Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260863/10.3.2021г г. , гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.02.2021 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

        

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11598  по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника В.А.Я. ЕГН ********** , с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :

- сумата в общ размер от  338,19  лв. , представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с аб.№ ********за периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Варна, бул.Княз Борис I № 101, ап.12;

- сумата в общ размер от 48,36 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 24.12.2017г. до 20.02.2020г.,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1187/28.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2862/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на В.А.Я. ЕГН ********** за имот на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер *******=

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

На 27.02.2020г. В и К операторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Я., въз основа на което било образувано ЧГД № 2862/2020г. по описа на ВРС, ГК-11 състав.

На 28.02.2020г. съдът е издал заповед № 1187 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Я. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 338,19лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019г.; сумата от 48,36лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 24.12.2017г. до 20.02.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-27.02.2020г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.

Ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414,ал.1 ГПК.

На 20.08.2020г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГПК предвид подаденото възражение от Я. може да предяви иск за установяване на вземането си.

Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури са уточнени в исковата молба в табличен вид.

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция.

Ответницата  В.А.Я. ЕГН ********** , с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се изразява становище за   неоснователност на предявения иск.

Оспорва се обстоятелството, че между страните за процесния период са били налице облигационни отношения с предмет доставка на ВиК услуги , като се твърди, че ответницата не е била потребител. Същата не живее на посочения адрес от дълго време и не е абонат на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД.  Видно и от справката за недобора, представена от ищеца, е че абонат е друго лице.

Излага се, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си да предостави до имота ВиК услуги на посочената стойност. Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общия водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата.

Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път. Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за него обстоятелства - дата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата наредба, по изключение, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата.

В настоящия случай представената от ищеца справка, която е съставена от него, представлява частен документ и не притежава обвързваща доказателствена сила за съда, нито за наличието на облигационно правоотношение, нито за доставка на вода за процесния период, респ. нейната стойност. По делото не са представени карнети за реално отчетено потребление, нито се твърди служебно начисляване от страна на ищцовото дружество, поради което се счита, че по делото не е установено изпълнението на задължението на ищцовото дружество за доставка на ВиК услуги до процесния имот, както и нейната стойност. Следва да бъде отбелязано също, че не са ангажирани доказателства за поставянето на ответника в забава , с оглед акцесорната претенция за лихви.

От представената от ищеца справка е видно, че в периода 24.11.2017-17.12.2019г. не е консумирана вода, респективно не е предоставена услуга, за която ответницата да има задължение да заплати посочената сума в исковата претенция. Твърденията, че посочената предоставена услуга, респективно количеството вода, не е предоставена от ищеца се потвърждава и от констативен-двустранен протокол за подмяна на индивидуален и общ водомер №****/****от 29.11.2019г. , като същият е съставен на бланка на ищцовото дружество и е подписан от негови служители. В същия е посочено, че към дата 23.11.2019г. показанията на демонтираният водомер с №********на абонатен №1137458 за потребена вода е 831куб.м., а показанията на новият монтиран водомер с №********е 4 куб.м. Видно от представената от ищцовото дружество справка за недобора по същия абонаментен план е, че към 24.11.2017г. същият абонат е имал потребени 815 куб.м. и едва към дата 17.12.2019 са отчетени 4 куб.м. - същите, които са посочени и в констативният протокол. От горепосоченото може да се направи извода, че дори и да има някаква потребена вода за процесният период, то същата е най-много 16 куб.м., тъй като към 24.11.2017г.  потребеното количество по водомер №********е било 815 куб.м., а на 19.11.2019 при демонтирането му са отчетени 831 куб.м. вода.. Косвено това се потвърждава и от посоченото в долния ляв ъгъл на констативният протокол число 16 -реално потребеното количество за процесният период. Всичко горепосочено косвено се доказва и с факта, че ответницата не живее на посоченият адрес.

С оглед на изложеното, се моли да се отхвърлят предявените искове, като се съобразят изложените в отговора съображения, а именно, че не са ангажирани доказателства за качеството потребител на ответника, за количеството доставена вода за процесния период и изобщо за нейното доставяне, нейната стойност, както и за поставянето на ответника в забава.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 2862/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 27.02.2020 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 1187/28.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника В.А.Я., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „В.И К.“ ООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* , със седалище и адрес: ***, чрез законен представител Валентин Донев Вълканов – Управител, следните суми: сумата от 338,19 лева , представляваща главница за периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019г., сумата от 48,36 лева , представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 24.12.2017г. до 20.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 27.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 25,00 лева, представляваща внесена държавна и сумата  50,00 лева  представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб.№********, по фактури за периода от 24.11.2017 г. до 17.12.2019 г. за обект – имот, находящ се в гр.Варна, бул.“ Княз Борис І “ № 101, ап.12.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното производство.

С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по отношение на вземанията , които са предмет на заповедното и исковото производство , съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД.

Приобщени са Решение № Ц-34/15.12.2017г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, ведно с два броя обяви и  Решение № Ц-20/28.12.2018г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, ведно с два броя обяви, ведно с два броя обяви, с които решения са одобрени общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД са публикувани в два ежедневника.

 Представена е справка за недобора на частен абонат с клиентски № 1137458 за издадени фактури на абоната В.А.Я.  за периода от 24.11.2017 г. до 17.12.2019 г.

Видно от представената по делото Справка от Служба по вписванията-гр.Варна по партидата на ответницата В.А.Я.  , последната е вписана като ползвател  на  процесния  апартамент, находящ се в гр.Варна, бул.Княз Борис I № 101, ап.12,  на основание договор за дарение, вписан в СВ-Варна с вх.№ 93940/23.07.1993 г. Като ползвател е вписан и Д.К.Я , който видно от справката от НБД Население, приложена на л.22 от делото,  е съпруг на ответницата В.А.Я.  и е починал.

По делото е приобщен карнетен лист на абонат № 1137458 , касаещ процесния период,  в който като потребител е посочен Д.К.Я, който също е вписан като ползвател на процесния апартамент в горепосочената справка от Служба по вписванията-гр.Варна и който е починал, видно от справката от НБД. Видно от карнета в същия са положени подписи на абоната за отчитанията, касаещи процесния период, което индицира ,че абонатът се е съгласил с отчетените показания , касаещи процесния период.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява след проверка в счетоводните документи, находящи се в ищеца, че общият размер на месечните задължения за заплащане на ВиК услуги за ползвани В и К услуги по партида с аб.№ ********за периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019 г.   на процесния абонатен номер е в размер на 338,19 лв., а лихвата за забава   върху всяко едно от месечните задължения за за периода от 24.12.2017г. до 20.02.2020г. е в размер на 48,36 лв. След справка в счетоводството на ВиК - Варна ООД експертизата констатира, че не е налице плащане по процесните фактури.

Видно от Уведомително писмо № **********/20.07.2017г. до клиент Д.К.Я от 20.07.2017г. , ВиК - Варна ООД уведомява, че е изтекла валидността на метрологична проверка на главния водомер, като абонатът следва да предприеме необходимите действия по монтиране на нов водомер.

Приобщен по делото е Констативен-двустранен  протокол за подмяна на индивидуален и общ водомер №****/****от 29.11.2019г. , в който е посочено, че е демонтиран водомера в процесния обект на потребление с клиентски № ******** и е поставен нов водомер.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. В тежест на ответника е да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ищцовото дружество.

Съдът намира, че ответницата притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД.

Видно от приетите по делото писмени доказателства , ответницата се явява ползвател на процесното жилище, представляващо апартамент № 12 , находящ се в гр.В., бул.К.Б , №** ап.** Ответницата е дарила процесния недвижим имот през 1993г. , но е запазила правото си на ползване на имота. Вследствие на изложеното съдът намира, че ответницата притежава качеството „потребител на ВиК услуги” досежно процесния обект на потребление  по партида с абонатен номер**********за процесния период. Видно от справката от НБД Население другият ползвател и съпруг на ответницата Д.К.Я е починал.

 Видно от приобщения към доказателствения материал карнетен лист, в него са положени подписи при отчитанията, касаещи процесния период ,  поради което съдът намира, че не е оспорена дължимостта на отчетените количества вода.  Следва да се отбележи, че след фактическото заплащане на дължимите суми ответницата разполага с възможността да търси връщане, при наличие на друг ползвател на ВиК услуги в процесния имот, платените суми на принципа на неоснователното обогатяване.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител на жилище.

Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите условия, основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, на основание чл.44 от Общите условия потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. Съгласно чл.22 от Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за питейно-битови нужди, отчетът се извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определена въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Предвидено в ал. 4 на чл. 22 е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.

Съдът, като съобрази представените по делото писмени доказателства,  констатира , че за установяване на наличието на  доставяне и реално потребяване на отчетената вода, начислена за плащане с процесните фактури, ищецът е представил карнет за извършени отчети на водомера на ответницата, като ответницата не е оспорила това писмено доказателство. При проверка на записванията в карнета се констатира, че документът преимуществено носи подписи за абонат за отчитанията в процесния период. Като абонат е посочен починалия съпруг на ответницата Д.К.Я. Полагането на подпис в карнета от лицето, присъстващо на отчитанията ,  предпоставя , че  ответницата е запозната с отразеното в карнета количество.

От друга страна, ищцовото дружество е изпратило уведомително писмо до абоната за изтекла валидност на метрологична проверка на главния водомер, като  е указал , че абонатът следва да предприеме необходимите действия по монтиране на нов водомер, като такива се предприети едва с поставянето на новия водомер на 29.11.2019г.

Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване за дължимост на сумата за главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с аб.№ ********за периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019г. на обща стойност в размер на 338,19 лв., установена по размер от заключението на вещото лице. Същевременно , видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводната експертиза, не е налице плащане по процесните фактури от страна на ответника.

Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, като искът е доказан по основание по отношение на главницата.

Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане.

Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението за забава за периода възлиза на 48,36 лева. Предвид изложеното, следва да бъде уважена и исковата претенция за присъждане на лихвите за забава.

Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като се признае за установено в отношенията между страните дължимостта на оспореното вземане на ищеца по отношение на процесната сума.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид  представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК и доказателствата за реализирани разходи. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер от 295,00 лв., от които от които държавна такса в размер на 75,00 лв., депозит за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза-170,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. , както е посочено в представения списък. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ размер на 75,00 лв., от които 25,00 лв.- за държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

                               Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника В.А.Я. ЕГН ********** , с адрес: ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :

- сумата в общ размер от  338,19  лв. , представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с аб.№ 1137458 за периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.В., бул.К.Б. №***, ап.**;

- сумата в общ размер от 48,36 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 24.12.2017г. до 20.02.2020г.,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1187/28.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2862/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

 

 

ОСЪЖДА В.А.Я. ЕГН ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ   на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 75,00 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 2862/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав, както и сумата от 295,00 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: