Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,18.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 10240 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по жалба на С.А.В. срещу решение
от 18.04.2019 г., постановено по гр.д. № 82807/2017 г. на СРС, III Г.О., 81 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу З. „Б.И.“ АД иск, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 1 200 лв. до 9 000
лв. – неимуществени вреди, настъпили вследствие претърпяно ПТП на 28.07.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на ПТП – 28.07.2017 г. до окончателното
изплащане.
Решението е обжалвано от ищцата С.А.В.
с
оплаквания за неправилност, поради нарушения на процесуалния и материалния
закон. Навежда доводи, че определеното от районния съд обезщетение е
недостатъчно, за да репарира претърпените от нея неимуществени вреди. Твърди,
че неправилно е определено естеството на претърпените телесни увреждания.
Оспорва достигнатия в решението извод за съпричиняване от нейна страна на
вредоносния резултат. Посочва, че тя се е движила по пътното платно поради
липса на тротоар. Оспорва застрахователят да ѝ е заплатил сумата от 800
лв. Намира, че справедливият размер на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди възлиза на 9 000,00 лв. Жалбоподателката моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск за неимуществени вреди за разликата над уважената част от 1 200 лв. до размера
от 9 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – 28.07.2017 г., с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна З. „Б.И.“ АД, в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подала отговор на въззивната жалба.
Решение от 18.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 82807/2017 г. на СРС, III
Г.О., 81 състав,
в частта, с която „З. „Б.И.““ АД е осъдено да заплати на С.А.В., на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата
от 1 200 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 28.07.2017 г. до окончателното изплащане,
както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу З.
„Б.И.“ АД иск, за разликата над 9 000 лв. до пълния предявен размер от
15 000 лв.q
е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите във
въззивната жалба и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
Предявен е иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 28.07.2017г. в гр. София, в района на ул. „*******,
между лек автомобил марка „Фолскваген“, модел „Поло“, рег. № *******, управляван
от Г.Е.М.и пешеходец – въззивницата С.А.В..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
направил възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния
резултат.
По делото е представен констативен
протокол за ПТП от 28.07.2017 . за настъпило на 28.07.2017 г. между лек
автомобил марка „Фолскваген“, модел „Поло“, рег. № *******, управляван от Г.Е.М.и
пешеходец С.А.В. пътно-транспортно произшествие. По делото е представено писмено
сведение на водача на процесния автомобил, в който той е посочил, че няколко
лица – пешеходци са изскочили внезапно измежду паркираните коли. В изготвената скица
към протокола за ПТП, освен, управлявания от Г.Е.М.автомобил, фигурира и
паркиран такъв, с посочен рег. № *******.
В заключението на приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза е изложен следният механизъм на
пътно-транспортното произшествие – лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № *******
се е движил по ул. „Суходолска“ с посока от ул. „Лайбниц“ към ул. „Дръстър“ и в
района на № 20 участва в ПТП с движещите се по пътното платно срещу посоката за
движение пешеходци – С.А.В., Р.С.А. и И.Р.А.. Вещото лице посочва, че в
материалите по делото няма данни за наличието на хоризонтална и вертикална
пътна маркировка на мястото на ПТП, нито пешеходна пътека – напречна маркировка
М8.1 и М8.2. Вещото лице посочва, че поради липса на данниq не могат да се определят причините
за настъпване на процесното ПТП.
Съгласно заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза, вследствие на процесното ПТП въззивницата е
претърпяла следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на брадата;
счупване на първи и втори горни десни зъби и на първи горен ляв зъб; контузия
на левия глезен; контузия на дясното коляно, контузия на дясната китка. Вещото
лице дава заключение, че разкъсно-контузна рана на брадата е оставила едва
забележим козметичен дефект. Посочил е, че счупване на първи и втори горни
десни зъби и на първи горен ляв зъб не причиняват затрудняване на дъвченето и
говора. От друга страна е дал заключение, че контузия на левия глезен в
съвкупност с контузия на дясното коляно и контузия на дясната китка са
причинили интензивни болки и страдания. Експертизата не установява данни за
настъпили усложнения на травмите, като се посочва, че не е предприето лечение
на горните зъби от специалист по дентална медицина. Изложено е, че
наблюдаваната при ищцата парадонтоза може да доведе до отпадане на зъбите, но
това няма да е в причинна връзка с процесното ПТП. Установен е сивкав белег с Z-образна форма с горно рано 1 см,
низходящо – 1 см и хоризонтално, разположено върху предната повърхност на
долния ръб на долната челюст и дълго рамо 3 см. В заключението е изложено, че
при прегледа на ищцата не се установява трайно увреждане на здравето, в
резултат от процесното ПТП, като прогнозата за оздравяването ѝ е напълно
оптимистична.
По делото са депозирани показания на М.Х.И.,
който посочва, че е бил свидетел на процесното ПТП. Дава показания, че
свидетелката е изчаквала да пресече, когато е настъпил ударът. Посочва, че след
осъществяването на удара, ищцата била цялата в кръв и ожулена. Свидетелства, че
непознат за нея мъж я закарал до болница „Пирогов“. Дава показания, че след
произшествието не бил виждал ищцата за кратко време, след което тя му
споделяла, че не се чувства добре. Към момента имала оплаквания за болки в
зъбите.
Както бе посочено, първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен предявеният иск до размера от 1 200 лв., не
е обжалвано и е влязла в сила. Следователно, съгласно чл. 297 вр. чл. 298, ал.
1 ГПК, решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно
установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание
на исковата претенция, а именно реализирано застрахователно събитие - ПТП,
предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС
по застраховка, „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с валидно
застрахователно покритие към датата на произшествието.
Спорните въпроси са свързани с обема и
естеството на приетите от първоинстанционния съд телесни увреждания, размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, приетото от първоинстанционния
съд съпричиняване на вредоносния резултат от въззивницата и наличието на
извършено плащане в нейна полза в размер на сумата 800 лв.
На първо място, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни доводите на въззивницата, че районният съд не е
взел предвид всички претърпени от нея телесни увреждания. В обжалвания акт е
посочено, че ищцата е търпяла последиците от процесното ПТП до зарастване на
охлузванията и възстановяване на контузиите, като в същото време е взето
отношение във връзка с наранените горни резци.
Що се касае до размера на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието , „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно
намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се
явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните
форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат
взети предвид следните обстоятелства, установени със заключението на приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза и събраните писмени и гласни
доказателства: 1/ характера, вида и тежестта на претърпените от ищцата С.А.В.
телесни увреждания от пътно-транспортното произшествие: разкъсно-контузна рана
на брадата; счупване на първи и втори горни десни зъби и на първи горен ляв
зъб; контузия на левия глезен; контузия на дясното коляно, контузия на дясната
китка; оставането на белег в зоната на устата; 2/ начинът на причиняване на
телесните увреждания на ищеца – осъществяването на сблъсък с лек автомобил,
докато се е движела пеш и нейната възраст към датата на ПТП – 42 г.; 3/ обществено-икономическите
условия в страната към настъпване на застрахователното събитие, намерили
отражение и в нивата на застрахователните лимити. От друга страна бе
съобразено, че не се установява настъпването на трайни неблагоприятни последици
за здравето на ищцата, няма данни за настъпили усложнения, като прогнозата за
пълното ѝ оздравяване е оптимистична. Що се касае до периодичните болки
във зъбите, съдът намира същите да се дължат на липсата на лечение от страна
специалист по дентална медицина. Това обстоятелство не следва да води до
по-висок размер на обезщетението, доколкото не е в пряка причинна връзка с
процесното ПТП, а с бездействието на ищцата по третиране на травмата.
При съобразяване на горепосочените
обстоятелства и на разпоредбите на чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, настоящият
съдебен състав намира, че сумата 4 500 лв. би обезщетила справедливо ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди. Определянето на по-голямо по размер
обезщетение, би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване.
Що се касае до доводите във връзка със съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на въззивницата-ищец, съдът намира следното. Действително,
по делото не се спори, че ищцата се е намирала на платното за движение към
момента на настъпване на ПТП – за настъпване на този факт тя изрично е признала
с въззивната жалба. Дали това се дължи поради липсата на тротоар и в този
смисъл е допустимо с оглед правилото на чл. 118, ал. 2 от ЗДвП е ирелевантно.
За приемането на съпричиняване е необходимо пострадалият обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат като с поведението си е създал условия или е
улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно
и противоправно – така Решение № 339 от 20.12.2018 г. по т. д. № 2882/2017 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. В конкретния случай, съдът намира присъствието на
ищцата на платното за движение обективно да е спомогнало за настъпване на
вредоносния резултат. От друга страна са налице данни, че видимостта на водача
на процесното МПС е била ограничена от паркиран от дясната страна на платното
движение автомобил. За това може да се направи извод от дадените в образуваното
по случая административно-наказателното производство писмени сведения на делинквента.
Дадени непосредствено след настъпване на произшествието и под негово
въздействие, съдът намира същите в известна степен за достоверни от гледна
точка на водача, доколкото последният не би имал възможност да съобрази съдържанието
им със защитната си позиция. От друга страна, за наличието на паркиран
автомобил, може да се съди от съставената от компетентните органи скица /л.
54/. Доколкото в съдържанието на скицата е визиран регистрационния номер на
автомобила – *******, може да се направи извод, че той е присъствал на мястото
на произшествието, при посещението му от полицейския екип и е бил
непосредствено възприет от него. При определяне степента на съпричиняването следва
да бъде определен действителният обем, в който делинквентът и пострадалият са
допринесли за настъпването на пътното произшествие. Следва да се отчете, че
съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване
безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото
им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат
пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят – в този
смисъл Решение № 150 от 18.12.2017 г. по т. д. № 1834/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС. В конкретния случай, при липса на конкретни данни за механизма на ПТП,
поведението на пострадалата и предотвратимостта на произшествието за
делинквента, тежестта за установяване на които лежи в ответника, съдът намира,
че съпричиняването следва да бъде определено в ограничен размер - на 10 %. С оглед гореизложеното и на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, определеното по правилото на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 4 500 лв. следва да бъде намалено на 4 050 лв., съразмерно на
приноса - с 10 %.
Съдът намира за основателни изложените
във въззивната жалба доводи за липса на плащане от страна на застрахователя в
размер на 800 лв., като доказателство за извършването на такова не са
ангажирани по делото.
Върху така определеното обезщетение, на
основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, следва да бъде присъдена законна лихва,
считано от 10.10.2017г. – 15 работни дни от подаването на заявлението при
застрахователя на 18.09.2017год., ведно с документите по чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Предвид частичното несъвпадане на
приетите от двете инстанции крайни изводи по съществото на спора, постановеното
от СРС решение следва да се отмени в частта за отхвърляне на иска за разликата
над 1 200 лв. до размера на сумата 4 050 лв. и вместо него да се постанови
друго, с което искът да бъде уважен до посочения размер. В останалата обжалвана
част, с която искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 4 050
лв. до сумата от 9 000 лв., първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При горния изход на делото,
първоинстанционното решение следва да отменено и в частта, с която са присъдени
разноски в полза на ответника за разликата над 109, 50 лв. до присъдения размер
от 138 лв.
На въззивницата следва да се присъдят
допълнително разноски пред първата инстанция от още 134,50 лв. за държавна
такса и депозити. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адвокат Н. Иванов Н.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред първата инстанция в размер на още 184,60 лв. Въззивницата
има право на разноски пред въззивната инстанция в размер на 57 лв. – държавна
такса. Претендираните от адв. Н. в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. разноски за настоящата инстанция не
следва да бъдат присъждани, предвид липсата на представен договор за правна
защита и съдействие, сключен за настоящата инстанция. Право на разноски за
въззивната инстанция има и въззиваемия, но по делото няма данни да са
извършвани такива.
Съдът констатира, че въззивницата - ищец
е била освободена частично от държавна такса пред първата инстанция за сумата
от 300 лв. С решението си, първоинстанционният съд не е осъдил ответника, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати държавна такса съобразно уважената
част от иска. С оглед на това и по аргумент от чл. 77 от ГПК, въззивният съд
следва да осъди ответника да заплати разноски за държавна такса съобразно както
първоначално уважената от СРС, така и от настоящата инстанция част на иска, възлизащи
в общ размер на 81 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
от 18.04.2019г., постановено по гр.д. № 82807/2017 г. на СРС, III Г.О., 81 състав, в частта с която е
отхвърлен предявения от С.А.В. срещу З. „Б.И.“ АД иск с правно основание чл.
432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, за разликата над 1 200 лв. до 4 050 лв., ведно със
законната лихва от 10.10.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта, с
която С.А.В. е осъдена да заплати на „З. „Б.И.““ АД разликата над 109. 50 лв.
до 138 лв. – разноски пред първата инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на С.А.В., ЕГН **********, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2 850 лв. - допълнително обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, изразяващи се в
разкъсно-контузна рана на брадата; счупване на първи и втори горни десни зъби и
на първи горен ляв зъб; контузия на левия глезен; контузия на дясното коляно,
контузия на дясната китка; оставането на белег в зоната на устата, вследствие
на ПТП, настъпило на 28.07.2017г. в гр. София, ул. „Суходолска“, в района на №
20, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2017г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 18.04.2019 г., постановено по гр.д. № 82807/2017 г. на СРС, III Г.О., 81 състав в останалата обжалвана част.
Решението в останалата му част е влязло
в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА
З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на С.А.В., ЕГН **********, сумата 134. 50 лв.
– допълнително разноски в първоинстанционното производство и сумата 57 лв. –
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
З.
„Б.И.““ АД, ЕИК *******да заплати на адвокат Н. И. Н., на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА, сумата от още 184. 60 лв. – адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА
З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, сумата от 81 лв. – държавна такса за СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.