напусне родината си, а го е направил сам доброволно и по собствено желание. В изложената бежанска история и при обсъждане причините за напускане на [държава] следва да се има предвид и установеното незаконно влизане на територията на Република България без чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след дни, прекарани в страната и поради разделяне на групата, в която е било осъществено незаконното влизане. Нещо повече – самият жалбоподател сочи, че иска да стигне до Франция, където е брат му. В настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът нито е арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми с властите, полиция и армия или други организации.

Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Така представената справка относно [държава] е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.

По делото липсват данни ситуацията в [държава] да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на [държава], който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). На територията на страната не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на мароканския гражданин по реда на чл.9 от ЗУБ.

Не се установява да са налице и основания, посочени в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв статут.

Административният орган изпълнява задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по произход - [държава], като данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган. Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената против решението жалба се явява неоснователна.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: ТЦ Пъстрогор, срещу Решение №УПП-247/16.05.2024г. на Интервюиращ орган в ТЦ Пъстрогор при Държавната агенция за бежанците при МС

Решението не подлежи на обжалване.