Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№849 по описа
за 2019
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „Н.Е.А.“ ЕООД, ЕИК ......със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание
чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 7736.99лв. /след предприетото изменение в размера на иска/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило на 22.03.2018г. произшествие в гр. Варна, кръгово
кръстовище на ул. д. с ул. Ралица, посока ЖП гара, в резултат на
което са нанесени щети на л.а. „ф.т.“ с
рег. № В...ВХ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.01.2019г.
до окончателното й изплащане.
В исковата молба
се твърди, че на посочената дата описаният автомобил при ограничена
видимост и лоши метеорологични условия пропаднал в необезопасена дупка на
пътното платно, вследствие на което по автомобила настъпили следните
увреждания: 2 бр. спукани десни гуми – 18 цола; спукана предна дясна джанта;
счупен преден десен носач, преден амортисьор с въздушна възглавница, въздушна
възглавница задна дясна гума. Доколкото ремонтът и поддръжката на пътя следва
по закон да се осъществява от Община Варна, то последната носи отговорност за
причинените вреди. Сочи се, че мястото на ПТП е посетено от патрул на сектор ПП
гр. Варна, който е съставил протокол за ПТП. Ищецът поканил ответника да
възстанови претърпените вреди, но претенцията му не била удовлетворена. Моли се
за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените по
делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения иск.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът
Община Варна депозира отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че протоколът
за ПТП не е годен да докаже причинна връзка между вредите и конкретното ПТП,
тъй като е съставен без свидетели. Сочи се, че липсват доказателства дали
водачът е спазил изискванията на чл.20, ал.2 ЗДвП. Ответникът счита, че
претендираното обезщетение е завишено. Обръща внимание на датата на първата
регистрация на автомобила – 04.12.2003г. Оспорва механизма на настъпване на
твърдените щети. Възразява за прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В открито
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за
отхвърляне на предявения иск.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
От
представения препис от протокол за ПТП 1661701/22.03.2018г. се
установява, че на същата дата в 20:25ч.,
служител на МВР – Варна констатирал,
че л.а.
„ф.т.“ с рег. № В...ВХ
е попаднал
в необозначена дупка на кръговото
кръстовище на ул. д. с ул. Ралица, посока ж.п. гара.
Констатирано е, че са били налице ограничена
видимост и лоши атмосферни условия /дъжд/, като дупката, в която автомобилът е
попаднал, е с размери около 1 метър/ 1 метър и дълбочина 20см., като в графа
„видими щети” е отбелязано два броя спукани гуми в дясна част и повреда в
окачването. Отбелязано е, че е направено посещение на място от съставителя на
протокола. Отбелязано е, че автомобилът е собственост на „Н.Е.А.“ ЕООД /л.7/.
Приобщена е фактура №55/30.03.2018г., издадена от фирма „е.к.“
ЕООД на получател „Н.Е.А.“ ЕООД за сумата от 7736.99лв. за заплатен два броя
гуми, въздушна възглавница на окачване, амортисьор и алуминиева джанта /л.8/.
С покана, входирана с Община Варна на 10.12.2018г.,
ищецът е отправил към ответника искане за заплащане на обезщетение в размер на
предявената сума /л.9/.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства, чрез разпит
на свидетеля д.п.г.и й.л.м.. Първият свидетел излага, че си спомня да е пътувал с лек автомобил „ф.т.“ през 2018г. началото, като настъпило ПТП.
Минали с приятел покрай Крайезерния път, кръгово, когато колата се разтресла,
вътре всичко светнало. Като спрели, видели че двете гуми са на земята, извикали
КАТ, които дошли и снимали колата и дупките, след това сложили камъни с една
гума, в едната дупка, да не влизат други коли.
Валял дъжд, дупката била пълна с вода. Между 21.00 и 22.00 часа вечерта.
Свидетелят
й.м. сочи, че началото на 2018г., имало произшествие на кръговото по улица д.,
в района под ВАРНА-МОЛ, свидетелят управлявал автомобила. При напускане на
кръговото движение, автомобилът се разтресъл, таблото светнало, свидетелят
спрял и установил, че е минал дупка, която не видял, тъй като била пълна с
вода. Обадил се на 112 и изпратили екип на КАТ, съставили протокол, направили
снимки. Спомня си ясно, тъй като освен направения протокол, полицаите бяли с
идеята да сложат нещо да сигнализират дупката, тъй като замерили размер
приблизително метър на метър с около 60 см. дълбочина на водата. От отсрещната
страна, където имало гумаджийница, взели някакви плочки и пуснали в дупката.
Автомобилът бил извозен с пътна помощ. Към момента на събитието джипът лежал на
дясната си страна, нямало въздух в двете гуми. Било около 21.00.-21.30 часа
вечерта. Леко ръмяло, асфалтът бил мокър. Дупката се намирала непосредствено
след излизане от кръговото, вдясно до самия бордюр.
Съобразно
заключението на вещото лице Д.В. по назначената автотехническа експертиза
/л.34-36/, възможният и реален механизъм на ПТП е преминаване на лекият
автомобил с десните колела през необозначено и необезопасено препятствие на
пътя /дълбока дупка, шахта/ с остри ръбове, причинили уврежданията по
автомобила. Общата стойност за възстановяване на автомобила по средни пазарни
цени за труд и части е в размер от 9031.22лв. Вещото лице категорично счита, че
преминаването на автомобила през процесната дупка би довело до описаните от
ищеца увреждания и е налице причнинно-следствена връзка между установения
механизъм на ПТП и щетите, които са нанесени на МПС.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Успешното провеждане на
иска с правна квалификация чл.49 ЗЗД се свързва с установяване от ищеца, в
условията на пълно и главно доказване, на противоправно деяние - действие или
бездействие на трето лице, на което ответникът е възложил извършването на
работа, от което като пряка и непосредствена последица за ищеца са настъпили имуществени
вреди в сочения размер.
От
събраните в хода на производството свидетелски показания, които съдът кредитира
като ясни, последователни и безпротиворечиви и съответстващи на описаното в
протокола за ПТП, се установява реализирането на твърдяното в исковата молба ПТП.
Не е
спорно по делото и че ищецът е собственик на процесното МПС.
Що се
отнася до настъпването на вреди по вещта, като резултат от реализираното
вредоносно събитие, се доказват от намиращите се в пълно съответствие помежду
си писмено доказателство – протокол за ПТП, свидетелски показания, както и
заключението на съдебната автотехническа експертиза. Протоколът за ПТП е съставен от
длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените форма
и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ,
притежаващ обвързваща доказателствена сила относно възприетите от съставилия го
компетентен държавен орган обстоятелства – състоянието на пътната настилка и
по-конкретно наличието на дупка на пътното платно, уврежданията по авариралото
МПС, местоположението на автомобила спрямо пътното платно и датата и часа на
възприемане на посочените факти. Посочените в процесния протокол констатации
кореспондират безпротиворечиво с показанията на разпитаните свидетели. В
съответствие с изложеното е и заключението на изслушаната експертиза, според
което, както беше посочено, уврежданията са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и е възможно да бъдат получени по начина, описан в протокола. По тези аргументи съдът приема за установено
наличието на неравност по пътното платно с посочените белези и настъпилите увреждания
по лекия автомобил.
Съгласно §7, ал.1, т.4 ЗМСМА,
общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване имат характера на
публична общинска собственост.
Съобразно посочената разпоредба и видно от писмените доказателства по делото,
пътят при движение по който е аварирало процесното МПС, е собственост на Община
Варна. В чл.31 ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. В същото време,
нормата на чл.167,
ал.1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на
общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на
пътната настилка в населените
места.
След като в случая
е приет за установен фактът на необезопасена и несигнализирана неравност по
пътното платно, то е налице и противоправното и виновно поведение на лицата, на
които Общината е възложила поддържането на пътното платно в изправно състояние,
което ангажира обективната отговорност на ответника.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за неспазване на правилата за движение
от страна на водача, доколкото доказателства в този смисъл в процеса не са
събрани. Напротив, от доказателствата се установи, че препятствието на пътя –
дупка, е била необезопасена и пълна с вода, което е затруднило възприемането на
неравността на пътното платно.
По
отношение вида и размера на настъпилата вреда съдът кредитира приетото по
делото и неоспорено и от двете страни заключение по назначената автотехническа
експертиза, от което се установи причинно-следствена връзка на направените разходи
за ремонт на вещта в пълен размер с настъпилото ПТП.
При наличие на
всички изикуеми предпоставки, причинената вреда следва да бъде обезщетена
именно в полза на собственика на увредения лек автомобил доколкото с
причиняване вреда на собствената му вещ вредата е настъпила в неговия
патримониум.
Така мотивиран,
съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло в
предявения размер от 7736.99лв., като сумата с оглед отправеното искане следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 18.01.2019г., до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и
представените доказателства, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в общ размер от 1259.48лв, от които 309.48лв
заплатени държавни такси, 200лв депозит за вещо лице и 750лв за адвокатско
възнаграждение, за чието изплащане е представено доказателство. Съдът не
възприема направеното възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е договорено в размер, съвсем
близък до минималния еднократен такъв по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските взънаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна с адрес гр.Варна,
бул. „о.п.п.” №43 да заплати на „Н.Е.А.“ ЕООД, ЕИК ......със седалище и адрес на управление *** сумата от 7736.99лв. /седем хиляди седемстотин
тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило на 22.03.2018г. пътно произшествие в гр. Варна,
кръгово кръстовище на ул. д. с ул. Ралица, посока ЖП гара, в
резултат на което са нанесени щети на л.а. „ф.т.“ с
рег. № В...ВХ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.01.2019г.
до окончателното й изплащане, на основание чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна с адрес гр.Варна,
бул. „о.п.п.” №43 да заплати на „Н.Е.А.“ ЕООД, ЕИК ......със седалище и адрес на управление *** сумата от 1259.48лв. /хиляда двеста петдесет и девет лева и четиридесет и осем
стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника по посочената от ищеца
банкова сметка, ***: BG57UNCR………… с
титуляр на сметката „Н.Е.А.“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: