Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 15.06.2018
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На шестнадесети май две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана
ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1170 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е във фаза по извършване на делбата.
С Решение № 420 от 08.12.2017г., постановено от КрлРС, І-ви гр.с., по
гр.д.№ 1170/2017г., по делото е допусната съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36498.506.40 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. К., Община К., Област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК; без издадени заповеди за изменение на КККР,
адрес на имота: гр. К., п.к. 4300, ул. 2-ра-С. № 1; площ на имота: 649 кв.м.;
трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
40, кв. 4, парцел VI-40; съседи: 36498.506.29, 36498.506.656, 36498.506.39,
36498.506.37, 36498.506.30; ведно със сгради попадащи върху имота: 1. Сграда с
идентификатор 36498.506.40.1; застроена площ: 89 кв.м.; брой етажи: 2;
предназначение: друг вид сграда за обитаване; 2. Сграда с идентификатор
36498.506.40.2; застроена площ: 12 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение:
селскостопанска сграда; 3. Сграда с идентификатор 36498.506.40.3; застроена
площ: 35 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение: селскостопанска сграда, ПРИ
КВОТИ: 4/6 ид.ч. за Д.П.Д., 1/6 ид.ч. за Х.Д.Д. и и 1/6 ид.ч. за Г.Д.Д..
В хода на делото по допускане на делбата, ответникът - Г.Д.Д. е направил
възлагателна претенция при условията на член 349, ал. 2 от ГПК, като същият е
заявил претенция по сметки, по реда на член 346 от ГПК.
В хода на делото по допускане на делбата, ищцата - Д.П.Д. е направила
възлагателна претенция при условията на член 349, ал. 1 от ГПК.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По прекратяване на съсобствеността:
Досежно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност в хода
на производството е изслушано заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че пазарната му стойност е в размер на
40 000.00 лева. Видно, както от заключението на вещото лице, така и от
Писмо № 11-00-38 от 18.01.2018г. на Главния архитект на Община К., процесния
поземлен имот е поделяем, по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. С оглед
обстоятелството, че имотът е жилищен и никоя от страните не е ангажирала
доказателства за възможна поделяемост, съгласно разпоредбите на ЗУТ, то съдът
приема, че същият е неподеляем.
Предвид доказаната неподеляемост на имота и неговия жилищен характер,
съдът следва да прецени дали са налице условията за поставянето му в дял на
направените от всеки един от съделителите - Г.Д.Д. и Д.П.Д.
възлагателни претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият имот
е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта
на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от
брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял,
като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с
пари.
В ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидено възможност за всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял
в неподеляемото жилище и не притежава друго жилище, да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато
няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят
претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който
предложи по-висока цена.
Съобразно дадените в т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. на
ВКС по гр.д. № 1/2004г., ОСГК, разяснения, съотношението между чл. 288, ал. 3
от ГПК (отм.), аналогичен на чл. 349, ал. 2 от ГПК и чл. 288, ал. 2 от ГПК
(отм.), аналогичен на чл. 349, ал. 1 от ГПК е съотношение на общ към специален
закон. Следователно наличието на предпоставките на чл. 349, ал. 1 от ГПК,
изключва разглеждането на претенциите по чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Съобразно влязлото в сила решение по допуска на делбата, процесният имот е
съсобствен между съделителите, на
основание наследствено правоприемство за всички съделители, а
за съделителя - Д.П.Д. и на основание прекратената съпружеска общност
със смъртта на съпруга й - Д.Х.Д.. Следователно, съделителката - Д.П.Д. има
качеството едновременно на преживял съпруг и на наследник по закон, поради
което и заявената от нея претенция се ползва с привилегия пред тази
на съделителя - Г.Д.Д., легитимиран да иска възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК.
За да бъде уважена възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК
е необходимо неподеляемият жилищен имот да е бил съпружеска
имуществена общност и преживелият съпруг да няма собствено
жилище. Както е прието в постановеното Решение № 72/08.06.2015г. на ВКС по
гр.д. № 6017/2014г., условието на съпруга да е възложено упражняването на
родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до
бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност,
прекратена с развод, но не и за преживелия съпруг.
Жилищният характер на имота се установи от експертното заключение, а
съобразно влязлото в сила решение за делба, имотът е бил съпружеска имуществена
общност. Поради горното, съдът намира, че преживелият съпруг-съсобственик може
да се ползва от създадената от разпоредбата на чл. 349, ал. 1, предл.
първо от ГПК привилегия, тъй като не притежава друго жилище, който отрицателен
факт не е оспорен от съделителите, а и видно от представената от Д.П.Д. -
декларация за гражданско, семейно и имотно състояние, същата под страх от
наказателна отговорност декларира, че притежава само 4/6ид.ч. от процесния имот
и няма друго жилище.
След като са налице предвидените както по отношение на обекта на делба
условия, така и по отношение на претендиращия изкупуването
на неподеляемият жилищен имот съделител, делбата следва да се
извърши чрез способа на възлагане на съделителя - Д.П.Д. на делбения имот. Тъй
като са налице предпоставките на закона за възлагане на преживелия съпруг, не
следва да се обсъжда основанието по чл. 349, ал. 2 от ГПК.
За уравнение на дела от недвижимия имот съделителят - Д.П.Д. следва
да заплати на Г.Д.Д. и Х.Д.Д. сума, съответната на тяхната идеална част от
съсобствеността, а именно – сумата от по 6 666.67 лева, ведно със
законната лихва.
По претенциите по сметки:
Искът на съделителя - Г.Д.Д. против съделителите - Д.П.Д. и Х.Д.Д.
е на стойност 5748 лева, от която сума, припадащата им се част възлиза на
5/6ид.ч. или в размер на 4790 лева, т.е. цената на иска е в размер на 4790
лева. Претенцията представлява извършените подобрения в делбения
имот, своевременно предявен в преклузивния срок, който е първото съдебно
заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата. Исканията
са конкретизирани по основание и размер, като е посочено времето на всяка от
извършените строително – ремонтни работи.
В настоящия казус следва да се разграничат различни хипотези, при
осъществяване на които са извършени претендираните подобрения, с оглед
различния фактически състав и режим на възмездяване на възникналите между
страните отношение във връзка с направените разходи. Различията в хипотезите
произтичат от възможността подобренията да са извършени:
- първо, със съгласието на останалите съсобственици, в който случай ще е
приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността и ще следва
да се присъдят действително извършените разходи, а не увеличената стойност на
имота, тъй като всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно на частта си;
- второ, без съгласието и противопоставянето на другите съсобственици, в
която хипотеза отношенията между тях ще се уреждат по правилата на чл. 60 – 62
от Закона за задълженията и договорите и
- на следващо място, подобрения извършени при противопоставяне на
останалите съсобственици, когато ще е приложима разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД и
ще се дължи по – малката сума между обедняването и обогатяването.
Данните по делото сочат следното:
Видно от депозираното становище от съделителите - Д.П.Д. и Х.Д.Д. (лист 68
от делото), същите заявяват, че не са давали съгласие за извършване на
претендираните подобрения. По реда на чл. 176 от ГПК, ищцата - Д.П.Д. в открито
съдебно заседание, проведено на 16.05.2018г. заявява, че синът й - Г.Д.Д. не я
е питал за извършване на подобренията в имота, но знаела за тях. Заявява, че не
е давала изрично съгласие същите да бъдат извършени.
С оглед направената ретроспекция на правните норми, при преценка на
характера на отношенията между страните във връзка с претенцията по сметки за направени
подобрения, въпросът за наличие, респ. липса на съгласие или на противпоставяне
от другите съсобственици за извършването им е решаващо за квалификацията на
претенцията и за реда, по който ще се уредят отношенията между съделителите.
Съдът приема, че фактите следва да се субсумират под правната норма
на чл. 61, ал.2 от ЗЗД. В Тълкувателно решение № 85 от
02.12.1968г. на ОСГК на ВС е прието, че когато съсобственикът е
извършил подобрения в имота без съгласието и без изричното
противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик да е
изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател
на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите
съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа
без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой
интерес, за да осигури годно за обитаване за себе си жилище, другите
съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски,
но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се
ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и
увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Това
принципно положение е възприето и доразвито и в последващата практика на ВКС-
т.I.5 от ППВС № 6 от 1974г.
С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос, за дължимата
сума по предявения от съсобственика Г.Д.Д. против Д.П.Д. и
Х.Д.Д. иск с правно основание чл.61, ал. 2 ЗЗД за
заплащане сумата общо от 4790 лева, представляваща обезщетение за
извършени от него подобрения в делбения имот и с
оглед практиката на ВКС в Решение № 487 от 30.11.2011г. по
гр.д.№ 1503 по описа за 2010г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, се дължи присъждане на
по-малката стойност между от увеличената, вследствие на тези
подобрения стойност на имота и стойността на разходите
за тези подобрения.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответника - К.С.К.и И.Х.П., и
двамата без родство със страните по делото се установява следното: Свидетелят К.твърди,
че съделителите имат обща къща в кв. С., като навремето Д. и мъжът й купили
парцела и построили къща. След смъртта на мъжа на Д., същата заедно със
синовете си живеели в къщата. Твърди, че къщата, ако се вземе приземния етаж,
може да се каже, че е на два етажа. Х. ползвал от приземния етаж половината в
дясно, на изток, а Г. (и по-точно неговия син) живеел в западната половина,
където имал две стаи, направени много хубаво. За приземния етаж имало два
входа. Долу стаите били направени много хубаво, всичко било съвременно и
нагласено, постлани били разни кожи, имало легла, бани, мивки, тоалетни. На
втория етаж имало четири стаи - хол, спалня, кухня, направени много хубаво и
там живеел Г.. На къщата била поставена алуминиева или ПВЦ-дограма, имало
септична яма, която се намирала от южна страна, откъм комшиите. От западната
страна на имота отвели септичната яма към улицата с изграден канал. Твърди, че
всичко това направил Г. преди две или три години. Не е виждал Х. да му помага
за направата на септична яма. Твърди, че Х., преди 10-на години си направил и
ползвал от източна страна една стая и барбекю и от северна страна на къщата,
залепена за къщата си направил дърводелска работилница. Твърди, че дограма,
прозорците и вратите били направени съвременно. Те постепенно били поставени на
двата етажа от Г. през близките 3-4 години. Разказва, че долният етаж от къщата
не бил стегнат, стоял на земя и избите не ги ползвали. Г. налял долу бетон,
направил замазки, сложил паркети, баня, тоалетна. Поставил плочки-теракота на
приземния етаж. Изградил водна и ел. инсталация. В двора имало бетонна
площадка, изградена от Г., която се намирала пред стълбите от западната страна
на къщата. Там същият поставил една маса, за да не се спъва из тревата.
Свидетелят П.твърди, че къщата на съделителите се намирала в северната част
на селото и представлявала един етаж и с приземен, което можело да се каже, че
е етаж. Имало градинка отпред с площадка, навес до къщата от западната страна,
а от северна страна - селскостопански постройки. На гърба на къщата имало
дърводелска работилница, която била на Х.. От източна страна на къщата имало
беседка – барбекю, направени от Х.. Твърди, че в къщата живеели Г., жена му и
децата му, както и брат му - Х.. Долният етаж (приземният) бил вкопан в земята.
От приземния етаж - Х. ползвал половината, а другата половина ползвал синът на Г..
Сочи че влизал в частта от приземния етаж (западната половина), ползвана от Г..
Описва, че в тази част имало баня и тоалетна, направени от Г.. Вторият етаж бил
с отделен вход, където живеел Г. със семейството си. В двора имало септична яма,
направена от Г. в долния край на къщата, а в южна страна от къщата, същият
направил една голяма циментова площадка. Твърди, че ямата и площадката били
направени преди 2 години. Твърди, че долу банята била направена цялостно с
плочки и изцяло оборудвана. Лично присъствал, когато били правени тези
подобрения, както като зрител, така и да помага за наливането. Долу, стаите
били наливани с бетон, а отгоре поставен с ламинат. Изградена била ел.
инсталация и ВиК инсталация. Поставена била алуминиева дограма, а към банята -
алуминиева врата. Горният етаж имал алуминиева дограма, входната врата и
подобрения, поставени врати към терасата и банята, входната врата и поставени
нови прозорци. Твърди, че подобренията датирали от не повече от 3-4 години.
Изслушано заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
установява, че претендираните с молба от ответната страна (лист 61-62 от
делото) подобрения са извършени в периода 2013-2014г. и са в сравнително добро
състояние. Изпълненията им са стандартни, което покрива минималните критерии за
издаване на разрешение за ползване. Извършените СМР, описани в заключението на
вещото лице като - вид СМР, количество, труд, материали и обобщена стойност на
всяка претенция по пера, възлизат общо на 5000.00 лева и отразяват пазарната
цена.
В настоящия случай, съдът приема следното:
Съделителят Г.Д.Д. е извършил подобренията със знанието и без
противопоставянето на Д.П.Д. и Х.Д.Д.. От една страна, този извод се подкрепя
от приетите гласни доказателства, така и от становището на ищците и
обясненията, дадените от по реда на чл. 176 от ГПК. Не се оспориха показанията
на свидетелите, че Х.Д.Д. живее на приземния етаж. В този смисъл същият
непосредствено и лично е имал възможност да възприеме извършващите се на
приземния и първи етаж ремонтни дейности.
В същото време е извършен ремонт на обитаваното от ответника и неговото
семейство жилище, предвид което съдът приема, че отношенията между
съсобствениците следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 2 от ГПК
(работата е предприета и в собствен интерес). В този случай заинтересованият
отговаря само до размера на обогатяването - т.е. прилага се принципът на
неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените
от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. В този смисъл е и
решение № 315/25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1189/2011 г., I г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съдът намира, че претенцията заявена по реда на член 346 от ГПК от съделителят
- Г.Д.Д. е доказана по основание. Същата обаче не е доказана по размер, тъй
като съделителят, заявил претенция по сметки, не е ангажирал доказателства,
установяващи по-малката сума между стойността на направените разходи и
увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Ето защо,
претенцията му като недоказана по размер следва да бъде отхвърлена.
По отношение на държавните такси:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата, за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде
осъден да заплати по сметка на КрлРС държавна такса съобразно стойността на
квотата му от съсобствеността, определена върху пазарната стойност
на делбения имот от 40000 лева, както следва: Д.П.Д. – 1066.66 лева, Х.Д.Д. – 266.67 лева и Г.Д.Д. – 266.67 лева.
На основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, по предявената от съделителя Г.Д.Д.
претенция по сметки, следва да
се събере държавна такса в размер на 4% от цената на иска, но не
по-малко от 50 лева. Предвид изложеното и имаъки предвид, че претенцията му към
останалите съделители е в размер на 4790 лева, същият следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 191.60 лева.
НА ОСНОВАНИЕ член 47, ал.3 от ЗМДТ, Д.П.Д., следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Община К., Дирекция „МД И ТБО” такса, възлизаща в общ
размер на 333.33 лева, представляваща дължи местен данък (в размер на 2.5%) за
възложения й имот върху превишението на дела й.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, на Д.П.Д. *** с
ЕГН **********, следния допуснат до съдебна делба недвижим имот, а
именно:
ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ с идентификатор 36498.506.40 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., Община К., Област П., одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; без издадени заповеди
за изменение на КККР, адрес на имота: гр. К., п.к. 4300, ул. 2-ра-С. № 1; площ
на имота: 649 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин
на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м); стар идентификатор: няма; номер
по предходен план: 40, кв. 4, парцел VI-40; съседи: 36498.506.29,
36498.506.656, 36498.506.39, 36498.506.37, 36498.506.30; ведно със сгради
попадащи върху имота: 1. Сграда с идентификатор 36498.506.40.1; застроена площ:
89 кв.м.; брой етажи: 2; предназначение: друг вид сграда за обитаване; 2.
Сграда с идентификатор 36498.506.40.2; застроена площ: 12 кв.м.; брой етажи: 1;
предназначение: селскостопанска сграда; 3. Сграда с идентификатор
36498.506.40.3; застроена площ: 35 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение:
селскостопанска сграда, с пазарна цена 40 000 лева.
ОСЪЖДА, Д.П.Д. *** с ЕГН **********, да плати за уравнение на дяловете
от възложения й имот на останалите съделители - Х.Д. *** с ЕГН ********** ***
с ЕГН ********** от 6666.67 (шест хиляди шестстотин шестдесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки) лева на всеки от тях по отделно, в
шестмесечен срок от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва, на
основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д. *** с ЕГН ********** против Д.П.Д.
*** с ЕГН ********** *** с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 61, ал. 2
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4 790.00 лева, представляваща обезщетение за стойността на извършени подобрения
в процесния съсобствения имот, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, Г.Д. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съда – К., сумата
от 266.67, на основание чл. 355 от ГПК във връзка
с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и сумата от 191.60 лева , на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА, Х.Д. *** с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 266.67
лева, на основание чл. 355 от ГПК във връзка
с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА, Д.П.Д. *** с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 1066.66
лева, на основание чл. 355 от ГПК във връзка
с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА, Д.П.Д. *** с ЕГН **********,***, дирекция „МД И ТБО” такса в размер
на 333.33 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.