Определение по дело №3996/2020 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№.........                                 7.12.2020 г.           Гр. Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД        ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 7 декември                                           2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

                                                  Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

Секретар:

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ Емилия Енчева

 гр. дело № 3996 по описа за 2020 година.

Постъпила е искова молба от Р.Г.С., в която твърди, че е сключил трудов договор с клон „Рудник Трояново - 3", ЕИК 833017552019, при „Мини Марица - Изток" ЕАД, като

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, на служителя следва да бъдат изплатени 6/ шест/ месечни трудови възнаграждения, като предвид Колективния трудов договор възнагражденията следва да бъдат 10 /десет/. С Покана за плащане, изпратена по поща на 10.10.2019 г. до Тошко Желязков Кавалджиев - Управител на клон „Рудник Трояново - 3", ЕИК 833017552019, при „Мини Марица - Изток" ЕАД,  и копие до Андон Петров Андонов - Изпълнителен директор и Председател на съвета на директорите на „Мини Марица - Изток" ЕАД, ЕИК *********, поканил работодателя да изплати в пълен размер дължимите обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, обезщетение за неспазено предизвестие, начисленията за безплатна храна и помощите за отопление, понеже видно от текста на Запорното съобщение върху трудовото възнаграждение на длъжника - Р.С. - разпоредителното действие на органа по изпълнение не се простира върху обезщетения и други суми, които са различни от получаваната от последния заплата и други възнаграждения за труд. Видно от постъпилите парични средства по банковата сметка на Р.С., и предоставения му фиш от работодателя, счита че извършените удръжки от обезщетенията при пенсиониране и неспазено предизвестие, ведно с начисленията за безплатна храна и помощите за отопление за неправилни и незаконосъобразни, като излага подробни мотиви в исковата молба.

Моли съда да осъди ответника да му заплати следните парични средства, както следва: обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - 33 811.95 лв.; обезщетение за неспазено предизвестие - 2 254.13 лв.; начисления за безплатна храна - 24.00 лв.; и помощи за отопление - 834.16 лв., или общо 37 399.82 лв. /тридесет и седем хиляди триста деветдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва върху всяка една от посочените по- горе суми от предявяването на исковата молба - 12.11.2019 г. до окончателното им изплащане, както и мораторни лихви върху посочените суми.

С молба вх.№ 267917 от  19.11.2020 г., чрез процесуалния си представител адв. Н. Л. от САК, ищецът Р.Г.С. прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със седалище в Люксембург /СЕС/, което да съдържа следните въпроси:

Зависи ли приложимостта на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/, във връзка с Договора за Европейски съюз /ДЕС/, Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ и практиката на Съда на ЕС /СЕС/, когато чрез неправилни актове и/или действия на национални правораздавателни, правоприлагащи, изпълнителни и административни органи и юрисдикции, ведно с нарушение на националните процесуално и материално права, се увреждат правните сфери на лицата?

Приложими ли са чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, относно правото на ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес, срещу неправилни действия на трети задължени лица при изпълнение на наложени запори, върху парични средства с произход различен от трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, когато върху сумите не е наложен изричен запор?

Обхватите на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, досежно приложимостта на правото на ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес, простират ли се срещу неправилни актове и/или действия на съдебните изпълнителни, с които се изисква от трети задължени лица противоправно изпълнение на наложени запори върху парични средства с произход различен от трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, когато върху сумите не е наложен изричен запор?

Твърди, че предвид съществуващата неправилна национална съдебна практика,  същата влиза в противоречие с правото на Европейския съюз и с практиката на СЕС, като Решението на Съда на Европейския съюз със седалище в Люксембург - CJ, 22. 12. 2010, DEB, С-279/09, е брилянтен „пример за широко тълкуване на обхвата на съюзното право, е направено искане за отправяне на Преюдициалното запитване, което се отнася до приложимостта на чл. 47 на ХОПЕС относно правото на ефективна съдебна защита", и Становище 2/94 на Съда от 28 март 1996 година, съгласно което „според постоянната съдебна практика основните права са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи Съдът. В това отношение Съдът се вдъхновява от общите за държавите членки конституционни традиции, както и от указанията, съдържащи се в международните актове за защита на правата на човека, към които държавите членки са се присъединили или в чието изготвяне са участвали. Във връзка с това Съдът уточнява, че Конвенцията има особено значение."

Във връзка с гореизложеното следва да бъде обсъден и въпросът за защита на длъжника, при пенсионирането му и правилността да бъдат удържани парични средства върху които не се простира наложения запор върху трудовото му възнаграждение в светлината на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, предвид приложението и обхватът на Конвенцията, и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС.

Твърди също, че за допускане на преюдициално запитване от СЕС, следва да съществува връзка - пряка или косвена - между българското и Общностното права.

Такава била налице, с оглед следните мотиви:

Предвид извършеното разпределение на постъпилите средства, частният съдебен изпълнител е изготвил разпределение, което е потвърдено от Окръжен съд - Стара Загора, като от същото е видно, че върху таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, са включени и 20% /двадесет процентни пункта/ Данък добавена стойност /ДДС/. В исковия процес, по искане на ответника - клон „Рудник Трояново - 3", ЕИК 833017552019, при „Мини Марица - Изток" ЕАД, ЕИК ********* - по гражданско дело №574/2019 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, е привлечена и конституирана в

Сочи също, че съществуващата косвена връзка между българското и Общностното права за допускане на настоящото преюдициално запитване са: функциите на частните съдебни изпълнители /ЧСИ/, в качеството им на оправомощени лица от Министъра на правосъдието, изразяващи се в принудително удовлетворяване на възложени им публични и частни притезания по смисъла на Закона за Частните съдебни изпълнители, са свързани с Регламент /ЕС/ №655/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела; и дейността на ЧСИ, в качеството им на данъчно задължени субекти по Закона за ДДС, е свързана с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Предвид факта, че всяка държава-членка отнася процент към бюджета на ЕС от събрания ДДС, то Съюза е пряко заинтересован от приложението на националното законодателство в областта на косвения данък, спазването на националната нормативна уредба при неговото налагане и основните права и ценности, които са прокламирани в Договорите на Общността, ЕКПЧ, ХОПЕС, Регламент /ЕС/ №655/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Счита, че отправяне на преюдициалното запитване до СЕС е необходимо с цел правилното решаване на спора по гр.д. №3996/2020 г. по описа на ІІІ-ти състав, PC - Стара Загора, и постановяване на законосъобразен съдебен акт, който да бъде в унисон с достиженията на европейската правна мисъл.

Посочва също, че съществувала малка по обем, но неправилна национална съдебна практика, относима към спора по делото, която обаче не изследва в дълбочина проблема, който довел до иницииране на настоящия исков процес, а допуска разширяване предела на наложения запор върху трудово възнаграждение на работник или служител, като утвърждава незаконосъобразното му простиране и върху други парични средства, които не са обхванати от разпореждането на съдебния изпълнител.

Счита, че за правилното решаване на спора следва да бъдат установени в пълен обем правата и задълженията, които съществуват между органа по принудително изпълнение, третото задължено лице и длъжника в изпълнителното производство.

Гореизложеното поставя от правна страна и най-важния въпрос - взаимовръзката между правната теория и националната съдебна практика и недопускането на колизия между тях.

При условие, че бъде отправено преюдициално запитване до СЕС, то решението му няма да бъде задължително само за всички съдилища в Република България /чл. 633 ГПК/, а и за всички съдилища в държавите-членки на ЕС.        

        Постъпило  е становище от ответника „Рудник Трояново-3“ с. Медникарово, чрез юрисконсулт И.П., в което счита, че няма основание за отправяне на преюдициално запитване по тълкуването на правото на Европейския съюз по следните съображения:         
       На първо място, необходимостта от сезиране на СЕС от юрисдикция в държава- членка възниква, когато пред нея бъде повдигнат въпрос, по който тя би приела, че е необходимо решение(заключение) на СЕС, за да бъде постановено нейното решение. За постановяване на решение по настоящото дело не е необходимо тълкуване на правото на Европейския съюз, доколкото исковите претенции на ищеца са да бъде осъдено ответното предприятие да му заплати твърдени парични суми, описани подробно в исковата молба. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът не е посочил обстоятелства, каквито е описал в изложените от него преюдициални въпроси, като неправилни актове или действия на лица или органи, изброени в молбата на адв. Л. и пр. Ето защо, формулираните преюдициални въпроси в депозираната молба на ищеца са неотносими към предмета на делото.

На следващо място, в молбата е посочено, че преюдициалното запитване се отнася до приложимостта и обхвата на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Харта на основните права на ЕС.
         С оглед на цитираните разпоредби сочат, че съгласно чл. 267 от ДФЕС Съдът на ЕС работи в сътрудничество с всички юрисдикции на държавите - членки, които са юрисдикциите, компетентни да прилагат правото на Съюза. За да се осигури ефективно и еднакво прилагане на законодателството на Съюза, както и за да се избегне всяко противоречиво тълкуване, националните съдилища могат, а понякога са длъжни, да се обърнат към Съда за уточнение на въпрос по тълкуването на правото на Съюза, например с цел да проверят дали националното им законодателство е в съответствие с това право.
        Предвид на изложеното по-горе, разпоредбата на чл. 628 от ДФЕС очертава рамките на допустимост на преюдициалното запитване, преповтаряйки очертания от чл. 267.1. ДФЕС обсег на въпроси, които могат да бъдат негов предмет.  
       Предмет на запитванията може да бъде: 
       1. тълкуване на разпоредби от първичното право на ЕС и това на договорите;

       2. тълкуване на вторичното право, създадено от институциите на ЕС, включително ЕЦБ, както и действителността/валидността на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС.

При изложената правна рамка относно допустимостта на преюдициалното запитване, за предложеното от ищеца преюдициалното тълкуването на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е видно, че цитираната конвенция не попада в приложното поле на чл. 628 от ДФЕС. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи ЕКЗПЧОС или ЕКПЧ е международен договор, подписан през 1950 г. и влязъл в сила през 1953 г. за страните- учредителки на Съвета на Европа и се явява основополагащ акт и правен инструмент на Съвета на Европа. Защита на декларираните права в ЕКПЧ се осъществява от Европейският съд по правата на човека, а не от Съдът на ЕС, който тълкува и прилага правото на ЕС еднакво във всички страни от ЕС, като гарантира, че страните членки и институциите на ЕС спазват правото на Съюза.

Относно преюдициалното тълкуването чл. 47 от Харта на основните права на ЕС напълно споделят изразеното становище на Софийски градски съд обективирано в Определение № 260280 от 14.09.2020 г. на СГС по гр. д. № 664/2019 г., ГО 1-28 състав: „Съгласно Препоръките на СЕС към националните съдилища относно използването на преюдициално запитване, които са задължителни за националните юрисдикции, преюдициалното запитване трябва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство. Съгласно чл. 9, Съдът може да се произнесе по преюдициалното запитване само ако правото на Съюза е приложимо по делото, разглеждано в главното производство. В чл. 10 СЕС изрично посочва във връзка с преюдициалните запитвания относно тълкуването на Хартата на основните права на Европейския съюз, по силата на чл. 51, nap. 1 от нея, разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Въпреки че хипотезите на такова прилагане могат да бъдат различни, от преюдициалното запитване трябва все пак ясно и недвусмислено да личи, че по делото, разглеждано в главното производство, е приложима норма от правото на Съюза, различна от Хартата. Тъй като съдът няма компетентност да се произнесе по преюдициално запитване, когато правното положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, разпоредбите на Хартата, на които евентуално се позовава запитващата юрисдикция, сами по себе си не могат да обосноват тази компетентност“.

В така формулираните от адв. Л. преюдициални въпроси не е посочена приложима норма от правото на Съюза.

Съдът, след като се запозна с молбата на ищеца и становището на ответника, намира за установено следното:

По искането, направено с молба от 19.11.2020 г., подадена от Р.Г.С., чрез пълномощника адв. Н.Л., на основание чл. 267, ал.2 от Договора за функциониране на Европейския съюз/ДФЕС/, Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуването на настоящия договор; б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза; Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе, като отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси формулирани в молбата на страната.

Съгласно Препоръки към националните съдилища относно използването на преюдициално запитване във връзка с Член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),  сезирането трябва да се отнася до интерпретирането или валидността на правото на ЕС, а не на националното право, нито фактическите обстоятелства, повдигнати в основното производство. Съдът на Европейския съюз може да се произнесе само ако правото на ЕС се прилага по делото към основното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 628 от ГПК, основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е налице, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Съдът намира, че цитираните в молбата норми от общностното право са достатъчно ясни и не съдържат противоречия, които да налагат разкриване на действителния им разум  по пътя на тълкуване от страна на оправомощения за това съдебен орган на Европейския съюз. Цитираните от пълномощника на ищеца норми от Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 г., регламентират данъкът върху добавената стойност (ДДС), приложим към всички сделки, извършвани в ЕС срещу заплащане от данъчнозадължено лице, т.е от всяко лице или субект, което доставя стоки или услуги в процеса на стопанска дейност. Вносът, извършван от такова лице, също подлежи на облагане с ДДС, както и Облагаемите сделки включват доставките на стоки или услуги в рамките на ЕС, вътреобщностните придобивания на стоки (стоки, доставени и изпратени или превозени от предприятие в една държава от ЕС до предприятие в друга) и вноса на стоки в ЕС от територии извън него. Нормите са ясни и не се нуждаят от тълкуване.

Не се нуждае от тълкуване и нормата на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, според която всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.  Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Целта на тълкуването е да разкрие действителната воля на законодателя, обективирана в правната норма, когато тя е неясна, а не да замести процеса на нейното прилагане от сезирания с разрешаване на спора съд, чрез казуистичното съотнасяне към конкретните правопораждащи, правопогасяващи или правопрекратяващи факти, релевантни за съществуването или несъществуването на спорното материално право.

В случая целта на въпросите по т.1, т.2 и т.3  от молбата от 19.11.2020 г. не е да разкрие действителния смисъл на нормата от общностното право, а да установи дали е  допустимо налагане на запор  върху трудово възнаграждение на работник или служител, както  и върху други парични средства. Съдът намира, че тези въпроси не са свързани с тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз, а с нейното прилагане към конкретния правен спор и с твърдяно противоречие между задължителна за националните съдилища казуална съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, която ответникът намира за неправилна и норми на общностното право.

В така формулираните от пълномощника на ищеца адв. Л. преюдициални въпроси не е посочена приложима норма от правото на Съюза. В исканото от ищеца преюдициалното тълкуване на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, представляваща международен договор между за страните- учредителки на Съвета на Европа,  не попада в правомощията на Съда на ЕС,  а защита на декларираните права в ЕКПЧ се осъществява от Европейският съд по правата на човека.  При преюдициалните запитвания, националната юрисдикция отнася до Съда на ЕС въпроси, свързани с тълкуването или с преценката на валидността на разпоредба от правото на Съюза, обикновено под формата на съдебен акт в съответствие с националните процесуални правила. Съдът на ЕС тълкува и прилага правото на ЕС еднакво във всички страни от ЕС, като гарантира, че страните членки и институциите на ЕС спазват правото на Съюза.

Съгласно  чл. 629, ал. 2 ГПК съдът, чието решение  подлежи на обжалване, маже да не уважава искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Извършвайки преценка на правния спор по делото, настоящият състав счита, че за решаване на настоящия съдебен спор не е необходимо да бъде тълкувана норма от общностното право. В настоящия случай от страна на ищеца и неговия пълномощник не е посочена конкретна разпоредба, съдържаща се в съществуващ акт на орган на Европейския съюз, която да се нуждае от тълкуване по предвидения в чл. 628 ГПК ред.

Съдът намира, че в настоящият случай не е налице и нарушение на  чл. 13 от ЕКПЧ, предвиждащ право на ефективни правни средства за защита и установяващ изискването всеки, чиито права и свободи, предвидени в конвенцията, са нарушени, да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. В процесния случай защитата може и следва да се реализира по реда на ангажирането на отговорността на съдебния изпълнител. 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 629, ал.2 от ГПК

                                  О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 628 и сл. от ГПК на  Р.Г.С., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Н.Л. от САК, съдебен адрес ***, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, направено с молба с вх.№ 267917/19.11.2020 по реда на чл. 629 и чл. 630 от ГПК по въпроси, формулирани в същата молба.

Определението не подлежи на обжалване.