Р Е Ш Е Н И Е
No………./……….11.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито
публично
съдебно
заседание на двадесет
и осми
октомври две
хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА
СТОЯНОВА
при участието
на секретаря
Нели
Катрикова
като
разгледа
докладваното
от съдията
търговско
дело № 1929 по
описа за 2018г.
за да се
произнесе
взе предвид
следното:
Производството
образувано
по предявен
от „Кълектор“
ЕООД срещу
„Теди 2007“ ЕООД
иск с правно
основание
чл.422, ал.1 от ГПК,
вр.чл.535 от ТЗ да
бъде прието
за
установено
по отношение
на ответника,
че дължи на
ищеца по
заповед за
изпълнение на
парично
задължение
въз основа на
документ по
чл.417 от ГПК
№9036/31.10.2017г.,
издадена по
ч.гр. дело №16293/2017г.
по описа на
ВРС сумата от
30000.00лв.,
представляваща
главница по
запис на
заповед,
издаден на
26.08.2009г. с падеж
26.08.2016г., джиросан
на ищеца,
ведно със
законната
лихва върху
главницата,
считано от
датата на
подаване на
заявлението –
26.10.2017г. до
окончателното
й изплащане.
В
исковата
молба ищецът
твърди, че е
подал заявление
за
процесната
сума и е
издадена заповед
за незабавно
изпълнение
по реда на чл.417
от ГПК. В
длъжникът
подал
възражение
по чл.414 от ГПК,
което било
прието,
поради което
за ищецът се
е породил
правният
интерес да предяви
настоящия
иск за
установяване
съществуването
на вземането.
Излага
се, че е бил
подписан
запис на
заповед на
26.08.2009г. по силата,
на който „Теди 2007“
ЕООД се е
задължило
безусловно и
неотменимо да
заплати в
полза на В.Н.И.
сумата от 30000.00
лева с падеж
на опреден
ден – 26.08.2016г. На 15.05.2017г.
записът на
заповед бил
джиросан
ищеца „Кълектор“
ЕООД.
На падежа
длъжникът не
заплатил
сумата по записа
на заповед.
По
изложените
съображения
моли съдът да
постанови
решение, с
което да
приеме за
установено,
че
ответникът
дължи сумите
по заповедта
за
изпълнение.
По делото е
постъпил
отговор от
ответника „Теди
2007“ ЕООД в срока
по чл.367 от ГПК.
Ответникът
твърди, че
предявеният
установителен
иск е
недопустим.
Посочва се,
че са налице
два
екземпляра
на процесния
запис на
заповед. Въз
основа
първият
екземпляр по
заявление по
чл.417 от ГПК са
издадени
заповед за
изпълнение и
изпълнителен
лист по ч.гр.
дело №15678/2017г. По
заявление с
вх. №61256/2017г. са
издадени
заповед за
изпълнение и
изпълнителен
лист по ч.гр.
дело №16293/2017г. по
описа на ВРС
въз основа на
втория
екземпляр на
записа на
заповед. В
тази връзка
се твърди, че
второто
заведено
ч.гр. дело №16293/2017г.
е недопустимо
и подлежи на прекратяване,
от което
следва и
недопустимост
на
производството
по чл.422 от ГПК.
По
същество се
оспорва
предявения
иск по основание
и размер.
Твърди
се, че
записът на
заповед е
нищожен, поради
липса на
форма, тъй
като не
съдържа изискуемите
реквизити по
чл.535 от ТЗ.
Същият е и
антидатиран,
тъй като е съставен
не към
посочената
дата на
издаване на
26.08.2009г., а след
години,
поради което
тя е невярна.
Твърди
се, че
управителят К.Г.
М. е и
едноличен
собственик
на капитала
на ответното
дружеството.
Дяловете е
придобил на
09.09.2009г. от бившата
си съпругата Т.В.М.а,
дъщеря на В.Н.И.,
в чиято полза
е издаден
процесния
запис на
заповед. Т.В., в
качеството
си на
управител е
подписала, процесния
запис на
заповед,
както и други
записи на
заповед, с
които е
задължила
ответникът
за сумата общо
от 125000.00лв. За
процесния
запис на
заповед ответното
дружество е
узнало чрез
сегашния си
управител
едва с
получаване
на призовката
за
доброволно
изпълнение.
Задължения в
такъв размер
не са били
отразявани в
годишните
отчети на
дружеството,
което е потвърдено
и от
тогавашния
управител Т. М.а,
подписал
същите.
Ответникът
посочва, че чрез
издадените
антидатирани
записи заповед,
Т.М.се опитва
да придобие
равностойността
на частта от
имоти, които
последната
твърди, че са
й се полагали
след
прекратяването
на брака с К. М.,
и за които са
водени дела
за делба
/гр.дело №888/2015г.
по описа на
ВРС/.
Допълнително
се релевира
възражение,
че процесният
запис на
заповед е
безпаричен.
Сумата по
него
представлява
част от
сумата 125000.00лв. Издаването
на записа на
заповед е
свързано с
преддоговорни
отношения за
даване на заемни
средства от В.И.
на
дружеството
„Теди 2007“ ЕООД
чрез
тогавашния управител
Т. М.а. В
последствие
поради
придобиване
на дружествените
дяловете от К.
М. и смяната
на
едноличния
собственик
капитала,
даването на
заемните
средства
/сключване на
договор за
заем/ не се е
осъществило, тъй
като е
отпаднала
такава
необходимост.
На
следващо
място са
наведени
твърдения, че
записът на
заповед е
нищожен
поради абсолютна
симулация,
тъй като
издателят
чрез органния
си
представител
и поемателя В.И.
не са желали
възникване
на
задължения
по него.
Целта е била
да се осребри
имуществото
на
дружеството.
Записът на
заповед е
нищожен и
поради липса
на
представителна
власт, тъй
като към
датата на
неговото
съставяне
26.10.2017г. не е
подписан от
управителя К.
М..
По
отношение на
прехвърлянето
на менителничния
ефект
релевира
възражение
за нищожност
на джирото,
поради
наличие на
персонална
симулация.
Зад фирмата
„КЪЛЕКТОР“
ЕООД, като скрит
собственик
стои
Адвокатско
дружество К.Т.,
Г., Г. и
Партньори,
което е
регистрирано
при ВАК с
личен № **********.
Адвокатското
дружество е
представлявало
Т.М.по
образувани
граждански и
изпълнителни
дела, в това
число и на
двама
съдебни
изпълнители Л.С.и
Х. Г.. По тези
дела е
уговорено
адвокатско
възнаграждение,
като чрез
прехвърлянето
на правата по
записа на
заповед Т.М.изплаща
своя дълг за
хонорар към
адвокатското
дружество.
Ответникът
прави и
възражение
за погасяване
на
задължението
по записа на
заповед по
давност.
Допълнително
се уточнява,
че записът на
заповед е подписан
за
дружеството
от Т. М.а, която
е лице без
представителна
власт, тъй
като към
момента на
съставянето
му не е била
управител. Не
е вземано и
решение на
едноличния
собственик
на капитала
за задължаване
на
дружеството
с процесния
запис на заповед.
Записът на
заповед е
съставен от
бившия му
управител Т.М.с
цел, същата
да се сдобие
сумата по
нея. Целта на Т.М.се
установява и
от
подадените
от нея заявления
по чл.410 от ГПК
за издаване
на заповед за
изпълнение
за суми, основани
на
несъществуващи
договори
между нея и
дружеството
за изработка
на мебели, за влогове
на музикална
уредба, на
кожа от животно,
на масажен
стол, на
микровълнова
печка.
По
изложените
съображения
моли съдът да
постанови
решение, с
което да
отхвърли предявения
иск.
В съдебно
заседание ищецът,
редовно
призован,
чрез
процесуалния
си представител
подържа
предявения
иск, като
моли съдът да
уважи същия.
Моли за
присъждането
на разноски.
В съдебно
заседание ответникът,
редовно
призован,
чрез
процесуалния
си представител
подържа
предявения
иск, като моли
съдът да
уважи същия.
Моли за
присъждането
на разноски.
След
съвкупна
преценка на
доказателствата
по делото и
съобразявайки
становището на
страните и
нормативните
актове,
регламентиращи
процесните
отношения, съдът
приема за
установено
следното от
фактическа и
правна
страна:
По
предявения
иск с правно
основание чл.535
от ТЗ.
За
основателност
на така
предявения
иск фактическият
състав
изисква
съдът да провери
дали записът
на заповед е
редовен от
външна страна
и е действителен
според
изискванията
на ТЗ, както и
настъпил
падеж на
задължението
по него.
От
доказателствата
по делото се
установява,
че със запис
на заповед от
26.08.2009г. „Теди - 2007“ ЕООД
чрез
управителя Т.В.М.а
се е задължило,
в качеството
на издател
безусловно и
неотменимо да
заплати в
полза на В.Н.И. сумата
от 30000.24лв. с
падеж на 26.08.2016г. Записът
на заповед е
джиросан на 15.05.2017г.
от В.Н.И. на
„Кълектор“
ООД.
От
съдържанието
на този запис
на заповед
съдът намира,
че не може да
се направи извод,
че той не е отделен
менителничен
ефект, а
съставлява
втори или
трети
екземпляр. От
приложените
ч.гр. дело №15678/2017г. и
ч.гр. дело №16293/2017г.
по описа на
ВРС, както и от
заключението
по съдебно
графологична
експертиза,
на което
съдът дава
вяра се
установява,
че са налице
два записа на
заповед, с
идентично
съдържание,
които според
вещото лице А.
са съставени и
по едно и
също време и
от едно и
също лице /Т. М.а/.
Въз основа и
на двата записа
на заповед са
издадени
заповеди за
незабавно
изпълнение и
изпълнителни
лист. Въпреки
идентичността
на
съдържанието
на двата
записа, в тях
липсва
отбелязване/номериране/
в текста, че
представляват
екземпляри
на един
оригинал,
съгласно чл.525,
ал.1, изр.2 от ТЗ,
поради което
и на
основание
същата разпоредба
се смятат за
отделен
менителничен
ефект.
Съдържанието
на двата
записа на
заповед не ги
определя и като
преписи на
един и същ
документ по
смисъла на
чл.528 и чл.529 от ТЗ,
тъй като
върху преписа
следва да
бъде
отбелязано,
че той е
именно такъв с
посочване на
държателя на
оригинала.
По
изложените
съображения
съдът намира,
че
възражението
на ответника в
тази насока е
изцяло
неоснователно.
От
анализа на
съдържанието
на процесния
запис на
заповед се
установява,
че той формално
е редовен от
външна
страна и
обективира
съобразно
закона
действителна
абстрактна сделка.
Документът
съдържа
изискуемите
реквизити по
чл.535 от ТЗ, а
именно,
наименование
запис на
заповед,
безусловното
обещание на
издателя да
заплати на
поемателя сумата
от 30000.00лв., с
падеж на
определен
ден, дата на
издаване и
място на
издаване – гр.
Варна, място
на плащане – гр.
Варна, подпис
на издателя.
При
така
установените
изискуеми
реквизити
съдът
пристъпва
към разглеждане
на следващото
възражението
на ответника,
че записът на
заповед е
антидатиран,
съставен е по
време, когато
Т.М.не е била
управител на
дружеството,
поради което
последното
не може да
бъде
задължено по
менителничния
ефект.
За
установяване
на това
възражение
на ответника
са изслушани
заключение
по съдено
графологичната
експертиза, съдено
счетоводната
експертиза и
гласни доказателства.
Обсъдени
всички те
налагат
извода, че
процесният
запис на
заповед не е
съставен на
26.08.2009г., както е
посочено в
него, а към 2017г.
Съгласно
заключението
на вещото
лице по
съдебно
графологичната
експертиза при
изследване
на процесния
запис на заповед
е установено,
че
ръкописният
текст и подписът
за издател са
изпълнени от Т.
М.а. Констатирано
е различие в
овехтяването
на лицевата
част и гърба
на документа
и различие в
почерка на Т.В.Н.
през 2009г.
/датиране на
документа/ и
през 2019г. Това е
дало
основание на
вещото лице
да посочи в
заключението
си, че
документа
вероятно не е
съставен
през 2009г., а на
по – късен
етап след
тази година - към
2017г.
Изводът
на вещото
лице, че датата
на съставяне
на документа
- запис на
заповед е
след 2009г. се
потвърждава
и от
показанията
на св. М., син на Т.М.и
К. М.. Разпитан
в съдебно
заседание
същият излага,
че след развода
на неговите
родители,
същите не са
били в
конфликтни
отношения до
приключване на
делото за
делба между
тях, когато
майка му
загубила
имоти, за
които имала
претенции. В
разговор със
свидетеля през
2017г. - 2018г. тя
споделила, че
ще си получи си
парите по
един или друг
начин. Тогава
се появили
записите на
заповед в полза
на неговия
дядо В.И.,
подписани от
неговата
майка с цел
да получи
пари от
бащата на
свидетеля.
В
подкрепа на горното
е и установената
от вещото
лице Т. по
съдебно счетоводната
експертиза,
липса на
каквито и да
е задължения
на
дружеството,
които да са отразени
в неговите
счетоводни
баланси за
периода 2009г. до
настоящия
момент с приблизителен
размер от
30000.00лв.
Съдът
не кредитира показанията
на свидетеля В.И.,
ангажирани
за
компрометиране
показанията
на св. М. от
ищцовата
страна. Св. И. е
заинтересован
от изхода на
спора, не
само с оглед
качеството
му на баща на
съставителя
на записа на
заповед, но и
той като поемател
по
менителничния
ефект, т.е
лицето, на
което се е
дължала
процесната
сума преди
извършване
на джирото.
Крайният
извод на
съда, че
записът на
заповед е
съставен към
2017г. обуславя
приложението
на нормата на
чл.461 от ТЗ,
която регламентира,
че ако
менителницата
носи
подписите на
лица, които
не могат да
се
задължават
по
менителница,
неистински
подписи,
подписи на
несъществуващи
лица или
подписи,
които по
друга причина
не могат да
задължат
лицата, които
са подписали
или от името
на които
менителницата
е подписана,
задълженията
на останалите
подписали
лица са
действителни.
Съответно чл. 462 от
ТЗ,
предписва, че
който
подпише
менителница
като
представител,
без да има
представителна
власт, или като
превиши
властта си,
се задължава
лично по
менителницата
и ако плати,
има същите
права,
каквито би
имал
представляваният.
Т.е според
правилото на
чл.462 от ТЗ
менителничен
ефект
подписан от
лице без
представителна
власт не е
нищожен на
основание
чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради
липса на
съгласие,
респективно недействителен
поради
ненадлежна
представителна
власт по чл.40
от ЗЗД.
От
извършена
служебна
справка по
партидата на
„Теди – 2007“ ЕООД
се
установява,
че дружеството
е вписано в
търговския
регистър,
воден от
Окръжен съд-
Варна с
решение
№5597/25.06.2007г. по ф.
дело №3071/2007г. с
едноличен
собственик
на капитала,
тя и
управител Т.В.М.а,
в това число
и към датата
на
пререгистрацията
- 10.08.2009г.
Последната е
заличена
като управител
на 10.09.2009г. От тази
дата е
вписан, като
управител К.Г.
М..
Следователно
записът на
заповед е
съставен и
подписан от лице
/Т. М.а/ без представителна
власт.
Според
нормата на
чл.301 ТЗ при
търговските
сделки,
сключени при
липса или при
превишаване
пределите на
представителна
власт е налице
висяща
недействителност
до узнаване и
непротивопоставяне
на търговеца,
от чието име
е сключена
сделката без
представителна
власт. При
възникнало
търговско правоотношение
по повод
договор,
сключен от
името на
търговеца от
лице без
представителна
власт или при
превишаването
й, действието
на това лице
поражда
правен ефект
за търговеца,
но той може
да може да
отпадне с
обратна сила,
ако
търговеца се
противопостави
веднага след
узнаването
за сключване
на договора.
По
делото
липсват
каквито и да
е данни, а и
няма и такива
твърдения
органните
представители
на ответника
да за знаели
за записа на
заповед
преди да
получат
заповедта за
незабавно
изпълнение,
издадена въз
основа на
него като
извънсъдебно
изпълнително
основание и да
подадат
възражение
по реда на чл.414
от ГПК срещу
нея. Това е и
логично, като
се има
предвид, че
той е
съставен
през 2017г. и се е
намирал в
държане в
бащата на
издателя, с
който
едноличният
собственик
на капитала е
в конфликтни
отношения,
което
обстоятелство
се
установява
от събраните
гласни
доказателства.
С подаването
на
възражението
по чл.414 от ГПК е
налице
категорично противопоставяне,
поради което
записът на
заповед не
обвързва
надлежно,
настоящият
ответник
като издател,
той и платец
по него.
Предвид
горното и
след
приложение
на правилото
на чл.462 от ТЗ по процесният
менителничен
ефект се е
задължила
лично
подписалата
го Т. М.а, в
качеството
на издател,
тя и платец.
Изложените
мотиви съдът приема
за
достатъчни в
обосновката
си за неоснователност
на
предявения
иск, като не намира
за
необходимо
да изложи
пространствени
мотиви за
останалите
възражения
на ответника
за нищожност
на записа на
заповед поради
абсолютна
симулация
/изследване
волята на Т. М.а/,
нищожност на
джирото,
поради
наличие на персонална
симулация, както
и да изследва
каузата. Следва
само да се
посочи с
оглед
горните доводи,
че не е
налице
абсолютна
симулация по
отношение на
изявлението
на органния
представител
на ответното
дружество, а
именно, че
същото е
привидно и с
него принципно
той не е
искал да обвърже
дружеството.
В хода на
съдебното дирене
не се
установи и
твърдението
за персонална
симулация. Но
дори
действителността
на джирото не
обосновава
дължимост на
сумата от
настоящия
ответник
спрямо ищеца
– джиратар.
По
изложените
съображения
съдът намира,
че
предявеният
иск е
недоказан по
своето
основание и
като такъв
подлежи на
отхвърляне.
По
отношение на
разноските
съдът
съобрази
следното:
На
основание
чл.78, ал.1 от ГПК
на ответника
следва да
бъдат
присъдени
разноски в
размер на 3215.00лв.,
включващи 1200.00лв.,
възнаграждение
за вещи лица
и 2000.00лв., адвокатско
възнаграждение.
Съдът
намира, че
възражението
на ищеца за прекомерност
на
претендираното
адвокатско
възнаграждение
е
неоснователно.
Минималният
размер на
адвокатското
възнаграждение
е 1430.00лв. без ДДС
по Наредба
№1/2004г. за
минималните
размери на
адвокатските
възнаграждения,
като
уговореното
такова от 2000.00лв.
съответства
на
фактическата
и правна сложност
по делото. Делото
е
организирано
в два тома, по
него са
проведени
три съдебни
заседания,
където са
събирани
множество
писмени и
гласни
доказателства.
Ангажирани
са експертни
познания в
изслушани
заключения
по
специфични
въпроси.
Воден
от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Кълектор“
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и
адрес на
управление
гр. Варна, ул.
„Георги
Живков“ №22 срещу
„Теди 2007“ ЕООД,
ЕИК *********, със
седалище и
адрес на
управление гр.
Варна, ул.
„Марко
Балабанов“
№22А иск с
правно
основание
чл.422, ал.1 от ГПК,
вр.чл.535 от ТЗ да
бъде прието
за
установено
по отношение
на ответника,
че дължи на
ищеца по
заповед за
изпълнение на
парично
задължение
въз основа на
документ по
чл.417 от ГПК
№9036/31.10.2017г.,
издадена по
ч.гр. дело №16293/2017г.
по описа на
ВРС сумата от
30000.00лв./тридесет
хиляди лева/,
представляваща
главница по
запис на заповед,
издаден на
26.08.2009г. с падеж
26.08.2016г., джиросан
на ищеца,
ведно със
законната
лихва върху
главницата,
считано от
датата на
подаване на
заявлението –
26.10.2017г. до
окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „Кълектор“
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес
на
управление
гр. Варна, ул.
„Георги Живков“
№22 ДА
ЗАПЛАТИ НА „Теди 2007“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище
и адрес на управление
гр. Варна, ул.
„Марко
Балабанов“
№22А сумата
от 3215.00лв./три хиляди
двеста и
петнадесет
лева/,
представляваща
сторени
съдебно
деловодни
разноски и
адвокатско
възнаграждение
на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване
с въззивна
жалба пред
Апелативен
съд – Варна в
двуседмичен
срок от
връчването
му на
страните.
Решението
да се връчи
на страните
на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
/Д.
СТОЯНОВА/