Присъда по дело №592/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 39
Дата: 28 юни 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20214430200592
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. Плевен , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
СъдебниВИОЛА АТАНАСОВА
заседатели:ХРИСТОВА

МАРГАРИТКА ВАСИЛЕВА
НЕШКОВА
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
и прокурора Весела Красимирова Иванова-Атанасова (РП-Плевен)
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Наказателно дело
от общ характер № 20214430200592 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. В. АЛ. - роден на ***, живее в **,
понастоящем в Затвора – Плевен, *, български гражданин, без образование,
неженен, не работи, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на
13.07.2018 г. в Затвора - Плевен като извършител извършил действия е цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст, а именно лицето ИЛ. М. П., роден на
***, като употребил за това сила и заплаха - престъпление по чл. 150, ал. 1
НК, поради което и на основание чл. 150 ал. 1 НК вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА
на наказание пет години „Лишаване от свобода“ при първоначален строг
режим.
На основание чл. 304 НПК ПРИЗНАВА подсъдимия Р. В. АЛ. за
1
НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в частта
престъплението чл. 150 ал. 1 НК да е извършено в съучастие с подсъдимия Т.
Т. Г. при условията на чл. 20 ал. 2 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Т. Г. - роден на *** в гр. Плевен, живее в
същия град, понастоящем в Затвора – Плевен, *, български гражданин, без
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: ********** за
НЕВИНОВЕН в това, че на 13.07.2018 г. в Затвора - Плевен в съучастие като
извършител с подсъдимия Р. В. АЛ. извършил действия е цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст, а именно лицето ИЛ. М. П., роден на ***,
като употребил за това сила и заплаха - престъпление по чл. 150, ал. 1 вр.
чл.20, ал. 2 НК, като на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по така
повдигнатото му обвинение.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК подсъдимия Р. В. АЛ., със
снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски в
размер на 1528,06 лева, от които 50,00 лева по сметка на Районен съд -
Плевен и 1478,06 лева по сметка на ОД на МВР – Плевен.
ОТНЕМА на осн. чл. 53, ал. І, б. “а” НК в полза на държавата
веществените доказателства – диск, съдържащ видеозапис от камери за
видеонаблюдение, монтирани на ет.2 в Затвор-Плевен от дата 13.07.2018г. за
времето от 14:00 ч. до 18:00 ч., приложен по делото, като ПОСТАНОВЯВА
унищожаването им.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Плевенски
Окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 39 от 28.06.2021г., постановена по НОХД № 592/2021г. по описа
на Плевенски районен съд, ХІV-ти н.с.
Производството по НОХД № 592/2021 година по описа на РС – Плевен е
образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП-Плевен против подсъдимите: 1.) Р.
В. А. от ** с ЕГН ********** и 2.) Т. Т. Г. от гр.Плевен с ЕГН ********** за това, че на
13.07.2018г. в Затвора-Плевен в съучастие като извършители извършили действия е цел да
възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст, а именно лицето И. М. П., роден на **, като употребили за
това сила и заплаха - престъпление по чл.150, ал.1 вр. 20, ал.2 от НК.
Представителят на РП – Плевен поддържа изцяло повдигнатото против
подсъдимите Р. В. А. и Т. Т. Г. обвинение за извършено престъпление по чл.150, ал.1 вр. 20,
ал.2 от НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани по
делото доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на
двамата подсъдими, като счита, че наказанията следва да бъдат определени при условията на
чл. 54 от НК, след като съдът съобрази наличието единствено на отегчаващи вината
обстоятелства. Предлага на съда да определи и наложи наподсъдимия А. наказание
лишаване от свобода в размер на 6 години, а на подсъдимия Г. наказание лишаване от
свобода за срок от 5 години, които да бъдат изтърпени при първоначален строг режим.
Счита, че тези по вид и размер наказания ще способстват за постигане целите на
наказанието, установени в чл. 36 от НК.
Разпитан в досъдебната фаза на наказателното производство подсъдимият Р. В. А.
не се признава за виновен и се възползва от правото да не дава обяснения, а подсъдимият Т.
Т. Г. не взема отношение по въпроса за вината и се възползва от правото да не дава
обяснения.
Назначеният служебен защитникът на подсъдимия Р. В. А. – адв. С.Н. от ПлАК
пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му.
Счита, че по делото не са събрани доказателства, от които по несъмнен и категоричен начин
да се установява, че А. е автор на престъплението за което му е повдигнато обвинение от
РП-Плевен.
Подсъдимият Р. В. А. в правото си на лична защита заявява съгласие със
становището изразено от защитника му. Допълва, че с постарадалия П. са имали интимна
връзка и поради това всички действия са били извършвани доброволно и именно затова не е
имало необходимост от проява на насилие, заплахи и пр. е. Описва обстановката в Затвора-
1
Плевен като място където омразата между отделни лишени от свобода, постоянните
побоища, интриги и игри на комар са обичайно, ежедневно явление и изразява
предположение, че именно на основата на заговор срещу него се крепи обвинителната теза.
При осигуреното му от съда право на последна дума, подсъдимият Р. В. А. заявява, че не е
направил нищо в този случай.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия Т. Т. Г. – адв. Б. П. от ПлАК
пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му.
Счита, че в хода на проведеното наказателно производство не са събрани доказателства,
които да обуславят извод, че подсъдимия Г. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна престъплението за което му е повдигнато обвинение.
Подсъдимият Т. Т. Г. поддържа изразеното от защитника му становище, а при
осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че нищо не е направил.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р. В. А. е роден на ***, живее в **, понастоящем в Затвора - Плевен,
*, български гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Т. Т. Г. е роден на *** в *, живее в същия град, понастоящем в
Затвора - Плевен, *, български гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан,
ЕГН: **********.
Двамата подсъдими Р.А. и Т.Г., както и свидетелят И. М. П. изтърпяват наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора-Плевен. Присъщи за личността на подсъдимия А. са
занижения праг на отключване на агресивни прояви с привични за индивидуалността му
лесна раздразнимост и тенденция за отреагиране навън на фона на занижен интрапсихичен
контрол над импулсите, подтиците и влеченията. През известен период от време,
предхождащ инкриминирания, подсъдимият А. и свидетелят П. имали интимна връзка,
която П. преустановил поради конфликтните преживявания и тормоза, на който бил
подложен. Към 13.07.2018г. свидетелят П. поддържал интимни отношения с друг лишен от
свобода, а именно със свидетеля К. Б. К., което обстоятелство допълнително обострило
влошените му отношения с подсъдимия А.. Последният изпитвал чувства на ревност, яд,
раздразнение и непримиримост и започнал да отправя заплахи към свидетеля П. като
2
например, че ще му „стъжни живота“. В обедните часове на 13.07.2018 година подсъдимият
Р.А. принудил свидетеля П., дърпайки го да влязат в общата баня, намираща се на втория
етаж в сградата на затвора-Плевен, като предварително уговорил подсъдимия Т.Г. по прякор
„**“, с който били приятели да му донесе хавлия и да го чака пред вратата. След като се
озовали в санитарното помещение подсъдимият поискал от свидетеля П. да му прави орална
любов и с непоколебимост му заявил, че в противен случай ще бъде физически малтретиран,
като същевременно хванал главата му с ръце и започнал да я натиска към слабините си.
Свидетелят П. се подчинил единствено заради породените у него непреодолими чувства на
страх и тревога. В един момент подсъдимият А. спрял и поискал от свидетеля П. да си събуе
гащите, но дори след като последният отказал да прави анален секс с мотив, че е болезнено,
не се отказал от намеренията си, а събул насила бельото му, след това и своето, опрял
половия си член в ануса му и се опитал да проникне, но не успял поради последвалото рязко
отдръпване от страна на свидетеля П. в резултат на изпитаната силна болка. Едва тогава А.
се отказал от намерението си да осъществи анален полов акт, но със заповеднически тон
накарал П. да продължи да му прави орална любов. Докато извършвал изискваните от него
действия, П. бил притискан по главата с ръце от подсъдимия А.. През това време в банята
влязъл свидетелят К. Б. К. по прякор „**“, за да се изкъпе. Неговото влизане по никакъв
начин не било възпрепятствано от подсъдимия Т. Т. Г., който стоял пред вратата.
Свидетелят К. лично видял подсъдимия А. да лежи по гръб върху одеяло в помещението му,
а свидетелят П. да стои в клекнало положение между краката му и да му прави орална
любов. Възприел, както плача на свидетеля П., така и факта, че докато същият извършва
посочените действия бил натискан с ръце по главата от лежащия подсъдим. Тези
обстоятелства станали очевидни и за влезлия малко по-късно в банята свидетел ** Б., чието
посещение на санитарното помещение също по никакъв начин не било осуетено от стоящия
пред вратата подсъдим Т.Г.. Свидетелят Б. ясно чул и подсъдимия А. да казва на свидетеля
П.: „Лапай, бе!“ и последвалия отговор: „Добре бе, добре“. Свидетелят С.Б. уведомил
отговорника на етажа – Г. З. К. за случващото се в банята, който незабавно посетил
помещението, последван и от други лишени от свобода. Пред вратата на банята свидетелят
К. видял подсъдимия Т.Г., който бил клекнал, след което му наредил да се помести.
Подсъдимият Г. станал, двамата си разменили реплики и между тях възникнало спречкване
при което подсъдимият Г. извадил ръчно правен нож и посегнал срещу свидетеля К., а след
това побягнал към килията си. Свидетелят К. от своя страна влязъл в банята лично се
уверил в достоверността на съобщените му от свидетеля Б. обстоятелства и непосредствено
видял, че свидетелят П. е разплакан.
По повод горното било образувано и проведено досъдебно производство.
3
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
ангажираните в хода на производството писмени и гласни доказателства.
Съдът обсъди показанията на свидетелите С. Н. Ч., М. С. П., Й. К. Б., Г. З. К.
/включително дадените в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281,
ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК/ и З. Е. З., като намери, че същите са еднопосочни, обективни и
непротиворечиви в частта, в която описват отношенията между подсъдимия Р. В. А. и
свидетеля И. М. П. като споделят свои преки и непосредствени впечатления, поради което в
тази им част следва да бъдат приети с доверие. От същите се изяснява, че през известен
период от време, предхождащ инкриминирания в Затвора-Плевен, където изтърпявали
наказание лишаване от свобода, подсъдимият А. и свидетелят П. имали интимна връзка,
която П. преустановил поради конфликтните преживявания и тормоза, на който бил
подложен. В показанията си дадени в хода на досъдебното производство на 22.08.2019
година свидетелят К. категорично твърди: „* много биеше *“ и споделя, че причина за
прекратяване на отношенията им е упражнявания системен тормоз по отношение на П..
Изяснява се също така, че връзката им била преустановена към 13.07.2018г. по инициатива
на свидетеля П., който започнал да поддържа интимни отношения с друг лишен от свобода,
а именно със свидетеля К. Б. К.. Изпитваните от подсъдимия А. чувства на ревност, яд,
раздразнение и подобни такива били възприети от други лишени от свобода. Така например
свидетелят З. твърди: „* ревнуваше *“, свидетелят Ч. заявява: „* много ревнуваше * и за
това го тормозеше“, а свидетелят П. споделя, че „* ревнуваше * от *“.
За изясняване на осъществените от страна на подсъдимите лица действия към
релевантния момент – 13.07.2018 година допринася анализа на показанията на свидетелите
И. М. П. /дадени лично и непосредствено пред настоящия съдебен състав и прочетените по
установения процесуален ред, дадени в хода ДП съответно на 14.07.2018г. и 12.11.2020г./, В.
Н. М. /дадени лично и непосредствено пред настоящия съдебен състав и прочетените по
установения процесуален ред, дадени в хода ДП на 14.07.2018г./, ** Б. /дадени лично и
непосредствено пред настоящия съдебен състав и прочетените по установения процесуален
ред, дадени в хода ДП на 14.07.2018г./, К. Б. К. /дадени лично и непосредствено пред
настоящия съдебен състав и прочетените по установения процесуален ред, дадени в хода ДП
на 14.07.2018г./ и К. В. М.. В процеса на обсъждане на показанията на свидетеля И. М. П.
дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по установения процесуален ред,
дадени в хода ДП съответно на 14.07.2018г. и 12.11.2020г., съдът констатира, че съдържат
противоположни изявления на лицето, като намери, че причина за това е повлияването им
4
във висока степен от специфичните за съответния времеви период взаимоотношения между
този свидетел и подсъдимия А.. Относно първоначално дадените от свидетеля П. показания
в хода на проведеното досъдебно производство /на 14.07.2018г./ съдът намери, че същите в
по-голямата си част, а именно касаещата вида и механизма на извършените от подсъдимия
Р.А. действия по употреба на сила и заплашване с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление са обективни, отразяват релевантни за делото факти непосредствено след
тяхното осъществяване и се подкрепят от доказателствата по делото, поради което следва да
бъдат приети с доверие. От същите се установява, че на 13.07.2018 година подсъдимият Р.А.
го е бутнал в банята на етажното помещение и затворил вратата, а отвън останал
подсъдимия Т. Т. Г. по прякор „**“. Посочва, че подсъдимият А. го накарал да му прави
орална любов, тъй като в противен случай ще го бие, като същевременно започнал да
натиска с ръце главата му към слабините си. Установява се също така, че свидетелят П. се
подчинил единствено заради породените у него непреодолими чувства на страх и тревога.
Описва лично възприети факти, според които в един момент подсъдимият А. спрял и
поискал от него да си събуе гащите и независимо, че отказал да прави анален секс с мотив,
че е болезнено, подсъдимият не се отказал от намеренията си, а събул насила бельото му,
след това и своето, опрял половия си член в ануса му и се опитал да проникне, но не успял
поради последвалото рязко отдръпване от страна на свидетеля П. в резултат на изпитаната
силна болка. Едва тогава А. се отказал от намерението си да осъществи анален акт, но го
накарал да продължи да му прави „свирки“. Твърди, че през цялото време подсъдимият А.
го биел по главата с ръце, а също и в областта на кръста и го заплашвал, че ще бъде бит,
тормозен, както и че ще му бъде счупено ченето докато спи. В тази част тези показания на
свидетеля П. се подкрепят от показанията на свидетелите-очевидци – К. Б. К., ** Б. и Г. З.
К.. Свидетелите К. Б. К. и ** Б. категорично посочват, че пред банята е стоял клекнал
подсъдимия Т. Т. Г., но същият по никакъв начин не е възпрепятствал достъпа им до
помещението. Двамата свободно и необезпокоявано са влезли в банята, където видели
описаните по – горе действия от подсъдимия А. и свидетеля П.. Съдът обсъди и показанията
на свидетеля Г. З. К., който споделя пред съда, че узнал за случващото се в банята от
свидетелите Б. и Ч. и тръгнал към помещението, за да провери верността на съобщеното му.
Твърди, че видял пред банята в положение „клек“ подсъдимия Т.Г.. Казал на последния да
се дръпне и след като подсъдимият станал, двамата си разменили „реплики“, след което Г.
извадил самоделно направен нож и го порязал по дланта на лявата ръка. В тази част
показанията му кореспондират със заключението по назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдено-медицинска експертиза на свидетеля К., което съдът
приема като неоспорено от страните. От същото се установява, че при прегледа му,
извършен на 14.07.2018г., е установена плитка порезна рана по вътрешната повърхност на
5
дланта на лявата ръка като увреждането е резултат от действие на предмет с режещ ръб,
възможно „самоделно“ направен нож, както е съобщено, че локализацията на раната е от
характера на т.н. „защитни увреждания“, както и че увреждането е причинило разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота. Свидетелят К. посочва, че след това
подсъдимия * побягнал към килията си, а той влязъл в банята и видял, че свидетелят П. е
разстроен и лично възприел описаните по-горе действия, описващи осъществените от
подсъдимия А. действия по принуда и факта, че свидетелят П. му осъществявал орален
полов акт. Съдът не приема с доверие показанията на свидетеля П., дадени в хода на
досъдебното производство на 14.07.2018г., прочетени по реда на чл. 281, ал.5 вр. с чл. 281,
ал.1, т.1 от НПК в частта, в която твърди, че на 13.07.2018 година е бил дърпан към банята и
от подсъдимия Т. Т. Г., който го заплашвал и останал да пази пред вратата, тъй като в тази
му част показанията са изолирани, неубедителни и нелогични. Свидетелят В.М. посочва, че
лично видял към банята да вървят единствено свидетелят П. и подсъдимият А., който го
дърпал. От обсъдените по-горе показания на свидетелите К. и Б. се установява, че двамата
по никакъв начин не са били възпрепятствани да влязат в банята от стоящия пред вратата
подсъдим Т. Т. Г.. Поради това съдът приема и че причинената на свидетеля К. порезна рана
на дланта на лявата му ръка не е причинена от подсъдимия Г. с цел да не допусне свидетеля
до помещението, а са проява на агресия от негова страна, като реакция от разменените преди
това „реплики“ между двамата /според показанията на св. К.“ и на „скарване“ между тях
/според показанията на св. М./. Съдът обсъди и показанията на свидетеля К. В. М., като
намери, че същите следва да бъдат приети с доверие като логични и последователни.
Свидетелят посочва, че към релевантния момент е работел като оперативен служител в
Затвора-Плевен и по повод съобщения му инцидент от 13.07.2018 година извършил беседи с
много лишени от свобода лица. Показанията на този свидетел не пресъздават лично
възприети факти относно фактите от значение за делото, тъй като по същество са преразказ
на чужди възприятия и не следва да бъдат подробно обсъждани в тази им част. От същите
обаче се изяснява, че при провежданите беседи със свидетеля И. М. П., последният в
рамките на около две седмици постоянно твърдял, че е пострадал. Това обстоятелство,
отнесено към изяснената по-горе динамика на личните отношения между подсъдимия А. и
свидетелят П. дава основание, съдът да приеме, че дадените на по-късен етап показания от
посочения свидетел / на 12.11.2020г. в хода на ДП и в съдебно заседание на 02.06.2021г. в
хода на проведеното съдебно следствие/ не следва да бъдат приети с доверие, тъй като са
повлияни от последвалото между двамата подновяване на интимните взаимоотношения, а
също и от изпитвания от П. страх от характеровите особености на подсъдимия.
Съдът приема с доверие заключението назначената и изготвена съдебна психолого-
психиатрична експертиза на подсъдимия Р. В. А. като изготвена професионално, при
6
съблюдаване на съответните стандарти и неоспорено от страните. От същото се установява,
че след проведеното изследване са установени у подсъдимия А. данни за умствена
недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата, а се касае за **.
Безспорно се установява, че към момента на криминализираното деяние при подсъдимия А.
липсват данни за **-могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както ида
ги ръководи, а към датата на изследването е апсихотичен, с нормална умствена надареност,
като липсват медицински причини за участието у в наказателното производство. Вещите
лица посочват, че при него е налице **. Вещите лица сочат, че характерни за личността на
подсъдимия А. са ***
Съдът приема с доверие и заключението по назначената и изготвена съдебно-
психиатрична експертиза на подсъдимия Т. Т. Г., като неоспорена от страните. Видно от
същото е че при него не се установяват данни за **. Към времето на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Липсват
медицински пречки за участие в наказателното производство. Въпреки че е в състояние да
възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за разследването, следва да се
има предвид, че с оглед характеристиките на личността му се очаква от него да представя
реалността в трансформиран вид, за да избегне пренатоварващи го негативни емоции,
хладнокръвно с проекция на вината върху външни обстоятелства и други хора, с пълно
отричане и оневиняване на собствените прояви, които биха нарушили идеализираната
представа за себе си, която си създава с дисонанс с реалното му „Аз“. Личността му е
агресивен тип. Когато другите не се отнасят към него по начина, който изисква от тях, е
склонен да реагира с инфантилен гняв-от недоволство, достигащ до насилие. Водеща
характеристика на този профил са насилието под различните му форми, непримиримост в
ситуации на конфликт на интереси, нетолерантност към критика и отхвърляне.
Съдът прие с доверие и заключението по назначената и изготвена съдебно-
медицинска експертиза на пострадалия от инкриминираното деяние – И. М. П. като
професионално изготвено при спазване на всички необходими стандарти и неоспорено от
страните. От същото е видно, че при прегледа му, извършен на 14.07.2018г., е установена
съвсем малка плитка раничка по лигавицата на долната устна вдясно. Увреждането е
обективен показател за механично въздействие върху тялото в тази област като може да
бъде получено от удар или притискане с ръце, както и при прехапване на устната. Само по
себе си това увреждане е причинило незначителни болки и страдания. В областта на
половия член не са установени пресни следи от травматични увреждания. В областта на
задния проход/ануса/ не са установени следи от травматични увреждания /рагади, цепки,
локални зачервявания или охлузвания/. От медицинска гледна точка тази липса на травми не
7
изключва възможността за „анално полово сношение“ или други действия, извършвани с цел
възбуждане и/или удовлетворяване на полово желание.
Съдът намери, че показанията на свидетеля В. М. Н. не съдържат информация
относно релевантните за делото факти, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Съдът обсъди дадените от подсъдимите Р. В. А. и ** Г. обяснения като отчете, че
същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След като съпостави и
прецени обясненията на подсъдимите с останалия събран по делото доказателствен
материал съдът намери, че са изолирани, нелогични и противоречиви и са израз единствено
на предприетата защитна теза. Обясненията на подсъдимия А. отразяват стремежа му да
представи извършените от него действия по възбуждане и удовлетворяване на полово
желание без съвкупление като „доброволен акт“ от страна на пострадалия П.. Твърденията
му в тази посока се опровергават от подробно обсъдените по-горе доказателства. Нелогични,
непоследователни и неподкрепени от доказателствения материал по делото са и обясненията
на подсъдимия Г., който признава пред съда, че с подсъдимия А. са приятели, което
обуславя логичния извод, че обясненията му са повлияни от приятелските му
взаимоотношения с другия подсъдим и това по адекватен начин обяснява стремежа му да не
излага пред съда известни му факти, които уличават в извършване на престъпление
подсъдимия А., а своя престой пред вратата на банята представя като израз на желание от
негова страна да осигури на приятеля си възможност за извършване на сексуален акт с
интимния му партньор, както и да му подаде хавлия, след като се изкъпе.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка съдът намира, че от правна страна подсъдимият Р.В. * на 13.07.2018
година в Затвора-Плевен е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 150, ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимият А. е извършил
действия, с които да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение
на лице, навършило 14-годишна възраст – пострадалия И. М. П., като употребил за това сила
и заплаха. Категорично в хода на наказателното производство се установи, че подсъдимият
е употребил сила /натискайки с ръце главата на П. към областта на слабините си, удари по
главата с ръце, а също и в областта на кръста/. Обективната даденост – силата, трябва да
бъде, и в конкретния случай е съобразена със субективната даденост – несъгласието на
пострадалия. Установява се по несъмнен начин и употребата на заплаха от страна на
подсъдимия А., изрязаваща се в създаване на убеденост у пострадалия П., че ще бъде бит,
тормозен, както и че ще му бъде счупено ченето докато спи в случай, че не се подчини на
8
желанията му.
Обект на това престъпление, както и на всички престъпления от раздела „разврат”
от НК е половият морал, който по своята същност представлява съвкупност от исторически
изградили се норми за поведение на хората, регулиращи отношенията между тях и
свързаните с пола действия и дейности, чрез доброволно осъзнаване и съблюдаване на
дължимото поведение с оглед защитата на половата свобода и неприкосновеност,
гарантиращи интересите на обществото.
Начинът, по който е осъществена възбудата и задоволяването на половите
потребности на подсъдимия А. е ограничило правото на избор и лично решение на
пострадалия.
Действията на подсъдимия Р. В. А. са блудствени, доколкото са извършени с цел
възбуда и полово удовлетворение на дееца без съвкупление. Доказана е и инкриминираната
престъпна цел, която в случая, не само е преследвана, но и е осъществена от дееца.
Подсъдимия А. е съзнавал е, че действията му са против волята на свидетеля П.,
тъй като плачът на последния ясно е сочел на това. Това поведение от страна на пострадалия
е мотивирало подсъдимия А. да употреби сила и заплаха в очертания по-горе обем, които
пък от своя страна са направили съставомерно поведението му. Подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си като е
извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1
от НК. Той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици от него и пряко ги е целял.
С оглед гореизложеното съдът намира, че авторството и вината на подсъдимия Р. В.
А. са установени по несъмнен начин. Съдът намери, че престъплението не е извършено при
формата на съучастие, поради което оправда подсъдимия Р. В. А. за това, престъплението по
чл. 150, ал. І от НК да е извършено при условията на съучастие като извършител с Т. Т. Г. по
смисъла на чл. 20, ал. ІІ от НК, като на основание чл. 304 от НК го оправда в тази част на
обвинението.
Съдът намира, че по делото не са налице, както преки, така и косвени
доказателства, които да обуславят извода, че подсъдимият Т. Т. Г. е автор на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. От обстоятелствата, че същият е стоял
пред вратата на помещението /баня/, в което е извършено престъплението по чл. 150, ал.1 от
НК от подсъдимия А. и че възникнал инцидент между подсъдимия * и едно от лицата
посещавали банята в този времеви период /свидетелят К./ поради възникнало между тях
9
недоразумение преди това, не може да се презюмира, че Г. е автор на престъплението по чл.
150, ал. І вр. с чл. 20, ал. ІІ от НК и по никакъв начин не може да обуслови извод за
съпричастност към изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
За да носи отговорност дадено лице за извършено престъпление по чл. 150, ал.1 от
НК при съучастническа дейност, то е необходимо негово участие в изпълнителното деяние.
В случая изпълнителното деяние е двуактно. То се състои на първо място в упражняване на
сила или заплаха срещу пострадалото лице с цел да му бъде сломена волята и осъществен
втори акт – действия по възбуждане или удовлетворяване на полово желание без
съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст. Анализът на събраните
по делото доказателства категорично сочат, че подсъдимият Т. Т. Г. не е участвал в
упражнените спрямо пострадалото лице И. М. П. /29г./ сила и заплахи, както и че не е
извършвал с посоченото лице действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание
без съвкупление.
Поради изложеното съдът призна подсъдимия Т. Т. Г. от * с ЕГН: ********** за
невиновен в това, че на 13.07.2018 г. в Затвора - Плевен в съучастие като извършител с
подсъдимия Р. В. А. извършил действия е цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно лицето И. М.
П., роден на ***, като употребил за това сила и заплаха - престъпление по чл. 150, ал. 1 вр.
чл.20, ал. 2 НК, като на основание чл. 304 НПК го оправда по така повдигнатото му
обвинение.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия Р. В. А.:
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Р. В. А., съдът взе предвид
санкционната разпоредба на чл. 150, ал. І от НК, която предвижда наказание лишаване от
свобода от 2 години до 8 години. Съдът отчете наличието на отегчаващи вината
обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието; многобройните
предишни осъждания на подсъдимия /58 бр./ за престъпления от различен вид, между които
грабежи, изнасилвания, склонявания към проституция; проявената упоритост и дързост при
осъществяване на изпълнителното деяние поради конкретно извършените действия и
предвид особеността на мястото на осъществяване на престъпното деяние, а именно в
Затвора-Плевен, където са създадени и се съблюдават ред и правила, осигуряващи преди
всичко поправяне и превъзпитание на осъдените и гарантиране на предупредително
въздействие по отношение на тях и отнемане на възможността им да вършат други
престъпления, както и лошите характеристични данни. Съдът не констатира наличие на
10
смекчаващи вината обстоятелства. Като причини за извършване на престъплението, съдът
намери ниското правно съзнание на подсъдимия А. и незачитането на половата
неприкосновеност на личността.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да определи и наложи на подсъдимия
Р. В. А. наказание лишаване от свобода в размер на 5 години, тъй като същото се явява
подходящо с оглед съобразените и изложени по- горе обстоятелство. Съдът намери, че това
по вид и размер наказание ще способства в най-пълна степен за постигане целите на
наказанието, установени в чл. 36 от НК.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия Р. В. А. за виновен в това, че на
13.07.2018 г. в Затвора - Плевен като извършител извършил действия е цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-
годишна възраст, а именно лицето ** П., роден на ***, като употребил за това сила и
заплаха - престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 150 ал. 1 НК
вр. чл. 54 НК го осъди на наказание пет години „Лишаване от свобода“. На основание чл. 57,
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът определи така определеното и наложено наказание
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК съдът осъди
подсъдимия Р. В. А. да заплати направените деловодни разноски в размер на 1528,06 лева,
от които 50,00 лева по сметка на Районен съд - Плевен и 1478,06 лева по сметка на ОД на
МВР - Плевен.
На осн. чл.53, ал.І, б.“а” от НК, съдът отне в полза на държавата веществените
доказателства - диск, съдържащ видеозапис от камери за видеонаблюдение, монтирани на
ет.2 в Затвора-Плевен от дата 13.07.2018г. за времето от 14:00 ч. до 18:00 ч., приложен по
делото, като постанови унищожаването им.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни