Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София, 22.01.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 4399 по описа за 2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание
чл.13, ал.1,т.3 от ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИ
ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ от Б.Ч.К. СОПД срещу Б.П.С.С.СОПД.
ИЩЕЦЪТ твърди в исковата молба, че регистрираното
сдружение “Б.П.С.” ползва права, произтичащи от юридическата му правомощия, не в
своя защита, а с цел накърняване позициите и специалния статут на БЧК. Българският червен К.
е организация със специален статут и чрез своите поделения е основен партньор на международните организации в
хуманитарната дейност, каквито са планинското и пещерното спасяване, както и
такъв на държавните и гражданските организации в мирно и военно време, по време
на бедствия, аварии и катастрофи - застъпено и с разпоредбата на чл.3 ЗБЧК.
Твърди се, че в процесния случай отвеното сдружение злоупотребява с правото на сдружаване,
прокламирано в Конституцията на Република България и нарушава добрите нрави, злоупотребявайки с
принципите на добросъветността чрез стремеж за несправедливо облагодетеелстване
от страна на ответника, използвайки ресурсите и
положението на БЧК като национална организация, създадена със специален
нарочен закон. Ищецът твърди, че новосъздадената организация “Б.П.С.” се
възползва от създадените партньорски отношения между БЧК и ИКАР / Международна
комисия по алпийско спасяване/ с цел отстраняване на БЧК от позициите на
партньор в процеса на организиране и провеждане на международната дейност по
планинско спасяване.
Аргументът на Международна комисия по алпийско
спасяване, по запитване за основанията за партньорство с “Б.П.С.”, са че
лекарите и планинските спасители, които познава и с които е работило досега
вече са членове на “БПС”. Ищецът твърди,
че между ИКАР и “Б.П.С.” има уговорка
последните да организират конференцията на ИКАР за 2016г. в к.к. Боровец. От
представените доказателства по делото е видно, че към момента на исковата
претенция въпросните лица участвастват и в дейността на БЧК. Според твърденията
на ищеца всички учредители на “Б.П.С.”
са имали и имат достъп до документи на БЧК по повод на устройството, дейснотта, текущите и
бъдешите задачи на П.С.С.. Твърди се, че предметът на дейност и членският състав
са аналогични на тези на БЧК и се цели съзнателно въвеждане в заблуждение и
възползване от историята, ресурсите на БЧК като единствена хуманитарна
организация на национално ниво, ползваща статута на национален партьор на
държавата в сферата на планинското и пещерното спасяване, бедствията, авариите
и катастрофите. Ищецът твърди, че името, което ползва “Б.П.С.” е сходно на
защитената марка “БЧК - П.С.С.’’ и по
този начин се накърняват защитените права със закон. Твърди, че е налице достъп и злоупотреба с
вътрешна информация, тъй като се ползват доброволци и щатни служители на БЧК
имащи достъп до документацията и
методите на работа на БЧК
ОТВЕТНИКА оспорва иска, като твърди, че същият е недопустим и неоснователен,
защото е предявен от страна без правен интерес. и не са посочени права или
интереси на БЧК, които да били застрашени или нарушение от действие или
бездействие на ответника. Ответника твърди, че по смисъла на разпоредбата на
чл. 7, ал.4 и ал.5 ЗЮЛНЦ се отнася за ЮЛНЦ, които са със сходни наименования, а
не до сходство с регистрирана търговска марка, при което наличие производството
се завежда и протича пред КЗК, а не пред СГС. Отрветникът твърди, че в правния
мир не съществува организация “П.С.С.” на БЧК,
а, че споменатата от ищеца е дирекция на структорите на БЧК и цитираните
права и задължения произтичащи от правилника са обвързващи само БЧК и структурите му, а не
и 3 лица. Относно въпросът за сходството
в предметите на дейност, ответникът твърди, че дори да има такова, то по
никакъв начин не може да се приеме за незаконно или сходство с дейността на
БЧК, която учредява със закон. Лицата, учредили “Б.П.С.” не са били част от
Общото събрание на БЧК и не са имали право на глас, а са били доброволци към
отрядите на Дирекция ПСС на БЧК, но не са били членове на БЧ. Ответникът
обобщава в писмения отговор, че предявания от ищеца иск е необоснован,
недоказан и неоноснователен.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и събраните по делото доказателства намира следното:
Видно от
приложеното по делото копие на регистърното производството на ответника, същият
е регистриран като дружество с нестопанска цел с решение № 1 от 12.03.2015г.
Основния вписан предмет на дейност на това сдружение е да организира дейности
по планинско спасяване и да оказва помощи при нещастни случаи в планините, като
разработва стратегия, изгражда спасителна система чрез планински спасителни отряди и бази и постове в планините и др.
Ищецът твърди, че
предмета на дейност на ответника напълно съвпада с този на планинската
спасителна служба включена в състава на БЧК и устава на ответното сдружение
съвпада по съдържание с правилника за дейността на ПСС на БЧК. Сравнени двата
документа имат различно съдържание и макар и всяка една от тези служби основно
да осъществява спасителна дейност в планините, предметите им на дейност са
формулирани по различен начин. С този предмет на дейност основната цел е да се
осъществява спасителна дейност в планините и на двете организации, като за
ищеца това е една малка част от неговата дейност. Законът за БЧК не предвижда
забрана извън БЧК други организации да осъществяват спасителна дейност в
планините. В ЗЮЛНЦ също няма пречки за регистриране на юридически лица с
идентична или сходна дейност. Формално
копиране на цели, средства и предмет на
дейност не се установява.
Факт установен
със служебни бележки от ищеца,е че лица
работещи по трудов договор при Планинската спасителна служба на ищеца са
членове на ответника и участници в ръководните му органи. Това обаче не е в
нарушение на ЗЮЛНЦ и не се равнява на незаконно учредяване, нито на незаконна
дейност на ответното сдружение. Ако се касае за несъвместимост по трудово
правоотношение то тогава отговорността е по КТ за служителите на ищеца, но това
не касае законосъобразността на дейността на ответника.
Твърди се използване
марките регистрирани от ищеца от страна на ответника. Съдът намира, че по
никакъв начин ответникът не ползва марките на ищеца, тъй като не е доказано да
упражнява дейността си под знак сходен или еднакъв с регистрираната марка на
ищеца. Освен това правото на търговска марка касае дейността на търговците, а в
конкретния случай ответника, е сдружение
с нестопанска цел, поради което и този аргумент се явява неоснователен.
Видно от разменена
кореспонденция по е-мейл във връзка с организиране на международна конференция на ИКАР се
установява, че международната организация е предпочела за организатор на
конференцията в България през 2016г. ответника вместо ищеца. Аргумента за това
е, че при ответника членуват спасители, с които международната организация е
работила . Конкуренция във връзка с дейността със еднакъв предмет не дава
основание да се мисли, че тази дейност е упражнявана незаконно от страна на
ответника.
При така представените и
обсъдени доказателства и направени фактически и правни изводи съдът намира, че
искът е изцяло неоснователен. Не се установи ответното сдружение да е
организация която да осъществява дейност в нарушение на закона и Конституцията
на Р България. Не се установи да ползва
знак за дейността си сходен или еднакъв с регистрираните марки от ищеца, нито
пък да е взаимствал изцяло предмета на дейност и средствата на ищеца, съответно
неговата планинско спасителна служба. Сходно е единствено наименованието, но
това не е самостоятелно юридическо лице, а служба като част от ищеца Б.Ч.К.,
поради което и съдът намира, че няма пречка това да е наименование на
ответника, още повече, че при регистрация на дружество с нестопанска цел се
прави проверка за еднаквост на наименованието и се запазва същото предварително
за да няма повтаряемост. Искът като неоснователен следва да се отхвърли изцяло.
На осн.чл.78 ГПК ищецът
предвид изходът по спора следва да заплати на ответника разноски за един
адвокат в размер на адв.възнаграждение в размер на 3 000 лв. по приложен
списък и договор за правна помощ установяващ плащане в брой.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ искът Б.Ч.К. СОПД ЕИК ******, гр.София, съд.адрес ***, чрез адв.Ж. срещу Б.П.С.С.СОПД БУЛСТАТ ******, гр.София,
ул.******за прекратяване на ответното дружество на осн.чл.13,ал.1,т.3,б.Б от ЗЮЛНЦ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Ч.К. СОПД ЕИК ******, гр.София, съд.адрес ***, чрез адв.Ж. да заплати на
Б.П.С.С.СОПД БУЛСТАТ ******, гр.София, ул.******сумата от 3 000 лв.
/ три хиляди лева / разноски на осн. Чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от уведомяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: