Решение по дело №261/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 600
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 12 юли 2019 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120200261
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

_600_

 

17.05.2019 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 10.04.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 261 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от С.Д.Д., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №18-0769-004839/19.12.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 200.00 лева.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно и постановено при редица нарушения на материалния и процесуален закон.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 03.01.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена при наказващия орган на 09.01.2019 г. с вх.№769000-459/09.01.2019 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят С.Д.Д. притежава свидетелство за управление на МПС №********* и е правоспособен водач на МПС от категории B и М.

            До момента спрямо него и в периода 12.07.2016 г. – 19.12.2018 г. има влезли в сила 4 наказателни постановления за извършени 8 нарушения на КЗ и ЗДвП. На 08.02.2016 г. е глобен с фиш за едно нарушение на ЗДвП. В периода 12.06.2017 г. – 03.09.2018 г. спрямо Д. са постановени 5 заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

           

            На 03.09.2018 г. около 00:10 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас по булевард “Захари Стоянов“ лек автомобил „Мазда 3“ с рег.№ А 8763 НК, като срещу бензиностанция „Дега“ се ударил самостоятелно в двойна еластична ограда вляво по посока на движение. От удара автомобилът се завъртял и застанал обратно по посока на движение. На място се озовали служители на 04 РУ – Бургас и бил извикан екип на „Пътна полиция“.

            В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.Е.Д. (младши автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт №18-0769-004839/03.09.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №0716869 със свидетел Д.А.. На същата дата и срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.20 ал.2 ЗДвП, а в словесен за това, че при управление с несъобразена с пътните условия скорост е изгубил контрол над автомобила и се ударил самостоятелно в двойна еластична ограда вляво по посока на движение и поради това автомобилът се завъртял и застанал обратно по посока на движение.

На 19.12.2019 г., макар и извън рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 03.01.2019 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 09.01.2019 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-459/09.01.2019 г. на 09.01.2019 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

           Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Дори да се приеме обяснението на жалбоподателя, което е дал пред полицаите, озовали се на място, че на пътното платно е излязло куче, то очевидно скоростта на движение, която е избрал не е била съобразена с пътните условия, за да е в състояние да спре. Нещо повече, скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е била до толкова несъобразена с пътните условия, че е допринесла за завъртане на лекия автомобил и заставане в положение, обратно на посоката на движение; деформиране на 5 броя двойна еластична ограда с 5 броя метални колчета.

            Наложеното административно наказание по вид „глоба“ е с фиксиран размер от 200 лева, поради което не съществува възможност за неговото намаляване.

            Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай. Може би в тази посока е редно да се посочи, че към настоящата дата спрямо жалбоподателя е потвърдено НП №18-0769-004834/19.12.2018 г., с което за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП (отказ да бъде проверен за употреба на алкохол, а впоследствие и да даде кръвна проба) са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Това НП е издадено на същата дата, на която е издадено и понастоящем обжалваното за нарушение, което е било извършено на същата дата – 03.09.2018 г. Очевидно се касае най-малкото за две нарушения на ЗДвП, извършени в една и същата дата или две нарушения, установени по време на една и съща проверка по един същ повод – допуснатото от жалбоподателя самостоятелно възникнало ПТП.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0769-004839/19.12.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата,

на С.Д.Д., ЕГН ********** с адрес: ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 200.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд